РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. В., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110106067 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Пр.” № *, срещу Б. ИВ. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. Вл. В. № * обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 747,54
лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
номер *за периода 12.03.2018 г. – 07.12.2020 г.; сумата 115,27 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 12.05.2018г. – 29.01.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.02.2021г. до окончателното й изплащане, за обект, находящ се в гр. В., ж.к. Вл. В. № *,
които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа
на ВРС.
В исковата молба ищецът „В. и к. - В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника Б. ИВ. Й. за
имот, находящ се на адрес гр. В., ж.к. Вл. В. № *. Твърди, че съгласно общите условия на
дружеството потребителите на ВиК услуги следва да ги заплащат в тридесетдневен срок
след датата на фактуриране, след което изпадат в забава. Сочи се, че ответницата не е
изпълнила задължението са заплаща потребените ВиК услуги, които се отчитат по партида с
абонатен № *и изпаднал в забава. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, за
дължимите от ответника суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта на стойност
770,60 лв. и мораторна лихва от 115,27 лв. за периода 12.05.2018 г. – 29.01.2021 г., връчена
при условията на чл. 47 от ГПК. Излага, че на 16.02.2021 г. ответникът е направил
доброволно плащане от 23,09 лв. по фактура № * г., с което е погасено задължение за
главница от 23,06 лв. и законна лихва от 0,03 лв. Моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Б. ИВ. Й., чрез особенния представител
адв. Л.Б. е депозирал писмен отговор, с който се сочи, че искът е вероятно основателен.
Представя доказателства, че ответникът е собственик на процесният имот. Сочи, че не е
изтекла кратката три годишна давност. Счита, че задължението не е безспорно установено,
поради което счита за основателно искането на ищеца за назначаване на ССчЕ. Счита, че с
плащането от 16.02.2021 г. е следвало да се погаси най-старото задължение. Сочи се, че
доколкото ответникът не е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, то същият с
поведението си не е дал повод за завеждане на настоящето дело и на основание чл.78, ал.2
от ГПК не следва да му се възлагат разноските по същото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора, ищецът чрез юрк. Пламенка Василева, а ответникът чрез особения
представител адв. Л.Б..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „В. и к. - В.” ООД и решения на ДКЕВР от *
г. за одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един
централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено
приемане от потребителите.
От предоставените справки за недобора се установява, че при ищеца титуляр на
партида с абонатен и клиентски № *се води ответникът Б. ИВ. Й. за обект на потребление,
находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.“ № *, както и че последното показание на водомера е 623
куб.м. от 07.10.2021 г.
Ищецът е представил и справки от опис на отчети на абонат № *от таблет, модул,
самоотчет до 16.09.2021 г., видно от които последното показание на водомера е 623 куб.м. от
08.09.2021 г., при последен реален отчет 618 куб.м. от 05.08.2021 г.
С отговора на исковата молба е представена справка от Имотния регистър към
Агенцията по вписванията, видно от която ответникът е придобил собствеността върху
процесния обект на потребление с адрес: гр. В., ж.к. „Вл. В.“ № * по силата на дарение от
07.10.1996 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.
2
Л. се установява, че общият размер на реално отчетените начислени месечни задължения за
заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № *за периода 12.03.2018 г. до 11.01.2021 г.
възлиза на 747,54 лв. , при обезщетение за забава от 115,29 лв. изчислено от датата на
падежа на всяко от задълженията до 29.01.2021 г. Установено е съответствие между
начислените суми и отразяванията в карнетите за потребени количества консумирана вода.
Вещото лице сочи, че не е успяло да влезе във водоснабдения имот, който е посетил на
14.11.2021 г. тъй като на многократното позвъняване никой не е уговорил, като адресът е
добре обозначен, а на звънеца е записана фамилията на ответника. Експертът сочи, че до
датата на изготвяне на експертизата е извършено погашение единствено по фактура от
12.01.2021 г. на стойност 23,06 лв. за главница и 0,03 лв. за лихва, която не обхваща исковия
отчетен период. Експертът е установил от представените електронни карнети, че
начислените суми са за релано доставена и потребена ВиК услуга.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, която е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение по
облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за
забава върху просрочените месечни задължения на абоната.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и
главно, 1) че ответникът е потребител на В и К услуги, 2) изправността си по възникналото
правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, 3) доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги
и размера на претендираните суми, 4) претенцията си за заплащане на обезщетение за забава
по основание и размер.
Съгласно §. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имот в етажната собственост, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т.2 от ОУ на ищеца.
В случая представената по делото справка по имотната партида на ответника
установява качеството му на собственик на апартамент с административен адрес: гр. В., ж.к.
„Вл. В.“ № *, поради което съдът намира за безспорно установено по делото, че Б. ИВ. Й. е
потребител на ВиК услуги за процесният обект на потребление.
По въпроса осъществена ли е реална доставка от ВиК оператора, съдът следва да
съобрази редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна
3
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, уреден в правилата на ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които са служебно известни на съда, както и
в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
В чл. 23, ал. 4, изр. първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за
търговско измерване (водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в
присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля.
Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електроенен
карнет.
В случая за удостоверяване на реалната доставка на ВиК услуги са представени
електронни карнети, неоспорени от ответника, които съгласно неоспореното заключение на
изслушаната ССчЕ, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно съответстват
като показания на начислените суми по фактурите.
С оглед на горното и извършеното от ответника плащане в хода на процеса от
12.01.2021 г., което съдът кредитира като конклудентно, но направено по несъмнен начин
признание на неизгодния за ответника факт, че е потребител на ВиК услуги, които реално се
предоставят по неговата партида, се налага изводът, че за потребителя е възникнало
задължение за заплащане на начислените от дружеството суми за реално доставени
количества ВиК услуги за периода 12.03.2018 г. – 07.12.2020 г.
Изложеното дотук сочи, че предявеният иск за реално изпълнение се явява
основателен в пълния претендиран размер от 747,54 лв. и следва да се уважи изцяло.
Вследствие уважаване на главната претенция основателна се явява и акцесорната за
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението 02.02.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението.
С оглед настъпилия падеж на месечните задължения за периода 12.03.2018 г. –
07.12.2020 г. и неизпълнението на абоната за заплащането им в тридесетдневен срок,
считано от датата на издаване на съответната фактура (чл. 33, ал.2 от ОУ), основателен се
явява и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на задължението за мораторна лихва
върху главницата за периода 12.05.2018 г. – 29.01.2021 г., което съобразно заключението на
ССчЕ възлиза на 115,27 лв., или акцесорният иск следва да се уважи в пълния претендиран
размер.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
доказани разноски, както следва - 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 75,00 лв. за държавна такса, 300,00 лв.
депозит за назначения особен представител, 250,00 лв. депозит за назначената ССчЕ и
100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 вр. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. ИВ. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. Вл. В. № 203, вх. 3, ет. 1, ап. 71, дължи на „В. и к. - В.”
ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № *сумата 747,54 лв.,
представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер
*за периода 12.03.2018 г. – 07.12.2020 г. и сумата 115,27 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 12.05.2018г. – 29.01.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2021
г. до окончателното й изплащане, за обект, находящ се в гр. В., ж.к. Вл. В. № *, които суми
са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. ИВ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Вл. В. № *, да заплати на
„В. и к. - В.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № *, сумата
75,00 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 775,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 вр. чл 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5