Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.04.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 17113 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.10.2018 г. по гр.дело № 80096/17 г., СРС, ІІІ ГО, 138 състав е осъдил ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 405, ал.1 КЗ сумата от
19 085 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил
застрахователен риск-кражба на МПС, реализирал се на 17.08.2016 г.-18.08.2016
г. и покрит по силата на имуществена застраховка „Каско”, сключена с ответника,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.04.2017 г., до
окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата
от 1 251,23 лв., представляваща лихва за забава
върху дължимото обезщетение за периода за периода от 03.09.2016 г. до
26.04.2017 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 1881,25 лв., представляваща разноски по делото
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за
разликата над сумата от 19 085 лв. до пълния предявен размер от 22 000 лв. и
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от
1251,23 лв. до пълния предявен размер от 1549,20 лв. и за периода от 18.08.2016
г. до 02.09.2016 г. Осъдил е
Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД
„ ОЗК - З." АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 75,04 лв., представляваща
разноски по делото за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Решението в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника
ЗАД „ОЗК З.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителните директори А.Л.и Р.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт Д.Д.с мотиви, изложени в
жалбата. Развиват се доводи, че съдът е игнорирал
и не е обсъдил обстоятелството, че процесното МПС е било произведено с три
ключа според представено писмо от „Ауто Бавария“, а според вещото лице по САТЕ
МПС може да се приведе в движение с непредставения ключ. Застрахованият е
попълнил Предложение-Декларация на 18.08.2016 г., в която е упоменал, че МПС
разполага с 1 брой наличен оригинален ключ, а след настъпване на
застрахователното събитие, застрахованият е попълнил Въпросник-декларация за
кражбата на МПС, където също е отбелязал, че разполага с 1 брой оригинален ключ
на МПС. Съгласно Раздел ХІ, чл.4 от ОУ на застраховка „Каско“ на МПС “При
настъпване на застрахователното събитие застрахованият по рисковете „кражба“
или „грабеж“ на МПС е длъжен да предаде оригиналния регистрационен талон,
всички ключове и дистанционните на алармата на застрахователя“. При
окомплектоване на щетата застрахованият е предал един ключ, за който е твърдял,
че е оригиналният ключ на процесния автомобил. След отправено запитване до
„Ауто Бавария“, оторизиран дилър на „БМВ“ за България, след разчитането на чипа
от ключа, застрахователят е получил информация от този официален представител
на марката, че не може да установи дали предоставеният ключ съответства на
откраднатото МПС, тъй като същият вероятно е бил повреден. В официалната
информация е посочено още, че процесният автомобил е произведен с три ключа, а
на ответника е бил предоставен един ключ. Твърди се, че е налице хипотезата на чл.211, т.2 от КЗ/отм./,
съгласно която „Застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор“. Твърди се,
че е проявена груба небрежност от страна на застрахования, който е оставил
единия си ключ без надзор и е в причинно-следствена връзка с осъществения риск
кражба. Съдът неправилно е приел,че факта на непосочване наличието на втори
ключ съставлява договорно неизпълнение, което не би оказало въздействие върху
настъпването на събитието. Приема, че страните не оспорват механизма на
настъпването на кражбата. Същевременно не обсъжда обстоятелството, че
автомобилът е откраднат и запален с ключ, което се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото събитие, а от друга страна, съставлява
груба небрежност. На следващо място се сочи, че искът е уважен при завишен размер,
тъй като обезщетенията при кражба на МПС се заплащат на база и на основание
чл.208, ал.3 от КЗ/отм./, като обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към датата на настъпване на събитието. В тази връзка определението
обезщетение е завишено, а и следва да се намали уважения размер на исковете
като се отчете справедлив процент на съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо моли да бъде отменено първоинстанционното
решение в осъдителната част и да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове като недоказани и неоснователни.
Претендира присъждане на разноски за настоящето производство, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Д.Г.Д., ЕГН **********,
чрез пълномощника си по делото адвокат С.К., със съдебен адрес:*** оспорва въззивната
жалба в
депозирания по делото отговор. Не претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.405,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д.Г.Д., ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ****** за
заплащане на сумата от 22 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск - кражба на МПС,
реализирала се на 17.08.2016 г.- 18.08.2016г. и покрит по силата на имуществена
застраховка „Каско”, сключена с ответника, и за заплащане на сумата от 1549,20
лв., представляваща лихва за забава върху дължимото обезщетение за периода от
18.08.2016 г. до 26.04.2017г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено З., сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие -
кражба на МПС. Ответникът не е заплатил дължимото обезщетение, включващо
стойността на отнетия автомобил, поради което претендира същото, ведно с
обезщетение за забава.
