РЕШЕНИЕ
№435 31.03.2022 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на седемнадесети
март, две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
К.Л.
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 201 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на „Муси инвест“ EООД, ЕИК *********, гр.Поморие, ул. „Искър“ № 25, представлявано от Х.Т.,
чрез адв. А., против решение № 260012/04.03.2020г., постановено по а.н.д. № 166/2020г.
по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 472928-F504664/24.10.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас
при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност
/ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2 изр. първо от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Счита,
че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в
АУАН са описани две деяния, а с оспореното НП е наложена само една санкция,
което поражда неяснота за кое от двете деяния се отнася наложената санкция.
В съдебно заседание, касаторът редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
– ТД на НАП - Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Депозира отговор на касационна жалба, с който развива подробни доводи относно
правилността на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
становище за неоснователност на
жалбата. Пледира за оставяне в сила на решението на въззивната инстанция.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
С НП, дружеството е санкционирано за това, че при
извършена на 07.08.2019г. в 08:20 часа проверка от служители на НАП в търговски
обект – магазин за хранителни и пакетирани
стоки, находящ се в гр.Поморие, ул. „Искър” № 25, стопанисван от „Муси инвест“
EООД, при извършена контролна покупка на 1 бр. баничка на стойност 1,20 лв. не
е издадена фискална касова бележка или касова бележка от кочан, като е
установено, че в обекта се осъществява търговска дейност без регистрирано,
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.
При проверката е съставен протокол № 0343854/07.08.2019г.
За установеното нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ във
връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, срещу „Муси инвест“ EООД е съставен АУАН № F504664/15.08.2019г.,
въз основа на който е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното
решение въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обосновал извод,
че нарушението е безспорно установено и дружеството е нарушило разпоредбата на
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, като наложената санкция е
правилно определена в минималния размер, предвиден от законодателя, с оглед на
което потвърдил НП.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съдебен състав е възприел правилно
фактите по делото, съобразно събраните в хода на производството доказателства и
е направил въз основа на тях правилни и обосновани правни изводи за наличие на
процесното нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено задължение търговците да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални
устройства/ИАСУТД, от датата на започване на дейността на обекта.
По фактите не се спори. Касаторът твърди единствено,
че е нарушено правото му
на защита, тъй като в АУАН са описани две деяния, а с
оспореното НП е наложена само една санкция.
Настоящият състав на съда
намира, че тази теза не може да бъде споделена, тъй като в НП съвсем точно е
записано, че дружеството не е изпълнило задължението си към 07.08.2019г. да
монтира, въведе в експлоатация и използва ФУ, регистрирано в компетентната ТД
на НАП, с което е нарушило реда и начина за въвеждане в експлоатация и
регистрация на ФУ, с което деяние е нарушило чл. 7, ал. 1 от Наредба Н – 18/
13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т.1 и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Неиздаването на касови бележки не е предмет на НП. Вярно е, че е посочено, че
при извършена контролна покупка търговецът не е издал такава, но това е
вследствие на обстоятелството, че липсва ФУ и се явява част от фактическата
обстановка.
Несъмнено касаторът е лице,
извършвало продажба на стоки по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата. В
оспореното НП изрично е отразено, че за извършваните продажби в брой не се
издават касови бележки от фискално устройство, поради липса на такова в обекта,
а обстоятелството, че търговецът към датата на проверката не е имал касов
апарат не се оспорва от касатора. Ето защо в НП правилно е посочено, че е
осъществено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Нарушението е описано словесно по достатъчно ясен начин и е посочено нарушеното
правило за поведение от съответния подзаконов нормативен акт, поради което
съдът намира, че не е налице ограничаване на възможността на санкционираното
лице да разбере в какво нарушение е обвинено.
Процесуалния представител на ответника е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото
за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на
делото и на основание чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото,
размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260012/04.03.2020г.,
постановено по а.н.д. № 166/2020г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА „Муси инвест“ EООД, ЕИК *********, гр.Поморие,
ул. „Искър“ № 25, представлявано от Х.Т., да заплати на ТД на НАП –
Бургас сумата от 80.00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско решение.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ
1.
2.