№ 4021
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110151644 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. Ц. и С. ИВ. Ц. против ***.
Ищците твърдят, че на 15.10.2008г. ** Ц. /наследодател на двамата ищци/ и ищцата
Д.Ц. сключили с ответника договор за банков кредит в размер на 68000 швейцарски франка.
Ответникът удържал без основание суми за главница, лихва и такси поради промяна на
обменния курс на швейцарския франк спрямо лева за периода 04.08.2016г. до 04.08.2021г.
Претендират връщане на заплатените над договорените суми, а именно: 9621.88 лв. на Д.Ц.
и 3207.29 лв. на С.Ц., тъй като същите били недължимо платени при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Молят да бъде прогласена нищожността на клаузата на
чл. 28, б.”в” от договора за кредит. Претендират направените разноски.
В законоустановения срок ответникът подава писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не спори, че действително между
страните е сключен договор за банков кредит. Оспорва твърденията на нищожност на
посочените от ищците клаузи. Оспорва и предявения иск за връщане на претендираните от
ищците суми, тъй като твърди, че същите не са били платени без основание.
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представен е договор за жилищен кредит № 3175/R/2008г. между страните по
настоящето производство, видно от който ***, чиито правоприемник е ответникът по
настоящето дело, е предоставил на ** ** Ц. и на ищцата Д.Ц. кредит в размер на 68 000
1
шевйцарски франка за покупка на недвижимия имот, подробно описан в договора, срещу
което ищецът се е задължил да върне кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора.
Видно от представеното удостоверение за наследници, ** Ц. е починал на
14.11.2013г., като е оставил за свои законни наследници ищците по настоящето дело.
Като доказателство по делото е прието цялото кредитно досие: искане за
предоставяне на кредит, погасителен план и извлечение от сметка, от която се установяват
извършените плащания във връзка с погасяване на кредита.
По делото е изслушана и приета ССЕ, която съдът изцяло възприема като обективна
и компетентно дадена и я кредитира.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Не е спорно между страните, че е сключен договор за жилищен кредит №
3175/R/2008г., видно от който ***, чиито правоприемник е ответникът по настоящето дело, е
предоставил на ** ** Ц. и ищцата Д.Ц. кредит в размер на 68 000 шевйцарски франка за
покупка на недвижимия имот, подробно описан в договора, срещу което ищецът се е
задължил да върне кредита, в сроковете и при условията на договора.
Наследодателят на ищците ** Ц. и ищцата Д.Ц. са „потребители“ по смисъла на §13,
т.1 ДР ЗЗП – физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Безспорно е, че
процесният договор е потребителски договор, тъй като страни по него са физическо лице,
което използва кредита за свои лични нужди, явяващо се потребител по смисъл на §13, т. 1
ЗЗП и търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, като по отношение на него са
приложими разпоредбите на ЗЗП.
Кредитополучателят – физическо лице по кредит, който не е предназначен за
търговска или професионална дейност, е потребител на финансови услуги по см. на §13, т.
12 от ДР на ЗЗП и във връзка с Директива 93/13/Е / чл. 2, т. „б”/, националният съд трябва да
тълкува вътрешното право в съответствие с директивите, дори те да нямат директен ефект /в
този смисъл CJCE, 10 aрril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в
това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга
и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на
специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП.
Ищецът навежда доводи за нищожност на чл. 28, б. „в” от договора за кредит.
Съгласно цитираната клауза кредитополучателят декларира, че е информиран от банката и
приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е
възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от
2
първоначалната сума в швейцарски франк при промяна на валутния курс евро/швейцарски
франк или швейцарски франк/лев.
Неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от
чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП.
От прочита на чл. 143, ал.1, т.3, т. 10 и т. 12 следва, че значително неравновесие
между страните е налице тогава, когато клаузите в договора: поставят изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на
услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят/купувача да има право да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
на договора.
В случая, видно от клаузата на чл. 28, б. „в” промяната в цената следствие на
валутната разлика не е обусловена от изразяване на съгласие от насрещната страна –
потребителя. Напротив – от цитираната разпоредба следва точно обратното.
За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор, е
необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на чл.143, чл.145, ал.2 и
чл.146, ал.1 ЗЗП. Неравноправна е уговорка, която е: 1/ в разрез с изискванията за
добросъвестност; 2/ е в ущърб на потребителя; 3/ и създава значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията на потребителя и на търговеца или доставчика; 4/ не е
индивидуално уговорена; 5/ не е съставена на ясен и разбираем език и 6/ не касае
определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или
възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна.
С решение от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС, е даден отговор
на въпроса „неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от
валутните промени и валутния риск са в тежест само на потребителя и намират ли
приложение за валутните разлики изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. След възобновяване на
делото и при съобразяване на т.20 от постановеното на 22.02.2018 г. по дело С-119/2017 г.
определение на СЕС, което препраща към решение от 20.09.2017 г. по дело № С-186/2016 г.
относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от
договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от
Директива 93/13, които са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, ВКС е дал следния
отговор на поставения въпрос: „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
3
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, като че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за
неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност,
тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните
разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.“ В този смисъл е и
практика на СЕС: решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/2016 г. относно критериите, които
националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от
гледна точна на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО;
решенията по дело С-26/2013 г., дело № С-96/2014 г. и решение по дело С-484/2008 г.,
определение по дело С-119/2017 г., даващо тълкуване, че разпоредбите на чл. 3, чл. 4 и чл. 5
от Директива 93/13/ЕИО следва да се тълкуват в смисъл, че националната юрисдикция може
да прецени като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин.
Видно от ССЕ и дадените от вещото лице в съдебно заседание разяснения валутата на
сметката е швейцарски франк, но банката „служебно превалутира в лева”. На стр. 11 от ССЕ
вещото лице посочва, че не се установяват внесени суми във валута швейцарски франк.
Сумите за погасяване се внасят в лева, като са превалутирани по курса на банката.
Ето защо, съдът намира, че оспорената от ищците клауза е нищожна, като по
отношение на същата не намират приложение изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.
Разликата в курса на франка към лева/евро към момента на отпускане на кредита и
към момента на погасяване на вноските по него, представлява положителна величина,
формирана след служебно превалутиране от банката, по неин търговски курс, към всеки от
двата момента, която се явява печалба за банката, съществуваща и получавана заедно с
договорената възнаградителна лихва. Действително потребителят би могъл да купи
швейцарски франкове от където желае, но дори и да беше погасявал в швейцарски
франкове, то пак търпи загуба и оскъпяване на кредита, тъй като прави разход за покупка на
тази валута, чиито курс след сключване на договора значимо и постоянно се е повишавал
спрямо еврото/лева, с каквато валута ищците са закупували франкове. В случая ищците
претендират надплатени от тях суми в резултат на оскъпяването на кредита, което се дължи
на извършеното служебно от банката превалутиране на швейцарските франкове преди
усвояването им.
В случая клаузите от процесния договор, касаещи превалутирането, представляват
пряка уговорка във вреда на потребителите, като възлага върху по - слабо информираната
страна единствено неизгодните за нея икономически последици, а именно тези от
повишаване на валутния курс на щвейцарски франк/евро или лев и прехвърля върху
нетърговец риска от колебанията на валутния пазар. За потребителя не е предвиден
механизъм от противодействие срещу постоянното повишаване на валутния курс, което
4
води до непрекъснато нарастване на размера на анюитетни вноски в евро/лева, без да се
променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове. За банката такъв механизъм е
предвиден и той е чрез едностранно изменение на лихвата при настъпило изменение в
пазарните условия, включително при финансови рискове. В договора няма изрична клауза,
че банката носи риска от понижаване на курса на франка, което води до извод за наличието
на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителите.
Действително в чл. 28, б. „в” от договора кредитополучателите са декларирали, че са
запознати с възможността промяната в курсовете на швейцарския франк към еврото/лева и
превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски в евро. За
да бъде обаче реално информиран потребителят, а банката добросъвестна, е необходимо
обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност, да следват от ясни и
прозрачни условия на договора. В конкретния случай банката не е предоставила на
потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата
относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от
клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде трудно да
понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.
Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на
дълга, изразен в евро/лева в посока повишаването му, не води до извод, че е налице
„достатъчна информираност“ на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. На
потребителя като по - слаба страна в правоотношението, не е предоставена информация при
сключването на договора за кредит със срок на издължаване 20 години какви са очакваните
прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута
няма фиксиран курс. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен
процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи
валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставената му от
банката информация относно възможните промени в обменните курсове, която именно
позволява на потребителя да вземе решения, основани на „добра информираност“ дали и
какъв договор за кредит да сключи. Не би могло основателно да се очаква, че ищцата и
наследодателят на ищците ** Ц. биха сключили договора за кредит в швейцарски франкове,
ако са били запознати с възможността за устойчиво нарастване на задълженията им
вследствие от превалутирането.
С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице значително неравновесие между
банката и потребителя, тъй като банката възлага недобросъвестно редица задължения в
тежест на клиента, а именно потребителят напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от
промяната на валутни курсове. В същото време банката си гарантира приходи от
възнаградителната лихва, като по този начин гарантира интереса си от получаването на
разликата между сумата, която е отпуснала в лева или евро и тази, която ще получи при
връщане на кредита в швейцарски франкове съгласно покачения курс.
5
Отделно от това, във всички случаи, в които извършва превалутиране, банката
прилага собствените си валутни курсове, тоест тези едностранно определени от нея, и така
създава още една предпоставка за непредвидимост по отношение на това, какво дължи
кредитополучателят. Последният е поел всички рискове от повишаване на курса, а банката
има механизъм за коригиране размера на вноската при понижаване на курса. Банката не
носи риска от понижаване на курса на франка, тъй като съгласно договореното, ако се
понижи курса на франка, банката би могла да увеличи едностранно лихвата и цената на
кредита няма да се промени. Тоест рискът е изцяло пренесен върху потребителя. За
потребителя остават всички рискове от изменението на курса на франка, като вредите за
потребителя от измененията в курса се превръщат в допълнителна чиста печалба за банката
над уговорения и изплатен лихвен процент на кредита, без да поема какъвто и да е риск и да
предоставя насрещна престкация. Договорът за кредит е сключен през 2008 г., когато вече е
било ясно, че курсът на франка се покачва и ще продължи устойчивото му покачване. Дори
обаче и тази прогноза да не се сбъдне, банката има механизъм да овладее риска и да го
прехвърли отново на потребителя, за да гарантира планираната си печалба.
Предвидената в Закона за потребителите защита е за икономически по-слабата
страна, която влиза в облигационната връзка, без нужните знания и възможности за оценка
на риска. На следващо място, икономически по-силният субект в правоотношението може
да предвиди и вземе адекватни мерки срещу евентуални неблагоприятни за него последици,
било от неточното изпълнение на договора, било от други външни за правоотношението
фактори. Израз на това е разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, с която се изключва
принципът, че рискът винаги е за длъжника. Това е така, защото банката е търговец, със
специални знания в банковото дело, което му позволява да е значително по-информирана и с
по-голяма възможност да анализира и предвиди икономическите и финансовите процеси в
страната и в чужбина. Следователно наличието на подобни на процесните уговорки, целят
не възстановяване на равновесието, а ограничаване на риска за банката, прехвърляйки го
върху потребителя.
Отделно от изложеното, съществената промяна в крайната стойност на стоката е
въздигнато от разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП в самостоятелно основание, водещо до
неравноправност на клаузите на договора, които го допускат. Цената на кредита е
договорена при сключването на договора. Към този момент потребителят преценява дали
цената, на която получава кредита, е изгодна за него или не, което в крайна сметка формира
и решението му да сключи или не договора. Към този момент и за банката тази цена се явява
изгодна с оглед очакваната от нея печалба. Впоследствие, използвайки посочената по-горе
клауза, създаваща значителна неравнопоставеност между страните, банката налага на
потребителя промяна на цената на кредита. В резултат на тази промяна първоначално
уговорената анюитетна вноска се завишава значително. Това обстоятелство, ценено заедно с
периода на процесния договор, налага извода, че в края на договора, стойността на кредита
значително ще надхвърли първоначално уговорената цена.
Когато кредиторът се позовава на фактори като колебания на борсов курс, индекси,
6
размер на лихвения процент на финансовия пазар и т.н., тяхното влияние по отношение
необходимостта от промяна на цената не може да е поставено под негов контрол, защото
това отнема характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини,
които могат да обусловят изменението на цената, а не субективна власт на търговеца и или
доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на
сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо, че ощетената при увеличение
на цената, винаги е по-слабата, потребителят, чиито права са предмет на закрила.
Изключението е въведено следователно при презюмирана от закона добросъвестност на
търговеца, т.е. недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното
отклонение от генералната дефиниция за неравнопоставеност. Наличието на
добросъвестност е предпоставка за приложното поле на изключващата неравноправността
норма на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и
разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде
променена е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл.147,ал.1 ЗЗП.
То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени,
които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на вноската, така и
да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска.
Правото на информация за цената на услугите е основно право на потребителя /чл.1 от
закона/, респ. задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя
информацията, позволяваща му да направи своя избор /чл.4 ЗЗП/. Ако предпоставката -
добросъвестност на търговеца, предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на
цената, обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за
промяна на цената не е налице, както е в случая, същият не може да се ползва от
изключението по чл.144, ал.3,т.1 ЗЗП.
Ето защо, съдът намира, че така оспорената клауза е неравноправна по смисъла на
чл.143, т.19 ЗЗП, поради което и нищожна, тъй като води до прехвърляне на валутния риск
върху потребителя и до гарантирано превръщане на неговите загуби в печалба за банката. В
този смисъл и решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/2016 г. на СЕС, решение №
136/20.01.2021г. по т. д. № 1467/2019г. на ВКС, както и решение № 295/22.02.2019 г. по т.д.
№ 3539/2015 г. на II т.о. на ВКС, постановено по идентичен на настоящия казус.
Вземането за връщане на дадено при начална липса на основание за получаването му
се поражда при следните предпоставки: даване и получаване на нещо, при липса на
основание за получаването, респ. даването. В тежест на ищеца е да докаже даването, респ.
получаването, а в тежест на ответника е да докаже основанието за задържането му.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза разликата между
левовата равностойност на платените вноски по кредита по актуален курс на Банката на
български лев към швейцарски франк към датата на всяка една от вноските и левовата
равностойност на платените вноски по кредита по курс на Банката към датата на усвояване
на кредита е в размер на 12940.83 лв. за процесния период 04.08.2016г. до 04.08.2021г.
С оглед на установената нищожност на клаузите от договора, касаещи поемане на
7
валутния риск от потребителя и на вредите, свързани с този риск, следва да се приеме, че за
банката не съществува основание, по силата на което да задържи надплатените суми
следствие на превалутирането.
Кредитът е получен от ищцата Д.Ц. и наследодателят ** Ц.. Не се спори, че към
датата на сключване на договора същите са били в граждански брак. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. След смъртта на ** Ц., СИО се прекратява и Д.Ц. следва да отговаря за ¾ от
задълженията, поети по договора /1/2 за нейния дял и ½ от задълженията на ** Ц., като
негов наследник/.
Съгласно приетата по делото ССЕ размерът на надвзетата сума е 12940.83 лв.
Съобразно изложеното по – горе, ответникът неоснователно е получил 9705.62 лв. от ищеца
Д.Ц. и 3235.21 лв. от ищеца С.Ц..
Ищците претендират съответно 9621.88 лв. и 3207.29 лв., поради което с оглед
диспозитивното начало исковете следва да бъдат уважени до предявените размери.
По разноските.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни по спора.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на платеното на
процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредбата за
адвокатските възнаграждения минималният размер за представителство по настоящето дело
по предявените искове за нищожност и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възлиза общо на 1600 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия,
съдът намира, че следва да намали заплатеното адвокатско възнаграждение до размера на
1800 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят разноски в
размер общо на 2643.17 лв., от които: 593.17 лв. за държавна такса, 250 лв. депозит за вещо
лице и 1800 лв. адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявените от Д. Н. Ц., ЕГН ********** и С.
ИВ. Ц., ЕГН **********, и двамата със съдебен: гр. **** против ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, район **** искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, т. 19 ЗЗП , клаузата на чл. 28, б. „в” от договора за кредит № 3175/R,
сключен на 15.10.2008г. между ** ** Ц. и Д. Н. Ц., като кредитополучатели и ***, чиито
правоприемник е ***, като кредитор.
8
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район **** да
заплати на Д. Н. Ц., ЕГН **********, със съдебен: гр. ****, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
сумата от 9621.88 лв., представляваща платена без основание за периода от 04.08.2016 г. до
04.08.2021 г. сума по договор за кредит № 3175/R, сключен на 15.10.2008г. , формирана в
резултат на валутната разлика между швейцарски франк и лева, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район **** да
заплати на С. ИВ. Ц., ЕГН **********, със съдебен: гр. ****, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
сумата от 3207.29 лв., представляваща платена без основание за периода от 04.08.2016 г. до
04.08.2021 г. сума по договор за кредит № 3175/R, сключен на 15.10.2008г. , формирана в
резултат на валутната разлика между швейцарски франк и лева, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район **** да
заплати на Д. Н. Ц., ЕГН ********** и С. ИВ. Ц., ЕГН **********, и двамата със съдебен:
гр. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2643.17 лв., представляваща направените
по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от връчването на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9