Решение по дело №399/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 156
Дата: 28 юли 2022 г. (в сила от 28 юли 2022 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20223100600399
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Варна, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600399 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъда №121 от 09.12.2021г. по НОХД №
2758/2021г. по описа на ВРС, с която на подс. Р. В. К. за престъпление по чл. 144ал.3 във вр.
с ал.1 от НК е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
което на основание чл.66л.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Р.И. сумата от 1000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от престъплението по
чл.144ал.3 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане- 05.08.2018г., като за
разликата до 5600лева е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати и
сторените по производството разноски.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от жалба от адв.
Владимир Шивачев, защитник на подс. Р. В. К.. В жалбата се сочи, че по делото не са
събрани годни доказателства, които по безспорен и категоричен начин да обосноват
обвинението по чл.144ал.3 от НК, като решението на първата инстанция се счита за
неправилно и немотивирано. Твърди се, че не ставало ясно защо не се приемат показанията
на свидетелите на подсъдимия, а тези на пострадалия и неговите свидетели. Прави се
искане на основание чл.334т.2 от НПК присъдата да бъде отменена и постановена нова, с
която подсъдимият бъде оправдан за извършено престъпление по чл.144ал.3 от НК, като
бъде оставен без уважение предявеният граждански иск. В допълнителното изложение към
жалбата, депозирано от упълномощения защитник адв. Л.Д. се сочи, че обжалваният акт е
неправилен, незаконосъобразен, изключително несправедлив и постановен в ущърб на
1
подсъдимия без да са били изследвани изключително важни факти и обстоятелства. По
подробно изложените съображения моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с
която подс. К. бъде оправдан.
В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло депозираната жалба, на основанията,
посочени в допълнителното изложение. Навеждат се доводи за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила с оглед непосочване на часа на деянието в
обвинителния акт. Твърди се, че проблемът между подсъдимия и пострадалия е възникнал
заради това, че Р. отказал да съдейства с пари на Р. и че няма как Р. да си позволи да отправя
заплахи спрямо Р., тъй като Р. е познат на целия град, като човек, който всъщност отправя
заплахи и тези заплахи ги изпълнява. Защитата счита, че въз основа на доказателствата се
установявало, че на въпросната дата подсъдимият не е отправял твърдените в присъдата
закани към пострадалия, както и не било установено да е бил провеждан разговорът между
тях, предмет на обвинението. Счита, че настоящето производство следва да се съобрази с
факта, че нуждите на наказателното право и наказателния процес не биха били изпълнени с
една такава присъда, тъй като е очевидно, че подсъдимият не е предприел каквито и да е
действия за изпълняване на твърдяната закана. Претендира на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата присъждане на сторени разноски, тъй като подсъдимият е близък приятел на
защитника.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.
Изразява становище за липса на противоречия в доказателствата и изводите на съда,
изложени в мотивите.
Повереникът на частния обвинител и гражданския ищец адв. Чаков моли съда да
остави жалбата без уважение като неоснователна. Изразява становище, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, и като такава моли да
бъде потвърдена. Изтъква, че подсъдимият е бил издирван на ДП, имал е огнестрелно
оръжие и основанието за изпълнение на тази заплаха е било налице дълъг период от време.
Установено било, че същият управлява автомобил без разрешение. Моли съда да вземе
предвид и депозираното възражение срещу жалбата и да постанови справедлив акт.
Претендира заплащане на разноските.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на
чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна, но разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното: Подсъдимият живеел на
семейни начала с Д. И.а Ал., като от съжителството си имали едно дете. К. работел на
различни кораби и често пътувал. През 2016г. здравословното състояние на Ал. се влошило
2
и й била поставена диагноза „множествена склероза“. Поради това подсъдимият
преустановил пътуванията си, за да може да се грижи за нея. Ал. обаче имала нужда от
постоянни грижи, а К. често отсъствал от дома поради необходимостта да работи, за да
осигурява средства за издръжка на семейството. Същият освен това проявявал и физическа и
психическа агресия към фактическата си съпруга. Поради това в отсъствие на подсъдимия
Ал. се преместила в дома на родителите си заедно със сина си. Подс.К. останал дълбоко
разстроен и афектиран от раздялата със семейството си и считал, че вина за преместването
на Ал. имат баща й- св. Ив. Ал., както и пострадалият Р.И., който говорил зле за
подсъдимия. Съпругата на св.И.- св.П. И.а и Д. Ал. били приятелки, като между двете
семейства също се установили приятелски отношения. След преместването на Ал.
отношенията на подсъдимия със св.Ал. се влошиби, като по отношение на същия К.
многократно отправял заплахи по телефона. На 05.08.2018г. свидетелите Р.И. и П. И.а
посетили Д. Ал. в дома на родителите й, находящ се на ул.“Панайот Волов“ в гр.Варна,
придружени и от малолетното си дете. След като поговорили с Ал., свидетелите И.и седнали
в друга стая със св.Ал., за да пият кафе. В този момент подсъдимият, който разбрал, че И.и
са при Ал., позвънил на св.И.. Свидетелят отговорил на обаждането, при което малко след
началото на разговора подсъдимият започнал да му крещи, да му отправя обиди и да
заплашва него и членовете на семейството му. Питал каква работа имат там и многократно
заплашил свидетеля, че ще го убие. Отправил му репликите „Ей, педал, нали знаеш как се
наказва предателството“, „Ще намеря теб и ще те убия, няма да оставя живи нито жена ти,
нито децата ти“, „Ей, предател ще те изкормя“. Обвинил свидетеля, че му е развалил
семейството, както и че е провалил сделка, която подсъдимият искал да сключи.
Изявленията на подсъдимия били възприети и от свидетелите. Ив. Ал. и П. И.а, които се
намирали в непосредствена близост. И.а силно се изплашила, разстроила се и се разплакала.
Св.И. предложил на подсъдимия да поговорят, за да се разберат и излязъл пред къщата. К. се
намирал на известно разстояние от дома и заявил, че няма да се приближи, тъй като имало
камери, но се заканил на свидетеля, че ще го намери, след което се качил в автомобила си и
се отдалечил. И. се притеснил от отправените му заплахи, тъй като знаел, че К. има
огнестрелно оръжие и затова веднага си тръгнали със съпругата и детето си.
Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като
същата се доказва от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие и
тези приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, заключенията на
вещите лица и писмените доказателства по делото.
Първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт като е признал подс. К. за
виновен по обвинението, което му е било повдигнато, а именно за извършване на
престъпление по чл.144ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Настоящата инстанция намира, че изводите
на ВРС са правилни, обосновани и кореспондират с доказателствената съвкупност по
делото. Постановената присъда се основава на всички релевантни към делото доказателства.
Изводите на първоинстанционния съд са обосновани и аргументирани, като същите
съответстват на установените по делото обстоятелства. Мотивите към присъдата са в
3
съответствие с дължимия съобразно нормата на чл.305ал.3 от НПК анализ на
доказателствата, така щото да обосновават обективната и субективната съставомерност на
деянието. Въззивната инстанция счита, че фактическите констатации на ВРС, от значение за
правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и
задълбочена проверка на всички събрани по делото доказателствени средства. Изводите на
ВРС са основани на фактите, установени по делото, изводими след анализ на свидетелските
показанията и заключението на съдебно- психиатричната експертиза.
За съставомерността на престъплението по чл.144ал.3 от НК от обективна страна е
необходимо чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да
бъде приета от него и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Правно
релевантно за ставомерността на деянието по чл.144ал.3 от НК е не дали заплашеният
действително се е обезпокоил за собствената си безопасност, а дали заканването обективно
може да възбуди основателен страх за осъществяването му. Т.е. обстоятелството дали в
действителност тази закана е възбудила този основателен страх е ирелевантно за
съставомерността на деянието, доколкото законът държи сметка единствено за това дали
тази закана е от естество по принцип да възбуди такъв страх, като установяването и на
обстоятелството, че адресатът на заканата в действителност е изпитал такъв страх, би могло
единствено да има значение при индивидуализацията и диференциацията на наказанието и
при определяне размера на обезщетението, в случай че е заявена претенция по чл. 45 ЗЗД.
В хода на проведеното съдебно следствие са разпитани две групи свидетели, всяка от
които потвърждава версията на подсъдимия, респ. пострадалия. Подсъдимият отрича да е
осъществил деянието, в което е обвинен, като твърди, че пострадалия и бащата на жената, с
която съжителствал са се съюзили, за да го осакатят. Сочи още, че отношението на Р.И. към
него било продиктувано от това, че отказал да му даде пари назаем, както и да му стане
гарант. Твърди, че на 05.08. бил извън града, в гората на 30 км., не е управлявал автомобил,
тъй като нямал книжка. В потвърждение за присъствието на подсъдимия на
инкриминираната дата извън града са показанията на св. Р.. Последният свидетелства, че
били заедно с подсъдимия в гората за прюфели, когато Р.И. звъннал на К.. Свидетелят
предоставя информация за есеството на водения разговор между тях, както и за тона на
същия, като по същество пресъздава казаното от подсъдимия за искане за заем и за грубото
отношение след отказа на подсъдимия да предостави такъв. Съдът не кредитира показанията
на този свидетел, доколкото същия се намира в приятелски взаимоотношения с подсъдимия,
а от друга страна, видно от показанията на св И., същият категорично отрича да е вземал
пари назаем от подсъдимия. Св. И.а също не е наясно за финансови взаимоотношения между
двамата. Дори св. Д., който е в близки отношения с подсъдимия не потвърждава наличието
на финасови взаимоотношения между двамата, стоящи в основата на разрива между тях. От
своя страна св. Кр. потвърждава версията на подсъдимия относно причината за влошените
отношения, но че това му е станало известно от подсъдимия. Настоящият състав счита, че
правилно първоинстанциянния съд не е кредитирал показанията на посочените по- горе
свидетели, като споделя изцяло изложените съображения в тази насока. Нещо повече,
4
правилно е отхвърлил и обясненията на подсъдимия, който е посочил, че не управлява МПС,
тъй като няма книжка, а същевремено му е била извършена проверка и е констатирано от
органите на полицията управление на МПС като неправосопособен водач, видно от ЗПАМ
от 29.07.2018г.
Правилно и в съответствие на правилата на формалната логика първоинстанционния съд е
анализирал доказателствената стойност на показанията на свдителите Р.И., Ал. и св. П. И..
От същите се установява факта на проведения телефонен разговор между подсъдимия и
пострадалия, естеството на същия, както и отправените заплахи спрямо последния.
Действително между показанията на тримата свидетели са налице несъществени различия,
но относно основния факт на доказаване, а именно има ли от страна на подсъдимия закана
за убийство спрямо пострадалия, същите са безпротиворечиви. Видно от тези на И. и И.а,
подсъдимият е отправил заканата, тъй като се е почувствал предаден от тях с отиването в
дома на бившата му съжителница. Горното като причина за разрив в отношенията им се
сочи във всички разпити на пострадалия. Нещо повече, видно от показанията на св. Ал. по
отношение на него също са били отправяни закани от страна на подсъдимия, за което той е
подавал жалби в полицията, което сочи, че подобен род поведение е характерно на
последния, а не за пострадалия. Съдът кредитира показанията на свидетелите И., И.а и Ал.,
като и тримата са категорични, че на високоговорителя на телефона на пострадалия са
възприели именно подсъдимия. Всеки един от тях сочи в показанията си, включително и в
тези, приобщени към доказателстевния вматериал по реда на чл.281 от НПК заканите с
думи, отправени от страна на К. към пострадалия и неговото семейството. Основно, видно
от заявеното от И. и И.а, К. ги е обвинявал в предателство към него, че развалили
семейството му, както и че според св. И.а му били провалили сделка, която искал да
сключи. Двамата съобщават и думите, които използвал за отправяне на заканата, като
единствено св. Ал. не е в състояние да възпроиведе конкретните думи и изрази, използвани
от К., но също свидетелства за закана с убийство. В показанията, дадени на ДП пострадалия
И. сочи за наличие на сив лек автомобил „Субару“, пред къщата на св.Ал. на
инкриминираната дата, който знаел, че се управлява от подсъдимия. Относно наличието на
такъв в близост до дома на Ал. и поведението на пострадалия след телефонното обаждане
действително са налице разминавания в показанията на свидетелите, но всички в съдебното
производство еднопосочно твърдят, че И. е излязъл от къщата, но не успял да се види с
подсъдимия, тъй като последният се страхувал, че имало камери. На ДП свидетелите И. и
Ал., не са съобщавали пред дома на последния да е имало спрял автомобил и пострадалия да
е излязал да се разправи с подсъдимия, но в съдебно заседание потвръждават този факт.
Това е съобщил, видно от показанията на И. едва при разпита на 29.11.2019г.
Несъобщаването на ДП не означава, че това не се е случило така, тъй като значение има
начина на провеждане на разпита. Видно от Договор за покупко-продажба на МПС
действително подсъдимият като пълномощник на Д. Ал. закупил от нейно име лек
автомобил марка „Субару Легаци“, с цвят-сив металик. Че същият е бил управляван от него,
макар и да няма правоспособност за това, се установява от приложената ПАМ. Предвид
горното правилно ВРС е кредитирал показанията на тримата свидетели като обективни и
5
безпротиворечиви и кореспондиращи с посочените по- горе писмени доказателства.
Безспорно установено е и обстоятелството от кой телефонен номер е било извършено
позвъняването от подсъдимия процесния ден, както и факта, че същият е бил негова
собственост. Нещо повече, факта на отправена заплаха спрямо живота на св. И. се
потвърждава и от закюлчението по назначената съдебно- писихиатрична експертиза, вещите
лица, по която сочат, че са констатирали симптоми на кратка адаптационна реакция, която
се е развила вследствие на преживянетото и се изразява в безпокойство, тревожност,
нарушение на съня, донякъде и в промяна на обичайните житейски стил на функциониране
и предприемане на допълнителни защитни действия. Според вещото лице Тодорова тази
симптоматика е продължила около месец, като не е била наложителна медикаментозна или
психологическа намеса. Сочи още, че въпреки, че е било изминало доста дълго време,
освидетелстваният все още е изпитвал безпокойство и напрежение когато въпроизвеждал
случилото се. Според експерта в резултат на изследването са констатирали, че от случилото
се пострадалия е изпитал реален страх за живота и сигурността си, както и за семейството
си. Вещите лица са посочили, че той е склонен към драматично възпроизвеждане на
събитията, станали причина за ДП, но не и хиперболизиране/ преувеличаване на случилото
се, така както твърди защитата. Съдът възприема заключението по комплексната съдебно-
психологическа и психиатрична експертиза като компетентно извършено, обективно и
относимо към предмета на делото, като същото е в подкрепа на показанията на свидетелите
И., И.а и Ал. относно случилото се на 05.08. Вещите лица обективно са установили
наличието на субективен дистрес, преживян от пострадалия вследствие на обаждането на
К., което е предизвикало реакция на силна уплаха, породена от отправената заплаха за
неговия живот и на семейството му.
Следва да се отбележи, че не подлежи на коментар соченото в допълнителното
изложение към жалбата във връзка със подаденото от пострадалия заявление с вх. № 2553М-
242, както и снетите писмени обяснения от Р.И. на 10.12.2018г., доколкото същите не
представляват годно доказателство или доказателствено средство, което да има съответната
доказателствена стойност. Проследяване развитието на отношенията между подсъдимия,
неговата съжителница и св. Ал. в допълнителното изложение също не са предмет на
настоящото производството, доколкото не касаят инкриминирата дата, а по отношение на
твърдението за искането на заем от страна на св. И., същото не е безспорно установено в
настоящото производство, както и че това е станало повод за влошаване на отношенията
им. Без обсъждане следва да бъдат оставени и направените коментари по отношение на
разследващия орган, както и обстоятелството дали пострадалия е търсил съвет от своя
адвокат и дали същият го е придружавал при изготвяне на съдебно- психианричната
експертиза. Твърденията, че в случая жертвата/ подс. К./ е осъдена, са без всякакъв
обективен израз, доколкото по делото не са налице доказателства, вкл. и от свидетелите Р.,
Д. и Кр., подсъдимият да е бил заплашван от И.. Не е налице доказателство и за така
наречения заговор на последния със св. Ал., който както и защитата сочи е видял Р.И. за
пръв път на 05.08.2018г. в дома си.
6
Ирелавантно за настощия предмет на доказване са сочените факти и обстоятлества
относно развитието на процеса за домашно насилие, воден срещу подс. К., както и
решението за настаняване на сина им в дома на баба му и дядо му, тъй като св. И. няма
отношение към него, а адв. Чаков е бил процесуален представител. Неподкрепени с
доказателства са твърденията на защитата, че пострадалия бил известен от лихварските,
мутренските среди. Горното се опровергава и от изисканата от ВРС справка, досежно Р.И.,
видно от която няма данни същият да поддържа контакти с криминалния контингент, не е
нарушавал обществения ред и не са подавани спрямо него жалби и сигнали. Действително в
обвинителния акт, а така също и в показанията на свидетелите не се сочи времето на
осъществяване на деянието, но горното не е сред задължителните елементи, визирани в
нормата на чл.246ал.2 от НПК.
С оглед изложеното въззивната инстанция счита, че от доказателствата по делото се
установяват действията на подсъдимия, обективиращи поведението му като престъпно по
смисъла на чл.144ал.3 от НК. Свидетелите И., И.а и Ал. установяват факта на отправяне с
думи на закана с убийство от подсъдимия спрямо пострадалия. Същите са били от естество
да възбудят основателен страх за осъществяване на изразеното намерение, като за
съставомерността на деянието е ирелевантно дали И. действително се е изплашил.
Първоинстанционнния съд в мотивите си е посочил поради какви причини е дал вяра на
показанията на тези свидетели, а не на обясненията на подсъдимия, които доводи се
споделят и от настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че дали заплашеният
действително се е уплашил не е елемент от състава на престъпление. Достатъчно е заканата
да е отправена по такъв начин, че да е от естество да възбуди страх от осъществяването й,
както е в конкретният случай, още повече, че на св. И. му е било известно, че подсъдимият
притежава огнестрелно оръжие. Предвид горното, съдът намира, че изводите на ВРС за
съставомерността на деянието са основани на обективна оценка на фактите по делото,
почиваща на пълен анализ на събраните по делото доказателства. Всички доказателства и
доказателствени средства са стояли на вниманието на първостепенния съд и са били
обсъдени при вземането на решението за постановяване на крайния съдебен акт. Наличието
или липсата на последващи на деянието събития са ирелевантни за съставомерността му. С
оглед горното, правилно първоинстанционния съд е стигнал до извода, че подсъдимият е
осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.144ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Деянието е осъществено от К. и от субективна страна, при пряк умисъл, тъй като
същият е съзнавал, че отправя закана чрез думи, както и че тя е въприета от изплашения
като действителна. Не е необходимо пострадалия действително да се е изплашил, а само да
съществува основание, че заканата би могла да бъде изпълнена, поради което и правилно
ВРС е признал подсъдимия за виновен в извършването на това престъпление.
С обжалвания съдебен акт ВРС е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца, чието изпълнение е отложил за изпитателен срок от три години. Така
наложеното според настоящата инстанция наказание е справедливо определено и
съостветно на обществената опасност на деянието и дееца. Правилно съдът е отчел, като
7
отегчаващо отговорността обстоятелство начинът, по който деянието се е отразило на
семейството на пострадалия, а така също и склонността на подсъдимия към агресия. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено чистото му съдебно минало, както и
здравословното състояние на съжителницата му, раздялата с нея и детето им, която смятал
дело на И. и Ал.. Горното обосновава невисоката обществена опасност на подсъдимия,
както и възможността по отношение на същия наложеното му наказание в размер на четири
месеца лишаване от свобода да въздейства възпиращо спрямо него и възпитателно спрямо
останалите членове на обществото. Настоящата инстанция намира, че размерът на
наказанието, индивидуализиран от ВРС, е съответен на обуславящите отговорността
обстоятелства и на целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК, които биха се
постигнали и чрез неговото отлагане за изпитатален срок от три години.
В съотвествие с правилата на чл.52 от ЗЗД и с установените в хода на производството
неимуществени вреди е уважен и размерът на гражданския иск, предявен от пострадалия.
ВРС е изложил мотиви относно последиците от деянието за пострадалия и претърпените от
същия болки и страдания, както и тяхната не голяма придължителност, които се споделят
изцяло от настоящата инстанция. С основание уплахата на пострадалия и негативните
изживявания вследствие на преживения стрес от действията на подсъдимия, са били
оценени от ВРС в размер на 1000лв. Настоящата инстанция счита, че този размер е
определен по справедливост и е съответен на претърпените болка и страдания от
пострадалия, поради което присъдата на ВРС и в гражданско осъдителната й част се явява
правилна и законосъобразна, постановена при отчитане на всички обстоятелства, релевантни
за конкретния казус, поради което правилно искът е бил отхвърлен за разликата до 5600лв.
С оглед претенцията на повереника на гражданския ищец и частен обвинител за
заплащане на сторените във въззивното производство разноски, съдът намира, че същата се
явава основателна и предвид представените доказателства за такива в размер на 600лв., то
същите следва да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на
Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 121 по НОХД №2758/2021 год. по описа на
ВРС, 1-ви наказателен състав, постановена на 09.12.2021 год.
ОСЪЖДА Р. В. К. ДА ЗАПЛАТИ на Р. ДР. ИВ. сумата от 600лв., представляваща
сторените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното прозиводство на
основание чл.189ал.3 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9