№ 149
гр. гр. Добрич, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500400 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.
№266296/27.04.2021 год. на „ЙОНИВЕЛ“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Добрич, бул.“3-ти март“ №102 срещу решение № 260286/02.04.2021 год. по
гр.д.№ 1749/2020 год. на Районен съд Добрич ,с което дружеството е осъдено да заплати на
„СТАНМАР СТРОЙ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Генерал
Тошево, ул.“Димитър Благоев“ №63 1./ сумата от 6000 лв. дължима по договор за разнос,
товарене и разтоварване на семена – работа с кран, която работа е извършена през периода
от 30.09.2018 год. до 14.10.2018 год. и за нея издадени 13 броя пътни листи и фактура
№97/07.03.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на
исковата молба -28.07.2020 год. и до окончателното плащане; 2./ сумата от 788.33 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на посоченото парично задължение за
времето от 07.03.2019 год. до 30.06.2020 год.; 3./ сумата от 2370 лв., представляваща
направените разноски по гр. дело №1749/2020 год. по описа на ДРС.
С доводи за необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в отклонение от
материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му, като въззивният съд
постанови ново по съществото на спора за отхвърляне на исковата претенция в цялост.
Дружеството се оплаква, че по делото не са събрани валидни доказателства за наличие на
облигационно отношение между страните: кога ,къде и при какви условия страните са се
1
договорили за спорната работа, какъв е предмета на договора, какви са уговорените цени и
начин на плащане; изпълнението на задълженията по него от “СТАНМАР СТРОЙ“ЕООД
,гр. Генерал Тошево ,приемане на работата и настъпила изискуемост на задължението за
плащане на възнаграждение. Фактурата от дата 07.03.2019 год. неправилно била приета от
първоинстанционния съд за договор за разнос, товарене и разтоварване на семена-работа с
кран за периода 30.09.2018 год.-14.10.2018 год. Същата не била издадена в
законоустановения срок от 5 дни от настъпване на едно от двете събития –извършване на
услугата или плащане на цената, както и не съдържала периода на извършване на услугите.
Останалите писмени доказателства по делото били едностранно изготвени и подписани от
“СТАНМАР СТРОЙ“ЕООД ,гр. Генерал Тошево и не документирали приемане на работата
от въззивника. Вън от горното , решението било основано на противоречиви гласни
доказателства, които преценени по правилото на чл.172 от ГПК не следвало да бъдат
кредитирани от първоинстанционния съд.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата
14.04.2021 год., жалба рег.№266296/27.04.2021 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от
ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна “СТАНМАР СТРОЙ“ЕООД ,гр. Генерал Тошево счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана. По правилото на чл.180 от ГПК ,фактурата
от дата 07.03.2019 год. ,чиято автентичност не била оборена от заключенията на две
графологични експертизи и която съобразно заключението на икономическата експертиза
съдържала всички реквизити и била надлежно осчетоводена, съставлявала доказателство за
сключения между страните договор .В тази насока били и данните за заплатен ДДС и
приложени пътни листи, които не следвало да се приемат за опровергани от показанията на
свидетели, в трудово правна връзка с дружеството-жалбоподател.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както
следва:
Обжалваното решение е постановено по иск за изпълнение на парично задължение и
обезщетение за забавеното му плащане,произтичащо от договор за изработка,черпещ
правното си основание в разпоредбите на чл. 309а от ТЗ,във връзка с чл. 266 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Осъдителната претенция е била заявена от „СТАНМАР СТРОЙ“ЕООД против
„ЙОНИВЕЛ“ООД и е основана на твърдения за сключен между търговските дружества
договор за разнос,товарене и разтоварване на семена с кран,работата по който била
извършена в периода 30.09.2018 год.-14.10.2018 год., а уговорената за същата цена в размер
на 6000 лв.,с вкл.ДДС не била заплатена ,вкл. след покана.
Претенцията е била оспорена от ответника с доводи ,че между страните не бил
сключван договор с посоченото от ищеца съдържание,такава работа от дружеството ищец не
била извършвана,приложената по делото фактура била съставена месеци след като
работата се сочело да е била извършена и не била подписана от управителя на
2
дружеството-ответник,а всички останали писмени документи били съставени едностранно
от ищеца.
Търговското дружество –ищец е съставило фактура №97/07.03.2019 год. за извършена
услуга по разнос, товарене и разтоварване на семена – работа с кран на стойност 5 000
лева,ДДС-1000 лв. или общо 6 000 лв. Получател на услугата е търговското дружество-
ответник,а фактурата е подписана от неговия управител.Съгласно заключение рег.№
260945/19.01.2021 год. по протокол за съдебно-почеркова експертиза № 6 на вещото лице
М.Т.С. и заключение рег.№ 263087/17.02.2021 год. по протокол за графическа експертиза №
13 на вещото лице М.Р.Н. ,подписът в графа:Стоката (услугата) получена е положен от
управителя на дружеството Н.Й.И..Фактурата е била подписана по-късно от извършване на
услугата по причина продължителното уговаряне във времето на среща между
управителите на двете търговски дружества и носи датата,на която е била подписана-така
обясненията в с.з. от дата 22.03.2021 год. на управителя на дружеството –ищец С.С.Вещото
лице Д.Д.Д.,изготвила назначената по делото икономическа експертиза е посочило в
заключение рег.№ 260436/12.01.2021 год.,че счетоводството на ищеца е водено редовно
предвид хронологичното отразяване на първичните счетоводни документи и обобщаването
им във вторични регистри.За времето от 30.09.2018 год.-14.10.2018 год. дружеството е
издало пътни листи за изминати 342 км. на стойност 632.70 лв. ,като стойността на
потребеното количество дизелово гориво е взета от счетоводния регистър на сметка
302-„материали“,където е отразено изписването му.Посочената по-горе фактура е била
осчетоводена от ищцовото дружество и включена в дневника за продажби за месец март
2019 година, като за същата е внесен дължимият ДДС.Показания за съществуващи
търговски отношения между дружествата ,начина на оформяне на
документацията,извършване и плащане на услугите, вида , спецификата ,времето и начина
на извършване на услугата,предмет на делото е дал св.Д.С.С.- баща на управителя на
дружеството и помагал на своя син в разноса и товареното на семена,които не се
опровергават от показанията на ангажираните от ответника свидетели В.Х.Ч. и
П.Й.Г.,признали , че не са участвали в този род селскостопански мероприятия,но знаят че
дружеството ответник не се е нуждаело от подобни услуги след лятото на 2018 год.
С оглед на горното ,следва да се счете, сделката е доказана с фактурата от дата 07.03.2019
год. ,възпроизвеждаща същественото от нейното съдържание и съставляваща признание за
възникването и размера на задължението, както и за реално доставяне на услугата по тази
фактура,доколкото същата е съставена след фактическото извършване на услугата . Не без
значение е и обстоятелството, че между страните са съществували трайни търговски
отношения и сделките между тях за услугите от този вид са били сключвани по сходен
начин.С оглед на горното за ищеца се е породило задължението да претендира,цената на
услугата да му бъде престирана,респ.заплащане на обезщетение за забавата в плащането й
(доводи по отношение на последното в жалбата не са изложени).Претенцията е основателна
и следва да бъде уважена в пълния размер на заявяването й.
Тези изводи обжалваното решение съдържа,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от
3
ГПК следва да бъде потвърдено,а като последица от изхода по спора-неоснователност на
подадената жалба,въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените от нея
съдебно-деловодни разноски в инстанцията-заплатено адвокатско възнаграждение от 500 лв.
за процесуално представителство по делото.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260286/02.04.2021 год. по гр.д.№ 1749/2020 год. на Районен
съд Добрич.
ОСЪЖДА „ЙОНИВЕЛ“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич,
бул.“3-ти март“ №102 ДА ЗАПЛАТИ на „СТАНМАР СТРОЙ“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Генерал Тошево, ул.“Димитър Благоев“ №63 сумата от
500 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4