№ 2588
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100100233 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД - за разваляне на
договор за издръжка и гледане, съединен с евентуален иск по чл.26 ал.2 пр.4 от
ЗЗД – за прогласяване на неговата нищожност, както и насрещен иск за
трансформация на задължението за издръжка и гледане в натура в парична
издръжка.
Ищецът Б. В. М. твърди, че на 17.02.2021г. той и съпругата му Ф.А. М.а,
починала на 1.02.2022г., са сключили с ответниците договора за издръжка и
гледане , като са им прехвърлили собствеността върху апартамент в ж.к.****
етаж, ведно с избеното помещение и припадащите се ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху земята. Ищецът твърди, че ответниците не са
изпълнявали задълженията си по договора – не са полагали грижи за
прехвърлителите на имота , не са давали средства за тяхната издръжка. Моли съда
да постанови решение, с което да развали на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД
сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за
издръжка и гледане, поради неизпълнението му от страна на ответниците. В
условията на евентуалност, в качеството му на наследник на съпругата си Ф.А.
М.а, моли съда да обяви сключения с ответниците договор за нищожен поради
липсата на основание, тъй като периодът между прехвърлянето на имота и
1
смъртта на прехвърлителката М.а е изключително кратък – смъртта е настъпила
една година след сключване на договора. Претендира разноски.
Ответниците Н. Р. Й. и Й. К. Й. оспорват предявените срещу тях искове.
Посочват, че още преди сключване на договора са помагали на прехвърлителите, а
след сключването му са полагали ежедневни грижи за тях - почистване,
изхвърляне на отпадъците, приготвяне на храна, закупуване на всекидневник ,
ремонти в жилището, покупка на нови домакински уреди, осигуряване на
медицински грижи, пътувания. Обясняват, че са организирали приема на Ф. М.а в
болница след заразяването й с КОВИД 19, а след нейната смърт са организирали
погребението й съобразно традициите в страната, и са продължи ежедневните си
грижи за ищеца. Считат, че са изпълнявали договора пълно и точно. След
получаване на исковата молба са те са преценили, че не трябва да натрапват
своята помощ на ищеца, който изрично им заявил, че не желае да контактува с
тях, и са предприели заплащане на сумата от 200лв. месечно. Посочват, че към
момента на сключване на договора Ф. М. е била на 86г., жизнена,
самообслужваща се, в добро общо здравословно състояние . Починала е от остра
вирусна инфекция, която не е можело да бъде предвидена към датата на
сключване на сделката. Молят съда да отхвърли предявените срещу тях главен и
евентуален искове. Предявяват срещу ищеца иск за трансформиране на
задължението им да полагат грижи за прехвърлителя Б. М. по сключения с него
договора за издръжка и гледане, в задължение за заплащане на парична издръжка
в размер на 200лв. месечно, считано от 1.05.2023г. до отпадане на забавата от
страна на кредитора. Претендират разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорна по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че на 17.02.2021г. ищецът Б. В. М. и съпругата му Ф.А. М.а, починала
на 01.02.2022 г, от една страна и ответниците Н. Р. Й. и Й. К. Й. от друга, са
сключили договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 43, том I, per. № 944,н.д.
№37/2021 г., по силата на който ищецът и съпругата му са прехвърлили на
ответниците недвижим имот – апартамент в гр.София, срещу полаганите до
момента грижи за прехвърлителите и срещу задължението занапред ответниците
да продължат да се грижат за тях като им осигурят гледане и издръжка и
нормален живот, докато са живи.
2
При сключването на договора прехвърлителите са живели в гр.София. Били
са съответно на 88 години и 86 години и макар в напреднала възраст, не са имали
проблеми с обслужването и здравословното си състояние. Близо година след
сключването на договора ежедневието на прехвърлителите не се е променило,
била са посещавани от приобритателите, които са им осигурявали хранителни
продукти, развлечения, като няма доказателства до смъртта на Ф. М.а приз 2022г.,
прехвърлителите да са изразявани недоволство от това, което са получавали, да са
искали повече и по-конкретни грижи и издръжка.
