Решение по дело №167/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от Председателя на Управителния съвет, чрез юрисконсулт И. И., против Решение №52/27.01.2025г. по АНД №971/2024г. по описа на РС-Плевен. Твърди се, че с решението е допуснато нарушение на материалния закон. Сочи се, че оспореният eлектронен фиш (EФ) № ********** е издаден от орган с материална компетентност, при спазване на административно наказателните правила и материалния закон. Посочва се, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.187а, ал.2 т.3 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.3б ЗДвП. Посочва се, че ЕФ е издаден по предвидения в закона ред и форма, съдържа всички изискуеми рeквизити, по образец, утвърден от председателя на УС на АПК ( чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП), като по ясен и недвусмислен начин са очертани изпълнителното деяние, нарушените законови разпоредби, предвидената в закона имуществена санкция, както и срока и начините за доброволното й заплащане. Твърди се, че на 04.02.2021г. в 7,40 часа ППС влекач Скания Р 420 ЛА 4x2 МНА с рег.№ [рег. номер] е било управлявано в обхвата на платената пътна мрежа, като частично не е заплатена дължимата тол такса според чл.10, ал.1 т.2 от ЗП. Нарушението е установено на посочената дата с устройство № 40222, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път I – 3, км. 100+471, посока нарастващ километър. Сочи се още, че процесното превозно средство, посочено в ЕФ, е с допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, и попада в категорията ППС с обща технически допустима максимална маса на състава 42000, като попада в категорията ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, за които съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП се заплаща тол такса. За последните ППС се дължи тол такса, като заплащането става въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по съответния ред, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Процесното превозно средство е било оборудвано с бордово устройство. За него има подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малко от измерената. Декларираната категория е за ППС с технически допустима максимална маса над 12 тона с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса над 12 тона с 5 оси. Декларирана категория е по-малка от заснетата, като това обстоятелство се установява от представените по делото материали. Сочи се, че за съответния пътен участък частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1 т.2 от ЗП, тъй като платената категория е по-малка от измерената. Посочва се, че санкционираното лице е собственикът на ППС-то „ЕР ЕНД ЕМ – ПЛАНЕТ ГРУП“ ООД, като на основание чл.179б от ЗДвП на собственик юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Твърди се, че в конкретния случай Решение на СЕС по дело С-61/23г. е неприложимо, като наложената санкция не нарушава принципа на съразмерност/пропорционалност по чл.9а от Директива 1999/62. Посочва се, че не става ясно как решаващият съдебен състав е стигнал до извода за несъразмерност, доколкото не са посочени конкретни критерии за това. Излага се становище, че РС е следвало да изследва всички факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, вкл. изразходваните за държавата средства за ремонт и поддръжка на платената пътна мрежа, амортизацията на пътната инфраструктура с оглед категорията на ППС-то, а именно – ППС над 12 тона, неговата екологична категория и др. Твърди се, че в тази връзка не са представени доказателства за смекчаване на отговорността на нарушителя, предвид това нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от същия вид. Деянието засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Във всички случаи то има една и съща обществена опасност и по един и същи начин нарушава установения ред на държавно управление. Твърди се, че недопустимо едно безспорно установено нарушение да остане несанкционирано, както и да се толерират лицата, които използват платената пътна мрежа без заплатена пътна такса, тъй като ще се стигне до резултат, различен от онзи, към когото се стреми правото на ЕС, а именно „ефективни, съразмерни и възпиращи санкции“. Ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без да се вземат предвид неговата ефективност и възпиращо действие, ще остане нереализирана и целта на наказанието в чл.12 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение №52/27.01.2025 г. по АНД №971/2024 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е отменен ЕФ № ********** и да потвърди издадения електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, като се иска намаляването му до определения минимум предвид фактическата и правна сложност на делото.

По делото е постъпил отговор от „ЕР ЕНД ЕМ – ПЛАНЕТ ГРУП“ ООД, чрез адв. Е. С. – Г., в който взема становище, че съдебното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че правилно РС-Плевен е приложил решението по дело С-61/23г. на съда на ЕС. Твърди се, че при съобразяване на европейското законодателство се налага извода, че процесния ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от директива 1999/62 на ЕП и на Съвета от 17.06.1999г. , поради липса на съразмерност спрямо преследваната от закона цел, изразяваща се в липса на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други особености от техническо естество. Посочва се, че с оглед фиксирания размер на предвидените глоби/имуществени санкции в разпоредбата на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП е налице нарушение на принципа на пропорционалност, който е регламентиран в деуйстващото право на общността, и който налага на националния съд да предприеме, доколкото е възможно , съответстващо тълкуване или ако такова е невъзможно, да остави без приложение разпоредбата на националното законодателство, която противоречи на действаща разпоредба на ЕС. Сочи се, че предвид характера на нормата – санкционна разпоредба, установяваща санкция във фиксиран размер, не е възможно съответстващо тълкуване и чл.187а, ал.2 т.3 от ЗдвП вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП следва да остане неприложена. Иска се от съда да постанови решение, с което да потвърди оспореното решение, като се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се представлява.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Х. С., който дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на РС-Плевен, като моли съда да го потвърди.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административен съд - Плевен, трети състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №52/27.01.2025г. по АНД №971/2024г. по описа на РС-Плевен. С решението е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №********** от 04.02.2021 година, с който на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3 във вр. чл. 179 ал. 3 Б от Закона за движението по пътищата на „ЕР ЕНД ЕМ - Планет Груп“ ООД, със седалище и адрес па управление град Девин, област Смолян, ЕИК *********, представлявано от Р. В. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП. със същото решение на основание чл.63д от ЗАНН е осъдена Агенция пътна инфраструктура, дазаплати на „ЕР ЕНД EM - Планет Груп“ ООД, направените разноски в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение.

РС-Плевен приел за установено, че на 04.02.2021 година в 07:40 часа в Община Долни Дъбник, по път 1-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение № ВАА472Е1D12713FBE053041F160А8В44, осъществено от ППС В. С. Р 420 ЛА 4x2 МНА., с per. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18 600 ,брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 42000, собственост на „ЕР ЕНД EM - Планет Груп“ ООД, като за ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Установено било, че за ППС-то има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория била по - малка. Нарушението е установено с устройство N'«40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.Ю ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена по категоричен начин приложените към делото писмени доказателства, вкл. справка за нарушение **********, ведно с доказателствени записи по нарушението и 2 броя снимки на МГ1С с регистрационен № [рег. номер]; копие от известие за доставяне от 25.03.2024г. и др.

РС-Плевен намерил от правна страна, че не е спазен принципът на пропорционалността, като част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Отчел, че СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. Съобразил, че според СЕС за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия. Отчел, че с Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЪДЪТ е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от админиегративнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

РС-Плевен съобразил, че в конкретния случай, приложената санкционна разпоредба па чл.187а, ал.2, т.З във вр. с чл.179, ал.Зб от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност /съразмерността. Съдът намерил, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Като отчел, че по силата на чл.633 от ГГ1К във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, достигнал до извода, извода, че обжалваният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Приел, че размерът па наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Ето защо приел въззивната жалба за основателна, а обжалваният електронен фиш за незаконосъобразен, и то отменил без да коментира останалите възражения и доводи на страните в производство.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в мотивите на РС-Плевен съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, препраща към тях.

При издаване на процесния ЕФ е допуснато противоречие с материалния закон и нарушаване на принципа за пропорционалност/съразмерност на наложената санкция. За процесното административно нарушение е наложена санкция в размер на 2500 лв., съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал.2 т.3 от ЗДвП. Налагането на административно наказание обаче следва да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение с оглед целта им по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

С Директива 2006/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 е изменена Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, като чл.9а от последната предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

С Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 отново е изменена Директива 1999/62/ЕО, като заглавието се заменя със следното: „Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури“. Европейският законодател с цел да премахне нарушаването на конкуренцията между ползвателите, значителното въздействие върху пътната инфраструктура от страна на автомобилния транспорт и ограничаване замърсяването на въздуха, разширява обхвата на превозните средства, като включва тежките превозни средства, различни от предвидените за превоз на товари, както и леките превозни средства, включително леки автомобили, отчитайки, че именно те са в основата на повечето отрицателни екологични и социални въздействия на автомобилния транспорт, свързани с емисиите и задръстванията.

С оглед на горното, съдът приема, че разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури правилно е била съобразена по делото.

С решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, в т. 48 съдът приема, че ТОЛ системата в България е изградена по начин, че участието на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита категорията на емисиите, към които спада използваното превозно средство. Липсата на възможност за адаптиране на глобите в зависимост от тежестта на нарушението е нарушение на принципа на участие. Същевременно в т. 50 съдът изрично подчертава, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Последното изречение обуславя извод, че при всеки конкретен случай следва да се преценява тежестта на извършеното административно нарушение, като се отчетат не само обективните елементи на състава, но и субективните такива, за да се прецени налице ли е или не извършено деяние, наказуемо със съответната санкция.

Принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки що се отнася не само до определянето на елементите от състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. В този смисъл т.54 от Решение от 09.02.2012г. по дело Mrton Urbn срещу Vm- s Pnzgyrsg szak-alfldi Regionlis, дело С-210/10г. Вследствие на това уточнение се налага изводът, че задължението за националните власти, отговарящи за санкционирането на нарушенията, да налагат глоба с фиксиран размер, без да могат да вземат предвид конкретните обстоятелства по случая и евентуално без да могат да намалят размера на тази глоба, не отговаря на условията, които са изведени в съдебната практика. Възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU:C:2022:297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU:C:2022:912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963).

В конкретния случай налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени по закон задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза.

Държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността, а решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, и Решение на съда от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497/15 и С-498/15 (Euro Team Kft. и Spiral Gep Kft. срещу Budapest Rendorfokapitanya) са задължителни за българския съд и на основание чл. 633 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

От изложеното следва, че районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, съдът дължи произнасяне по искането на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените разноски. По делото е представен договор за правна защита и пълномощно с адв. Р.К., както и пълномощно на адв. Е.Г.. От писменото доказателство на л. 14, съдът прави извод, че искането следва да бъде уважено изцяло, тъй като са направени разноски в размер на 350 лв., която е под минималния размер в чл. 9, ал.3 вр. чл.8 и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Плевен, трети касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №52/27.01.2025г. по АНД №971/2024г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „ЕНД ЕМ - Планет Груп“ ООД, със седалище и адрес па управление град Девин, област Смолян, ЕИК *********, представлявано от Р. В. Д., сумата от 350 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.