Р Е Ш
Е Н И Е № 543
гр.Сливен, 18.06.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско
отделение, трети състав в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 5024 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са предявени в условията на кумулативно обективно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК – правно
основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че на 21.12.2017 г. между „Микро Кредит" АД и ответника
А. бил сключен договор за заем CrediHome+ № 1181-10175227, по силата на който
дружеството предоставило заем в размер
на 1600 лв. Сочи, че подписвайки договора, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора
заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при
условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на
1880,28 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната
лихва по него. Заемополучателят се задължил да върне заема, ведно с договорната
лихва, която била в размер на 280,28 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски
в размер на 156,69 лв., като първата погасителна вноска била платима на
20.01.2018г. Така страните договорили общ размер на плащанията по заема 1880,28
лв.
Твърди още, че на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр
- Искане за допълнителни услуги, на 21.12.2017г. между „Микро Кредит" АД и
ответника бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+,
съгласно който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на
заемополучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1
към договора, предоставено на заемополучателя при сключване на договора.
Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът
дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 168,96 лв.,
като му била предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни
вноски, всяка в размер на 14,08 лв., при първа погасителна вноска, платима на
20.01.2018г.
Твърди още, че на основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро
Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставил на
заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на
„Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към застрахователна компания
„УНИКА Живот" АД. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги
заемателят се задължил да върне на
заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна
премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните
дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 105,60 лв.,
платими считано от 20.01.2017г., или обща сума за застрахователна премия –
1267,20 лв.
Твърди, че била начислена лихва за
забава, както следва: по договор за заем: 51,11 лв. за периода от 21.04.2018 г.
(датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; по договор за допълнителни услуги: 42,33 лв. за периода от
21.04.2018 г. (датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размерът на
начислената лихва бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Срокът на договора изтекъл на 20.12.2018г. с последната погасителна вноска
и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Заемополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Погасената до момента сума била в размер на 939 лв., с която били погасени:
433,31 лв. - главница, 146,65 лв. - договорна лихва, 42,24 лв. допълнителни
услуги, 316,80 лв. - застрахователна премия.
Твърди, че на 10.09.2018г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между ищцовото дружество и заемодателя „Микро
Кредит" АД, по силата на който вземанията срещу ответника, произтичащи от
Договор за заем CrediHome+ № 1181-10175227 и Договор за допълнителни услуги към
него били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Цедентът упълномощил ищеца
цесионер да уведоми длъжниците по договора за цесия. Ищецът твърди, че изпратил
две уведомителни писма, но те били върнати в цялост, поради което към исковата
молба приложил уведомление, което да се връчи на ответника, заедно с книжата по
делото.
Ищцовото дружество сочи, че депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК и
било образувано ч.гр.д.№ 1683/2019г. на СлРС и съответно издадена заповед за
изпълнение срещу ответника, който обаче възразил.
Иска се от съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми:
- 1166,69 лв., главница по договор за заем CrediHome+ № 1181-10175227
/21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
- 133,63 лв., договорна лихва по договор за заем за периода от 20.04.2018г.
до 20.12.2018г.;
- 126,72 лв., допълнителни
услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 20.04.2018 г. до 20.12.2018 г;
-950,40 лв., застрахователна
премия по договор
за допълнителни услуги
за периода от 20.04.2018г. до 20.12.2018г.;
- 51,11 лв., обезщетение за забавено изпълнение по договор за заем за периода от 21.04.2018г. до 01.04.2019г.;
- 42,33 лв., обезщетение за забавено изпълнение по договор за допълнителни
услуги за периода от 21.04.2018г. до
01.04.2019г.
Претендират се деловодни разноски, сторени в заповедното производство и в
настоящия исков процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е постъпил.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2017г.
ответникът по делото А. депозирал искане пред Микро Кредит АД гр.София за
отпускане на паричен заемв размер на 1600 лв. за ремонт на автомобил. На същата
дата посочените страни сключили договор за заем CrediHome № 1181-10175227, по силата на
който на ответника била отпусната сума в размер на 1600 лв. с удържана
еднократна такса в размер на 80 лв. Сумата по заема следвало да се изплати на
12 бр. месечни вноски с падеж 20-то число, дата на първо плащане 20.01.2018г. с
месечна вноска в размер на 156,69 лв., ГПР 50%, фиксиран лихвен процент 30,91%
или общата сума за погасяване възлизала на 1 880,28 лв. Ответникът
декларирал с подписа си, че получил сумата по заема в размер на 1520 лв., след
узържане на еднократната такса от 80 лв.