Напротив - от показанията на свидетелите В.Г., Н. Й. и В.Г. се установява,
че ответниците са преки и непосредствени грижи за прехвърлителите. Всички
свидетели установяват, че ответниците са посещавали прехвърлителите, носели са
им храна, помагали са в домакинството. Действително, ответниците не са имали
ключ от апартамента на прехвърлителите, но това е било единствено и само
поради изричното желание на прехвърлителите в тази насока. Установяват освен
това, че винаги и при възникнала необходимост, ответниците са оказвали помощ в
домакинството, в т.ч. и при необходимост от извършване на ремонти в дома им.
Свидетелите категорично сочат, че до смъртта на прехвърлителката, отношенията
между двете семейства били изключително близки, свързани с непрекъснати
гостувания, съвместно отбелязване на празници. Показанията на тези свидетели
са последователни, логични и неопровергани от останалите доказателства по
делото. Същите са плод на преки възприятия, поради което съдът ги възприема
изцяло.
По делото са разпитани от страна на ищеца и Е. М. /племенник на
прехвърлителя/, и Й.Х. /във фактическо съжителство със св.М./, чиито показания
съдът възприема частично. Свидетелите установяват, че след смъртта на
съпругата си през 2022г. ищецът отказал всякаква връзка с ответниците и е
приемал помощ единствено и само от св.М.. В тази част показанията им
кореспондират с останалите гласни доказателства, поради което съдът ги
възприема като достоверни. В останалата част обаче – относно изпълнението на
договора от страна на ответниците и полаганите от тях грижи, показанията им са
вторични, пресъздават факти, съобщени им от самия ищец. Предвид това и като
съобрази, че св. М. има пряк и непосредствен интерес от изхода на делото /същият
е наследник на ищеца/, а св. Х. е във фактическо съжителство с него, съдът прие,
че в тази част показанията им не могат да бъдат годно доказателство за фактите,
които се съдържат в тях.
Установено е по делото, че след смъртта на Ф. М.а от през м.02.2022г.
3
ищецът е отказал всякаква връзка с ответниците, отказал е да приема каквато и да
било помощ, респ.издръжка от тях / в т.вр. показанията на свидетелите, разписки
за извършени разходи/
Няма спор по делото и относно това, че след датата на подаване на исковата
молба ответниците превеждат ежемесечно по сметка на ищеца сумата от 200 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.87, ал.3 от ЗЗД
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно
волеизявление ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния имот
срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в обективната
действителност да са проявени следните материални предпоставки: 1. наличието
на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за
прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за
гледане и издръжка; 2. приобретателят по договора виновно да не е изпълнил
поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не
трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ и 3.
кредиторът да оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на
поетите от него правни задължения по процесния ненаименован договор.
Договорът за прехвърляне на процесния имот срещу поето насрещно
непарично задължение – за гледане и издръжка, е действителен и е породил
целените от страните правни последици. При прехвърлянето на правото на
собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква
изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно,
постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване на
прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и
социално съществуване издръжка. Тези две правни задължения – 1/ за гледане и
2/ за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни,
макар и паралелни и взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано
някое от тях точно в качествено, количествено или темпорално отношение,
кредиторът, респ. неговият наследник може да упражни възникналото в неговия
патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с
обратна сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез предявяване
на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
установи по несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по договора.
4
Кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е
изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което
установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя
уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от
задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение /виж Решение № 82 от
5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК/.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото
между страните съгласие, като при тълкуването на волята на страните съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи /в този смисъл Решение № 343
от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г.
по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. №
612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV
г. о. на ВКС/. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като
„издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да
се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам /виж Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д.
№1853/2014 г. IV г. о. на ВКС/.
Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което
изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва непременно да
продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията,
която се дължи, взета в своята цялост, е продължителна. Изпълнението трябва да е
ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично /Решение №
633/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 944/2001 г., на ІІ г.о., Решение №
293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 491/2008 г., на I г.о., Решение №
165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009 г., на III г. о./. Задължението е
неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди /Решение
№ 412/30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2998 г., на I г.о., Решение №
95/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., на IV г.о./.
