Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                      28.02.2020г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

прокурор Борис Михов

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1737 по описа за 2019г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 08,03,2019г. управлявал лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№РВ 1517 ТА. На ул.“Цар Иван Асен ІІ“ в гр. Асеновград бил спрян от полицейски патрул и тестван за наличието на алкохол в кръвта. Пробата била отрицателна. След това бил поканен от полицейските служители да посети сградата на РУ на МВР гр. Асеновград, за да направи тест и за наличието на наркотични вещества в кръвта му. За негова изненада техническото средство отчело наличието на такива – метаамфетамин. Подписал протокола за изследването с възражение и пожелал кръвна проба. Въпреки това полицейските служители му отнели свидетелството за управление и му съставили АУАН, след което го транспортирали до ЦСМП – Асеновград, където му била взета кръвна проба и урина. Междувременно бил задържан за срок от 24 часа, образувано било бързо производство №196/2019г. и било извършено претърсване в апартамента, в който живеел. На 09,03,2019г. в 11,00 часа бил привлечен като обвиняем и с постановление на РП Асеновград от същата дата бил задържан за срок от 72 часа. На 12,03,2019г. РП Асеновград е внесла в Районен съд Асеновград искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, което било уважено. На 29,03,2019г. е изготвена съдебна експертиза, от заключението на която е видно, че в пробите на ищеца за кръв и урина не са установени присъствието на наркотични вещества или техните аналози, в това число и опиати. Поради това на 05,04,2019г. мярката му за неотклонение била изменена в „подписка“, а на 23,04,2019г. досъдебното производство е прекратено с постановление, влязло в сила на 29,04,2019г.

Вследствие на повдигнатото обвинение ищецът е бил задържан неправомерно за 29 дни – от 08,03,2019г. до 05,04,2019г., а производството е прекратено след около един месец от изготвянето на експертизата. От неоснователно обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди – нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, стрес и притеснения във връзка неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Пряко е била засегната възможността му за свободно придвижване и лични контакти, което му се отразило много негативно. Към момента на задържането работел като „общ работник“ в строителството, живеел на съпружески начала с жена, имал планове да замине и да работи в чужбина в края на месец март. Вследствие на задържането плановете му за заминаване се провалили, загубил старата си работа, трудно намирал нова, тъй като вече бил известен като „криминално проявен“ и „наркоман“. Вследствие на това ищецът се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти, станал обект на постоянни нападки и подигравки. Променило се поведението и здравословното му състояние – отчуждил се от близки и приятели, общувал единствено с приятелката си, започнал да страда от повишено кръвно налягане и безсъние. Наложило се да смени жилището си, в което живеел под наем, тъй като поради извършеното в него претърсване всички съседи започнали да странят от него и постоянно му подмятали неприятни квалификации и обиди. Преживял допълнително негативни емоции и поради това, че денят, в който бил задържан, е празникът на жената и той имал специални планове и смятал да прекара същия с приятелката си.

Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се ангажира обективната отговорност на Прокуратурата на Република България и тя да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 3000 лева за описаните неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство – 29,04,2019г. до окончателното й изплащане.

Освен това същият е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение на защитника си в наказателния процес от 400 лева. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за същите в размер на 400 лева, ведно със законната лихва от датата, на която е платено възнаграждението – 09,03,2019г. до окончателното заплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.    

Ответникът Прокуратурата на Република България и Районна прокуратура Асеновград в качеството й на страна по чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ не оспорват обстоятелствата, на които се основава исковата молба, с изключение на тези, че ищецът е претърпял неимуществените вреди, описани в нея. Твърдят, че ищецът е бил задържан за кратък период от време, след което производството е било прекратено, като не са налице доказателства този факт да е станал обществено достояние. По тази причина оспорват твърденията, че ищецът е изпитвал срам и неудобство, както и накърнено достойнство и чест, трайно нарушена репутация, накърняване на доброто му име и представата за него като гражданин. В тази връзка следва да се вземат предвид личността и осъжданията на ищеца – в характеристичната справка е записано, че същият е криминално проявен и регистриран като извършител на противообществени прояви, дружи с други криминално проявени лица, от справката за съдимост на същия се установява, че за периода от 1987г. до 2014г. е осъждан общо седем пъти за тежки престъпления, изтърпял е наказание „лишаване от свобода“ за продължителни периоди от време. Всичко това го характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност. Поради това оспорват твърденията му, че именно вследствие на задържането е бил неимоверно стресиран и разтревожен и това е довело до ограничаване на социалните му контакти, променило е представата на околните, страдал от безсъние и повишено кръвно налягане. Оспорва също така твърденията, че ищецът е работил и е имал намерение да замине да работи в чужбина.  Ето защо молят предявения иск да бъде отхвърлен. Евентуално оспорват същия по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение не съответства на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи, като за определяне на справедливия му размер следва да се вземе предвид краткия срок, в който е приключило разследването, периодът в който е бил задържан ищецът от 29 дни, след който е бил незабавно освободен. Твърди също така, че адвокатско възнаграждение не е било заплатено, както и че обезщетението за забава се дължи от влизане в сила на постановлението за прекратяване, а не от заплащане на сумата. Ето защо моли предявеният иск за заплащане на сумата от 400 лева да бъде отхвърлен.              

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

            Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства и приложеното бързо производство №196/2019г. по описа на РУ на МВР гр. Асеновград се устанавява, че на 09.03.2019г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 08,03,2019г. в гр. Асеновград управлява лек автомобил след употреба на наркотично вещество – метаамфетамин, усатновено с дрегер Drug Check 3000 с фабр.№АRMB-0481 – престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, както и че на същата дата той е задържан за срок от 72 часа с постановление на РП Асеновград. С протоколно определение от 12,03,2019г. на Районен съд Асеновград по чнд №202/2019г. спрямо Н.Р. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 11,03,2019г. е назначена химическа експертиза, заключението по която е изготвено на 29.03.2019г. От него е видно, че в пробите не е установено присъствието на наркотични вещества или техния аналози и в това число и опиати. Същото е изпратено на 02,04,2019г.,  получено е на 03,04,2019г. С постановление от 05.04.2019 г. мярката за неотклонение е била изменена в „подписка“, а на 23.04.2019г. досъдебното производство е прекратено поради липса на престъпление.

От това следва, че e налице хипотезата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ – наказателното производство е прекратено, поради това това, че извършеното деяние не е престъпление.

За да възникне задължение за заплащане на обезщетение е необходимо още да са причинени вреди и да е налице причинно-следствена връзка между тях и действията на правозащитните орани.  

            Според свидетелката Сузан Кьосева, която живее на съпружески начала с ищеца, при задържането на Н. и след това в ареста той бил много изплашен. Треперил, не можел да говори, не можел да я погледне в очите. През цялото време повтарял, че нищо не е направил. Тя и свидетелят Байрям Юсеин – негов приятел, отишли да го вземат от ареста, след като го освободили. Н. отново бил силно притеснен и уплашен. Не искал да говори, оглеждал се постоянно. Впоследствие променил изцяло поведението – не искал да излиза, не искал да се вижда с приятели или да говори с тях по телефона, не искал да контактува с други хора. Когато напускал дома си искал винаги да е придружен от свидетелката Кьосева. Започнал работа на същото място, на което работи и тя. Отказал да работи като шофьор без нея. Преди да бъде арестуван двамата имали планове да заминат да работят в чужбина, като всичко било уредено. В периода, в който Н. бил задържан, обаче, бъдещите им работодатели си намерили други работници. Всички хора започнали да говорят, че той е направил нещо лошо. Н. не смеел да погледне майка си и баща си. Изпитвал срам от тях и от другите хора, въпреки че им казвал, че нищо не е направил. Започнал да се оплаква, че има високо кръвно. Събуждал се по десет пъти през нощта, защото не можел да спи спокойно. Когато свидетелката го събуждала сутрин за работа, той подскачал уплашен. Стряскал се също така при почукване на вратата. Не искал да управлява автомобил. В самия ден на задържането имали планове да празнуват 8-ми март, като ищецът спрял да й купува цветя и в този момент полицаите го завели в районното управление на полицията, където го задържали.

С оглед на това следва да се приеме, че са увредени неимуществени права, блага и правнозащитими интереси на ищеца. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на наказателното производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В случая тези усещания са засилени с оглед наложената му мярка за неотклонение, вследствие на която са ограничени възможностите му се придвижва, да общува свободно, да работи. Нарушени са неговите планове и очаквания за бъдещето.

Действително наказателното преследване по необходимост е свързано упражняването на процесуална принуда (различни по естество, характер, продължителност на начин на изпълнението им мерки за неотклонение, процесуални действия с участието на обвиняемия, ефективност на разследването в разумен срок и др.), която обвиненият изтърпява. Именно за това законодателят е предвидил обезпечителната отговорност на държавата в чл. 2 от ЗОДОВ за обезщетение на претърпените вреди от неоснователното обвинение, изразяващи се в причинените негативни изживявания.

Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на престъплението, в което ищецът е обвинен, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства. В случая действително наказателното производство е продължило за кратък период от време – по малко от два месеца, но спрямо ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“. За престъплението по чл.343б, ал.3 е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Ищецът е доказал, че засягането на благата, посочени в исковата молба, произтича именно от незаконосъобразното обвинение, вследствие на което са настъпили и здравословни проблеми.

Настоящият състав не споделя доводите и възраженията, че поради завишената обществена опасност на Н.Р. (извлечена от предходни осъждания на лицето и характеристична справка) неговите блага и интереси не са засегнати в обичайната степен и интензитет. От събраните доказателства се установи точно обратното, като съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Кьосева, въпреки нейната заинтересуваност от спора, тъй като са основани на непосредствени впечатления и са добросъвестно депозирани. Ето защо размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост е 3000 лева, поради което предявеният иск е основателен изцяло.

            Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Видно от приложения в досъдебното производство договор за правна защита и съдействие уговореното между ищеца е неговия защитник възнаграждение от 400 лева е било заплатено изцяло. Поради това възражението в обратния смисъл е неоснователно.

С оглед на горното е основателна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Според приетото в ТР № 3/22.04.2004г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК - т.4, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокуроския акт за прекратяване на наказателно производство. Ето защо главниците следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от 30.04.2019г.

            На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – Асеновград в размер на 136 лева, а на ищеца – заплатената от него държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева.

            Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да заплати на Н.Р.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, стрес и притеснения, страх, както и сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по БП 196/2019г. по описа на РУ на МВР гр. Асеновград, дължими поради обвинение в извършване на престъпление - за това, че на 08,03,2019г. в гр. Асеновград управлява лек автомобил след употреба на наркотично вещество – метаамфетамин, усатновено с дрегер Drug Check 3000 с фабр.№АRMB-0481 – престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което наказателното производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва от 30,04,2019г. до окончателното им изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: