№ 172
гр. Варна, 06.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000543 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С молба вх. № 28/04.01.2023г. въззиваемият „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, е сезирал съда с искане за изменение на постановеното по
делото решение № 353/23.11.2022 г. в частта му за разноските.
В молбата се твърди, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение по делото, подлежащ на определяне по правилото на чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба за МРАВ, възлиза на сумата 6 703.69 лв., при което,
присъденатата в полза на молителя сума от 6 000 лв. за репариране на
разноски за адвокатско възнаграждение е под минималния размер, с което е
нарушен чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането е за присъждане на разликата над 6000
лв. до пълния размер на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение за сумата 7 416 лв., която според молителя не надвишава
прекомерно минималния размер на възнаграждението по Наредба за МРАВ.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от пълномощник
на легитимирана страна и е процесуално допустима.
Насрещната страна „ВГ- 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, на която е редовно връчен препис от жалбата съгласно чл. 248, ал. 2
ГПК, не е представила становище.
За да се произнесе по молбата съдът съобрази следното:
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на „ВГ- 1”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез адв. Р. М. от
АК – гр. Видин, срещу решение № 188/17.05.2022г., постановено по т. д. №
788/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни предявени от въззивника обективно съединени осъдителни
1
искове срещу „Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна, ЕИК *********, с
правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, за
осъждането на ответника да заплати на ищеца суми, дължими на основание
Договор за изкупуване на електроенергия № 88/05.05.2010г., както следва:
сумата 8 287.24лв., представляваща обективирана в дебитно известие №
125/31.12.2018г. към фактура № 123/12.11.2018г. цена на произведена и
доставена електроенергия през м.10.2018г., както и сумата от 2 384.84лв.,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода
от 16.01.2019г. до 16.11.2021г.; сумата 90 786.34лв., представляваща
обективирана в дебитно известие № 126/31.12.2018г. към фактура №
124/12.12.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през
м.11.2018г., както и сумата от 26 126.23лв., представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, за периода от 16.01.2019г. до 16.11.2021г.;
сумата от 24 084.11лв., представляваща дължим остатък от обективирана във
фактура №127/31.12.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия
през м.12.2018г., както и сумата от 6 930.84лв., представляваща обезщетение
за забава върху посочената главница, за периода от 16.01.2019г. до
16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
предявяване на иска- 17.11.2021г., до окончателното им изплащане.
С решение № 353/23.11.2022 г. първоинстанционното решение №
188/17.05.2022г. по т. д. № 788/2021г. по описа на ВОС е потвърдено изцяло.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК въззиваемият е
претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 7 614 лв. /лист 55 от
делото/. Насрещната страна е направила своевременно, в открито съдебно
заседание на 01.11.2022г., възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Възражението е преценено като основателно и
претендираната за присъждане сума е намалена на 6 000лв., над който размер
съдът е направил извод, че платеното адвокатско възнаграждение се явява
прекомерно с оглед конкретната фактическа и правна сложност на спора.
Законовата делегация за приемане на наредба за минимални цени на
адвокатските услуги, произтича от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, видно от текста на която, на първо място размерът на
възнаграждението между адвоката и неговия клиент трябва да бъде
„справедлив и обоснован“, а на второ място – да не е по-нисък от минималния
размер, фиксиран в Наредбата.
Присъденото в полза на молителя адвокатско възнаграждение от 6
000лв. надвишава с 357.60 лв. минималния размер от 5 642.40 лв., с ДДС,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, в редакцията към датата на договаряне и
заплащане на адвокатското възнаграждение, т.е. преди 04.11.2022г., изчислен
въз основа на материалния интерес по делото от 158 599лв. Предмет на
делото са осъдителни искове, които са самостоятелни, предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване и предложеното от
молителя групиране чрез сбор от главници и сбор от мораторни лихви,
начислени върху две главници, не намира основание в Наредбата.
2
Съдебният състав намира, че не са налице основания за изменение на
въззивното решение в частта за разноските и присъждане на допълнително
адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемия. От една страна, налице е
уважено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, изискващо преценка на съда за
правната и фактическа сложност на спора, каквато е направена. От друга
страна, съобразени са както материалният интерес по делото / при липса на
различни по вид интереси, предявени за съдебна защита/, така и предвидените
в Наредбата за МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения.
По акцесорните искове за мораторни лихви не са извършвани никакви
самостоятелни, отнасящи се само до тези претенции, процесуални действия,
за да е „справедливо и обосновано“ да се уговаря отделно възнаграждение
чрез начисляване на допълнителна сума не само въз основа на предвидените
проценти над опредЕ. сума на материален интерес, а и чрез прибавяне на
базовите възнаграждения по чл.7, ал.2, т.1 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за МРАВ от 300 лв. или 830 лв. върху претендираните лихви по чл. 86 ЗЗД за
сумите 2 384.84 лв. и 26 126.23 лв.
В този смисъл е налице възприета от настоящия съдебен състав
практика по чл. 274, ал. 3 ГПК, напр. в определение № 29/20.01.2020г. по т.д.
№ 2982/2019г. на Второ т.о. на ВКС, съгласно което приложимата разпоредба
за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в
конкретния случай е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми.
Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното
дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. С така определения
размер на възнаграждението адвокатът не остава невъзмезден за част от
предоставената правна помощ, тъй като всички процесуални действия са
извършени общо и едновременно. Договаряне между адвокат и клиент на
отделно адвокатско възнаграждение за главница и за мораторна лихва е нова
практика, която не е наблюдавана в периода след издаване на Наредба №
1/09.07.2004г. за МРАВ до преди последните няколко години, и се ползва
предимно от процесуалните представители на въззивника „Енерго-Про
Продажби” АД по еднотипни дела, по които всички отговори на искови
молби, жалби и становища съдържат едни и същи доводи и съображения.
На съдебният състав е известна практика на ВКС относно приложението
на НМРАВ, която противоречи на разрешението по спорния въпрос, дадено с
определение № 29/20.01.2020г. по т.д. № 2982/2019г. на Второ т.о. на ВКС, но
доколкото противоречието е между съдебни актове на ВКС по чл. 274, ал. 3
ГПК въззивният съдебен състав може да възприема разрешението, което
съответства на неговото вътрешно убеждение.
Предвид изводите относно начина за определяне на минималния размер
на адвокатското възнаграждение по делото, при което присъденият с решение
№ 4/04.01.2023г. адвокатски хонорар надвишава минималния размер по
3
НМРАВ с 357.60 лв., не се налага спиране на производството по молбата по
чл. 248 ГПК, на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, поради висящност пред СЕС на
производство по преюдициално запитване във връзка с приложението на
НМРАВ и нищожността на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, на
основание чл. 101, § 2 от ДФЕС – дело № С-438/22.
По тези съображения, съдът намира, че молбата за изменение на
въззивно решение № 4/04.01.2023г. чрез присъждане на допълнителни
разноски за адвокатско възнаграждение, е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от горното, на основание чл.248 от ГПК, ВнАпС, ТО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 28/04.01.2023г., подадена
от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД– гр. Варна, ЕИК *********, за
изменение на постановеното по делото решение № 353/23.11.2022г., в частта
за разноските, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие
на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4