Освен това длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да
достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи
гледане и издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва
5
всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за
здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с
нравствен елемент – уважение, внимание. Обемът на задължението за издръжка
зависи от нуждите на прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем, независимо от
това, че прехвърлителя разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от
тях.
В случая e налице волеизявление на съдоговорителите досежно обема на
уговореното задължение – постигнато е съгласие приобретателите да осигуряват
цялостна издръжка и гледане на прехвърлителите – да им осигурят спокоен и
нормален живот. Релевантно при преценката изпълнявани ли са поетите от
ответниците задължения е и обстоятелството какъв е бил обичайният живот на
прехвърлителите.– от значение е стандартът им на живот към момента на
сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите им след този момент. В
настоящия случай не е уговорен конкретен обем от грижи и издръжка, поради
което при изпълнение на непаричното задължение следва да се задоволят
обичайните битови и социални нужди на праводателите, съобразени с тяхното
здравословно състояние, респ. с тяхната възраст.
От всички, събрани по далото доказателства съдът приема за установено, че
към датата на сключване на договора прехвърлителите – ищецът и неговата
съпруга, макар да са били в напреднлаа възраст, за били в добро здравословно
състояние, способни да се грижат сами за задоволяване на ежедневните си нужди.
По делото не са събрани доказателства за наличието на спацифични такива, което
да е следвало да бъдат задоволени. Нещо повече – установено е по делото, че
праводателите са били и хора с добри материални възможности, макар и
пенсионери.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че както
преди, така и след сключване на договора, ответниците са полагали грижи за
прехвърлителите, като са им осигурявали храна, съдействие за медицински грижи,
развлечения, почистване на дома, оказвали са им винаги помощ при
необходимост. Поради това съдът прие, че ответниците са изпълнявали
задълженията си по договора според желанието на прехвърлителите, настояващи
на своята самостоятелност, и доколкото те са били склонни да приемат
предлаганите издръжка и грижи.
Предвид това и доколкото не се установява прехвърлителите да са имали
нужда от издръжка и полагане на грижи с по – голям интензитет, съдът приема, че
6
ответниците са изпълнили зъдалженията си по сключения договор в цялост.
Ответниците доказаха /с кредитираните свидетелски показания/ изпълнение,
отговарящо по обем и качество на уговореното в процесния договор, поради което
не е налице неизпълнение на договорното задължение от ответниците, респ. в
полза на ищеца не съществува потестативното право с едностранно волеизявление
– чрез предявяване на конститутивен иск, да развали процесния двустранен
договор за прехвърляне на собственост върху процесния недвижим имот.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения при евентуалност иск с правна квалификация чл.26 ал.2 пр.4
от ЗЗД
В настоящия процес, при условията на евентуалност е предявен и иск по
чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане като сключен при
липса на основание – поради настъпила скорошна смърт на един от
прехвърлителите по сделката, който следва да бъде разгледан предвид
отхвърлянето на иска а разваляне на същия договор.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД, нищожни са договорите,
при които липсва основание. Основанието /каузата/ на правната сделка по
смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, чието наличие законът поставя като условие за
действителност на договора, се разбира като най- типичният мотив, който
формира волята на страните по една конкретна правна сделка- да сключат именно
този тип правна сделка. Това е основната и непосредствена цел /правна цел/ на
сделката, поради която същата е извършена, и към която са насочени правните
последици от сключването й, а не мотивите за сключването й. Наличието на
основание подлежи на преценка, като се отчита именно моментът на сключването
на договора, доколкото основанието следва да е налице към момента на
постигане на съгласието да бъдат поети произтичащите от него задължения,
респективно да настъпят нейните типични правни последици.
В случая се касае за особен вид ненаименуван договор, сключен при
условията на регламентираната в чл.9 ЗЗД договорна автономия, чиято главна
особеност е неговата алеаторност, произтичаща от обстоятелството, че обемът на
престацията на приобретателя- грижите и издръжката, които той се е задължава да
предостави, са изначално неизвестни на страните при сключване на договора,
както с оглед тяхната продължителност, така и с оглед тяхната стойност.