Ответникът е оспорил иска с твърдението, че не е налице реализирал се
покрит риск, че ищецът не е изпълнил свои съществени задължения по договора,
свързани с обявяване на броя на ключовете/три/, притежавани за автомобила.
Оспорва размера на претенцията.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че между страните към датата на събитието е съществувал договор за имуществено З. „Каско” с
предмет процесния лек автомобил „ БМВ 730“, с рег.№ ******, което се установява и от представената застрахователна
полица № 0020165201600204, със срок на застраховката от 21.06.2016 г. до
20.06.2017г., че дължимите застрахователни премии по договора са заплатени,
както и че рискът „ кражба” е застрахован при условията на сключения
застрахователен договор/клауза Пълно каско/. Застрахователният договор между
страните е сключен при общи условия, чието надлежно приемане от застрахования е
удостоверено в полицата. Безспорно е и се установява от представените по делото
удостоверение от 18.08.2016 г., издадено от началника на РУ - Несебър, и
постановление за спиране на наказателно производство от 17.11.2016 г. по дос.пр.
№ 304-3M-1964/2016 г. на РУ на МВР - Несебър, вх.№ 2841/2016 г. на НРП, че в срока
на застрахователното покритие - за времето от 19.30 часа на 17.08.2016 г. до
01.00 часа на 18.08.2016 г., застрахованият лек автомобил е откраднат. С уведомление от 18.08.2016г.
пред застрахователя е заявено настъпването на застрахователното събитие-кражба
на автомобила, за което при ответното дружество е образувана щета с № 0020-165-
0188/2016 г., т.е. процедурата е била
спазена. С писмо с изх.№ 15-3835/12.12.2016 г. ищецът е бил уведомен, че
застрахователят отказва плащане на
обезщетение по образуваната щета с мотиви, че на основание Раздел II, чл.5,
ал.1, т.11 от Общите условия по застраховка " Каско на МПС" не се
обезщетяват вредите, причинени при опит за заблуда или премълчаване от страна
на застрахования или негов представител на действителните обстоятелства, при
които е възникнало събитието. По делото
е било депозирано становище от „ Ауто Бавария“ ООД изх.№ 164/30.08.2016
г. до ответника относно изискана информация по ликвидационна преписка по щета №
0020-165-0188/2016 г., от което се установява, че предоставеният за проверка ключ не е разчетен, което най-вероятно
се дължи на повреда на ключа, както и че автомобилът с цитиран номер на рама WBAHM21050DS65231 е произведен с три броя
ключове.
Във връзка с развитите във възивната жалба възражения, СГС излага
следните доводи:
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че приложение
намира новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., а приложимата
норма е чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според чл.400, ал.1 КЗ за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а
според ал.2 на същия текст за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
Настоящата инстанция също приема, че са налице всички предпоставки на
визираната правна норма, а именно възникването на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка "Каско" с предмет процесният автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка с което са настъпили вреди на процесния лек автомобил. Доказан е и
действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие, както и факта, че ищецът е изпълнил задълженията си
във връзка с обявяване на обстоятелствата, за които застрахователят е поставил
въпрос при сключване на договора.
Установено е настъпването на застрахователно събитие - кражба, което
представлява покрит риск по сключения между страните застрахователен договор,
като застрахованият е изпълнил своевременно в срока по чл.403, ал.1 ГПК задължението
си за уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие.
Едва във въззивната жалба ответникът/застраховател/ релевира като довод за
отказ, проявената според него от ищеца/застрахован/ груба небрежност, тъй като
е оставил единия си ключ без надзор и това е в причинно-следствена връзка с
осъществения риск кражба. Позовава се на отменените норми на чл.211, т.2 от КЗ/отм./ и на практиката на ВКС във връзка с тези норми. Както бе посочено
по-горе, приложение намира новия КЗ в сила от
01.01.2016 г. и във връзка с неговите
норми следва да се отговори налице ли са основания на
застрахователя да откаже плащане на застрахователно
обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение на ищеца.
