№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с участието на
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 6580 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.01.2019г., постановено по гр.
д. № 10214/2017г., Софийски районен съд е отхвърлил предявените от С.М.С. и В.И.
Г.(С.) срещу „П.и.б.“ АД главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за предоставяне на банков кредит № 014OD-R-000062/20.08.2008г. и е уважил предявените евентуални такива, като е признал за
установено, че клаузите в договора за кредит, съдържащи се в. т. 2, б. „б“
/Раздел II/, чл. 7, чл. 7.1., чл. 7.2., чл. 7.3., чл. 7.4,
чл. 8, чл. 9 и чл. 11, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146,
чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, като неравноправни и в противоречие
с морала и добрите нрави.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищците срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен главният иск.
Твърди се, че определянето на ГЛП е съществен елемент от договора и без
него няма как същият да съществува. Сочи се, че в нарушение на установената
практика на СЕС и ВКС съдът е заменил договорения променлив ГЛП с фиксиран
такъв, въпреки че никоя от страните не е изразила воля за това. Изтъква се, че
липсва произнасяне на съда по голям брой наведени от ищците възражения и
доводи. Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението и уважаване на
главния иск. Претендират се разноски.
Насрещната страна е депозирала отговор, с който се оспорва въззивната
жалба на ищците.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника, който обжалва
първоинстанционното решение в частта, с
която е уважен предявеният евентуален иск. Поддържа се, че решението в
обжалваната част е недопустимо, тъй като между същите страни е образувано т. д.
№ 705/2015г. по описа на ОС – Варна, по което са предявени от ответника искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията по
кредита, като ищците в настоящото производство са релевирали същите възражения
за нищожност на процесния договор, евентуално на отделни клаузи от него.
Изтъква се, че доколкото решението на ОС – Варна е влязло в сила, то със сила
на пресъдено нещо се ползват дадените в него разрешения относно въпросите,
предмет и на настоящото производство, поради което последното е недопустимо и
подлежи на прекратяване. Евентуално се твърди, че решението е неправилно в
обжалваната част и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба, с който оспорват
същата, като изтъкват, че не е налице идентитет между двете производства.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, освен когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или следи служебно за интересите на някоя от страните –
т. 1 от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е валидно, но недопустимо.
Оплакванията на въззивника –
ответник за недопустимост на цялото производство поради разрешаване на спора с
влязло в сила съдебно решение на ОС – Варна е неоснователно. Предмет на
производството по т. д. № 705/2015г. по описа на ОС – Варна са искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване спрямо настоящите ищци
съществуването на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК, а именно: 125 000 евро, представляваща главница по договор за
предоставяне на банков кредит № 014OD-R-000062/20.08.2008г., 57 456,08
евро – просрочени лихви за периода 01.08.2010г.-23.11.2012г. и 3750 евро –
комисионни за управление на кредита. Предмет на настоящото производство са
главен иск за установяване нищожност на процесния договор и евентуален за
установяване нищожност на отделни клаузи от същия. Макар в производството пред
ОС – Варна да са наведени от ответниците /ищци в настоящото производство/
идентични възражения за нищожност на договора, евентуално на отделни клаузи от
него, които съдът е длъжен да обсъди при решаване на делото, произнасянето по
тях няма за резултат сила на пресъдено нещо. Причината е, че съгласно чл. 298,
ал. 1 ГПК, решението влиза в
сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Със сила
на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрения - чл.
298, ал. 4 ГПК, поради което възраженията срещу съществуването на породеното
право не се ползват със сила на пресъдено нещо и могат да бъдат разрешени в
отделен процес. В случая, пред ОС – Варна няма предявен насрещен установителен
иск за нищожност на договора за кредит, евентуално на отделни клаузи от него, а
има само направени възражения в тази насока. Ето защо, постановеното от него
решение не се ползва със сила на пресъдено нещо за тези обстоятелства и не е
налице пререшаване на този въпрос в настоящото производство. Едва с влизане в
сила на решението по настоящия спор, въпросът за нищожността на договора за
кредит, евентуално на отделни негови клаузи, ще бъде решен със сила на
пресъдено нещо и последващо производство със същия предмет ще бъде недопустимо.
Въззивната инстанция намира обаче, че решението
на районния съд е недопустимо, поради нарушение на правилата за родова
подсъдност. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална
предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно до приключване на
производството във втората инстанция - чл. 119, ал. 1 ГПК. Последиците от
нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от
това кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество
спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и
нарушението не може да бъде санирано - постановеният акт подлежи на обезсилване
/арг. чл. 270, ал. 3 ГПК/.
В настоящия случай, с исковата молба ищците са
предявили при условията на евентуално съединяване главен иск за нищожност на
договор за предоставяне на банков кредит № 014OD-R-000062/20.08.2008г. и евентуален иск за прогласяване нищожност на изчерпателно посочени
клаузи от него. Родовата подсъдност по предявения главен иск се определя по
правилото на чл. 104, т. 4 вр. чл. 69 ГПК, при което компетентен съд е
окръжният съд като първа инстанция, когато цената на иска е над 25 000лв.
Съгласно чл. 69, т. 4 ГПК, по искове за съществуване на договор /какъвто е
главният иск за обявяване нищожност на процесния договор/, размерът на цената
на иска е стойността на договора. Следователно, този иск винаги е оценяем и
неговата цена възлиза на стойността на договора. В случая стойността на
договора за банков кредит е отпуснатият размер на кредита, който е 125 000
евро /с левова равностойност от 244 478,75лв. съгласно фиксирания курс на
БНБ/. С оглед така установената цена на
главния иск, същият се явява родово подсъден като първа инстанция на окръжния
съд, но въпреки това е разгледан като първа инстанция от районния съд.
Произнасяйки се по иск, родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция,
районният съд е нарушил чл. 104, т. 4 ГПК и е постановил недопустимо решение,
което подлежи на обезсилване. Действително евентуалният иск за нищожност на отделни клаузи от договора за банков
кредит е неоценяем съгласно трайната съдебна практика, поради което по
правилото на чл. 103 ГПК е подсъден като първа инстанция на районния съд. В
настоящата хипотеза обаче е налице съединяване на искове при условията на
евентуалност, като главният подлежи на разглеждане като първа инстанция от
окръжния съд, поради което окръжният съд следва да разгледа и да се произнесе и
по евентуалния иск по правилото на чл. 104, т. 6 ГПК.
Поради
констатираната недопустимост на решението, не следва да се обсъждат доводите за
неговата неправилност.
По изложените
съображения, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а делото да се
изпрати на родово компетентния съд като първа инстанция, който е Софийски
градски съд.
Отговорността на страните за направените разноски
следва да се разпредели при повторното разглеждане на делото в зависимост от неговия
изход.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение от 23.01.2019г., постановено по гр. д. № 10214/2017г. по
описа на СРС, ГО, 88-ми състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд като родово
компетентен да разгледа спора като първа инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките
по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.