Решение по дело №282/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 268, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, образувано по жалба на Директора на Териториална дирекция Митница-Варна, против Решение № 113/23.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-03-127/16.05.2025 г. срещу Разпореждане № С250027-137-0003001/08.05.2025 г., с което е прекратено производството по ИД № *********/2020г. по отношение на НП № 2500/28.08.2019 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ Северна морска към Агенция „Митници“, като неоснователна.

В жалбата се реливират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят се позовава на неизтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а в условията на евентуалност дори и да се приеме, че абсолютната погасителна давност за вземането по смисъла на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН е изтекла сочи, че по преписката липсват данни за извършени от публичния изпълнител действия, с оглед принудителното събиране на вземането на жалбоподателя, което обуславя неправилност на разпореждането за прекратяване на производството по принудително изпълнение по изпълнителното дело, потвърдено с обжалваното решение. В тази връзка и по изложените съображения, отправя искане за постановяване на решение за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явяваи несе предеставлява. От процесуалния му представител-юрк.И..Й. е постъпило писмено становище с рег.№ДА-01-1869/30.06.2025 г. по описа на ШАС, с което поддържа жалбата, както и отправеното с нея искане за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП-[населено място] и Разпореждането на публичния изпълнител. Отправя искане да бъде уважена жалбата на основанията изложени в нея, като бъде постановено решение за отмяна на обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Варна по изложените в жалбата и подробно доразвити доводи в писменото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, възразява за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП - [населено място], редовно призован, не се явява и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. В депозирано писмено становище, чрез процесуалния си представител старши юрк.В. М. застъпва тезата за законосъобразност на оспореното решение. Сочи, че решението на органа е мотивирано, като решаващият орган подробно е изложил основания за оставяне без уважение на жалбата, изводите му са в съответствие със закона. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че в ТД на НАП - гр.Варна1офис Шумен е образувано изпълнително дело №*********/2020 г. срещу О. Р. Р. с [ЕГН].

От прил. доказателства е видно, че О. Р. има задължения за „глоба“ в размер на 1000лева по влязло в законна сила на 28.10.2019 г. Насазателно постановление, издадено от началник Митническо разузнаване и разследване към Агенция Митници, по отношение на което е прекратено изпълнението с Разпореждане изх.№С250027-137-0003001/18.05.2025 г. на Публичен изпълнител в дирекция“Събиране“ при ТД на НАП-Варна, ИРМ „Шумен“, поради погасяването по давност на задължението на основание чл.82,ал.1 от ЗАНН по повод подадено искане от длъжника с вх.№54-27-931/28.04.2025 г. Влязлото в сила на 28.19.0.2019 г. НП№2500/28.08.2019 г. е присъединено към ИД№*********/2020 г. на 30.03.2021 г. с Разпореждане за присъединяване на публичен изпълнител, след отправена покана за доброволно плащане към длъжника от взискателя-Агенция „Митници“, връчена му на 13.11.2019 г.,видно от прил. известие за доставяне.

В административната преписка не са приложени доказателства относно прекъсване на давността за задължението „глоба“ по НП№2500/28.08.2019 г. на О. Р., нито се съдържат такива за налагани обезпечителни мерки или предприемане на други действия от страна на публичния изпълнител , прекъсващи давността.Липсват данни задължението да е отсрочвано или разсрочвано , както и за спиране по искане на лицето.

С жалба вх. №Ж-03-127/16.05.2025 г. по описа на ТД на НАП-[населено място] директорът на ТД на Митница Варна оспорил разпореждане изх.№ изх.№С250027-137-0003001/18.05.2025 г. на Публичен изпълнител в дирекция “Събиране“ при ТД на НАП-Варна, ИРМ „Шумен“ пред Директора на ТД на НАП – [населено място].

Директорът на ТД на НАП – [населено място] счел подадената жалба за неоснователна, като посочил, че е налице изтекла погасителна давност за процесното вземане за „глоба“ по НП, тъй като към датата на издаване на обжалваното разпореждане по възражение на длъжника е изтекла двегодишната давност по чл.82,ал.1 от ЗАНН от последното действие на публичния изпълнител /присъединяването на изпълнителния титул към изп.дело на 30.03.2021 г./. По изложените аргументи, с решение № 113/23.05.2025 г. оставил без уважение депозираната пред него жалба.

Решението било връчено по елекронен път на неговия адресат на 30.05.2025 г., видно от прил. удостоверение за извършено връчване по електронен път.

Настоящата жалба с вх.№Ж-03-127#3 е подадена чрез органа на 06.06.2025 г..

В хода на съдебното производство от ответната страна е представена административната преписка по издаденото Разпореждане изх.№ изх.№С250027-137-0003001/18.05.2025 г. на Публичен изпълнител в дирекция “Събиране“ при ТД на НАП-Варна, ИРМ „Шумен“, с което е разпоредено на основание чл.225,ал.1, т.7 във вр. с чл.168,т.3 и чл.82,ал.1 от ЗАНН частично прекратяване на производството по изпълнително дело №№*********/2020 г. срещу О. Р. Р. в частта за вземанията на Агенция „Митници“ за „глоба“ вразмер на 1000лева по НП№2500/28.08.2019 г.Публичният изпълнител е приел, че по отношение на описаното вземане, е изтекла погасителната давност по чл.82,ал.1 от ЗАНН, поради което същото не подлежи на принудително изпълнение.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 113/23.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП - [населено място] - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, предвид връчването му на 30.05.2025 г. и факта, че жалбата срещу него е подадена на 06.06.2025 г. Оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП - [населено място], в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Поради това, както разпореждането, така и потвърждаващото го решение, представляват валидни административни актове. Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, и процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото не е налице спор по фактите. Спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дали вземането на оспорващия, произтичащо от задължение за глоба в размер на 1000лв. , наложена с НП№2500/28.08.2019 г. на началник Митническо разузнаване и разследване към Агенция Митници на е погасено по давност.

Доколкото се касае за административно наказание „глоба“, наложено снаказателно постановление, следва да се съобразят разпоредбите, съдържащи се в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Нормата на чл.82, ал.2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато тя е прекъсната (давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност).Новата давност отново е две години, съобразно мотивите на ТР№2/12.04.2017 г. по т.д.№3/2016г. на ОСС на ВАС във вр. с чл.82,ал.2 и ал.1,б“а“ от ЗАНН.По регламента на чл.82, ал.3 от ЗАНН при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява. Абсолютната погасителна давност за изпълнение на административното наказание не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство – арг.чл.82, ал.4 от ЗАНН. Тук е мястото да се акцентира върху изключението, предвидено в нормата на чл.82, ал.4 от ЗАНН – същата указва, че при образувано изпълнително производство не се прилага абсолютната погасителна давност по ал.3 от същата разпоредба. Казано по друг начин това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието „глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред. Този извод е изцяло в унисон с мотивите в Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за прилагане от административните органи и съдилищата. С решението е даден отговор на въпроса за това кой давностен срок се прилага при изпълнение на наложено административно наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН – този по чл.171 от ДОПК или този по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Прието е, че когато се разглежда правната природа на глобата, превес взема нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. От тълкуването, дадено с цитираното решение следва, че разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН изключва действието само на абсолютната давност по отношение глобите при образувано изпълнително производство, не и обикновената давност, която се прилага и при образувано изпълнително производство.

Видно от приложеното по делото НП№2500/28.08.2019 г. на началник Митническо разузнаване и разследване към Агенция Митници със същото, на основание чл.126,ал.1,т.1 от ЗАДС и чл.124,ал.1 от ЗАДС в полза на Агенция Митвици е наложена глоба на О. Р. Р. на в размер на 1000 лева за нарушение, извършено на 06.06.2012 г. Санкционният акт е влязъл в сила на 28.10.2019 г.При това положение двугодишният давностен срок за изпълнение по чл.82, ал.1, б."а" от ЗАНН е започнал да тече, считано от 29.10.2019 г. В рамките на този срок е било издадено Разпореждане за присъединяване от 30.03.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-[населено място], с което публичното държавно вземане по НП№2500/28.08.2019 г. е присъединено в производството по събиране на публични вземания по процесното изпълнително дело, водено срещу О. Р. Р.. По този начин, съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН, според който всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, прекъсва давността, изтичането на двугодишния давностен срок е било прекъснато на 30.03.2021 г. и е започнала да тече нова давност. Същата е изтекла на 30.03.2023 г., без в този срок да са предприети действия за нейното прекъсване. С оглед на това съдът приема, че са били налице предпоставките по чл.173, ал.1 от ДОПК за отписване на задължението, произтичащо от горецитираното НП. Като е е прекратил частично с разпореждане в тази му поради изтекла погасителна давност по чл.82,ал.1 от ЗАНН събирането на публичното вземане по ИД на жалбоподателя срещу О. Р., по подадено от последния заявление от28.04.2025 г., в съответствие на материалния закон, публичният изпълнител е постановил правилно и законосъобразно разпореждане, потвърдено с обжалваното решение.

В обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата срещу Решение № 113/23.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-03-127/16.05.2025 г. срещу Разпореждане № С250027-137-0003001/08.05.2025 г., с което е прекратено производството по ИД № *********/2020 г. по отношение на НП № 2500/28.08.2019 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ Северна морска към Агенция „Митници“, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора ответникът има право на деловодни разноски Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и доколкото е бил представляван от юрисконсулт, изготвил и представил по делото писмено становище, без явяване на процесуален представител в съдебн, в полза на учреждението, в чиято структура е административният орган, издал оспорвания акто, се дължат разноски в размер на 100лева.

Водим от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Директора на Териториална дирекция Митница-Варна, против Решение № 113/23.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-03-127/16.05.2025 г. срещу Разпореждане № С250027-137-0003001/08.05.2025 г., с което е прекратено производството по ИД № *********/2020г. по отношение на НП № 2500/28.08.2019г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ Северна морска към Агенция „Митници“, като неоснователна

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ ,ТД на Митница Варна да заплати на Национална агенция за приходите РАЗНОСКИ в размер на 100 /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.