Първоначално ответникът е твърдял, че, е оглед неизпълнението на предвиденото в
ОУ към имуществена застраховка „Каско“ за представяне на декларирания ключ за
автомобила, ищецът не притежава право на застрахователно обезщетение при
настъпване на риск. В тази връзка в отговора на исковата молба ответникът се
позовал на общите условия по застраховка „ Каско на МПС“, със съдържанието на
които застрахованият е запознат и ги е приел, по-конкретно на неизпълнение на
задължението за предоставяне на всички ключове на автомобила при заявяване на
застрахователното събитие. В последствие във въззивната жалба, както бе
посочено по-горе,се релевира като довод за отказ, проявената според него от
ищеца/застрахован/ груба небрежност, тъй като той е оставил единия си ключ без
надзор и това е в причинно-следствена връзка с осъществения риск кражба.
Както е посочил и районният съд,
разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на
застрахователно обезщетение в Кодекса за З.то, в сила от 01.01.2016 г., са тези
на чл.363 и чл.364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства
при сключване на застрахователния договор; чл.395 КЗ - свързана с неизпълнение
задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите;
чл.403, ал.4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при
умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба
на чл.408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други
случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл.408 КЗ установява правилото,
че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това
неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е
значително с оглед интереса на застрахователя. Тази разпоредба на практика е подобна на чл.211,
т.2 от отменения КЗ. Ето защо и съдебната практика във връзка с него, даваща
отговор на въпроса кое неизпълнение от страна на застрахования на негови
законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед
интереса на застрахователя като основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение, намира приложение и по новия ред. Трябва да
е налице причинна връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, респ.
неизпълненото задължение да е от естество да доведе до увеличаване на размера
или разширяване обхвата на вредите или да явява препятстващо доказването им.
Наличието на такава причинна връзка трябва да се изследва и доказва във всеки
един случай, като тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя,
който се позовава на правоизключващите възражения. Същевременно, условието за
значителност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед това да
се не се допуска посредством договорни клаузи, формално основани на текста на
чл.211, т.2 КЗ / отм./, да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на
застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния
интерес на съответния застраховател. Става дума както за значителност на неизпълнението, така и на самото
задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на
застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието
изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята
дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл.211, т.2 КЗ/отм./, застрахованият не
изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението
е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до
неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези
задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на
застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. При този
фактически състав застрахователят може да откаже да заплати застрахователното
обезщетение.
Следва да се направи категоричен
извод, че ако задължението е било изпълнено, не би се стигнало до настъпване на
конкретното застрахователно събитие - ПТП /в този смисъл е Решение № 185 от
05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г ., Т. К ., I Т. О. на ВКС/. В конкретния казус, представянето при заявяването на
претенцията само на един ключ, деклариран при сключването на застрахователния
договор, относно който официалният вносител е дал информация, че вероятно е
повреден, поради което не може да се разчете, не представлява неизпълнение на
задълженията на застрахования, даващо основание на застрахователя да откаже
плащане на застрахователното обезщетение, тъй като не са ангажирани
доказателства това да е в пряка причинна връзка с кражбата на автомобила,
респективно че това неизпълнение е способствало за настъпването на
застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или че е довело
до невъзможността вредите от събитието да бъдат предотвратени, т.е. до
невъзможността открадната вещ да бъде открита.
Същото се отнася и до информацията, че
автомобилът е бил произведен с 3 броя ключове. Преди всичко следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че автомобилът е бил произведен през 2005 г. Няма
данни, че автомобилът е бил закупен като нов и съответно да е с този брой
ключове. Най-накрая, не може да бъде възприет доста разширения и свободен извод
на застрахователя, че застрахованият е бил оставил единия си ключ без
надзор/няма доказателства в тази насока/ и това е в причинно-следствена връзка
с осъществения риск кражба, тъй като автомобилът е бил откраднат с ключ/отново
няма данни по какъв начин и с какво устройство е бил откраднат автомобилът/.
Изводът е, че няма основание за отпадане на застрахователната отговорност при
липсата на неизпълнение на задължение по договора, което да е значително за
интереса на застрахователя по смисъла на чл.408 КЗ и да е било предвидено в
договора.
Не е налице и твърдяната прекомерност на размера на обезщетението. Същото е определено съобразно нормите на КЗ, а именно чл. 386, ал.2 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. То не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/ - чл.386, ал.1 КЗ. Размерът на вредата при риск кражба се съотнася към действителната стойност на застрахования автомобил към датата на събитието, щом тя не е по-голяма от застрахователната сума. Съдът законосъобразно е възприел заключението на приетата по делото САТЕ, според която действителната стойност на процесния лек автомобил „БМВ 730Д“, с per. № ******, към датата на настъпване на събитието е в размер на 19 085 лв., както и правилно е изчислил размера на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
03.10.2018 г. по гр.д. № 80096/2017г. на СРС, ІІІ ГО, 138 състав.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.