Решение по адм. дело №1900/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156, вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „Туристическа компания 2000“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат М. М., против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) № 4178-1/18.07.2024 г. на старши експерт в Дирекция Местни данъци и такси (МДТ) при Община Приморско, потвърден с решение № 0752/03.10.2024 г., издадено от директора на Дирекция МДТ при Община Приморско.

Жалбоподателят твърди, че оспореният АУЗ е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че дружеството не дължи посочените в обжалвания акт задължения. Намира, че при определяне на задълженията не е съобразен фактът, че за поземления имот са подавани декларации, че същият не се ползва. Твърди, че дружеството не е уведомявано за служебно обработената декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ за сградата, находяща се в собствения им парцел. Сочи, че „Туристическа компания 2000“ ЕООД не е уведомявано за дължимите данъци и такси съгласно чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, както и че не му е връчвана покана за доброволно изпълнение. Оспорва дължимостта на определените лихви. Иска отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски. Направените оплаквания съдът квалифицира като основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК - съществено нарушение на административно-производствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адвокат М. С., който поддържа жалбата, сочи доказателства, иска отмяна на АУЗ и претендира разноски.

Ответникът - директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско, чрез процесуален представител оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Иска присъждане на разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Бургас намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 85, том VI, рег. 3530, нот. дело № 989 от 23.07.2004 г. (л. 31), „Интер Престиж“ ЕООД придобива правото на собственост върху УПИ V-62 в кв. 31 по плана на с. Китен, община Приморско, с площ от 739 кв.м.

С разрешение за строеж №10/22.02.2006 г. в процесния имот е разрешено строителството на „хотел“ (л. 19). Съгласно удостоверение по чл. 181 от ЗУТ № 5/10.12.2010 г. (л. 21) обект „Хотел“, изграден в УПИ V-62 в кв. 31, е завършен в груб строеж. Според обяснителна записка (л. 22) по застроителен план се предвижда триетажна застройка, със застроена площ от 388 кв. м. и разгъната застроена площ от 1228 кв. м. С последвало изменение в одобрения инвестиционен проект, е изменено разрешението за строеж (л. 20), влязло в сила на 17.09.2007 г. и е съставена обяснителна записка (л. 23), съгласно която разгънатата застроена площ на сградата е увеличена на 1845,00 кв. м.

С декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 1952/27.09.2013 г. (л. 24), „Туристическа компания 2000“ ЕООД е декларирало по надлежния ред - УПИ V-62 в кв. 31 по плана на с. Китен, , с площ от 739 кв.м. Като основание за това е посочена непарична вноска, съгласно дружествен договор. За така описания имот не е декларирана сградата, т. е. деклариран е само поземленият имот.

Във връзка с постъпило искане за издаване на данъчна оценка за обект „хотел“, собственост на жалбоподателя, при извършена служебна проверка от служители на МДТ при общината се установило, че за същия не е подавана декларация по чл. 14 ЗМДТ. Извършена била проверка на място, за която е съставен констативен акт № 0281-1/01.04.2024 г. (л. 138), в който е описано, че в поземлен имот с идентификатор 37023.501.123, бивш УПИ V-62 в кв. 31 по плана на с. Китен, е изградена сграда на 5 етажа, в груб строеж, която очевидно не е в експлоатация.

С писмо с изх. №0288/02.04.2024 г. (л. 136) общинската администрация информирала дружеството-жалбоподател, че изградената в притежавания от него УПИ, сграда 37023.501.143.1 не е декларирана и за нея не се заплащат дължимите данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, съгласно ЗМДТ. Предоставен е 7-дневен срок за подаване на декларация, като е посочено, че при неподаване на декларацията в указания срок, задълженията ще бъдат служебно установени. Писмото е получено от Й. Д. на 03.04.2024 г., видно от известие за доставяне (л. 137).

След изтичане на определения срок и на основание чл. 14, ал. 2 ЗМДТ е обработена декларация с вх. №52080000249/14.05.2024 г. (л. 55) за търговски обект „Хотел“, с идентификатор 37023.501.143.1, с РЗП 1845,00 кв. м., година на построяване 2010 г. и данъчна оценка към 2024 г. - 126 151,70 лв.

С процесния АУЗ № 4178-1/18.07.2024 г., в тежест на „Туристическа компания 2000“ ЕООД са установени задължения за ДНИ и ТБО както следва:

За земята: 1. За 2020 г. - ДНИ в размер на 0,16 лв. и лихва от 0,14 лв., ТБО в 0,21 лв. и лихва от 0,20 лв.; 2. За 2021 г. - ДНИ в размер на 50,00 лв. и лихва от 16,82 лв., ТБО в 80,00 лв. и лихва от 26,90 лв.; 3. За 2022 г. - ДНИ в размер на 50,00 лв. и лихва от 11,75 лв., ТБО в 80,00 лв. и лихва от 18,80 лв.; За 2023 г. - ДНИ в размер на 50,00 лв. и лихва от 6,06 лв., ТБО в 80,00 лв. и лихва от 9,69 лв.

За сградата: 1. За 2019 г. - ДНИ в размер на 3243,11 лв. и лихва от 1748,95 лв.; 2. За 2020 г. - ДНИ в размер на 3226,57 лв. и лихва от 1411,55 лв.; 3. За 2021 г. - ДНИ в размер на 3210,02 лв. и лихва от 1079,29 лв.; За 2022 г. - ДНИ в размер на 3193,47 лв. и лихва от 750,39 лв.; За 2023 г. - ДНИ в размер на 3176,47 лв. и лихва от 384,91 лв.

Общият размер на установените задължения е 21 905,92 лева.

Актът е издаден на основание подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ за земята с вх. №**********/27.09.2013 г. и декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ за сградата с вх. №52080000249/14.05.2024 г., като са изчислени съответните публични общински вземания. При проверката е било намерено, че за погасяването им не са били внесени суми, което е наложило установяване на посочени задължения с лихви за просрочие към 18.07.2024 г. АУЗ е изпратен на жалбоподателя и видно от известие за доставяне на л. 59 гръб, е получен на 22.07.2024 г.

Несъгласно от така вменените му задължения, дружеството сезирало директора на отдел МДТ в Община Приморско с жалба от 07.08.2024 г., по която решаващият орган по приходите постановил решение № 0752/03.10.2024 г. (л. 10), в което разгледал обстоятелствата, довели до издаването на процесния АУЗ, като е потвърдил същия. Изложил мотиви по съществото на спора, посочил основанията за начисляване на задълженията. Коментирано е, че дружеството е подавало декларации за освобождаване от сметосъбиране и сметоизвозване само за поземления имот, като определеният размер на ТБО включва останалите компоненти на таксата. Пояснено е също така, че служебно е обработена декларация за притежаваната от жалбоподателя сграда, предвид факта, че в указания му срок същият не е подал декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ за изградената в груб строеж сграда. Посочено е, че съгласно нормата на чл. 13 ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се заплаща независимо дали те се използват или не. Решението е връчено лично на процесуалния представител на жалбоподателя на 07.10.2024 г., което се установява от известие за доставяне (л. 63).

Недоволно от така постановеното решение, „Туристическа компания 2000“ ЕООД оспорва същото в настоящото съдебно производство, с жалба подадена на 22.10.2024 г. при изложените по-горе твърдения и възражения.

В хода на делото ответната страна представи актуална справка от ТРРЮЛНЦ на „Туристическа компания 2000“ ЕООД, дружествен договор и справка за представените документи към заявление № 20130405151430, като посочва, че в дружествения договор са посочени разрешение за строеж №10/22.02.2006 г. и удостоверение по чл. 181 ЗУТ № 5/10.12.2010 г.

Във връзка с оспорване от жалбоподателя истинността на всички представени към обжалвания акт документи, съдът откри производство по оспорване на истинността на посочените в т. 1 от молба с вх. № 13011/02.12.2024 г. (л. 71). В открито съдебно заседание на 18.02.2025 г. при представяне на оригиналите на документите, адвокат М. посочи, че не оспорва АУЗ и удостоверението по чл. 181 ЗУТ.

От страна на директора на дирекция „МДТ“ при Община Приморско са дадени писмени обяснения по въпросите на процесуалния представител на жалбоподателя (л. 109, л. 110, л. 128). Представена е заповед №863/25.10.2023 г. на кмета на Община Приморско за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в Община Приморско, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци, Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Приморско и Програмата за разделно събиране на отпадъци на Община Приморско, съгласно утвърдена схема и определяне границите на районите и кварталите от регулацията на Община Приморско, където не се извършват услугите събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за 2024г. (л. 111); заповед № 931/26.10.2022 г. на кмета на Община Приморско за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги но събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Приморско и Програмата за разделно събиране на отпадъци на Община Приморско, съгласно утвърдена схема и определяне границите на районите и кварталите от регулацията на Община Приморско, където не се извършват услугите сметосъбиране и сметоизвозване за 2023 г. (л. 114); заповед № 879/26.10.2021 г. на кмета на Община Приморско за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги по събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Приморско и Програмата за разделно събиране на отпадъци на Община Приморско, съгласно утвърдена схема и определяне границите на районите и кварталите от регулацията на Община Приморско, където не се извършват услугите сметосъбиране и сметоизвозване за 2022 г. (л. 117); заповед № 809/28.10.2020 г. на кмета на Община Приморско за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги по събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; Програмата за управление на дейностите по отпадъците; на Община Приморско и Програмата за разделно събиране на отпадъци на Община Приморско, съгласно утвърдена схема и определяне границите на районите и кварталите от регулацията на Община Приморско, където не се извършват услугите сметосъбиране и сметоизвозване за 2021 г. (л. 120); заповед № 970/24.10.2019 г. на кмета на Община Приморско за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги по събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Приморско и Програмата за разделно събиране на отпадъци на Община Приморско, съгласно утвърдена схема и определяне границите на районите и кварталите от регулацията на Община Приморско, където не се извършват услугите сметосъбиране и сметоизвозване за 2020 г. (л. 123).

Представени са искане за данъчна оценка за имот от частен съдебен изпълнител Т. М. (л. 135) и издадената по този повод данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК (л. 142); констативен акт по чл. 15, ал. 7 ЗМДТ (л. 138) за извършена проверка по документи и на място на сграда с идентификатор 37023.501.143.1, собственост на жалбоподателя, със заключение, че са изминали повече от две години от завършването й в груб строеж, същата не е въведена в експлоатация и не е издадено разрешение за ползване и е налице хипотезата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ.

Представени са и разрешение №СТ-795/10.09.2007 г. за ползване на Регионално депо за твърди битови отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево - лот 1 (л. 167); справка за количеството депонирани отпадъци от Община Приморско за периода 01.01.2020 г. -31.12.2023 г. (л. 168).

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата срещу процесния АУЗ е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в установения по чл. 156, ал. 1 ДОПК срок и след изчерпване на процедурата по административно обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Не се установяват нарушения относно компетентността, формата, административно-производствените правила и материалния закон, които да обосновават прогласяването нищожност на АУЗ.

Съгласно чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се осъществяват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, а обжалването се осъществява по същия ред.

В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението по същия ред. Според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.

В конкретния случай се касае за определяне на задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, поради което ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП, което от своя страна води до извод, че при обжалването на АУЗ по административен ред, компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община. АУЗ е издаден от компетентен орган - служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на органи по приходите, съгласно заповед №260/05.04.2013 г. (л. 66). Компетентен е и решаващият орган - ръководителя на звеното за местни приходи при Община Приморско, предвид и длъжностната характеристика (л. 64).

Съдът не установи нарушения във формата на атакувания акт - същият отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като включително са налице фактическите и правните основания за неговото издаване. В акта не са конкретизирани размери на таксата по съответни услугите по чл. 62 ЗМДТ, но начинът на определяне на задълженията, са нормативно установени с издадените въз основа на ЗМДТ подзаконови нормативни актове и решения на Общински съвет Приморско, което позволява да бъдат извършени необходимите изчисления при посочени в АУЗ размер на данъчната оценка, а и размерите не се оспорват. Още повече, ТБО е начислена само за поземления имот и само в компонента за поддържане чистотата на обществените територии, а за сградата няма ТБО, а само ДНИ.

В хода на проверката, извършена от съда не се установиха нарушения на административно-процесуалните правила - спазени са изискванията, свързани с издаването на АУЗ и неговото връчване, както и на потвърждаващото го решение. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че органът по приходите не е връчил надлежно писмо с изх. №0288/02.04.2024 г. По делото е представено известие за доставяне видно, от което писмото е получено от лицето Й. Д., с направено отбелязване, че лицето е пълномощник. При така направеното връчване общинската администрация правилно е приела, че даденият на лицето срок е започнал да тече и съответно е изтекъл и са предприети действия по установяване на задълженията. Административните органи нямат законово скрепено задължение да проверяват начина на връчване на документи, които са предали за доставяне на лицензиран пощенски оператор в лицето на „Български пощи“ АД.

Също следва да бъде отчетено и че видно от представените от страна на процесуалния представител на ответника доказателства (л. 180 - 185) адресът, на който е изпратено уведомителното писмо е този на дружеството жалбоподател, но и напълно съвпада, както с адреса на адвокат М. М., така и с адреса на дружеството „Интер престиж“ ЕООД, с управител Й. Д.. От това може да се индицира, че е обичайна практика лицето Д. да получава кореспонденцията, още повече че същата е получила и АУЗ, който безспорно е предаден на жалбоподателя. Същите доводи са относими и към направеното чак с писмените бележки възражение, че и АУЗ не е редовно връчен, доколкото също е получен от Й. М. Д.. Дори да се приемат твърденията на процесуалния представител на дружеството, безспорен факт е, че последното е узнало за издадения АУЗ, оспорило го е по административен ред в съответния срок и сега реализира правото си на защита в настоящото производство.

Не могат да бъдат споделени направените възражения на жалбоподателя за незаконосъобразността на оспорения акт, поради липса на изпращане на уведомителни писма по реда на чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Изпращането на тези съобщения не е елемент от фактическия състав, пораждащ задължението за местната такса за битови отпадъци и условие за настъпване на изискуемостта му. Следва да се вземе предвид и факта, че по делото са представени доказателства за наличието на тези съобщения, както и писмени обяснения за начина и на генериране и изпращане (л. 128), които съдът няма причина да не кредитира. Не на последно място общинската администрация няма задължение да информира задължените лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти, както и факта, че доколкото задълженията за хотела са определени и начислени през 2024 г., няма как да се претендира изпращане на съобщения през предходните години. По отношение на липсата на покана за доброволно плащане, за административния орган няма задължение за изпращане на такава преди издаване на АУЗ, което не представлява начало на принудително изпълнение по събиране на установените задължения.

Несъмнено поземленият имот е бил деклариран за облагане по ЗМДТ с представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 1952/27.09.2013 г., подадена от самия жалбоподател. По делото не се спори, че за изградената в поземления имот сграда декларация по чл. 14 ЗМДТ не е подавана. Съгласно чл. 10 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, субекти на това задължение (данъчно задължени лица) са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Задълженията за данък върху недвижимите имоти имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот. Именно данъчнозадължените лица са тези, които подават данъчна декларация - в случая по чл. 14 ЗМДТ.

В лимитативно изброени от законодателя случаи - разпоредбите на чл. 10, ал. 2 - 4 и чл. 24 ЗМДТ е предвидено, че определени обекти, както и някои субекти, ще бъдат необлагаеми, респективно освободени от данък. В конкретния случай недвижимият имот, собственост на „Туристическа компания 2000“ ЕООД не попада в предвидените в закона изключения и за него безспорно се дължи данък върху недвижимите имоти.

По делото не е спорно, че за поземления имот се дължи данък върху недвижими имоти, спорен е въпросът по отношение на изградената в имота сграда - „Хотел“, на етап груб строеж. Съгласно чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, данъкът върху новопостроените сгради се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. По отношение на направеното оспорване на разрешението за строеж №10/22.02.2006 г., съдът намира същото за неуспешно, тъй като разрешението е официален документ, който по аргумент на чл. 179 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Жалбоподателят не се справи с изрично указаната му доказателствена тежест (л. 101), още повече, че предмет на настоящото производството не е законността на извършеното строителство.

Релевантно в конкретния случай е наличието на обект, като завършването на сградата в груб строеж е установено с Удостоверение по чл. 181 ЗУТ № 5 от 10.12.2010 г., което не оспорено от жалбоподателя. На основание чл. 15, ал. 7 ЗМДТ е издаден констативен акт № 0281-1/01.04.2024 г. от служители на общинската администрация, който въпреки направеното оспорване съдът разглежда като официален документ, със следващата му се доказателствена сила. Направените в него констатации напълно съответстват на останалите писмени доказателства, а от страна на жалбоподателя, не са представени такива, които да ги оборят.

По отношение на възражението за посочената в оспорения акт площ на сградата, съдът намира, че същата е изцяло съобразена с представената по делото изменена обяснителна записка (л. 58), съгласно която разгънатата застроена квадратура на обект „Хотел“ е 1845 кв. м., която съвпада с посочената от органа. Следва да се има предвид, че твърдението за липса на един етаж в общата квадратура не е надлежно доказано, също така ако се приеме - ще доведе от утежняване на положението на жалбоподателя, а не на последно място за него съществува възможността след представяне на съответните документи да подаде декларация и да коригира площта на имота си, като декларира и този етаж. Не на последно място издадената през 2013 г. данъчна оценка (л. 158) е въз основа на посочените данни от страна на жалбоподателя, на който е предоставена възможност да подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесната сграда, от която както вече се установи, той не се е възползвал.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 13 ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Механизмът, по който ответната страна е изчислила размерът на данъка е установен, определена е данъчна оценка и са приложени съответните коефициенти, съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община Приморско.

Съгласно чл. 62 ЗМДТ, в редакцията му действаща в процесния период, таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

По делото се представиха заповеди, с които са определени границите на районите и вида на предлаганите в тях услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общината, както и честотата на сметоизвозване за същия период. Посочените услуги са организирани и за имотите в гр. Китен, където е местонахождението на имота на жалбоподателя. На интернет страницата на Община Приморско са публикувани решения на общинския съвет относно одобряване на План - сметка за планираните средства от такса битови отпадъци за процесните години в Община Приморско.

Доколкото за поземления имот е начислена ТБО, само в компонента за поддържане чистотата на обществените територии, а за сградата изобщо не е начислявана ТБО предвид факта, че същата е в груб строеж и не се е ползвала, не следва да се изследва извършването на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, а по отношение на чистотата на териториите за обществено ползване съдът приема, че доколкото имотът се намира в урбанизираната територията на гр. Китен, тези услуги са реално осъществявани. Общинската администрация поддържа чистотата на териториите за обществено ползване, чрез свои служители или чрез възлагане на друг изпълнител, като това се доказва и от приложените по делото заповеди на кмета на Община Приморско, видно от които в гр. Китен за всички имоти в регулацията на града се извършва въпросната услуга.

По делото е представено и разрешение за ползване № СТ-12-795 от 10.09.2007 г. на ДНСК София, според което сметта се е извозвала и обезвреждала в депо за битови отпадъци, находящо се в ПИ № 000379, в местността „Чоплака“, в землището на с. Равадиново, Община Приморско.

Видно от представените съобщения за дължими задължения за поземления имот за всяка процесна година е определена съответната данъчна оценка и са приложени съответните промили за ТБО.

От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на задълженията за процесния период до момента на издаване на АУЗД, поради което е налице предвиденото в закона основание за служебно издаване на АУЗД. Поради дължимостта на установените с акта задължения за ТБО, които не са заплатени в законоустановения срок, правилно на „Туристическа компания 2000“ ЕООД са определени и задължения за лихва за просрочие, с оглед разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ДОПК.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на определените задълженията за лихви за процесния период. Задълженията за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци, в това число и лихвите за просрочие, са публични общински вземания съгласно разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 ДОПК. Публичните вземания се погасяват по давност в сроковете, предвидени в ДОПК.

Според разпоредбата на чл. 171, ап. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в лимитивно посочени случаи (чл. 171, ал. 2 ДОПК). По аргумент на ал. 3 на чл. 171, лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата. В конкретния случай предвидените законови срокове не са изтекли, а специалната норма на ДОПК изключва приложението на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите.

В контекста на изложеното настоящата инстанция намира, че оспореният акт е законосъобразен, което предпоставя отхвърляне на оспорването по предявената жалба.

Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, частично основателна е претенцията на ответната страна. Същата претендира присъждане на разноски в размер на 2844 лева, съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 12.12.2024 г., издадената фактура и платежно нареждане. В чл. 161, ал. 1, изр. ІІІ ДОПК е предвидено, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Материалният интерес по делото е 21 905,92 лева, поради което размерът на възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Изчислено по описания алгоритъм, възнаграждение е в размер на 2371,53 лева, поради което претенцията за разноски следва да се уважи в този размер. Разноските следва да се възложат в полза на Община Приморско, съобразно § 1, т. 6 от ДР на АПК.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Туристическа компания 2000“ ЕООД против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 4178-1/18.07.2024 г. на старши експерт в Дирекция Местни данъци и такси при Община Приморско, потвърден с решение № 0752/03.10.2024 г., издадено от директора на Дирекция МДТ при Община Приморско.

ОСЪЖДА „Туристическа компания 2000“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Велико Търново, ул. Цанко Церковски № 38, вх. А, ет. 1, да заплати в полза на Община Приморско, сумата от 2371,53 (две хиляди триста седемдесет и един лев и петдесет и три стотинки) лева, за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.