Присъда по дело №1639/2024 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 1636 по описа на РС-В. за 2024г, 13 състав
Срещу подс. М. Ж., В. районна прокуратура е внесла обвинителен акт
за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1, пр.1 от НК за това, че на 26.08.2023 год. в
КК „З.П.", обл. В., без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества, както следва -марихуана с нетно тегло 0,78 грама, със
съдържане на активен компонент тетрахидроканабинол 14,10 %, на стойност
15.60 лв. и 3 бр. таблетки екстази (MDMA) с общо нетно тегло 1,31 грама, със
съдържание на активен компонент MDMA 12.04 % , на стойност 65.50 лв.,
всичко на обща стойност 81.10 лв. (осемдесет и един лева и десет стотинки).
В съдебно заседание представителят на прокуратурата, поддържа
обвинението и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода с
подходящ изпитателен срок.
Производството по делото се проведе по общите правила, предвидени
в НПК.
Производството по отношение на подс. Ж. се води при условията на
задочно такова, при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.“Б“ от НПК. Делото се
гледа в отсъствие на подсъдимото лице. Съобразявайки обстоятелството, че в
случая се макар да се касае за тежко умишлено престъпление от общ характер
то отсъствието на подсъдимият няма да попречи за разкриване на обективната
истина по делото, съда е дал ход на делото при условията на чл.269 от НПК, а
именно в отсъствие на подсъдимото лице. Същият е известен по надлежният
ред за делото и е изпратил надлежно упълномощен процесуален представител,
но категорично заявява, че неможе да се яви пред съда.
Защитникът на подс.Ж. пледира случаят да се квалифицира като
маловажен. Наличието на минималното количество било за лична употреба
води до извод за маловажност на деянието. Следвало да му се даде
възможност да преосмисли случилото се.
Въз основа на събраните доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
През месец август 2023г. подс.Ж. (M.J.), немски гражданин посетил РБ.
с цел туризъм. Отседнал в хотел находящ се в к.к. „З.П.", обл. В..
На 26.08.2023 г. около 23.00 ч., в к.к. „З.П.", обл. В., подс.М. Ж., се
намирал пред дискотека „Малибу", където се забавлявал.
По същото време свидетелите Р. Ж. П. и И. Х. П. - полицейски
служители към Пето РУ - гр. В., били на смяна и обхождали района около
дискотека „Малибу". Забелязали М. Ж., който бил във видимо нетрезво
състояние и решили да му извършат проверка. Установили самоличността му
и го попитали дали има у себе си забранени от закона вещества и предмети,
при което Ж. извадил от чантичката си металната кутийка, съдържаща
наркотични вещества. След като обяснил съдържанието на държаните от него
вещества, той ги предал на полицейските служители с протокол за
доброволно предаване. Метална кутийка държана от Ж. съдържала три броя
1

розови таблетки под формата на бутилка - екстази и 1 бр. саморъчно свита
цигара, съдържаща суха зелено-кафява на цвят растителна маса -марихуана.
В хода на досъдебното производство, била назначена и изготвена
физикохимична експертиза 741/27.08.2023 год. на БНТЛ - В.. От заключението
й е се установява, че :
- Сухата, зелено-кафява на цвят растителна маса, съдържаща се в 1 бр.
саморъчно свита цигара, предадена на 26.08.2023 год. с протокол за
доброволно предаване от М. Ж., представлява смес от коноп (марихуана) и
тютюн с нетно тегло 0,78 грама. Определеното съдържание на активния
наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол, в изследваното
наркотично вещество е 14.10 %.
Марихуаната представлява високорисково наркотично вещество, няма
легална употреба, пазар и производство и е поставена под контрол в Списък I:
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите.
- Трите броя розови на цвят таблетки под формата на бутилка, предадени
на 26.08.2023 год. с протокол за доброволно предаване от М. Ж.,
представляват 3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA) - екстази, с общо
нетно тегло 1,31 грама (1 брой х 0,39 гр., 1 бр. х 0,45 гр., 1 бр. х 0,47 гр.).
Определеното съдържание на активния наркотично действащ компонент - 3,4
метилендиоксиметамфетамин (MDMA) - екстази, в изследваното наркотично
вещество е 12.04 %.
3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA) - екстази представлява
високорисково наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставена под контрол в Списък I: "Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-оценителна, която дава заключението че, пазарната стойност на
високорисковото наркотично вещество марихуана възлиза на 15,60
(петнадесет лева и шестдесет стотинки) лв., а на високорисковото наркотично
вещество метилендиоксиметамфетамин (екстази) възлиза на 65.50 (шестдесет
и пет лева и петдесет стотинки) лв., изчислени съгласно Постановление на
Министерския съвет № 106 от 02.08.2023 год.. Общата стойност на
наркотичните вещества е 81.10 (осемдесет и един лева и десет стотинки) лв.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите П. и П. се
2

