№………./……...07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно търговско дело № 897 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Д.Б.П. чрез процесуалния му представител адв. В.Г. срещу
решение № 1206/22.03.2019 г.,
постановено по гр.дело № 13510/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта с която
е признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„МАКС КОЛЕКТ” ООД съществува вземане срещу ответника Д.Б.П. за сумата от 149,00
лева, представляваща дължимо обезщетение (неустойка) по договор за услуги –
мобилен достъп до интернет № ВС030205080314021 от 08.03.2014 г., сключен между
ответника и „Макс телеком“ ООД, за невърнато устройство за достъп до интернет –
мобилен рутер Bisciut IMW INFORMARK.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Излага, че е оспорил приложимостта към
процесните договори на представените по делото общи условия (ОУ), че същите не
са подписани от него и не са били публикувани към датата на сключване на
договорите. Развива подробни съображения. Поддържа, че неприложимостта на
представените с ИМ ОУ обуславя неоснователност на исковата претенция. Освен
това поддържа и възражението, че ищецът не е доказал иска по размер, съдът
необосновано се е позовал на ценова листа, публикувана на интернет страница,
каквато доставчикът на услугите не притежава. Искането е за отмяна на съдебния
акт в обжалваната част, съответно, отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по изложени съображения. Моли за
потвърждаване на атакуваното съдебното решение, евентуално, съдът да извърши
преценка по размера на иска, и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез процесуален
представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради
което следва да се разгледа по същество.
По предмета на спора:
Производството пред РС
Варна е образувано по искова молба, подадена от „МАКС КОЛЕКТ” ООД срещу Д.Б.П., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника за сумите, както следва: 44,86 лева,
представляваща незаплатена месечна такса за предоставяне на мобилен достъп до
интернет за периода от 01.05.2014г. до 31.05.2014г., за което е издадена
фактура № **********/ 01.05.2014 г. по договори за услуги - физическо лице №
ВС030205080314021 ВС030205080314024 от 08.03.2014г. сключени между ответника и
„Макс телеком“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.01.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението и 149 лева,
представляваща дължима неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет
– мобилен рутер Bisciut IMW INFORMARK, като вземанията са прехвърлени на ищеца
с договор за цесия от 25.05.2015г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 338/18.01.2017г. по ч.гр.д. №
608/2017 г. по описа на ВРС, 34 състав.
По иска, решението по
който е предмет на обжалване, твърденията на ищеца са, че с подписване на
договора ВС030205080314021, на ответника било предоставено и устройство-
мобилен рутер Bisciut IMW INFORMARK за достъп до интернет, собственост на „Макс
телеком“ ООД, което след изтичане срока на договора подлежи на връщане по
силата на изрично разписаното в поле „важно“ в договора. Поради невръщане на
устройството мобилен рутер Bisciut IMW INFORMARK се твърди, че ответникът дължи
сумата от 149 лева, представляваща дължима неустойка по договорите и на
основание чл. 5.13 от ОУ съгласно ценова листа на „Макс Телеком“ обявена на
интернет страницата на дружеството. Ищецът придобил процесното вземания поилата
на договор за прехвърляне на вземания от 25.05.2015г. за което е уведомил ищеца,
по пълномощие от цедента. Твърди, че ответникът е признал дълга като е извършил доброволно
плащане на сумата от 80 лева по образуваното изп.д. № 2051/2017 г. на ЧСИ Петя
Иванова и с молба до ЧСИ е декларирал желание за погасяване на задължението на
равни месечни вноски.
В отговора на исковата молба,
ответникът оспорва да му е предоставено устройство мобилен рутер Bisciut IMW
INFORMARK. Оспорва да му е предоставено копие от Общите условия към подписаните
договори, респ. тяхната приложимост при липса на данни за момента на тяхното приемане и влизане в сила. Оспорва
ценовата листа за предоставените от „Макс Телеком“ ООД устройства, като твърди,
че на сайта на дружество е налична такава с цени в пъти по ниски. Оспорва, че е
признал дълга.
Варненският окръжен съд,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.
269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато решението е постановено в
нарушение на императивни правни норми.
Въззивникът не поддържа оспорването
на факта, че по силата на договор ВС030205080314024 му е предоставено
устройство мобилен рутер Bisciut IMW INFOMARK. Поддържа възражението за неприложимост на представените с ИМ Общи
условия (ОУ) и ценова листа.
Видно от приетия като
доказателство договор ВС030205080314024,
на ответника е предоставено устройство мобилен рутер Bisciut IMW INFOMARK, като
изрично в договора е записано, че устройството е собственост на оператора и
остава такава и след изтичане на договора. Съгласно изрично посоченото в раздел
„Допълнителна информация“ на договора, при прекратяване на договорното
правоотношение, клиентът дължи връщане на предоставеното му за ползване
устройство в състоянието, в което го е получил при отчитане на нормалното
износване. При невъзможност да върне
предоставеното му устройство или ако устройството не е в надлежното състояние, абонатът
следва да заплати стойността му по цената съгласно ценова листа на Макс Телеком.
Същото задължение е предвидено в т. 5.13 от ОУ, както и в т.14.7 и т.14.8 от
ОУ.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗЗД и чл.
298, ал. 3 от ТЗ вписаните в договора уговорки имат предимство пред уговорките
в общите условия. В случая, не се оспорва уговореното в договора, което е
идентично с цитираните клаузи от общите условия. Следователно оплакванията в
жалбата относно приложимостта на общите условия са ирелевантни по отношение
основателността на иска. След като задължението за връщане на устройството,
респ. за заплащане на неговата цена, е поето изрично по силата на индивидуалния
договор, всички възражения на ответника касаещи приложимостта на ОУ, тяхното
публикуване, мястото където това е сторено и пр. са без значение за спора.
По отношение на размера на исковата
претенция, съдът намира следното:
Размерът на неустойката трябва да бъде
определен или поне определяем.
В договора изрично е посочено, че
цената на устройството се определя в ценова листа на оператора. От
представената по делото ценова листа на оборудването, предоставено от „Макс
Телеком“ ООД, е видно, че стойността на посоченото в договора устройство е 149
лева. С отговора на исковата молба ответникът е представил ценова листа на
оборудване, предоставено от „Ти.Ком“ АД с твърдение, че цената на подобно
оборудване е 30,00 лева. Следва да се отбележи, че тази ценова листа е на друго
дружество, макар и последното да е придобило лицензията на „Макс телеком“ ООД,
и в него не е включен процесният модел устройство. Що се отнася до оплакването,
че ВРС не е извършил справка на интернет страницата на дружеството доставчик,
тъй като последното не притежава такава, въззивният съд намира същото за
неоснователно. Ценовата листа на „Макс
Телеком“ ООД е достъпна на интернет страницата http://beta.ticom.bg/en/terms/15/cenova-lista-na-oborudvaneto-predostavjano-ot-maks-telekom-ood.
Не е спорно, че тази интернет страница е притежание на "Ти.ком" АД,
както и, че последното е придобило разрешението на „Макс Телеком“ ООД за
ползване на радиочестотен спектър. Следователно, именно тази ценова листа е
меродавна за определяне на стойността, която ответникът следва да заплати за
невърнатото устройство. Тук е мястото да се посочи, че дори и след изоставяне
на първоначалната защитна теза, че устройството изобщо не му е било
предоставено за ползване, ответникът е имал избор – да върне устройството,
което му е било предадено при сключване на договора (чл. 79, ал. 2 от ЗЗД), или
да заплати обезщетение равно на стойността на устройството, посочена в ценовата
листа на „Макс Телеком“ ООД.
Като е достигнал до същите по същество
правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което ще бъде потвърдено. Съдът
препраща и към мотивите на ВРС на осн. чл. 272 от ГПК.
По
разноските:
При
този изход от спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати сторените от
въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна
инстанция. По възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева е основателно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, поради което и с оглед неявяването на процесуален
представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, съдът редуцира същото
на 225,00 лева на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1206/22.03.2019 г., постановено по гр.дело
№ 13510/2018 г. по описа на РС – Варна, в частта с която е признато за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца „МАКС КОЛЕКТ” ООД
съществува вземане срещу ответника Д.Б.П. за сумата от 149,00 лева,
представляваща дължимо обезщетение (неустойка) по договор за услуги – мобилен
достъп до интернет № ВС030205080314021 от 08.03.2014 г., сключен между
ответника и „Макс телеком“ ООД, за невърнато устройство за достъп до интернет –
мобилен рутер Bisciut IMW INFORMARK.
В останалата част решението на ВРС не
е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д.Б.П., ЕГН **********, да заплати на „Макс Колект” ООД, ЕИК *********, сумата от 225,00 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.