На същата дата
21.12.2017г. ответникът подписал и искане за предоставяне на допълнителни
услуги към договора за заем. Така бил сключен договор за допълнителни услуги
към договора за паричен заем, с който договорили пакет „Преференциално
обслужване“ с изброени в 7 точки услугите на този пакетв Приложение №
1-описание на допълнителните услуги, за срок от 12 месеца с месечна вноска в
размер на 14,08 лв. с плащане на 20-то число. С този договор за допълнителни
услуги също била договорена и сключена застраховка Защита пакет „Премиум живот“.
Застраховката била сключена с посредничеството на заемодателят, който бил
и ползващо се лице и ЗК „Уника Живот“
АД. Заемодателят следвало да финансира застрахователната премия в размер на
1267,20 лв., видно от застрахователна полица № МС *********-10175227, в която
са посочени и покритите рискове. Ответникът, като застраховано лице се задължил
да заплаща разсрочено застрахователната премия за срок от 12 месеца, с
месечна вноска в размер на 105,60 лв. и
падеж 20-то число на месеца.
ЗК „Уника Живот“
АД изпратило до ищцовото дружество на 01.06.2020г. писмо, с което го уведомило,
че на 05.01.2018г. по процесната застраховка била действително платена премия в
размер на 1 267,20 лв. от заемодателят на ответника „Микро Кредит“ АД, в
качеството му на застрахователен агент, чрез масово платежно нареждане.
На 16.01.2015г.
между заемодателят на ответника „Микро Кредит“ АД и ищцовото дружество бил
сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съответно
последователно няколко анекса към договора за цесия, а именно от 11.12.2015г.,
от 22.01.2018г. и от 14.01.2019г., съобразно които вземането от ответника било
прехвърлено на новия кредитор и настоящ ищец. Цедента потвърдил цесията и
упълномощил новия кредитор цесионер да уведоми длъжниците за цесията. Били
изпратени две уведомителни писма от ищеца до ответника от 27.08.2019г. иф13.09.2018г., относно
станалата цесия, но те били върнати, като неполучени от адресата.
На 01.04.2019г.
ищцовото дружество депозирало заявление по
реда на чл.410 ГПК против ответника с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 1683/2019г. на СлРС
и заповед била издадена за исковите суми.
Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника и настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
обусловило и депозиране на настоящата искова молба.
В хода на процеса е допусната и
изслушана съдебно икономическа експертиза, както и допълнителни експертизи. От
заключенията на вещото лице /
първоначално и две допълнителни/ се установява, че ответникът е платил по заема
939 лв., от която сума 433,31 лв. главница, 146,65 лв. лихва, 316,80 лв.
застраховка и 42,24 лв. допълнителни услуги. След извършената цесия, след
10.09.2018г. нямало извършени плащания от ответника по дълга. Така непогасеният
дълг на ответника по договора за заем, договора за зопълнителни услуги и
застраховка бил в размер на 1166,69 лв. главница, 133,63 лв. лихви, 126,72 лв.
пакет услуги, 950,40 лв. застрахователна премия или общо 2 377,44 лв.
Изготвено е и допълнително
заключение на вещото лице, депозирано на 22.05.2020г. /л.107 от делото/, съдържащо три варианта на
задължението на ответника.
В първи вариант експерта посочил
задължението на ответника при положение, че е сключен само договора за заем. В
този случай непогасената главница била в размер на 807.65 лв., дължимата договорна
лихва в размер на 133,63 лв., а обезщетението за забава в размер на 37,42 лв.
Втори вариант на заключението
включва задължението на ответника по договора за заем и сключената застраховка.
При тези изчисления непогасения остатък е 1124,45 лв. главница, 133,63 лв.
договорна лихва, 950,40 лв. застрахователна премия, 80,71 лв. лихви за забава
по договора за заем и 44,88 лв. лихви за забава по застрахователната премия или
общо лихви за забава 125,59 лв.
Трети вариант на експертизата
показва дълга на ответника по договора за заем, договора за допълнителни услуги
и договора за застраховка. При тези изчисления дължимата главница по заема е в
размер на 1166,69 лв., договорната лихва в размер на 133,63 лв., пакет услуги в
размер на 126,72 лв., застрахователна премия 950,40 лв., 83,06 лв. лихва за
забава по договора за заем и 50,86 лв. лихви за забава по договора за застраховка
и допълнителни услуги.
Целият кредит падежирал
на 20.12.2018г. и няма данни или твърдения да е бил обявяван за предсрочно
изискуем.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени доказателства в
процеса, както и от писменото доказателствено средство – допълнително заключение
на съдебно икономическа експертиза от 22.05.2020г. /л.107/, което като
неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите
специфични знания и опит в областта на икономиката, съдът кредитира изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са допустими, доколкото са предявени от
лице, заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество
претенциите са частично основателни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
наличие на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи
наличието на договорни отношения по предоставен договор за паричен заем между
ответника и трето неучастващо по делото лице, което цедирало вземането си от ответника на ищеца.
Действително по делото не се
доказа уведомяване на длъжника-ответник за осъществената цесия – нито от
първоначалния кредитор заемодател /цедент по първия договор за цесия/, нито от
сегашния кредитор ищец / цесионер/, доколкото двете уведомителни писма не са
достигнали до знанието на ответника, а са били върнати в цялост.
В конкретния правен казус съдът
обаче следва да приеме, че уведомяването на длъжника е станало с връчването на
исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомления-писма за
станалата цесия. Освен това целта на уведомяването на длъжника за станалата цессия е
да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/.
То стабилизира правата на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. Неизпълнението му /неуведомяването/ не се отразява на действителността
на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само
тогава, когато съобщението за сключената цесия се предхожда от изпълнение на
длъжника, престирано на досегашния кредитор. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението.
По делото обаче безспорно се
установи посредством заключение на вещо лице, че задължението на ответника не е
погасено и съществува, поради което и
при съобразяване на станалата цесия, това задължение следва да се признае като
вземане на цесионера - ищец / в този см. Определение № 987/18.07.2011г. по
гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. ВКС РБ и Решение № 173/15.04.2004г. по гр.д. №
788/2003г. ТК ВКС РБ/.
В конкретния правен казус
се касае за договор, сключен с потребител и съдът на основание чл.7, ал.3 ГПК е
длъжен да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в такъв вид
договори, още повече, че ответника е направил възражение в тази насока.
Съдът намира,
че процесният договор за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата
на ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на разходите,
фиксиран годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият размер
на всички плащания по договора, условията за издължаване на заема от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от месеца за плащане
на погасителните вноски и размер на дължимата погасителна вноска, като още е
предвидено правото на потребителя да погаси предсрочно кредита (чл. 2 и да се
откаже от договора. Изготвен е и погасителен план.
Съдът не намира за
неравноправна клаузата за договорна лихва, поради прекомерност и накърняваща
добрите нрави.
Договорната лихва,
видно от договора за кредит е в размер на 280,28лв. за целия период на договора
от една година. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от
30,91 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям
от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва
не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на
конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита,
размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от
сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята. Размерът не
надвишава трикратния размер на законната лихва, в какъвто смисъл е съдебната
практика, нито пък ГПР надвишава нейният петкратен размер, съобразно чл.19,
ал.4 ЗПК.
Клаузите в договора
за допълнителни услуги, вкл. и по отношение на застрахователната премия, съдът
намира за неравноправни, респ.нищожни.
При главница в размер на
1600 лв., уговорената
за дължима застрахователна премия е в размер на 1267,20 лв., т.е. приблизително
колкото размера на отпуснатия заем. Видно от т.4.8 от договора за допълнителни
услуги, размерът на застрахователната премия се дължи в пълен размер от клиента
дори в случаите на предсрочно погасяване на заема или при отказ от договора за
заем в предвидения 14 дневен срок.
Тази клауза е неравноправна по
смисъла на чл.143 ЗЗП, доколкото е уговорена във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца/доставчик и потребителя.