подкрепят от гласните и писмените доказателства по делото, както и от
заключенията на експертизите.
Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията
на свидетелите П. и П..
Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират
заключенията и на съдебните експертизи.
Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират
писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост и др.
Предвид горното, съдът намира от правна страна че подс. М. Ж. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
чл.354а, ал.5 вр.ал.3 от НК, като на 26.08.2023 год. в к.к. „З.П.", обл. В., без
надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества, както
следва - марихуана с нетно тегло 0,78 грама, със съдържане на активен
компонент тетрахидроканабинол 14,10 %, на стойност 15.60 лв. и 3 бр.
таблетки екстази (MDMA) с общо нетно тегло 1,31 грама, със съдържание на
активен компонент MDMA 12.04 % , на стойност 65.50 лв., всичко на обща
стойност 81.10 лв., като случаят е маловажен.
По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично
вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е
противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за
квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява
във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото
лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за
установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното
производство, декларираното съжаление за извършеното младата възраст.
Налице е и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно
малкото количество, съответно ниската стойност на предмета на
престъплението. При тези данни за личността на и за обективните
характеристики на деянието му, действително извършеното е на границата
между квалификацията по ал. 3 и ал. 5 на чл. 354а от НК. Все пак съдебният
състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на
обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Касае се за
притежаване на малко количество наркотично вещество, с ниска стойност.
Съдът отчита и личността на субекта, с всички характеризиращи го
обстоятелства, която разкрива една ниска степен на обществена опасност на
дееца. Тук следва да се вземе предвид обстоятелството, че подс.Ж. е
съдействал на органите на полицията, като доброволно, сам е предал
държаното наркотичното вещество, той е лице в изключително млада възраст,
все още ученик.
Всички изброени до тук обстоятелства са били неглижирани напълно
неоправдано на предходната досъдебна фаза, като за сметка на това
3

конкретната обществената опасност на деянието и дееца е била преувеличена.
Поради изложените съображения, макар деянието описано в
обстоятелствената част на прокурорския акт формално да осъществява
признаците на престъпния състав по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал.3, предл. 2-ро,
алт.1, т.1, пр.1 НК, същото разкрива незначителна по степен обществена
опасност, а това изключва неговия престъпен характер и потенциалната
възможност за използване на наказателна репресия спрямо подсъдимият. В
тази връзка следва да се подчертае, че за да представлява „маловажен случай”
по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК деянието също следва да разкрива определена
степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането му
като престъпление, каквито предпоставки след цялостния анализ на
приобщената по делото доказателствена маса не бяха констатирани.
Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително
ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия
вид. Касае се за притежаване и то с цел лична употреба на малко количество
наркотично вещество, с ниска стойност. Държаното наркотично вещество е
било предназначено за лична употреба.
Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК,
тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията
от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се свеждат
до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата,
свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват
по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност
следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на
посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението.
Но въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай
съобразно възведената квалификация по чл. 354а ал.5 от НК, не приема че са
налице основанията на чл. 9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са
налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват
обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с
явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика
наличието на малозначителност се определя от всички фактически
обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че деецът
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл.354а ал.5 от НК.
Съществената разлика в двете хипотези на чл. 9 ал.2 от НК се изразява в
това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно
въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова,
че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се
4

квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се
характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание
съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е
по-малко тежко, докато деянието по чл.9 ал.2 от НК поради липса или явна
незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.
В заключение и за пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно
престъпление трябва да е общественоопасно деяние - чл. 9, ал.1 НК, което да
прави общественооправдано третирането на съответното поведение като
престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната
принуда за общественоприемливи. Действително с разпоредбата на чл. 354а
НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на
гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено
употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е преценено от
законодателя при криминализиране на държането на високорисковите
наркотични вещества без надлежно разрешение. Всички случаи на
престъпления от този вид обаче следва да има определена степен на
обществена опасност, която да не е явно незначителна и да прави оправдано
третирането им като престъпления (в този смисъл Решение № 870 от
17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., докладчик съдията Е.
Авдева, Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II
н. о., докладчик председателят Лиляна Методиева и др.). На тази плоскост
следва да бъде разгледано решение на ВКС № 362 от 15.07.2011г. по н.д.
1776/2011г. с което е изменено реш. по в.н.о.х.д №475/2010г. на АС-В., с което
прието, че въпреки, че подсъдимият е осъждан за такова престъпление и е
държал високорисково наркотично вещество на стойност 120,90 лева, то
деянието е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК. ВКС е преценил, че в
случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството и
стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези
на деянието. Те не са високи, както по отношение на количеството, така и по
отношение на стойността и е приел,че правната квалификация следва да е по
чл. 354а ал.5 от НК въпреки, че лицето е осъждано за такова деяние и
стойността е по-голяма от настоящата. От това решение на ВКС могат да се
изведат и критериите за маловажност на деянието съобразно
съставомерността му по ал. 5 на чл. 354а от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано
физическо лице.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги
е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражняват
фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание,
описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на
високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.
5

Така установената върху наркотичното вещество фактическа власт,
подс.Ж., впоследствие продължил да упражнява до намесата на органите на
реда. С това същият е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние, съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане на
посочените наркотични вещества.
Доколкото по делото не се установи подс.Ж. да е придобил или държал
високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно
разрешение за същото.
Безспорно към момента на извършване на деянието той не е бил
осъждан, но това обстоятелсто не изключва възможността да се изследват и
положителните характеристични данни за извършителят и съобазно всички
тях да се определи, както съставомерността на деянието така и самото
наказание.
Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
РепубликаБ..
За да определи наказанието на подс.Ж., съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, констатира
следното:
Всичко установено и анализирано от съда, налага извод за по-ниска
степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния
състав да уважи претендиралия от защитата стремеж за социален интегритет
на подс.Ж..
Изложеното даде основание на съдебният състав да приеме, че
извършеното покрива състава на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. Такова е било
и становището на ВОС по ВНОХД № 86/2013 г. по аналогичен казус, като
съдът е позовал решението си, воден от ниската стойност и количество на
предмета на престъплението, желанието на лицето за интегритет в
обществото, както и негативните данни за личността на подсъдимия.
Деянието е извършено от подсъдимия чрез действие при форма на
вината, пряк умисъл при които той е съзнавал общественоопасния характер на
действията си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието.
Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието, и данните за
личността на извършителя прецени, че са налице предпоставките за
приложение на чл.78а от НК, по отношение на подс.Ж., тъй като същият е с
6

чисто съдебно минало, не е освобождаван по реда на глава осма, раздел
четвърти от НК, а от деянието не са причинени вреди, поради което и същият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание "Глоба". Като прецени степента на обществена
опасност на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, за който
прие, че е с ниска степен на обществена опасност, неговото семейно и имотно
състояние, отчитайки наличието единствено и само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия административно
наказание глоба в размер на минималния предвиден в закона, а именно
ГЛОБА в размер на 1000лв.
Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе
размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на подсъдимия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият
направените по делото разноски, както и унищожаване на Веществените
доказателства.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	238
Дата:	23 октомври 2024 г. (в сила от 8 ноември 2024 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20243110201639
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 април 2024 г.

Присъда по дело №1639/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите