Решение по дело №50258/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2025 г.
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20231110150258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3297
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110150258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца ******************* искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника Н. П. К., заменен по реда на чл. 228 ГПК на мястото на
първоначалния ответник Е. Д. Н. да заплати вземания в размер на сумата от
338,11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***************************, с абонатен № ******, за периода м.05.2019 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 11.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 84,99 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., сумата от 12,60 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
30.08.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,25 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г.
Ищецът ******************* твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди,
1
че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от
******************* съобразно сключения между това дружество и сградата
в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК първоначалният ответник Е. Д. Н. депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като
недопустима, респективно като неоснователна. Оспорва да е налице пасивна
легитимация на ответника с твърдения, че същата се е отказала от
наследството на починалия Д. П. К., който отказ е бил вписан в особената
книга на Софийски районен съд под № 2110/28.10.2022 г. видно от съдебно
удостоверение, издадено по гр. д. № 57891/2022 г. по описа на СРС, 84-и
състав. Моли за отхвърляне на исковете.
С определение от 12.11.2024 г. по искане на ищеца е допусната замяна по
реда на чл. 228 ГПК на ответната страна с ответника Н. П. К., а
производството срещу Е. Н. е прекратено поради оттегляне на исковете срещу
нея.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н. К. заявява, че не е съгласен да
встъпи в процеса. Заявява, че се е отказал от оставеното му наследство от Д. П.
К. и представя съдебно удостоверение по гр.д. №67653/2024 г. на СРС за
вписан отказ в особената книга на съда под № 2476/14.11.2024 г. Моли
исковете срещу него да бъдат отхвърлени, като отправя искане за присъждане
на разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си
възражения. За уважаване на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
2
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на
т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Видно от настанителна заповед № от 10.08.1998 г. на Столична Община,
ТОА „*****“ и безсрочен договор за наем от 12.09.2006 г. по чл. 22, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища, списък на етажните собствениците, протокол от 22.12.2001 г. на ОС
на ЕС, индивидуални справки за отчет и фактури за процесния абонатен
номер с титуляр Д. П. К., същият е бил наемател за процесния апартамент в
процесния период.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Д. П.
К., същият е починал на 06.10.2022 г. , а ответникът Н. К., срещу когото
****************** насочва по реда на чл. 228 ГПК исковата си претенция за
незаплатена топлинна енергия е брат на Д. К.. В писмения отговор на
исковата молба, ответникът Н. К. изрично заявява, че не е съгласен да встъпи в
процеса, поради което и на осн. чл. 228, ал. 3 ГПК искът срещу новия ответник
се смята предявен от деня, в който исковата молба е постъпила срещу него в
съда.
По делото е прието писмено доказателство, неоспорено от страните -
съдебно удостоверение по отношение на Н. К. по гр.д. №67653/2024 г. на СРС
за вписан отказ в особената книга на съда под № 2476/14.11.2024 от което се
установява, че в особената книга на съда бил вписан извършен от ответника
отказ от наследството, оставено от покойния му брат Д. К.. Съгласно чл. 48,
изр. 2, вр. чл. 1 ЗН приемането на наследството произвежда действие от
неговото откриване. С аргумент от същия текст и отказът от наследството
произвежда действие от смъртта на наследодателя, като се счита, че отреклият
се от наследство никога не е придобивал включени в наследството права и
върху него не са преминавали задълженията на наследодателя. Предвид
извършения от ответника Н. К. отказ от наследството на Д. К., съдът приема,
че последният не е придобил по пътя на наследственото правоприемство
пасиви на Д. К.. Ето защо не е налице основание за ангажиране на неговата
отговорност. Поради това предявените срещу тях искове се явяват
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответника Н. К.. Същите претендира 300 лева
за исковото производство съгласно договор за защита от 12.11.2024 г. / л. 130/,
съгласно който възнаграждението е реално заплатено и следва да бъде
3
уважено. Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ******************* , ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ********************
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Н. П. К. да заплати вземания в размер на
сумата от 338,11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***************************, с абонатен № ******, за периода м.05.2019 г.
до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 84,99 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., сумата от 12,60 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
19.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,25 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г.
ОСЪЖДА ******************, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: ******************** да заплати на Н. П. К., ЕГН
********** сумата от 300 лева /триста лева/ адвокатско възнаграждение за
един адвокат за представителство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – *******************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4