№ 746
гр. Благоевград, 18.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200500679 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана пред съда с вх. № 10502/28.04.2025г., подадена от Р.
Е. Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. В. У., със съдебен адрес ***, срещу Решение №
258/03.04.2025г., постановено по гр.д. № 3200/2024г. по описа на РС Благоевград.
В въззивната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, като постановено в
противоречие със събраните доказателства по делото, както и с трайната съдебна практика.
Сочи се в жалбата, че видно от страница № 6 на обжалваното решение PC Благоевград е
стигнал до извода, че депозираните молби от дати 08.11.2022г. и 27.09.2023г., с които се иска
извършване на справки относно наличието на регистрирани трудови договори на длъжника
и справка относно собственост на МПС на длъжника са действия, с които се е прекъснала
давността. От там са и съжденията на съда, че именно заради тези молби, е които съдът е
счел, че се е прекъснала давността, то към датата на предявяване на ИМ в съда давността не
е била изтекла и с оглед на това искът се явява неоснователен. С жалбата се изразява
несъгласие с този извод на съда и се твърди, че PC Благоевград е направил неправилен и
погрешен извод. Към датата на депозиране на ИМ в съда – 22.11.2024г. са изтекли 5 години
и поради това исковете следва да бъдат уважени.
Посочва се в жалбата, че молбите по изпълнителното дело от 08.11.2022г. и 27.09.2023г. за
извършване на справки относно трудови договори на длъжника и собственост на МПС не са
действия, с които се е прекъснал срока на погасителната давност, поради което изводът на
PC Благоевград е неправилен. Видно от чл. 116, ал. 3 ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действие за принудително изпълнение, а с ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на
1
ОСГТК на ВКС, т.10, е прието, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Изтъква се с жалбата, че съгласно чл. 110 ЗЗД пет годишния давностен срок тече считано от
последното валидно прекъсващо давността действие, а в настоящият случай последното
действие, което е валидно и прекъснало давността е на дата 05.04.2019г.- наложения запор
върху банковите сметки на длъжника, както и се твърди в ИМ.
Сочи се в жалбата, че дори и да се счете, че депозираната формална молба от дата
28.06.2019г. /която е след запора на банковите сметки/, с която се иска да се извърши опис на
движими вещи е действие, с което се прекъсва давността, то считано от нея 5 години по-
късно до дата 28.06.2024г. не са предприети действия, които да са изпълнителни по своя
характер и да прекъсват давността, поради което задължението се явява погасено по давност
към тази дата. Дори и в такъв случай към датата на предявяване на ИМ в съда- 22.11.2024г.
давността вече е била изтекла и предявените искове се явяват основателни.
Сочи се също, че ясно са изброени изпълнителните действия, които прекъсват давността в т.
10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС и именно и само тези действия следва
да се взимат предвид относно прекъсването на давността. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязло в сила разпределение.
Посочва се, че първоинстанционният съд в решението си е приел, че за прекъсването на
давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е без правно значение дали предприетите изпълнителни
действия са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имущество на
длъжника и е без правно значение е дали запорите са довели да ефективно удовлетворяване
на взискателя /Определение №50229/14.11.2022г. на ВКС по т.д№963/2022г., I т.о.; Решение
№3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IVг.о./. Въз основа на така приетото е
направен извод, че е без значение, че длъжникът не е имал регистрирани трудови договори и
собствени МПС, които да се запорират, като това, че са депозирани молби за справки е
достатъчно.
Посочва се също в жалбата, че цитираната от районния съд съдебна практика не съответства
на настоящия случай. Застъпва се становище, че действително е без правно значение дали
след като е наложен запор върху банкова сметка на длъжника ще има ще има наличност по
нея, но това е в случай, че има наложен запор върху сметката, а това дали има наличност
или не се явява обстоятелство, което се установява след това. В такъв случай запорът е
действието, което е прекъснало давността, като е без значение дали по сметката има налична
сума и това ще доведе до осребряване или не.
Изтъква се, че в настоящия случай няма налагани никакви запори, като това са молби, с
които взискателят е правил справки и проучване на длъжника, а не са налагани никакви
2
запори.
Посочва се още в жалбата, че от мотивите на обжалваното решение също така става ясно, че
съдът е счел, че давността за вземането за периода от 21.10.2019г. до 21.10.2021г. е била
спряна и не е текла, поради факта, че има образувано изпълнително дело и че давността е
започнала да тече отново едва от 21.10.2021г., а именно 2 години считано от 21.10.2019г.- за
когато е бил насрочен описа на движими вещи и към тази дата 21.10.2021г. делото е било
перемирано. Районният съд е счел, че до тази дата давността е била спряна и не е текла, като
след това, тъй като делото е било прекратено по силата на закона отново е започнала да тече.
С въззивната жалба се възразява срещу този извод, до който е стигнал PC Благоевград. Сочи
се, че с ТР 3/20 от 28.03.2023г. по тьлк. д. № 3/20, ОСГТК е прието, че докато трае
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания
не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980г., т.е. след дата 26.06.2015г. обстоятелството, че има
образувано висящо изпълнително дело е без значение и не спира давността.
Сочи се, че отделно от гореизложеното районният съд е счел, че на дата 21.10.2019г. е
предприето действие прекъсващо давността, като от тогава е сметнал две години по-късно за
перемпция на делото, като се изразява несъгласие и с този извод на съда.
Изтъква се, че датата, на която е депозирана молба с искане за насрочване на опис на
движими вещи е 28.06.2019г., а не 21.10.2019г. Молбата с искане за извършване на опис е
действието, което е годно да прекъсне давността, макар и такъв опис да не се е състоял и
тази молба да се явява формално депозирана, но не и датата, за която е бил насрочен самия
опис. За дата 21.10.2019г., за когато е бил насрочен описът не е извършено нищо. С оглед на
това датата, от която е започнала да тече давността е 28.06.2019г., а не както съдът е счел –
21.10.2021г. Считано от тогава е започнала да тече 5-годишната давност съгласно чл. 110
ЗЗД, като до дата 28.06.2024г. вземането е било погасено по давност, като с оглед на това
към датата на депозиране на ИМ задължението е било погасено по давност и неправилно PC
Благоевград е отхвърлил тези искове.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да уважи в цялост предявените искове като основателни и доказани.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна- „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, от която, чрез пълномощника юрк. Б. Т., в срок е постъпил писмен отговор, с който се
изразява становище, че въззивника жалба е изцяло бланкетна, не посочва никакви конкретни
пороци на постановения първоинстанционен акт, не представя никакви новооткрити и
новонастъпили факти, нито нови доказателства, досежно които за въззивника е имало
основателни причини, които да са му попречили да ги представи пред първата инстанция.
Сочи се в отговора, че при постановяване на решението, районният съд е достигнал до
правилните фактически и правни изводи. Анализирал е всички доказателства по отделно и в
3
тяхната съвкупност, като е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Правилно съдът постановил решение позовавайки се на тълкувателните
решения на ВКС, като е приел, че към момента на депозиране на молбата за образуване на
изпълнителното дело давността не е изтекла, като към този момент е действало
Постановление № 3 от 18. XI 1980г. по гр.д. № 3/80г., Пленум на ВС. Според Постановление
№ 3 от 18.XI.1980г. по гр. д. № 3/80г., Пленум на ВС, погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Сочи се също в отговора, че с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е дадено различно тълкувание по отношение на погасителната
давност - според върховните съдии, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК, отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. С това решение е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд. С Тълкувателно решение от
28.03.2023г. по тълк д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.
№ 2/2013г., ОСГТК, ВКС. На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.
Сочи се още, че с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност-според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
С отговора се застъпва становище, че са правилни съжденията на първоинстанционния съд в
тази насока, тъй като съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Сочи се, че съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана
след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
4
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме. Позовава се на
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 4
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК.
Изтъква се, че в първоинстанционното производство е доказано, че са искани и извършвани
многократно изпълнителни действия, което води до извода, до който е достигнал и
районният съд, а именно, че задължението не е погасено по давност.
Иска се от въззивния съд да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение на Районен съд Благоевград като правилно и законосъобразно.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.
Писменият отговор е депозиран своевременно, от насрещната страна по жалбата, като
отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което е редовен и следва да бъде
съобразен от съда.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчик, на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, счита че следва да бъде насрочено открито съдебно
заседание по делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.07.2025г. от 9.00 ч., за която дата да се
призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5