№ 2058
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502043 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК и е образувано по частната жалба
на Е.С.Ч. и Д. В. Ч., двамата от гр. ***, чрез процесуалния им представител адв.Г.Михов от
АК Бургас, против определението от 06.10.2021 г. по гр.д.2284/2020 г. по описа на Бургаски
районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели – ищци по
първоинстанционното дело, за изменение на решение № 261043/02.08.2021 г. в частта на
разноските.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. По-конкретно се твърди,
че по делото е било направено изрично искане за присъждане на разноски, поради което
съдът е дължал произнасяне по това искане дори и при преценка на съда, че разноски по
делото не следва да се присъждат. Сочи се още, че в решението липсват каквито и да било
мотиви относно кое съдът е намерил за съразмерно и кое е компенсирал. Твърди се, че по
делото има извършени множество разноски от ищците, вкл. в производство по обезпечаване
на доказателства, а в съдебния акт липсва произнасяне, какъв е възприетия размер на
разноските на ищците, съответно на ответниците, за да се прецени тяхната съразмерност. На
следващо място се твърди, че ако съдът е приел, че по уважения иск се дължат разноски в
полза на ищците, а по отхвърления - в полза на ответниците, не е ясно извършването на кои
разноски съдът е причислил към кой да е от исковете. На последно място се твърди, че в
определението и в решението на съда се съдържа своеобразна препратка към възприетата от
съда крайна необходимост, като без да е изразено изрично, съдът мотивира
освобождаването на ответницата от разноски именно с периода на времетраене на крайната
необходимост. Твърди се, че в ГПК, когато се касае за разноски такава възможност не
съществува. Излагат се подробни съображения.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на
определение, с което се допуска изменение на решението по делото в частта на разноските и
присъждане на ищците на съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и
за производството по обезпечаване на доказателства.
В предоставения й срок ответницата по първоинстанционното дело и по частната
жалба – А.Г.Я., не е представила писмен отговор на жалбата.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
1
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна.
С решение № 261043/02.08.2021 г. по гр.д.2284/2020 г. на БРС е уважен искът на
частните жалбоподатели по чл.109 ЗС и ответницата А.Г.Я. е осъдена да демонтира
спирателния кран на централния вертикален щранг за студена вода в банята/тоалетната на
ползваното от нея жилище – СОС с идентификатор 07079.610.291.1.1 по КККР на гр.Бургас,
находящ се на адрес гр.*** ул.*** № ** ет.** и да възстанови водоподаването към
собствения на ищците СОС с идентификатор 07079.610.291.1.3 в същата сграда. Със същото
решение е отхвърлен искът на частните жалбоподатели за осъждане на ответницата Я. да
заплати на ищците сумата от 200 лв, частично от 1 500 лв, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на преустановяването от нейна страна на
водоподаването към собствения им, описан по-горе недвижим имот, под формата на
пропуснати ползи, в това число: 598.85 лв. за 13 броя отменени резервации на нощувки,
една на 08.02.2020 г. на стойност 72.60 лв., шест на дати от 25.02. до 02.03.2020 г. на обща
стойност 262 лв. и още шест на дати от 09.03. до 14.03.2020 г. на обща стойност 264.25 лв.,
частично за 79.84 лв., и 901.15 лв. за 17 нощувки, които биха реализирали извън тях, за
времето от 08.02. до 20.05.2020г. – частично за 120.16 лв., ведно със законната лихва считано
от 20.05.2020г. до окончателното плащане. В диспозитива на решението си съдът не се е
произнесъл по разноските, а в мотивите е посочил, че „по съразмерност и компенсация
страните не си дължат разноски една на друга“.
Настоящият състав приема, че при уважаването на първия от предявените от
ищците искове и отхвърлянето на втория, на ищците следва да се присъдят съдебни
разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в размер на общо 975 лв за
първоинстанционното производство и общо 520 лв за производството по обезпечаване на
доказателства по ч.гр.д.949/2020 г. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че в
първоинстанционното производство ищците са направили разноски както следва: 130 лв
общо – за заплатена държавна такса, 500 лв общо за заплатено възнаграждение на вещо лице
по СТЕ, 850 лв – адв.възнаграждение, от които от държавната такса и адв.възнаграждение
следва да се присъди половината от сторените разноски, предвид наличието един уважен и
един отхвърлен иск. Разноските за СТЕ следва да се присъдят изцяло, тъй като експертизата
касае изцяло уважения иск по чл.109 ЗС. Разноските за производството по обезпечаване на
доказателства по ч.гр.д.949/2020 г. на БРС следва да се присъдят изцяло, тъй като
доказателствата касаят иска по чл.109 ЗС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определението от 06.10.2021 г. по гр.д.2284/2020 г. по описа на
Бургаски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Е.С.Ч. и Д. В. Ч. – ищци
по първоинстанционното дело, за изменение на решение № 261043/02.08.2021 г. в частта на
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 261043/02.08.2021 г. по гр.д.2284/2020 г. по описа на
Бургаски районен съд в частта на разноските, като:
2
ОСЪЖДА А.Г.Я., ЕГН **********, от гр.*** ул.*** №** ет.*, да заплати на
Е.С.Ч. с ЕГН ********** и Д. В. Ч. с ЕГН **********, двамата от гр. ***, ул.*** № ** ет.*,
съдебни разноски за производството по гр.д.2284/2020 г. по описа на БРС в размер на общо
975 лв (деветстотин седемдесет и пет лева) и общо 520 лв (петстотин и двадесет лева) за
производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.949/2020 г. на БРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3