Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове: Румяна
Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на
секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна Найденова Въззивно гражданско дело № 3201
по описа за 2021 година
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от В.Д.Д.,
срещу неизгодната за него
част от решение № 20215193 от
05.10.2020
г., постановено по гр. д. № 9348/2019
г. по описа на Софийски районен съд, 77
с-в.
Цитираното решение се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено, че В.Д.Д. *** ЕАД сумата
696.87 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015г.-м.04.2017г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул.“**********ведно със
законната лихва върху главницата от 04.10.2018г. – датата на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, сумата от 18.23 лв. – лихва за забава за
периода 01.10.2015г.-27.09.2018г. и сумата от 84 лв. – такса за услугата дялово
разпределение за периода м.08.2015г.-м.04.2017г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 645642018г., на СРС,
77 с-в.
Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло в
обжалваните части, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В
установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, не е
депозирал отговор на въззивната жалба. С подадени
молби от 06.04.2022г., 19.04.2023г. и 30.05.2024г., оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Третото лице - помагач не е
взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението
съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд
споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря.
Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация
София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните
вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника
през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
По делото не се спори, а и видно от представения
по делото нотариален акт № 12/2002г.
жалбоподателят е собственик на топлоснабдения недвижим
имот.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за
процесния период между въззиваемия и жалбоподателя съществува облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. С публикуване от топлопреносното предприятие на
одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се
установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията,
уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия
в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик на
отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на
потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът
приема, че между страните в настоящото производство съществува действително
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като
този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи
условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение
на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол
съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост
(чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото
протокол на ЕС. Ето защо, третото лице
помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по
силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с
лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г.,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика,
т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към наредбата.
От заключението на вещото лице – топлотехник по
приетата съдебна експертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно,
изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ,
след отчет на уредите за дялово разпределение. Установява се, че за процесния период отчет е извършен на
две дати – 20.05.2016г. и 03.06.2017г. Топлоснабденото жилище е на две нива и
има присъединени 10 отоплителни тела с монтирани на тях уреди за дялово
разпределение. Повечето уреди показват потребление, макар и малко.
От техническа гледна точка, наличието на
метеорологична проверка, със заключение „съответства“ е дало основание на
вещото лице да заключи, че за този период общият топломер е било годно средство
за техническо измерване.
Действително в съдебно заседание вещо лице М. посочва, че при изготвяне на
експертизата и разговор със служителите на третото лице помагач, й е било
обяснено, че данните са отчетени, но уредите са със стари и слаби батерии,
което е възможно да е довело до неправилно отчитане.
Видно от представените на л. 55 и л. 56 от делото на СРС разписки,
изравнителните сметки са връчени на представител на етажната собственост. Жалбоподателят
не твърди и не установява да се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове съгласно чл. 33, ал. 3 от Общите условия от 2008
г., имащи силата на закон за страните – в 45-дневен срок след периода, за който
се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
Наредбата за топлоснабдяването, поради което съдебният състав намира, че
разпределението е извършено по описания и отразен от експерта в
съдебно-техническата експертиза начин в съответствие с нормативната уредба. Ето
защо, съдът не може да вземе предвид разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, че е възможно неправилно
отчитане поради слаба батерия на уредите, поради което неонователни са
оплакванията във въззивната жалба в тази връзка. Представените пред въззивна
инстанция доказателства също не могат да променят горните изводи, предвид
факта, че както беше посочено по – горе, въззивникът не се е възползвал от
предвиденото рекламационно производство.
С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било възприето заключението
на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени
или неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е
включена и сумата за услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е
установило реално потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е
остойностило.
Назначените по делото СТЕ и ССЕ, са изготвени от експерти, притежаващи необходимите специални знания в областта на
съответните науки, изпълнили са обективно и пълно
поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания,
че не е бил изпратен препис от пълномощното на юрисконсулта на „Топлофикация
София ЕАД. Такова е представено по делото и същото удостоверява пред съда
представителната власт на лицето. Решението на СРС е постановено от орган,
действащ в рамките на предоставената му правораздавателна власт, в законен
състав, поради което неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази
връзка.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По
разноските за въззивната инстанция:
На
въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част решение № 20215193 от
05.10.2020
г., постановено по гр. д. № 9348/2019г.
по описа на Софийски районен съд, 77
с-в.
ОСЪЖДА
В.Д.Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 100
лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация
София“ ЕАД - „Б.” ООД.
В
останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.