№ 173
гр. Монтана, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630200330 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 12-2500029/18.03.2025г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „К.” ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ,
с.Д.Б., област М., с управител Н. С. Н., чрез адв.Л. А. от МАК, в качеството на
работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди,
петстотин) лева за административно нарушение по чл.303, ал.3 от Кодекс на
труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
Недоволно от Наказателното постановление „К.” ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХ, с.Д.Б., област М., с управител Н. С. Н., чрез адв.Л. А. от МАК,
моли да бъде отменено. Чрез адв.Л. А. от МАК се излагат доводи в писмена
защита (постъпила чрез ЕПЕП и подписана с КЕП) в подкрепа на искането за
отмяна, като се претендират и разноски, съгласно списък разноски.
Въззиваемата страна като АНО, Директор Дирекция „ИТ” - Монтана
чрез процесуален представител ст. юрисконсулт С.К., моли съда чрез
изложени доводи и в писмена защита да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно, с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На 06.02.2025г. в 11:00 часа на място св.М. К. Т. – гл. инспектор в
Дирекция „ИТ” - Монтана съвместно с колегата си св.К. Б. И. – инспектор,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект –
строеж на многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.М., ул.Г.И. № 17,
обект на „К. ” ЕООД с.Д.Б., област М.. В хода на проверката било установено,
че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Н. С. Н., е
приело на работа непълнолетното лице П. С. Н., ЕГН **********, на възраст
към 06.02.2025г. – 16 години, като е допуснало лицето да престира работна
сила, без разрешение от инспекцията по труда.
В хода на извършената проверка лицето П. С. Н. собственоръчно
попълнил и подписал декларация, с която декларирал, че работи на обект
многопрофилна жилищна сграда, като работното му време е от 08:00 часа до
17:00 часа.
За извършената проверка св.Т. съставила и подписала протокол № ПР
2505104/20.02.2025г.
За установеното административно нарушение по чл.303, ал.3 от КТ
св.М. К. Т. в присъствието на св.П. С. А. и колежката им – св.К. Б. И.,
съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 12-
2500029/20.02.2025г. спрямо работодателя „К.” ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ,
с.Д.Б., област М., с управител Н. С. Н.. Управителят Н. С. Н. получил препис
от АУАН на 20.02.2025г., присъствайки при съставянето му, дал и кратки
писмени сведения, а на 05.03.2025г. подал в Дирекция „ИТ” – Монтана
предложение за споразумение по повод на съставения АУАН, което не било
прието, видно от писмо изх. № 25015712/10.03.2025г.
На базата на изготвения АУАН, протокол за извършена проверка № ПР
2505104/20.02.2025г., декларация на П. С. Н. от 06.02.2025г., Директор
Дирекция ”ИТ” - Монтана намерил, че „К.” ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, с.Д.Б.,
2
област М., с управител Н. С. Н., в качеството си на работодател, е извършило
административно нарушение по смисъла на чл.303, ал.3 от КТ, поради което
било санкционирано на основание чл.414, ал.1 от КТ.
По повод на сезиране от Директор Дирекция „ИТ“ – Монтана за случая
на РП – Монтана, последната образувала пр. преписка 898/25г., приключила с
Постановление за отказ да се образува ДП от 13.06.2025г., поради липса на
несъмнени данни за извършено престъпление по чл.192а, ал.1 от НК. Съдът
изиска заверено копие на пр. преписка № 898/25г. по описа на РП – Монтана, в
рамките на която непълнолетното лице П. С. Н. е дал писмени сведения,
съгласно които точно когато дошли проверяващите след разговор с негов
познат св.Г.П.М., набивал с чук желязото.
Видно от доказателствата по делото, в т.ч. непосредствено събраните в
хода на съдебното следствие, съдът намира, че административнонаказващия
орган (АНО) е приложил правилно закона. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства доказват извършено административно нарушение от
„К.” ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, с.Д.Б., област М., с управител Н. С. Н., по
чл.303, ал.3 от КТ (Изм. - ДВ, бр.100 от 1992г.) – „Лицата от 16 до 18 години
се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
случай“. От данните по делото е видно, че непълнолетния П. е с ЕГН
**********, т.е. към 06.02.2025г. е имал навършени 16 години и е следвало да
бъде поискано предварително разрешение от Дирекция „ИТ” – Монтана,
преди да бъде приет на работа на обекта.
Нарушението е доказано, показанията на св.Т. (свидетел на установяване
на нарушението), св.И. (свидетел на установяване на нарушението) и св.А.
(свидетел при съставяне на АУАН), са в подкрепа на изложеното в АУАН и НП.
Настоящият съд кредитира показанията на посочените свидетели, от които
св.Т. и св.И. подробно посочват как е извършена проверката и как са
установили нарушението, и намира, че правилно е приложен закона. Не се
споделят доводите на жалбоподателя работодател в т.ч. тези изложени чрез
адв.Л. А. от МАК, тъй като видно от показанията на посочените по–горе
свидетели и от декларацията на л.12 от делото, непълнолетното лице П. С. Н.,
ЕГН **********, е престирало работна сила в обект на „К.“ ЕООД с работно
време от 08:00 часа до 17:00 часа, без предварително разрешение от
инспекцията по труда. Настоящият съд приема, че правилно АНО е приел, че
3
са били налице трудови правоотношения, не уредени като такива към
06.02.2025г. Този съд изцяло не кредитира показанията на св.Г.П.М. – общ
работник при работодателя „К. ” ЕООД гр.М. към 06.02.2025г. и след това,
защото неговите показания не са обективни и не кореспондират с другите
писмени и гласни доказателства, които настоящия съд кредитира. С оглед
принципа на непосредственост, съдът обсъжда и кредитира непосредственото
събрани писмени и гласни доказателства, като събраните писмени данни и
изводи на РП – Монтана по пр. преписка № 898/25г. изложени в
постановление от 13.06.2025г., правно не обвързват настоящия съд.
Изцяло недоказани са възраженията на управителя Н. в т.ч. наведените
чрез адв.Л. А., защото доказателствата по делото са в подкрепа на извода, че
към 06.02.2025г. непълнолетния П. е престирал работна сила (набивал с чук
метални пилоти с цел укрепване на основите на сградата), на строеж
многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.М., ул.Г.И. № 17, без да има
сключен трудов договор в писмена форма ( видно от писмо изх. № 40-12-
243#1/17.04.2025г. на ТД НАП В. Търново, офис Монтана) и без
предварително разрешение от инспекцията по труда. Настоящият съд не
приема версията на работодателя, доказателствата които съдът кредитира не я
подкрепят. АНО не е имал възражения в рамките на АНП, поради и което
АНО не ги е обсъждал съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН.
С Постановление за отказ да се образува ДП от 13.06.2025г. на РП –
Монтана по пр. преписка № 898/2025г. по описа на РП – Монтана, е отказано
да се образува ДП за престъпление по чл.192а, ал.1 от НК. Цитираното
постановление доказва, че не е била налице хипотезата на чл.33, ал.1 от
ЗАНН, като настоящия съд анализира само онези доказателства, които
непосредствено е събрал, спазвайки основен принцип – принципа на
непосредствеността в АНП. Според този съд липсата на подпис от родител на
П., в декларацията попълнена и подписана от П., не води до опорочаване на
информацията в нея, защото другите писмени и гласни доказателства са в
подкрепа на извода за доказаност на нарушението. С постановяване на отказ
да се образува ДП от РП – Монтана по пр. преписка № 898/25г. по описа на РП
– Монтана, е избегнато и недопустимото дублиране на АНО и НО, имайки
предвид Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т. д. №
3/2015г., ОСНК вр. с чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
4
Всички събрани доказателства от АНО са правилно анализирани и тъй
като са в подкрепа на извършеното нарушение, правилно е съставен АУАН и
издадено НП. Настоящият съд изцяло споделя изложените доводи по
приложението на закона в писмената защита на процесуалния представител на
въззиваемата страна, с изключение на доводите за определения размер на
имуществената санкция.
Настоящият съд намира, че при установяване на административното
нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правото на защита на санкционирания работодател, спазени са
изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне и връчване на АУАН и
впоследствие при изготвяне на обжалваното НП.
В процесния случай не са били налице условията за приложение на
привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, защото както в рамките на
АНП, така и в рамките на съдебното следствие, с оглед спецификата на
административното нарушение по чл.303, ал.3 от КТ, същото не е отстранено
веднага след установяването му. Настоящият съд не споделя доводите в
писмената защита на адв.А., че са налице условия за приложение на чл.415в,
ал.1 от КТ.
Настоящият съд не споделя изложеното в жалбата и в писмената защита
на адв.Л. А. от МАК, и споделя наведените доводи в писмената защита на
процесуалния представител на въззиваемата страна ст. юрисконсулт К. по
приложението на закона, като намира, че на 06.02.2025г. непълнолетното лице
П. С. Н. е престирал работна сила, без предварително разрешение от
инспекцията по труда, налице е доказано по несъмнен начин административно
нарушение по смисъла на чл.303, ал.3 от КТ.
Заради наложения по–висок размер санкция (обикновено се определя
минималния), съдът изиска справка от Дирекция „ИТ” – Монтана, съдържаща
се в писмо изх. № 25036231/24.04.2025г. Съгласно цитираното писмо спрямо
„К.” ООД, ЕИК ХХХХХХХ, с.Д.Б., област М., с управител Н. С. Н., НЯМА
издадени съставени и издадени други влезли в сила НП-я, освен процесното.
Съдът намира, че с наложената като размер имуществена санкция,
административнонаказващия орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата
по чл.27, ал.2 ЗАНН и в тази насока изложените доводи от жалбоподателя чрез
адв.А., са основателни. Съдът констатира, че с оглед тежестта на извършеното
5
нарушение, наложената имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди,
петстотин) лева е завишена по размер. Съдът приема, че тежестта на
нарушението е висока, но изследва конкретната тежест на процесното
нарушение и намира, че имуществена санкция в размер на 2500 ( две хиляди,
петстотин) лева е несъответна на тежестта на процесното нарушение, защото
видно от справката по делото, няма други влезли в сила НП-я спрямо
жалбоподателя работодател. Към настоящия момент се наблюдават доста
неблагоприятни глобални, икономически и инфлационни процеси, които
засегнаха и работодатели като процесния, поради което настоящия съд
намира, че следва да се намали размера на наложената имуществена санкция.
Предвид горното съдът намира, че наложената като размер имуществена
санкция от 2500 (две хиляди, петстотин) лева следва да се намали при
минимума на 1500 (хиляда, петстотин) лева. Съдът намира, че така
определена като размер имуществената санкция съответства на тежестта на
извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27 и чл.83 от
ЗАНН.
С оглед очерталия се изход на делото, следва да бъде оставено без
уважение направеното искане от жалбоподателя „К.” ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХ, с.Д.Б., област М., с управител Н. С. Н., чрез адв.Л. А. от АК –
Монтана, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство в размер на 500 (петстотин) лева.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в текста на
чл.143. Съгласно така цитираната разпоредба на чл.143, ал.1 от АПК, разноски
се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, в случая издаденото НП
№ 12-2500029/18.03.2025г., обаче е изменено, а не е отменено, поради което и
не се дължи адвокатско възнаграждение на административнонаказаното лице.
Тълкувателно решение № 3 от 8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК е
категорично, че когато Наказателното постановление бъде потвърдено или
изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си
поведение е станал причина те да бъдат направени. Това Тълкувателно
решение не е изгубило своето действие, предвид аналогичността на
действащата по време на неговото приемане правна уредба.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото (юрисконсултско възнаграждение) и с
6
оглед неговия изход, жалбоподателя „К.” ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, с.Д.Б.,
област М., с управител Н. С. Н., следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна като ЮЛ, сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от НЗПП (Нов -
ДВ, бр. 59 от 2009г., в сила от 28.07.2009г., изм., бр.74 от 2021г., в сила от
1.10.2021г., бр. 53 от 2025г., в сила от 1.10.2025г.), настоящия съд намира, че на
ИА „ГИТ” към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” - М., следва да се присъдят
100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, отчитайки действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с чл.63, ал.7, т.4 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2500029/18.03.2025г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, с което на „К.” ЕООД,
ЕИК ХХХХХХХ, с.Д.Б., област М., с управител Н. С. Н., чрез адв.Л. А. от
МАК, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 (две хиляди, петстотин) лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414,
ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера й от 2500 (две хиляди, петстотин) лева,
на 1500 (хиляда, петстотин) лева.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, с.Д.Б., област М., с управител
Н. С. Н., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София, към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” – Монтана, разноски по
съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „К.” ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХ, с.Д.Б., област М., с управител Н. С. Н., чрез адв.Л. А. от МАК, за
присъждане на сумата 500 (петстотин) лева, разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
7
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8