№ 57
гр. Девин, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100379 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1,
във връзка с чл. 410 от ГПК.
Ищеца твърди в исковата молба, че вземането между страните е
възникнало на основание Договор 10034* за потребителски кредит тип
кредитна линия - кешио от 27.09.2021 г. и Общи условия на „К. К. М.“ ЕАД
към него, от същата дата, сключени между „К. К. М.“ ЕАД, действащ чрез
кредитния посредник „К. К.“ ЕАД и Н. Д. В.. Видно от чл. 1, ал. 3, кредиторът
е одобрил и предоставил потребителски кредит тип „кредитна линия - кешио“
в размер на 2000 лева, която сума се превежда от кредитора по сметка на
длъжника с IBAN: BG67UBBS8002* в К.Б.С. АД /О.Б.Б. АД/ като
кредитната сума може да бъде ползвана съгласно ограничението на чл. 4 ал.3
т.4 /начин на усвояване/ само чрез преводни нареждания, т.е. по банков път.
Твърди, че е уговорено още, че връщането на кредита следва да се извърши
по сметка с IBAN: BG88RZBB91551*, в „Р. Б.“ ЕАД /сега част от К.Б.С./.
Твърди че с отпускането на исканата сума и предоставянето й по сметката на
ответницата, кредиторът „К. К.“ ЕАД е изпълнил задължението си по
договора. Кредитът е следвало да се погаси на 24 последователни месечни
вноски, дължими за периода от 27.10.2021г. до 27.09.2023г., всяка в размер на
1
123.66 лева, включваща главница и възнаградителна лихва — компонентите
посочени по размер в погасителния план. Със заявлението, респективно в
настоящото производство е претендирана само възнаградителна лихва, за
периода 27.02.2022г. до 27.06.2023г. Възнаградителната лихва е уговорена в
размер на 28.62 % годишно, върху подаваната сума. При просрочие на вноска
по кредита или други дължими съгласно условията на договора за кредит
суми, кредитополучателя дължи лихва за просрочени плащания, в размер на
10 % годишно, върху размера на забавеното плащане, ведно с направените
съдебни и извънсъдебни разноски за събирането му, като кредитодателят е
задължен да не надхвърля сумата от 30 лева разноски за извънсъдебно
събиране на месец, включващо напомнителни обаждания, кореспонденция,
разходи за ангажиране на служители и други, съгласно чл. 7 от договора.
Единствената дължима такса - „такса за оценка на риска“, в размер на 240
лева е еднократна и се дължи при подписване на договора за кредит, като се
приспада от главницата по кредита. Твърди, че в чл. 4 е предвидена
възможност за отказ от договора за кредит, след сключването му при
определени в него условия и срок - 14 дни след сключването му. Отказ не е
направен, кредитната сума е усвоена и е останала невърната. Твърди, че
ответницата не е изпълнила задълженията си за плащане на месечните вноски
по кредита, поради което на крайния падеж 30.05.2018г. поръчителят ги е
погасил изцяло. Съгласно чл. 12 ,Други условия“, кредитодателят има право
да прехвърли правата и задълженията си по процесния договор на трето лице.
Видно от приложената Справка по чл. 366 от ГПК, издадена от цедента „К. К.
М.“ ЕАД, ответницата е погасила само 4 вноски по кредита, за месеците
октомври, ноември и декември 2022г. и за месец януари 2023г. като считано
от месец февруари 2022г. ответницата е преустановила плащанията -вноските
по кредита окончателно. Твърди, че нa 07.04.2023г. по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/“, „К. К. М.“ ЕАД е прехвърлило
на „Е. М.“ ЕООД Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в
Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и вземането си към Н.
Д. В., произтичащо от Договор за кредит 10034*. Прехвърленото вземане е
конкретно описано под референтен номер № 91, на стр. 3, в Приложение № 1,
с посочени номер на договор, дата на сключване, имена и EГН на
длъжницата, отпуснат кредитен лимит, дължимата сума в общ размер и по
компонентите на дълга. Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената
2
цесия, с приложеното към настоящата искова молба уведомление. Крайния
срок за погасяване на потребителския кредит е настъпил на 27.09.2023г.
Твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
депозирано в PC - гр. Пловдив на 10.07.2023г., /препратено по подсъдност на
PC - гр. Девин/ по реда на чл. 410 от ГПК, за вземания: главница в размер на
1595.85 лева и за възнаградителна лихва, в размер на 517.71 лева, които суми
представляват сбор от падежиралите и непогасени вноски и за главницата и
за лихвата към датата на подаване на заявлението – 27.09.2023г. за периода
27.02.2022г. - 27.06.2023г., вкл., по погасителния план, и следователно
изискуемостта им е обективен факт настъпил преди датата на образуване на
заповедното производство. Твърди, че на крайния падеж, както и към датата
на настоящата искова молба, ответникът не е изпълнил договорните си
задължения за погасяване на предоставения кредит,
Моли съда да постанови решение, с което: 1. Да установи със
сила на присъдено нещо в отношенията между страните, съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410
ГПК по ч. гр. дело № 300/2023г. на „Е. М.“ ЕООД към ответницата, а
именно: 1595.85 лева - главница по кредита, представляваща сбор от
падежиралите и непогасени вноски, по погасителен план за периода
27.02.2022г. – 27.06.2023г., ведно със законна лихва върху главницата, от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното му погасяване; 517.17 лева - възнаградителна лихва,
представляваща сбор от падежиралите и неплатени вноски по лихвата, по
погасителен план, за периода от 27.02.2020г., до 27.06.2023г., включително. В
изпълнение на чл.6 от ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г., обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г., изм. и доп. ДВ. 6р.34 от 9
април 2020г., доп. ДВ. бр.38 от 24 април 2020г., през периода от 13.03.2020г.
до 13.05.2020г., лихва за забава не е начислявана. 2. Да им присъди
направените в настоящото исково производство разноски за заплатена
държавна такса и адв. възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС. 3.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г., моли съда да се
произнесе и по разноските за заповедното производство, от които: 47.01 лева
- държавна такса и 180.00 лева - адвокатски хонорар с начислен ДДС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата на
3
исковата молба, чрез пълномощникът й адв. С. П., с който заявява, че
оспорва предявените два на брой обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за заплащане на сумите от: 1595.85 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 10034*/27.09.2021г. — тип
„кредитна линия – кешио“, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане; 517.17 лева - възнаградителна лихва за периода 27.02.2020г. -
27.06.2023г. Твърди, че оспорва изложените в исковата молба фактически
твърдения. Относно основателността на исковата молба намира, че
предявените с исковата молба обективно съединени два на брой осъдителни
искове са неоснователни и недоказани и моли съда да ги остави без уважение
като излага съображения, че липсват каквито и да е доказателства, а също
така оспорва доверителката му Н. Д. В. да е била клиент на „К. К.” ЕАД, както
оспорва да е бил сключен между страните договор от разстояние по
електронен път № 10034*/27.09.2021г. - тип кредитна линия - кешио. Изрично
прави оспорване, доверителката му Н. Д. В. да е получавала сумата от 2000
лева по договор за потребителски кредит. Впрочем в искова молба е
посочено, че дори била удържана от тази сума „такса за оценка на риска“ в
размер на 240 лева. Т.е. твърди се доверителката му В. да е получила сумата
от 1760 лева. Оспорва това твърдение. Освен изложеното счита, че договорът
за потребителски кредит е недействителен, тъй като не е подписан от
потребителя. Счита, че Договорът противоречи на чл.22 от ЗПК и не отговаря
на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Посочена е само стойността на
ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита, т.е. кои точно компоненти са включени в него и как се
формира същият като излага подробни съображения, поради които счита
предявените искови претенции за неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
Моли, да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска помощ
на близък, съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях
поотделно и съобразно материалния интерес на всеки един от тях, както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
В о. с. з. ищеца не се явява и не изпраща представител. С писмени
бележки пълномощника на ищците – адв. Г. Х. моли съда да постанови
съдебно решение, с което да уважи иска излага подробни съображения,
4
претендира за разноски.
В о. с. з. ответницата не се явява и не изпраща представител. С
молба от пълномощника й адв. С. П. оспорва исковата молба , с писмена
защита моли съда да постановите решение, с което да отхвърли предявените
искове от „К. К.” ЕАД, като неоснователни и недоказани, като излага
подробни съображения, претендира за разноски - адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена
безплатна помощ на лице в материално затруднено положение.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 300/2023, по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 147/10.08.2021г., по която е разпоредено длъжникът Н. Д. В., с ЕГН
********** да заплати на кредитора „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., Район В., кв. М. Д., ул. Р. П. - К. № *
– *, сграда „М. Т., ет. *, представлявано от управителя Р. И. М. - Т., чрез
пълномощника си адв. Г. И. Х., със съдебен адрес: гр. С., район С., бул. В. №
**, ет. * сумите: 1595.85 лева /хиляда петстотин деветдесет и пет лева и 85
ст./ – главница по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
10034*; 517.71 лева /петстотин и седемнадесет лева и 71 ст./- възнаградителна
лихва в размер на редовен лихвен процент, начислена за периода от
27.02.2022г. до 27.06.2023г., включително, ведно със законната лихва върху
главницата от 1595.85 лева, считано от подаване на заявлението в съда –
10.07.2023г. до изплащане на задължението и разноски по делото: 42.27 лева
/четиридесет и два лева и 27 ст./ - държавна такса и 180.00 лева /сто и
осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение, като вземането произтича от
следните обстоятелства: Неизпълнение на парично задължение по Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия № 10034* - кешио и Общи
условия, неразделна част от договора, от 27.09.2021 г., сключен между „К. К.
М.“ ЕАД и Н. Д. В. - дистанционно, чрез електронно подписване по силата на
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на
2000.00 лева.
На 27.09.2021г. между „К. К. М.“ ЕАД в качеството на Кредитор и
5
Н. Д. В. в качеството й на Кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 10034* по силата на който
„К. К. М.“ ЕАД е предоставил на кредитолучателя потребителски кредит в
размер на 2000.00 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията,
уговорени в договора. Според договора кредитополучателя се задължава да
погаси задължението си на 24 последователни месечни вноски, дължими за
периода от 27.10.2021г. до 27.09.2023г., всяка в размер на 123.66 лева,
включваща главница и възнаградителна лихва- компонентите, посочени по
размер в погасителния план.
Изпратено е уведомление до ответницата за извършеното
прехвърляне на вземането от „К. К. М.“ ЕАД на „Е. М.” ЕООД и за
обявяването на вземането по Договор за потребителски кредит тип „кредитна
линия - кешио“ № 10034* от 27.09.2021г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена
ССчЕ, съдът прие за установено, че сумата по процесният договор №10034*/
27.09.2021г. е отпусната и усвоена на 28.09.2021г. по банков път. Направени
плащания в размер на 494.64 лв., като от тях са погасени главница в размер на
290.44 лв. и лихва в размер на 204.20 лв. Непогасено главница за периода от
27.02.2022г. - 27.06.2023г. общо в размер на 1595.85 лв. Непогасени лихви за
периода от 27.02.2022г. - 27.06.2023г. общо в размер на 506.37 лв.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
Така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – ищцовото дружество
– банка заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника
с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда
правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила
на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително
реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК.
6
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на парично
вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 300/2023г. по описа на Районен
съд – Девин, по което има издадена Заповед по чл.410 от ГПК, срещу която
заповед в срока по чл.414, ал.1 от ГПК е подадено от ответницата
възражение, за което заявителя е уведомен на 05.09.2023г. Настоящият
установителен иск е предявен на 04.10.2021г. /п.к./ в преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В производството по чл. 422, ал.1 от ГПК съдът е длъжен да
разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички
наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед
по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва да
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за
себе си правни последици.
Ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че между „К. К. М.“ ЕАД и ответницата е възникнало валидно
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на
ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок. В тежест на ответника при доказване на горните факти е да
установи положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства,
се установява, че между „К. К. М.“ ЕАД и ответницата е налице валидно
сключено правоотношение, по силата, на което на 27.09.2021г. между „К. К.
М.“ ЕАД в качеството на кредитор и Н. Д. В. в качеството й на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит тип „кредитна
линия – кешио“ № 10034*, по силата на който „К. К. М.“ ЕАД е предоставил
на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 2000.00 лева, като
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит
тип „кредитна линия – кешио“ е потребителски - страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответницата е физическо лице, което
7
използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова
институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника - потребител да върне предоставената парична сума. Процесният
договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно, както и
на специалните правила по ЗПФУР. Претендираното от ищеца вземане
произтича от твърдения за сключен между „К. К. М.“ ЕАД - кредитор и
ответницата Н. Д. В. -кредитополучател страните договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и
текстови съобщения представляват средства за комуникация от разстояние и
предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на
процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР,
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т.
3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на
чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за
8
електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Съдът намира, че между „К. К. М.“ ЕАД и ответницата е сключен
процесният Договор за потребителски кредит тип „кредитна линия- кешио“
№ 10034* от 27.09.2021 г. по реда и при спазване на условията на ЗЕДЕУУ.
Договора е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ,
със сключването на договора, е депозирана декларация - съгласие и втора
декларация, по които кредитополучателката е предоставила лични данни,
декларирала е необходимите за сключване на договора обстоятелства и е
предоставила съгласие всички изявления и документи между страните,
съставящи кредитното правоотношение да се извършват чрез средства за
комуникация от разстояние - електронна поща, текстови съобщения,
обаждания, през потребителски профил в онлайн система, приложения за
мобилен телефон, както и декларирала, всяко нейно електронно съобщение
или електронен подпис да има стойността и да бъде считано за електронен
подпис във всички изявления и документи т. е. валидно изявление е самото
електронно съобщение, изходящо от потребителския профил на
кредитополучателката. Ето защо са неоснователни направените от ответната
страна възражения за липса на валидно правоотношение между „К. К. М.“
ЕАД и ответницата.
Съдът намира за неоснователни релевираните от ответната страна
аргументи за нищожност на договора в неговата цялост. По отношение на
направените възражения относно надвишаване на годишния процент на
разходите по кредита и относно таксата за експресно разглеждане, следва да
се отбележи следното: На първо място, съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК
надвишаването на максималния императивен размер на годишния процент на
разходите /ГПР/ не води до нищожност на целия договор, а също така не води
и до нищожност на всички лихви и разходи по договора, а води до
нищожност единствено и само на клаузите, които надвишават максималния
допустим размер на пет пъти законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На следващо място, клаузата за такса за експресно разглеждане е относително
самостоятелна по отношение на целия договор, поради което и без
съответната клауза договорът би имал правно действие. Освен това,
уговорената в договора сума за оценка на риска от 240 лева не се претендира
от ищеца и не е предмет в настоящото производство, поради което не следва
9
да бъдат излагани мотиви относно валидността й. Независимо от горното,
следва да се посочи, че начисляването на прекомерно високи такси по
договора за кредит не следва да води до нищожност на договора в цялост, а
може да доведе единствено до частична недействителност на съответните
неравноправни клаузи на основание чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, чл. 146, ал.
5 ЗЗП и чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Неоснователно е и направеното възражение, че не е налице
погасителен план. Видно от уговореното в договора, сумата по договора за
кредит е следвало да бъде погасена с една погасителна вноска, като е
уговорена падежна дата - 27.10.2021 г. Погасителният план е представен в
табличен вид /стр. 16 от договора/, като съдържащата се информация относно
дължимите суми и срок на погасяване са изписани ясно и непротиворечиво.
Ответницата не доказа погасяване изцяло на дълга, като сумата би била
дължима във всички случаи, независимо дали договорът е обявен за
недействителен, или не /арг. от чл. 23 ЗПК/. От заключението на вещото лице
е установено по безспорен начин, че ответницата не само е усвоила сумата, но
е и започнала да погасява задължението си, като е извършила плащания в
размер на 494.64 лв., от които главница в размер на 290.44 лв. и лихва в
размер на 204.20 лв., като общо дължимата главница е в размер на 1595.85
лева за периода от 27.02.2022г. - 27.06.2023г. След усвояване на кредита,
кредитополучателя В. е извършвала погасявания, поради което размера на
дължимата сума по кредита е намалял, това се установява и от заключението
по ССчЕ. След преустановяване на плащанията остава непогасено
задължение по кредита според ССчЕ в размер на главницата- 1595.85 лева.
Исковата претенция следва да се уважи изцяло в размер на претендираната
главница от 1595.85 лева общо дължимата главница по Договор за
потребителски кредит тип „кредитна линия- кешио“ № 10034* от 27.09.2021
г.
По отношение на иска за възнаградителна лихва:
Съдът намира, че уговорената между страните в договора
възнаградителна (договорна) лихва не е нищожна. Съгласно договорната
клауза размерът на договорната лихва е фиксиран процент - в договора е
28.62 %, а ГПР в договора е в размер на 49.97 %. Съдът намира, че така
договореният размер на договорната лихва и ГПР не са прекомерни и не
10
противоречат на добрите нрави и на закона. Уговореният размер на
договорната лихва, включена в ГПР, е по- нисък от установения в чл. 19, ал. 4
ЗПК императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, поради което уговорената в процесния случай
договорна лихва е в съответствие с изискванията на закона. В случая
договорната лихва се явява не само печалба на кредитора заради
предоставения кредит, а и покриване на риска от неплащане на кредита и в
случай на неплатежоспособност на длъжника и липса на секвестируемо
имущество по чл. 133 ЗЗД за удовлетворение на кредитора. Съгласно
трайната практика, колкото по-рисков е кредитът, толкова по-висок следва да
е размерът на договорната лихва. В случая кредитът не е обезпечен с реално
или лично обезпечение, кредиторът не е проучил финансовото състояние на
кредитополучателя преди сключване на договора за кредит, поради което той
носи по-голям риск в сравнение с кредиторите по обезпечени кредити.
Поради това и лихвата не се явява в противоречие с добрите нрави и сама по
себе си не води до неоснователно и прекомерно обогатяване на
кредитодателя. Лихвата е начислена на датата на падежа - периода от
27.02.2022г. - 27.06.2023г., която според ССчЕ е общо в размер на 506.37 лева.
Ищеца претендира за сумата от 517.17 лева и не е направил искане за
изменение на иска по реда на чл.214 ГПК и следва да се уважи този иск в
установеният от вещото лице размер от 506.37 лева - лихви върху главницата
от 1595.85 лева за периода от 27.02.2022г. - 27.06.2023г., а в останалата част
иска следва да се отхвърли за разликата над уважения размер на
възнаградителна лихва от 506.37 лева до претендирания от 517.17 лева като
неоснователен и недоказан.
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на
главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Основателна е претенцията на ищцовата страна за
законна лихва върху главницата от 1595.85 лева, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
– 10.07.2023г. до окончателното погасяване на задължението.
11
Всичко гореизложено обосновава извода, че установителния иск
за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК е основателен и доказан, затова ще следва да
се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество - „Е. М." ЕООД сумите, както следва: 1595.85 лева -
главница по кредита, представляваща сбор от падежиралите и непогасени
вноски, по погасителен план за периода 27.02.2022г. – 27.06.2023г., ведно със
законна лихва върху главницата от 1595.85 лева, считано от 10.07.2023г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК - до окончателното погасяване на задължението; 506.37 лева -
възнаградителна лихва, представляваща сбор от падежиралите и неплатени
вноски по лихвата, по погасителен план, върху главницата от 1595.85 лева за
периода от 27.02.2020г., до 27.06.2023г., включително, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№ 147/10.08.2023г. по ч. гр. дело № 300/2023 г. по описа на Районен съд –
Девин. Ще следва да се отхвърли иска за разликата над уважения размер на
възнаградителна лихва от 506.37 лева до претендирания размер от 517.17 лева
като неоснователен и недоказан.
Относно направените по делото разноски. Искането за
установяване на направените в заповедното производство деловодни
разноски няма самостоятелен характер. По силата на т.12 от от ТР №
4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Ищецът е направил разноски в общ размер на 1007.27 лева, от
които по настоящото дело 785.00 лева /25.00 лева – д. т., 400.00 лева -
депозит за назначаване на ССчЕ, 360 лева адв. хонорар с ДДС/, разноски в
заповедното производство 222.27 лева, от които 42.27 лева - държавна такса
и 180.00 лева - адвокатски хонорар с ДДС. Съдът намира, с оглед уважаване
на иска на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 1007.27 лева - разноски по настоящото и заповедното производство.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. В., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. Л., общ. Д., обл. Смолян, че същата дължи на
„Е. М.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., Район В., кв. М. Д., ул. Р. П. - К. № * – *, сграда „М. Т., ет. *,
представлявано от управителя Р. И. М. - Т., чрез пълномощника си адв. Г. И.
Х., със съдебен адрес: гр. С., район С., бул. В. № **, ет. *, въз основа на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „К. К. М.“
ЕАД на „Е. М.” ЕООД с ЕИК: *********, сключен на 07.04.2023 г. по
Договор за потребителски кредит тип „кредитна линия – кешио“ № 10034* от
27.09.2021 г. сключен между „К. К. М.“ ЕАД в качеството на Кредитор и Н.
Д. В. в качеството й на Кредитополучател сумите, както следва: 1595.85 лева
- главница по договора за периода 27.02.2022г. – 27.06.2023г., ведно със
законна лихва върху главницата от 1595.85 лева, считано от 10.07.2023г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното погасяване на задължението; 506.37 лева -
възнаградителна лихва, представляваща сбор от падежиралите и неплатени
вноски по лихвата, по погасителен план, върху главницата от 1595.85 лева, за
периода от 27.02.2020г., до 27.06.2023г., включително, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№ 147/10.08.2023г. по ч. гр. дело № 300/2023 г. по описа на Районен съд –
Девин, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва в частта за
разликата над уважения размер на от 506.37 лева до претендирания от 517.17
лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. Д. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Л.,
общ. Д., обл. Смолян ДА ЗАПЛАТИ НА „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., Район В., кв. М. Д., ул. Р. П. - К.
№ * – *, сграда „М. Т., ет. *, представлявано от управителя Р. И. М. - Т., чрез
пълномощника си адв. Г. И. Х., със съдебен адрес: гр. С., район С., бул. В. №
**, ет. * сумата от 1007.27 лева - разноски, от които 785.00 лева по
настоящото дело и 222.27 лева по ч. гр. дело № 300/2023 г. по описа на
Районен съд – Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
13
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
14