Договорът е алеаторен- престацията на приобретателя не е установена по обем,
7
тъй като задължението за издръжка и гледане е срочно, но срокът е относително
неопределен, доколкото страните са сключили договор с оглед на събитие
/смъртта на прехвърлителя/, което ще настъпи неминуемо, но не е известно кога.
Предвид посочените специфики на процесния договор, съществено
значение за извършване на дължимата в настоящия случай преценка за наличието
или липсата на основание /кауза/ при неговото сключване, имат обстоятелства
като възрастта на прехвърлителя, неговото общо здравословно състояние, както и
връзката му с приобретателя- от гледна точка на родство или близост, на
полагането на непосредствени грижи от последния, предпоставящи наличието на
предположение или знание у приобретателя за предстоящата близка смърт на
прехвърлителя.
Когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при
знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя,
договорът е сключен, без у него да е налице намерение да изпълнява поетото
задължение по същество, поради което и в този случай договорът е нищожен
поради липса на основание. Според установената по приложението на цитираната
законова разпоредба константна практика на Върховния касационен съд /Решение
№ 569 от 8.03.2011 г. по гр.д.№ 76/ 2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 384 от
10.05.2010 г. по гр.д.№ 1190/ 2009 г. на ВКС, III ГО, Решение № 420 от 11.01.2012
г. по гр.д.№ 99/ 2011 г. на ВКС, III ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане поради липса на основание е налице при наличието на
заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след сключване на
договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката
за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя. Само по себе си
допускането, че прехвърлителят може скоро да умре, не следва да се приравнява
на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт, съответно не лишава договора
от основание.
В настоящия случай ищецът, като наследник на съпругата си Ф. М.а,
починала на 01.02.2022г. оспорва извършената с Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 43, том I, per. №
944,н.д. №37/2021 г. алеаторна сделка с предмет: апартамент в гр.София,
твърдейки, че смъртта на прехвърлителката е настъпила една година след
сключване на сделката, поради което на практика същата била лишена от
основание..
8
Действително в настоящия случай от извършване на сделката до смъртта на
прехвърлителката е изминала една година. Този срок обаче сам по себе си не е
достатъчен за да обуслови основателност на предявения иск.
С кредитираните свидетелски показания се установява, че
прехвърлителката, макар и да е била в напредлала възраст - 86 годишна, е била в
добро здравословно състояние и не е страдала от заболявания, нехарактерни за
възрастта й. По делото липсва каквато и да било медицинска документация, която
да установява наличието на заболявания у прехвърлителката, които да сочат на
скорошна смърт. От показанията на разпитаните свидетели В.Г., Н. Й. и В.Г. се
установява, че до смъртта си Ф. М.а е била жизнена, подвижна, до последно се е
грижила за домакинството. Смъртта й е била внезапна, следствие на КОВИД -19.
Към момента на сключване на договора от 17.02.2021 г. прехвърлителката не е
била в състояние, което да е предполагало предстояща в най-близко време нейна
смърт, нито това е било известно на ответниците - приобретатели.
Необходимо е да се посочи и това, че допускането, че прехвърлителят по
алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка,
скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от
еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и
негово недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко
здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима
болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред,
предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв
договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или
здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи
свое имущество, за да си осигури необходимите му лични грижи в критичен за
него момент /така решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на
Четвърто гражданско отделение на ВКС и решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр.д.
№ 1190/2009 г. на Трето гражданско отделение на ВКС /
Поради това съдът прие предявения при евентуалност иск за нищожност на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане за неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск с правна квалификация чл.97 от ЗЗД, вр.чл.95 и чл.79 ат
ЗЗД - за трансформация на задължението за издръжка и гледане в натура в
парична издръжка
9
Договорите за прехвърляне на вещни права срещу задължение за даване на
издръжка и гледане имат социална цел и предназначение - да обезпечат на
кредитора по това задължение по-добри социално-битови условия за
преживяване. Тези договори се подчиняват на общите правила за договорите като
съгласно тези правила длъжникът по задължението за даване на издръжка в
натура дължи само точното изпълнение на същото. Изпълнението на
задължението за издръжка в натура изисква и съдействието на кредитора и когато
последният не изпълнява това си задължение, длъжникът, който държи за
изпълнението на договора, е длъжен да трансформира задължението си в парично
като плаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да
определи размера й. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме
издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението
за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се
погаси поради невиновна невъзможност за длъжника, какъвто е настоящия
случай.
Безспорно е установано по делото, че след смъртта на прехвърлителката Ф.
М.а, съпругът и Б. М. отказал да получава каквато и да било помощ, респ. гледане
от ищците, преустановил всякакви контакти с тях. Показанията на изслушаните
свидетели, посочени от страните, не установяват причината за това, но те са
последователни за отказа на прехвърлителя да приема грижи и издръжка от
ответниците. Налице е неоправдан отказ от страна на Б. М. да му бъде престирана
издръжка в натура, така както са постигнали съгласие страните по алеаторния
договор, поради което издръжката в натура следва да бъде трансформирана в
нейното парично изражение, което самите длъжници са сторили, превеждайки
ежемесечно по сметката му по 200 лева. От заключението на изслушаната
икономическа експертиза се установява, че необходимите средностатистически
средства за месечна издръжка за живот на Б. М., на 90 години към датата на
приключване на устните състезания, възлиза на сумата от 640 лв. месечно. В този
размер следва да бъде трансформирано задължението на ответниците.
Съдебната е практика е категорична, че издръжката, ако не е уговорено
друго, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по
алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуване волята на
страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, се изхожда от правилото, че ако не
са уговорени ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, дължи се
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи /така смисъл Решение
№ 169/19.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1210/2012 г., III г.о./ В настоящия случай
10
се установи от събраните писмени доказателства, че ищецът получава месечна
пенсия в размер на 723.11 лева, достатъчни да задоволяват ежемесечните му
нужди. Това обаче не освобождава ответниците от задълженията им да престират
издръжка и грижи в пълен обем, тъй като в договора не са уговорени ограничения
в този смисъл.
По изложените съображения съдът приема, че искът за трансформиране на
натуралното задължение за издръжка в паричното му изражение, е основателен и
следва да бъде уважен в размера от 640 лева месечно, платими от
приобретателите по алеаторния договор като трансформация на задължението за
издръжка в натура в паричното му изражение, считано от 01.05.2023г /така, както
е поискано в насрещната ИМ/ до отпадане на пречките за изпълнение в натура.
По разноските
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.
В негова тежест следва да се възложат сторените от ответниците разноски в
размер на 3 438 лева – заплатени ДТ, депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. М., ЕГН **********, от гр.София,
ж.к.****, срещу Н. Р. Й., ЕГН **********, и Й. К. Й., **********, двамата от
гр.София, ул.****, иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
17.02.2021г., обективиран в Нотариален акт № 43, том I, per. № 944,н.д. №37/2021
г. на нотариус рег.№ 425 при НК с район на действие СРС относно 5/6 идеални
части от прехвърления имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. М., ЕГН **********, от гр.София,
ж.к.****, срещу Н. Р. Й., ЕГН **********, и Й. К. Й., **********, двамата от
гр.София, ул.****, иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД - за признаване за
нищожен поради липса на основание на сключения на 17.02.2021г. с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 43, том I, per. № 944,н.д. №37/2021 г. на
нотариус рег.№ 425 при НК с район на действие СРС, относно 5/6 идеални части
от недвижимия имот
ТРАНСФОРМИРА задължението за издръжка в натура от страна на Н. Р.
11
Й., ЕГН **********, и Й. К. Й., **********, двамата от гр.София, ул.****, към В.
В. М., ЕГН **********, от гр.София, ж.к.****, по договор от 17.02.2021г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 43, том I, per. № 944,н.д. №37/2021 г. на
нотариус рег.№ 425 при НК, в задължение за заплащане от Н. Р. Й., ЕГН
**********, и Й. К. Й., **********, на В. В. М., ЕГН **********, на 740 лева
месечно с падеж всяко първо число на месеца за съответния месец, считано
01.05.2023г. до отпадане пречките за изпълнение на задължението за издръжка в
натура
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, от гр.София, ж.к.****, да заплати на
Н. Р. Й., ЕГН **********, и Й. К. Й., **********, двамата от гр.София, ул.****,
сумата от 3 438.00 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12