№ 6836
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110157461 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. Д., ЕГН
**********, с адрес в ..., чрез пълномощника му адв. Д. М., против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул. „Д.
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя З.С.Р..
Твърди се в исковата молба, че на 21.06.2021 г. между ищеца, като заемател и
ответното дружество, като заемодател, е сключен договор за паричен заем № **********.
Съгласно клаузите на договора ответникът е предоставил на заемателя сумата от 80 лв.,
която той се е задължил за погаси в срок до 26.06.2021 г. при уговорени ГПР в размер на
47,90 % и лихвен процент в размер на 39,24 %. С договора страните са уговорили
кредитополучателят да заплати такса за бързо разглеждане в размер на 13,20 лв. На
22.06.2021 г. и на 23.06.2021 г. са сключени анекси към договора, с които на ищеца за
отпуснати парични суми и той се е задължил да заплати такси за експресно разглеждане.
Ищецът е погасил изцяло задължението си по договора за паричен заем, като е заплатил
сумата от 1 197,57 лв.
И. Д. претендира, че договор за паричен заем е нищожен, тъй като противоречи на
императивни норми и съдържа неравноправни клаузи. Ищецът поддържа, че целият договор
за кредит е нищожен поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно-
ГПР. Поддържа, че в договора бил погрешно посочен размерът на ГПР, като действителният
такъв надхвърлял законоустановения максимален праг. Излага, че неправилното посочване
на ГПР води на собствено основание до недействителност на договора в цялост. Посочва, че
налице била заблуждаваща търговска практика. Твърди, че таксата за експресно разглеждане
е следвало да бъде включена в размера н ГПР. Поддържа, че така уговорената клауза,
предвиждащата горепосочената такса, била нищожна като неравноправна. Липсвала
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. По същество
последният не престира допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради това
клаузата имала неравноправен характер и с нея се целяло неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата
1
представлявала скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса
преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Таксата за бързо разглеждане по същество била добавка
към възнаградителната лихва и го обогатявала неоснователно.
Като излага тези факти и съображения, И. Д. моли да бъде прогласена нищожността
на клаузата от договора, регламентираща заплащането на такса за бързо разглеждане и да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 133,74 лв., като платена на
нищожно основание. Претендират се направените по делото разноски.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представя писмено
становище, с което поддържа исковете и направените доказателствени искания. Не сочи
други доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. И.И.,
с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответникът не
оспорва фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Навежда доводи и твърдения,
че договорът за потребителски кредит и анексите към него са действителни – не
противоречат на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, заплащането на таксата за бързо
разглеждане не е условие за сключването на договора за кредит и анексите към него, а
услугата за бързо разглеждане на документите се предоставя само по изрично искане на
кредитополучателя, в ГПР по договора за кредит не трябва да се включва таксата за
експресно разглеждане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа направени
възражения и оспорвания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл I, II и III ЗЗД и чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на
ответника е да установи, че е налице основание за получаването й по валидни договорни
клаузи.
С доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел, че по делото няма обстоятелства, които да са
безспорни или да не се нуждаят от доказване.
Съгласно представените по делото Общи условия на ответника договарянето се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уебсайт и
телефон/, като договорът за потребителски кредит се сключва във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР,
Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК. Посочено е, че
сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента
/кредитополучателя/, като, за да получи кредит той попълва искане за отпускане на кредит,
намиращо се на уебсайта на дружеството, където предоставя пълни и верни данни, относно
своята самоличност като: имена, ЕГН, адрес, мобилен телефонен номер, актуална
електронна поща, банкова сметка и др. Договорът се счита сключен на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършване на паричния превод,
след като кредитополучателят го е приел на началната страница ( чл.3.1.).
От представените материали, описващи начина на кандидатстване на страницата на
2
ответника, представеното платежно нареждане, за извършен по сметка на ищеца превод, на
сума в размер на описаната в договора, както и данните в самия договор, представен от
ищеца, който видно е генериран от страницата на ответника, съдът приема, че ищецът е
попълнил заявка за кандидатстване на сайта на ответника, съдържаща личните му данни /
три имена, ЕГН, телефон, електронна поща, банкова сметка и т.н. /. Попълването на заявката
съдът намира, че е извършено именно от ищеца, доколкото не се твърди и доказва различно
от него лице да е имало достъп до толкова лични данни и да ги е ползвало включително и
относно електронния адрес.
Видно от представения от ответника материал от електронната страница за
кандидатстване за кредит, за да бъде генериран договор с всички данни, които съдържа
представеният към исковата молба, следва да се натисне бутон „подпиши“.
Предвид изложеното с предоставянето на лични данни и изпращането на
съгласие/потвърждение до дружеството следва да се приеме, че ищецът изявява воля за
сключването на договора и приема Общите условия, част от допълнителното му съдържание
/чл. 13, ал. 4 вр. с, ал. 1 ЗЕДЕП/, с което електронната оферта е приета и подписана, а
формата спазена. Изявленията, направени чрез електронна поща или проведени телефонни
разговори, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. След като ищецът е в държане на
договора генериран от страницата на дружеството, който се получава по електронна поща
след завършване на описаната по – горе процедура и ответникът е превел сумата по кредита,
по посочената от ищеца банкова сметка, съдът приема, че между страните е сключен договор
за кредит от разстояние.
Същият е сключен в изискуемата, съгласно чл. 10 от ЗПК, форма и съдържа
необходимите за действителността на тези договори реквизити. Договорът е сключен при
общи условия, които са неразделна част от него и са приети от ответника с подписването на
самия договор, а преддоговорната информация е била на разположение на страницата на
ответника по време на изпълнение на процедурата по кандидатстване по кредита. Шрифтът,
на който е изписан е достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без
затруднения на съдържанието на договора, поради което релевираното в тази насока
възражение на ответника съдът намира неоснователно. В договора е посочен размерът на
общия дълг, както и ГПР. Кредитът следва да бъде върнат на една вноска, с посочен в
договора размер, което по същество представлява уговорен погасителен план.
Видно от представения по делото договор ищецът се е задължил да върне кредита,
ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,07 %, годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,90 % и такса за експресно разглеждане в размер
на 83,74 лева или общо сумата от 93,63 лв., платима в тридесетдневен срок от сключване на
договора. Към договора са сключени девет броя анекси, с които допълнително са отпуснати
парични суми на ищеца при следните условия: 1) С анекс от 22.06.2021 г. е предоставена
допълнителна сума от 90 лв. за срок 4 дни, при договорна лихва в размер на 0,82 лв., такса за
бързо разглеждане в размера на 26,15 лв., ГПР – 48,4 % и обща сума за плащане 196,97 лв.;
2) с анекс от 22.06.2021 г. е предоставена допълнителна сума от 90 лв. за срок от 4 дни, при
договорна лихва в размер на 1,21 лв., такса за бързо разглеждане в размер на 38,08 лв. и
обща сума за плащане – 299,29 лв.; 3) с от 22.06.2021 г. е отпусната допълнителна сума в
размер на 50 лв. за срок от 4 дни, при договорна лихва в размер на 1,42 лв., такса за бързо
разглеждане в размер на 44,71, ГПР – 46,6 % лв. и обща сума за плащане 356,13 лв.; 4) с
анекс от 23.06.2021 г. е предоставена допълнителна сума в размер на 50 лв. за срок от 3 дни,
при договорна лихва в размер на 1,57 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 51,19
лв., ГПР – 44 % и обща сума за плащане – 412,76 лв.; 5) с анекс от 23.06.2021 г. е
предоставена допълнителна сума от 80 лв. за срок от три дни, при договорна лихва в размер
на 1,82 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 61,56 лв., ГПР – 46,2 % и обща сума
3
за плащане – 503,38 лв.; 6) с анекс от 23.06.2021 г. е отпусната допълнителна сума в размер
на 80 лв. за срок от три дни, при договорна лихва в размер на 2,07 лв., такса за бързо
разглеждане в размер на 71,94 лв., ГПР – 46,2 % и обща сума за плащане в размер на 594,01
лв.; 7) с анекс от 23.06.2021 г. е отпусната допълнителна сума от 200 лв. за срок от три дни,
при договорна лихва в размер на 2,72 лв., такса за бързо разглеждане в размер на 96,82 лв.,
ГПР – 48,4 % и обща сума за плащане – 819,54 лв.; 8) с анекс от 23.06.2021 г. е отпусната
допълнителна парична сума в размер на 180 лв. за срок от три дни, при договорна лихва в
размер на 3,24 лв., такса за бързо разглеждане в размер на 114,20 лв., ГПР – 48,4 % и обща
сума за плащане – 997,44 лв. и 9) с анекс от 23.06.2021 г. е отпусната допълнителна сума от
180 лв. за срок от три дни, при договорна лихва в размер на 3,83 лв., такса за бързо
разглеждане в размер на 133,74 лв., ГПР – 40,97 % и обща сума за плащане – 1 197,57 лв.
По делото е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът приема за обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на
вещото лице се установява, че общо заплатената от ищеца сума по договора е в размер на
1 197,57 лв., платена на 24.06.2021 г.
Със заплащането на горепосочената сума е погасено вземането на главница в размер
на 1 060 лв., договорна лихва в размер на 3,83 лв. и такса за бързо разглеждане на заявката
за отпускане на кредит в размер на 133,74 лв. С оглед размера на отпуснатия кредит, ГЛП,
срока за погасяване на кредита, анексите към договора и допълнителното заплащане на
такси за експресно разглеждане се констатира, че действителният размер на ГПР възлиза от
1 226,70 % до 1 594,50 % по договора и анексите към него.
В Общите условия към договора е предвидена такса за експресно разглеждане, която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на
кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е
посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. В процесния договор, сключен с ищeцa, както и с
приложимите общи условия, представени от ответника, липсват каквито и да било
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, а съгласно заключението на вещото лице
този процент възлиза на 1 594,50 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС. Очевидно е, че при този ГПР, установен от
вещото лице, същият надвишава законовоопределения горен праг, поради което договорът и
анексите към него са в противоречие с посочената законова норма. Ал. 5 от същия текст
гласи, че клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. В
конкретния случай се касае за непосочване на реалния размер на ГПР, както и за липса на
отразени допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Не е достатъчно в самия договор
да се препраща към определения в приложение № 1 метод за изчисляване, а следва да има
конкретни допускания в самия договор. Тези пропуски в договора се явяват противоречия с
императивни норми на ЗПК.
Ищецът е физическо лице и като такова има качеството потребител по смисъла на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
специалния закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като
примерно изброява редица типични случаи. Ответникът е начислил на ищцата
възнаградителна лихва, която, от своя страна, представлява печалбата на кредитора за
ползването на паричната сума, дадена в заем на длъжника. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е
4
предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не може да надвишава
законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
При това положение, следва да се счете, че определеният в договора лихвен процент
от 40,97 % е несъразмерно висок при отпуснат кредит в размер на 1 060 лв. за срок от 5 дни.
Такава клауза е неравноправна, тъй като поставя потребителя в значително неблагоприятно
положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Така съдът намира, че уговорената лихва е
прекомерна, а клаузата, определяща лихвен процент в такива размери, е нищожна и
противоречи на принципите на ЗЗП.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и
такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Ответникът е начислил сума в размер на 133,74 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане. Начислената в договора такса за бързо разглеждане е свързана с
усвояване и управляване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Посочването в договора на цитираните такси касае извършване на
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които законът не допуска
събирането на допълнителни суми извън възнаградителната лихва по договора. Таксите за
тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за
кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или
услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата, като освен
това както възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая това видно
от правилото посочено в общите условия не е сторено. В случая само формално са
уговорени такси, като фактически не следва да се дължа такса, а договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба.
От представените по делото писмени доказателства не се установява кредиторът
реално да е предоставил тези услуги на потребителя, поради което и сумите за заплащане на
такси за тези услуги не са законово съобразени.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т.10 ЗПК, целият договор за заем се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита - в процесния случай 400.00лв.
Затова следва да се приеме, че договор за кредит № ********** от 21.06.2021 г. се
явява нищожен поради противоречие с императивни законови разпоредби на ЗПК, поради
което и сумата за такса за бързо разглеждане е недължима и подлежи на възстановяване от
ответника.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. Съдът
счита, че по делото безспорно се установи, че ответникът е получил сума в общ размер на
1 197,57 лв. При установяване на недействителност на договора между страните,
включително на клаузата, регламентираща заплащането на такса за експресно разглеждане,
ответникът дължи връщане на тази такса, като получена на нищожно основание. Предвид
изложеното осъдителната искова претенция следва да се уважи като доказана и основателна
за претендирания размер, представляващ платената от ищеца такса за бързо разглеждане –
5
133,74 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има само ищецът на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е сторил разноски общо в размер на 450 лв., от които 100.00 лв.-
държавна такса и 350.00 лв. - депозит за вещо лице. На основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ЕАД „Д. М.“,
БУЛСТАТ ********* адвокатско възнаграждение в размер на нормативно установения
минимум с включен Данък добавена стойност от 480 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По иска предявен от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес в ... против „ВИВУС.БГ“
ЕООД, „ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул.
„Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя З.С.Р. прогласява нищожността на
клаузата от договор за кредит № ********** от 21.06.2021 г. и анексите към него, сключени
на 22.06.2021 г. и на 23.06.2021 г., регламентиращи заплащането на такса за бързо
разглеждане.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, „ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр. София, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя
З.С.Р., на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с
адрес в ..., сумата от 133,74 лв., представляваща платена при липса на основание по
нищожна клауза от договор за кредит № ********** от 21.06.2021 г. и анексите към него,
сключени на 22.06.2021 г. и на 23.06.2021 г. сума за допълнителна такса за бързо
разглеждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2023
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, „ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя
З.С.Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес в ...,
сумата от 450 лв., представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, „ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр. София, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя
З.С.Р., на основание чл. 38 от ЗА заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, адвокатски
хонорар в размер на 480 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6