Клаузите, касаещи и дължимата
такса за пакет допълнителни услуги, съдът също счита за неравнопрани,
респ.нищожни. Видно от самия договор, както и от Приложение № 1 – описание на
допълнителните услуги, същите се предоставят по избор на клиента и се дължат
за посещение вкъщи или на удобно място
за събиране на вноски от кредитен консултант на заемодателя, внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***, предоговаряне и
разсрочване на заема, преференциално одобрение при искане на кредит,
преференциално обслужване в офиса и право на участие в специални промоции.
Видно от съдържанието на договора тази такса се дължи, след като е избран такъв
пакет услуги, независимо дали действително клиентът е ползвал такива услуги или
не.
Действително, договорената такса
за пакет допълнителни услуги и застрахователна премия, доколкото са свързани с
извършване на плащания по договора и са отделно уговорени, не са включени в
размера на годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК, поради
което за тях принципно не намират приложение ограниченията на чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 ЗПК. Според тези разпоредби нищожни са клаузите в договора за потребителския
кредит, в резултат на които годишният процент на разходите
би надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута. Това обаче не означава, че клаузата, с която се уговаря
такса, свързана с извършването на плащанията, не може да бъде подложена на
служебна проверка за валидност. За тази клауза на общо основание /чл. 24 ЗПК/
ще се прилагат правилата на чл. 143 – 148 ЗЗП.
Според чл. 143, т. 14 вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправна и следователно нищожна ще е и тази клауза в
потребителски договор, която налага на потребителя да изпълни своите
задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. По тази
причина съдът намира, че клаузите в договора за допълнителни услуги, вкл. и по
отношение на застрахователната премия, чието тълкуване налага извода, че таксите
за тях се дължат, дори и когато услугите не са били предоставени на клиента,
съставляват неравноправни и следователно нищожни клаузи.
Няма спор, че кредиторът има
право да начислява и събира от длъжника и предвидените в договора такси. Трябва
обаче да се държи сметка за естеството на конкретното вземане – то е именно
възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга, която се дължи
отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по договора.
Дължимостта на таксата обаче е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се
дължи тя. Таксата, за разлика от възнаградителната лихва, не съставлява възнаграждение
за кредитора и не следва да се превръща в основен източник на печалба за него.
В процеса не се ангажираха доказателства за предоставяне на услугите по
избрания пакет допълнителни услуги, нито пък заплащането на застрахователната
премия от страна на заемодател. Нещо повече, цената на тези услуги действително
следва да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като трябва да покрива и разходите за тази услуга.
Съдът намира, че таксата за
услугата „Преференциално обслужване“, както и застрахователната премия на
практика представляват втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение
на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е включена в годишния процент на разходите.
По тези съображения съдът намира, че на ищеца не се дължи плащане за тази такса,
както и за застрахователна премия.
Ако сумите бяха включени в ГПР, то заедно с
общия размер на договорната лихва,
общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК и
следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
По изложените по горе съображения
съдът намира, че за задълженията на ответника следва да се приложи вариант
първи от заключението на вещото лице, изготвило съдебно икономическата
експертиза по делото, а именно като се изключи приложението на договора за допълнителни
услуги, включая и уговорената в него застрахователна премия, поради нищожност
на клаузите.
Така предявеният положителен
установителен иск се явява основателен за следните суми:
- 807,65 лв., главница по договор
за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2019г. до
окончателното изплащане, като над тази сума до пълния предявен размер от
1166,69 лв. искът бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан;
- 133,63 лв., договорна лихва по
договор за заем за периода 20.04.2018г. - 20.12.2018г.;
- 37,42 лв.,обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение по договор за заем за периода на
забавата 21.04.2018г. до 01.04.2019г., като над този размер до пълния му
предявен размер от 51,11лв. бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Исковете в размер на 126,72 лв.,
дължими по договор за допълнителни услуги за периода 20.04.2018г.- 20.12.2018г.,
акцесорният иск за мораторна лихва по договора за допълнителни услуги в размер
на 42,33 лв. за периода от 21.04.2018г. до 01.04.2019г., както и искът за
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в размер на 950,40 лв.
за периода 20.04.2018г. до 20.12.2018г., биват отхвърлени, като неоснователни.
Възражението на
ответника, че не дължи и еднократно удържаната такса от 80 лв., съдът намира за
неоснователно. Тази такса е дължима за оценка на риска – същата е предвидена в чл. 2
от договора за кредит и в чл.8 от Общите условия към договора за заем, дължима
при сключване на договора, в случая удържана при плащането. Установи се, че
договора е сключен въз основа на предоставени от ответника данни – лични данни,
вкл. и за месторабота, както и надлежно попълнен и подписан от ответника
формуляр за кандидатстване за кредит. На база на тези данни и документи е преценено, че кредит може да
бъде отпуснат на ответника при съответните условия -
главница, лихви, такси и т.н. При това положение въпросната такса се явява
дължима, защото услугата е предоставена от кредитора - той е проучил длъжника
на база събраната за него информация, направил е оценка на досие и кредитната
му способност и приел, че същият отговаря на изискванията да
му бъде предоставен паричен заем в съответен размер.
С оглед изхода на
правния спор, съдът следва да разпредели разноските на страните /включително и
в заповедното производство/, съобразно уважена и отхвърлена част. Ответната
страна е направила искане за редуциране на исканото от ищеца юрисконсултско
възнаграждение от 350 лв., което искане е основателно.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК възнаграждението на юрисконсулта се определя от съда и не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПрП. Следователно възнаграждението
на юрисконсулта бива определено по реда на чл.25 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 300 лв., т.е съдът го редуцира до максималния
предвиден размер.
Така съобразно
уважената част на претенцията, ответникът дължи на ищцовото дружество разноски
в размер на 355,30 лв.
Ответникът също има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от претенцията. Той е заплатил
адвокатски хонорар в размер на 400 лв. и съобразно цената на претенцията този
размер не е прекомерен, а възражението на ищеца е неоснователно. Минималното
възнаграждение по Наредба№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислено съобразно цената на иска по реда на чл.7,
ал.2,т.2 възлиза на 402,96 лв.
Следователно ищецът
дължи на ответника разноски в размер на 241,56 лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД в отношенията между страните, че П.А.А., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев следните суми: 807,65 лв.
/осемстотин и седем лева и 0,65 ст./, главница по договор за заем CrediHome+ № 1181-10175227/21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.04.2019г. до окончателното изплащане, 133,63 лв. /сто тридесет и три лева и
0,63 ст./, договорна лихва за периода 20.04.2018г. - 20.12.2018г. и 37,42 лв.
/тридесет и седем лева и 0,42 ст./ ,обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение по договор за заем за периода на забавата 21.04.2018г. до
01.04.2019г.,като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищеца сума над 807,65 лв.
/осемстотин и седем лева и 0,65 ст./, главница по договор за заем CrediHome+ № 1181-10175227/21.12.2017г. до пълния предявен размер от 1166,69 лв. /хиляда сто шестдесет и шест лева
и 0,69 ст./, сума над 37,42 лв. /тридесет и седем лева и 0,42 ст./
,обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по договор за заем за
периода на забавата 21.04.2018г. до 01.04.2019г. до пълния предявен размер от
51,11 лв. /петдесет и един лева и 0,11 ст./, сума в размер на 126,72 лв. /сто
двадесет и шест лева и 0,72 ст./, дължими по договор за допълнителни услуги от
21.12.2017г. за периода 20.04.2018г.- 20.12.2018г., сума в размер на 42,33 лв. /четиридесет и два
лева и 0,33 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по
договор за допълнителни услуги от 21.12.2017г. за периода от 21.04.2018г. до
01.04.2019г., както и сума в размер на 950,40 лв. /деветстотин и петдесет лева
и 0,40 ст./, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги от 21.12.2017г.
за периода 20.04.2018г. до 20.12.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК П.А.А., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сума в размер на 355,30 лв.
/триста петдесет и пет лева и 0,30 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК „Агенция за събиране на вземания” ЕАД , ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев ДА ЗАПЛАТИ на П.А.А., ЕГН: ********** *** на, сума
в размер на 241,56 лв. /двеста четиридесет и един лева и 0,56 ст./, деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: