Решение по дело №1559/2014 на Районен съд - Шумен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

866/20.11.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева

 

при секретаря П. Н., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1559 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                             

Производството по делото е образувано по повод предявен от Й.А.А. с ЕГН ********** с  постоянен адрес ***»Филип Тотю» № 30  срещу К.Д.А. с ЕГН ********** ***»Колю Фичето» № 2, вх.1, ет.2, ап.4 и настоящ адрес гр.***, кв. Мътница, ул.»Горица» № 29 конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак,  поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило след сключване на брака по вина на ответника, както и два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, във връзка с чл.76, т.9 от ЗБЛД , за даване на разрешение детето да напусне пределите на Република България и издаване на задграничен паспорт на детето.

Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Страните са съпрузи, по силата на сключения между тях граждански брак на 18.11.1995г. Бракът е първи и за двамата, като от него имат родени две деца – Ст., родена на ***г., сега пълнолетна и Д. – родена на ***г. В началото съпрузите се разбирали, като с течение на времето конфликтите между тях се задълбочили и започнало отчуждение. Възникналите финансови проблеми, както и употребата на алкохол повлияла негативно върху ответника, като той предизвиквал скандалите в семейството. Ищцата започнала работа в чужбина, като ответника също започнал работа извън България. Окончателната фактическа раздяла между тях настъпила през месец февруари 2012г. Отсъствието на ответника и липсата на комуникация между съпрузите създавала невъзможност да бъдат издадени документи за пътуване на малолетното дете в чужбина, както и осъществяване на такива пътувания. Ето защо А. моли за постановяване на решение по делото, с което да бъде прекратен бракът между страните по вина на ответника, моли упражняването на родителските права над малолетното дете да ѝ бъде предоставено на нея, като местоживеенето на детето ще бъде при майката, моли да бъде определен режим за лични контакти с бащата, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв. Така също се моли да се даде разрешение заместващо съгласието на ответника за издаване на задграничен паспорт на детето, както и детето да напусне пределите на Република България за периода от 30.09.2014г. до 30.12.2014г.

В рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответника не е депозирал отговор на исковата молба.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуален представител адв. И.Г.Т. от ШАК, поддържа предявения иск за развод и моли за положително произнасяне по същия. В хода на съдебните прения ищцата прави искане да се даде заместващото съгласие на бащата разрешение детето да напусне пределите на България придружавано от майка си и от трето лице, като периода е от датата на влизане на решението в сила до 30.06.2015г.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не депозира становище по хода на делото.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 18.11.1995г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 433 от същата дата, от длъжностното лице по гражданско състояние при Община ***. По време на брака на страните им се раждат две деца – Ст. К.Д., родена на ***г. и към момента навършила пълнолетие и Д. К.Д., родена на ***г., към момента на 4 години. Първоначално живели в наследствено жилище на ответника, като отношенията им били добри. След време ответникът променил отношението си към ищцата, вследствие употреба на алкохол и финансови проблеми. Ищцата започнала работа в Република Гърция, където живеели известен период от време заедно с ответника и голямата си дъщеря. Ищцата се завърнала в България, като в момента живее с малката си дъщеря в наето от нея жилище, находящо се в гр.***, бул.“Велики Преслав“ № 40, ет.5, ап.27.  При изслушване на социалния работник се установи, че битовите условия в жилището са много добри, като на детето са предоставени  подходящи материални условия за живот и развитие.  В момента ищцата работи в сладкарски цех и съгласно представена по делото декларация от нея реализира доходи в размер на 450 лв., а ответникът е в чужбина и липсват доказателства за реализираните от него доходи. Страните са във фактическа раздяла от 2012г., като комуникацията помежду им не е добра, както във връзка с личните им отношения, така и във връзка с отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Бабата на Д. по майчина линия живее и работи в Гърция, като желанието на ищцата е да отидат при майка ѝ. По делото са налице данни за липсата на съгласие на бащата за такова посещение.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Т.Й.К. и свид. Й.А.Д., като беше изслушан и социален работник от ДСП ***.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.49 от СК основанието да бъде уважен иска за развода е безусловната констатация направена от съда за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,  в резултат на установените факти по делото. Липсва легална дефиниция на понятието „дълбоко и непоправимо разстройство на брака“, поради което съдът следва да се води от указанията дадени в точка 2 на Постановление на ВКС № 10/1971г., което и към момента запазва действието си. В постановлението се сочи, че „дълбоко“ е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и близки отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. „Непоправимо“ е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. В настоящия случай съдът намира, че е налице такова състояние на брачната връзка, в резултат на което тя е прекъсната и не би могла да бъде възстановена. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни доказателства.  По делото липсват доказателства за полагане на усилия от страна на съпрузите да закрепят брака. Това показва, че  запазването му е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, като между съпрузите не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност и бракът им следва да бъде прекратен.

За да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по въпроса за вината, съдът намира, че с поведението си съпруга е допринесъл за разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. От събраните по делото гласни доказателства, кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че ответника с поведението си е допринесъл за разстройството на брачните отношения,  като е напуснал семейството, дезинтересирал се е в грижите към двете деца, като същият не поддържа контакт със семейството си, нито помага за разходите му. С оглед изложеното съдът приема, че ищцата е доказала дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, която е причина за разстройството на брачната връзка. В хода на производството не се събраха доказателства за виновно поведение на съпругата, с което последната да е съпричинила неговото разстройство и съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има съпруга.

При преценка на въпроса за предоставянето на родителските права съдът съобрази, че по делото са налице  доказателства за укоримо  поведение на бащата и  дезинтересиране към детето. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че майката  полага  основните грижи за неговото отглеждане, заедно с бабата на детето по майчина линия.  С оглед на всичко гореизложено, преценявайки обсъдените  обстоятелства  в тяхната съвкупност, съдът намира, че интересите на детето, с оглед неговата възраст /която е ниска – детето е на 4 години/,  възпитателски качества и морален оглед на родителите, биха били защитени в най-голяма степен, ако родителските права бъдат предоставени на неговата майка, като местоживеенето му бъде определено при нея. Съдът намира, че на ответника следва да бъдат определени режим на лични контакти по отношение на детето всяка първа и трета събота или неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 18.00 часа, както и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по време на новогодишните празници.  По отношение на семейното жилище – съдът констатира, че страните са напуснали отдавна семейното жилище, като в момента майката и Д. живеят в жилище под наем. Поради това и поради липсата на искане за предоставяне на семейното жилище за ползване съдът няма да обсъжда въпроса. По отношение на издръжката:  Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от  средства за храна, облекло, неговите специфични потребности и обстоятелството, че по делото няма представени  доказателства за  доходите на родителите. Съдът намира, че ежемесечната издръжка по отношение на детето  следва да бъде в размер на 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката. Имайки в предвид изложеното, съдът намира, че ответника следва да участва в издръжката със сумата в размер на 120 лева. Въпреки, че по делото няма доказателства за доходите, които реализира бащата, съдът намира, че същият е в трудоспособна възраст, като няма данни за влошено здравословно състояние и лицето може без затруднения да заплаща тази сума. Останалата част от издръжката в размер на 80 лева следва да се поеме от майката, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Така определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.06.2014г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 30- то число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.

Направено е искане от страна на ищцата за възстановяване след развода на предбрачното ѝ фамилно име. Искането е направено от съпруга, чието име е променено след сключване на брака, с  приемане фамилията на мъжа и поради това е допустимо. Същото е основателно, тъй като законът не урежда хипотеза при която при противопоставяне или липса на изразено съгласие от страна на другия съпруг да не бъде допусната промяна в името. Затова и след прекратяване на брака фамилното име на съпругата следва да се промени от А. в Я.. 

По отношение на исковете по чл.127а от СК: По отношение на тези искове релеватни за разглеждане са фактите, свързани с предпоставките, при които детето може да напуска пределите на Република България, а именно изследване на въпросите дали това е в негов интерес от гледна точка на държавите които се планира да посети, както и периода, през който ще пребивава в тях. Налице е трайна съдебна практика, че съдилищата не могат да постановяват заместващо съгласие на родител за пътуване извън страната без посочване на дестинациите и за неограничен период от време. В този смисъл са Решение № 236 от 30.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 4549/2008г. ІV г.о.; Решение № 234 от 30.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 1580/2011г., ІV г.о. и Решение № 143 от 30.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 300/2010г. ІV г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за настоящия съдебен състав. В настоящия случай в уточняваща молба /стр.10 от делото/ се иска произнасяне на съда за разрешение детето да напуска пределите на България за пътувания до държави членки на Европейския съюз в периода 30.09.2014г. – 30.12.2014г.  В съдебните прения се прави искане този период да бъде с начало от влизане на решението в сила до 30.06.2015г., което за периода от 30.12.2014г. до 30.06.2015г. по съществото си представлява предявяване на нов иск с период, различен от този предявен с исковата молба. Законът не дава такава процесуална възможност, поради което и съдът се счита за сезиран и дължи произнасяне  по иска по чл.127а, ал.1 от СК за първоначално предявения период 30.09.2014г. – 30.12.2014г.  От разпитите на свидетелите се установи, че бабата на детето по майчина линия живее приоритетно в Република Гърция и желанието на майката е с двете си деца да я посетят.  Предвид горното, съдът намира, че в интерес на детето Д. е да бъде дадено разрешение да пътува до Република Гърция и останалите държави в европейския съюз и да пребивава там, през искания период от време. В тази връзка се явява основателен и иска за заместващото съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт на Д., тъй като без този документ не би могло да се осъществяват тези пътувания. Поради това и исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника, след приспадане на първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лв., на основание чл.329, ал.1 от ГПК, а така също и държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 172.80 лв.

С оглед отправеното искане и на основание чл.329, ал.1 ГПК, направените по делото съдебно-деловодни разноски от ищцата следва да се възложат на ответника, поради което последния следва да заплати на ищеца сумата от 625 лв., включваща 25 лв. внесена държавна такса и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, ***ски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Й.А.А. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** и К.Д.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** сключен на 18.11.1995 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община ***, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 433/18.11.1995г., на основание чл. 49, ал. 1 СК.

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има мъжа, на основание чл. 49, ал. 3 СК.

  ПРЕДОСТАВЯ родителските права върху роденото от брака малолетно дете – Д. К.Д. с ЕГН ********** на майката Й.А.А. с ЕГН **********, като  местоживеенето на детето е при майката  на адрес гр.***, бул.“Велики Преслав“ № 40, ет. 5, ап.27.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето с бащата К.Д.А. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота или неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа., както и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск и  по време на новогодишните празници.

ОСЪЖДА К.Д.А. с ЕГН ********** да заплаща на малолетната си дъщеря Д. К.Д. с ЕГН **********  чрез нейната майка и законен представител Й.А.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, дължима до всяко 30 – то число от текущия месец, ведно със законната лихва за забава, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законни  причини, водещи до нейното изменение или прекратяване.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да ВЪЗСТАНОВИ  предбрачното си фамилно име  -  Я..

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а, ал.2 от СК заместващо съгласието на бащата К.Д.А. с ЕГН **********  на детето Д. К.Д. с ЕГН **********, действащо чрез майка си законен представител  Й.А.А. с ЕГН **********, родена ***г.  да му бъде издаден документ за самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД – паспорт.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а, ал.2 от СК, заместващо съгласието на бащата К.Д.А. с ЕГН **********  детето Д. К.Д. с ЕГН **********, родена на ***г. да напуска пределите на Република България, за да пътува до държавите членки на Европейския съюз  и обратно, придружавана от своята майка Й.А.А. с ЕГН ********** или определено от нея трето лице за периода считано от датата на влизане на решението в сила  до 30.12.2014г.

   ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

ОСЪЖДА К.Д.А. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на ШРС сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, както и сума в размер на 172.80 лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 лв. /пет лева/ при евентуалното издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К.Д.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Й.А.А. с ЕГН ********** сумата от 625 лв. /шестстотин  двадесет и пет лева/, представляваща реализирани от ищцата съдебноделоводни разноски под формата на заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.329, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ***ски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК в частта му по отношение на присъдената издръжка.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: