Р Е Ш Е Н И Е
№
11.01.2016 година, град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският Районен съд, граждански състав, ІІ
състав,
на 04.01.2016 година
в публично заседание в следния състав:
Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Т.Т.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
Гражданско дело номер 562 по описа на Съда за 2015 година
намери за установено следното:
Производството е образувано по искове с
правна квалификация чл.127а, ал.2 от СК,
вр.чл.38, ал.1, т.3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и чл.150, вр.чл.143, ал.2 от СК, предявени от Ю.М.В. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.О., като майка и
законен представител на малолетното дете М.К. С. с ЕГН **********, против К.М.С.
с ЕГН ********** ***.
Твърди се
в Исковата молба, че страните
живеели на семейни начала до лятото на 2012 година като от общото им
съжителство се родило детето М. на
29.02.2012 година, което ответникът припознал. С Решение №264 от 16.10.2012
година, постановено по гр.д.№558/2012 година на
Районен съд – Свиленград, изменено с Решение №19 от 28.01.2013 година,
постановено по в.гр.д.№887/2012 година на Окръжен съд
– Хасково, родителските права по отношение на детето били предоставени на
майката като бил определен режим за лични отношения на бащата с детето и бил
осъден да плаща на ищеца по делото като майка и законен представител на
малолетното дете издръжка в размер на 78 лв. Въпреки определения режим на лични
отношения с бащата, контактите на детето с последния били редки и кратки (за не повече от 10 минути) и по инициатива на
детето, а от лятото на 2015 година детето престанало да отива при баща си, тъй
като съжителя на последния забранила да се вижда с баща си. Ответникът без да
излага аргументи отказал да отиде с майката да подадат Заявление за издаване на
задграничен паспорт на детето, както и да даде съгласие за пътуване на детето
заедно с майката в Република Кипър, където желаела да пребивава при сестра си Р.
и семейството й, които живеели в град Ларнака. Сестра
й и съпругът й били трудово ангажирани (работели в Университета в село Пила,
намиращо се на 5 км. от град Ларнака), имали добри
жилищни и битови условия (обитавали жилище от 4 стаи и санитарен възел) и
желаели да приемат нея и детето в дома си, както и да й помогнат за намиране на
работа. През 2014 година гостувала на сестра си в Кипър без детето М.,
работела, но въпреки възможността да продължи да работи се върнала заради
детето. Счита, че е в интерес на детето да има възможност да посещава Република
Кипър заедно с нея, за да работи и осигури доходи за издръжката му, както и
поради силната емоционална връзка по между им, а и за да полага реални грижи за
него като родител, на който били поверени родителските права. В интерес на
детето било да посети Кипър, която била член на ЕС и да опознае близките си, за
социалното и духовното му развитие, за заздравяване на роднинските връзки и за
обогатяване представите му за света. Освен това желае да бъде дадена възможност
детето да пътува с нея за периода от 01.05. до 01.10. всяка календарна година в
Република Гърция, която също била член на ЕС, за да може да работи сезонна
работа заедно с родителите си, за да осигурява издръжка на детето и което щяло
да е в полза на детето предвид изложеното по-горе.
Бащата не плащал редовно издръжката на детето (не бил изплатил издръжката
за четири месеца), само майката полагала грижи за отглеждането и възпитанието
му, но срещала сериозни затруднения, тъй като била безработна и разчитала на
финансовата помощ на родителите си. Отделно от това били минали повече от 3
години от определяне на този размер от 78 лв., детето било вече на 3 години и 8
месеца и за неговото физическо и духовно развитие били необходими повече
средства. Увеличили се разходите му за храна, облекло, отопление, занимания и
развлечения. Посещавало детска градина, за което месечно се заплащали 40-50
лв., поскъпнал и живота в страната вследствие промените в икономическите
условия. Този размер бил и под минималния праг, установен в чл.142, ал.2 от СК.
От друга страна финансовите възможности на ответника били значително по-добри
от тези на майката, тъй като получавал добро трудово възнаграждение.
Въз основа на изложените обстоятелства от Съда се иска
да разреши издаването на паспорт на малолетното дете М.К. С. и да разреши
детето да пътува до Република Кипър без ограничения в броя на пътуванията и
тяхната продължителност и до Република Гърция за периода от 01.05. до 01.10.
всяка календарна година, за период от 5 години, придружавано от майката или от
трето пълнолетно лице с изричното нейно писмено съгласие, които разрешения да
заместят необходимото съгласие на бащата и да увеличи размера на месечната издръжка, присъдена на детето М. от 78 лв.
на 120 лв., считано от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата
на Районен съд – Свиленград (02.11.2015 година) до настъпване на законни
причини за тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.
Ищецът иска се да се допусне
предварително изпълнение на Решението в
частта досежно исковете с правно основание чл.127а,
ал.2 от СК.
Претендират се разноски по делото. Представен е
Списък на разноските.
В съдебно
заседание, проведено на 04.01.2016 година процесуалният представител на ищеца –
адвокат В.О., допълва, че е налице основание за изменение на издръжката на
детето чрез увеличаването й, тъй като детето страдало от „Спастичен
бронхит”, което налагало допълнително закупуване на лекарства предвид честите
му боледувания и оспорва Декларацията за семейно,
материално и имотно състояние на ответника в частта относно декларирания факт,
че е безработен.
В срока за Отговор е постъпил такъв от
ответника, в който заявява, че предявените искове с правно основание чл.127а,
ал.2 от СК са допустими, но неоснователни, тъй като били изцяло против
интересите на детето. Сочи че виждал всеки делничен ден детето, тъй като дома
на майката бил през няколко къщи от неговия. Често чувал когато майката и
детето минавали покрай дома му, че детето искало да остане при него, но майката
не разрешавала. Ако детето отивало в дома му без знанието и разрешението на
майката, незабавно го връщал в дома й, тъй като на няколко пъти бил свидетел
при подобен случай че майката биела детето и му се карала затова се дошло в
дома му. Поради влошените отношения с майката на детето не осъществявал
определения му режим на лични отношения, за да не го травмира като се надявал
че майката ще приеме факта, че има вече ново семейство – живеел на семейни
начала с Г.М.И., от която имал дете – Е., родено на *** година. Майката
насаждала у детето страх да не се вижда с него, обиждала го, а това затруднявало
срещите по между им много. Намира че периода от 5 години, за които се искат
разрешенията е твърде дълъг и на практика детето щяло да отиде да живее в друга
Държава, поради което ще бъде лишен от възможността да осъществява контакти с
него, щяло да доведе до родителско отчуждение до такава степен, че детето да не
го познава като баща. В Свиленград били всичките роднини на детето по бащина и
майчина линия, а в Кипър детето щяло да осъществява контакти само със сестрата
на майка си и с нейното семейство, което щяло да доведе до пълно отчуждение на
детето от бащата и останалите роднини (баби, дядовци, братовчеди). Негативно
върху психическото състояние на детето щял да повлияе факта, че ще живее на
чуждо и непознато за него място. Нямало и предварителна яснота относно битовите
условия, при които ще живее детето. В периода от 5 години детето щяло да бъде
на възраст, в която му предстояло записване в първи клас. Честата смяна на дома
и липсата на отседналост щяло да повлияе негативно на
психиката на детето именно във възрастта, в която се създавали трайните навици,
формирали се представите по отношение на колектив и принадлежност към него,
както и към семейство и роднини. Дългите отсъствия и постоянните пътувания щели
да доведат до там детето да загуби спомен за най-близките си. Сочи че ако
майката желае да напусне пределите на страната е в състояние да поеме
родителските права върху детето и да му създаде добър семеен климат, тъй като
детето нямало да бъде лишено от средата си, щяло да посещава същата детска
градина, да комуникира с роднините си и притежавал самостоятелно жилище.
Намира
предявения иск по чл.150, вр.чл.143, ал.2 от СК за допустим, но частично
неоснователен с оглед възрастта на детето и възможностите му предвид факта че
бил безработен и имал и друго малолетно дете, на което дължал издръжка. Сочи че
редовно плащал присъдената издръжка и че може да плащал такава издръжка в
минималния размер, посочен в закона.
Оспорва представената от ищеца Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, тъй като не била посочила дали
получава други доходи извън трудовите.
Претендира разноски по
делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебно заседание, редовно призована, ищецът Ю.М.В. се явява лично и
с адвокат В.О., която пледира за уважаване на исковете. В дадения срок
представя Писмени бележки, в които подробно обосновава основателността на
исковете.
В съдебно заседание, нередовно призован, ответникът
К.М.С. се явява като пледира за отхвърляне на исковете.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното и прието като доказателство по
делото Удостоверение за раждане №СВАР 120045 от дата 29.02.2012 година на
Община Свиленград, област Хасково, се установява, че детето М.К. С. е роден на ***
година и към настоящия момент не е навършил пълнолетие. Родители на детето М. са
Ю.М.В. – майка и К.М.С. - баща. С
Решение №264 от 16.10.2012 година, постановено по гр.д.№558/2012
година на Районен съд – Свиленград, изменено с Решение №19 от 28.01.2013
година, постановено по в.гр.д.№887/2012 година на
Окръжен съд – Хасково (приети и приобщени по делото), родителските права по
отношение на детето са предоставени на майката като е определен режим за лични
отношения на бащата с детето (всяка
първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа) и е осъден да плаща на ищеца по делото като майка и
законен представител на малолетното дете издръжка в размер на 78 лв. Решенията
са влезли в сила на 28.01.2013 година.
От представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за
раждане №********** от дата 04.02.2014 година на Община Свиленград, област
Хасково, се установява че ответникът има още едно дете – Е., родена на ***
година, чиято майка е свидетеля Г.М.И..
По делото
бяха допуснати и изслушани в процесуалното качество на свидетели лицата В.Б. В.
(майка на ищеца), М.И.А. (съсед на ищеца) и Г.М.И. (живуща във фактическо
съпружеско съжителство с ответника). Първият свидетел - В.Б. В., заяви пред
настоящия съдебен състав, че до сега бащата проявявал безразличие към детето. Сочи,
че бъдещето на дъщеря й Ю. и внука й ще бъди по-добро в Кипър, тъй като от 10
години в град Ларнака живее другата й дъщеря Р.,
която била омъжена там и имала две деца – Р. (, който знаел български език) и С..
Лелята на детето по майчина линия постоянно изпращала колети с дрехи, пари и
лекарства за детето, за разлика от баща му, който не му е купил нищо (изключая камион с дистанционно по повод настъпването на
2014 година). Подобно било отношението към детето и от страна на бабата по
бащина линия и от съжителя на бащата. В Кипър лелята Р. със семейството си живеели
в голяма къща с 4 спални, 2 бани и тоалетни, двор и два входа на къщата. Желаели
и настоявали да приемат при тях Ю. и малкия М.. Имали възможност да помогнат на
майката да започне работа като хигиенист в Университета и общежитието в село
Пила, а майката и детето щели да живеят в дома на лелята Р., наблизо имало
детска градина, която можело да посещава детето. Ако Съдът разрешал на майката да
вземе детето и да замине за Кипър и свидетелят щяла да тръгна с тях, да работя
и да помага за отглеждането на М.. Сочи, че семейството на съпруга на лелята Р.
било заможно, а това на Р. било добре обезпечено материално. Детето боледувало
често от „Спастичен бронхит”, дори лежало в болнично
заведение, но бащата не проявил интерес въпреки че всеки път бил уведомяван. Сочи,
че климатът в Кипър бил по-добър за детето, тъй като морето било близко. Майката
Ю. през 2014 година била за няколко месеца на работа като хигиенист в посочения
Университет и получавала 700 евро заплата, но детето много плакало за нея,
поради което се върнала. Преди да замине искала съгласие от бащата да замине с
детето, но той отказал. В България майката нямала работа, поради което финансово
била издържана от родителите си и сестра си Р.. Бащата не спазвал определения
режим за лични отношения с детето, а се виждали когато водели детето в компютърната
зала, където работел като детето отивало там заради игрите и за ползването им
си плащало. Залата работела през целия ден като за всяка игра се плащало около
0.50 лв.
Вторият свидетеля М.И.А., установи че майката се грижела
добре за детето си, обаче бабата и дядото ги издържали финансово. Майката била
в Кипър на работа, но се върнала заради детето, понеже било много привързано
към нея. Чувала е че детето споделяло, че когато отивало в дома на баща си го
гонели от тям. Виждала е че случайни срещу между детето и бащата, последният не
обръщал внимание на М.. Сочи че детето посещавало не толкова баща си, колкото
компютърната зала на баща си заради игрите. В разговор при посещение в България
сестрата Р. споделила, че желае да вземе при себе си в Кипър Ю. и детето.
Лелята на детето по майчина линия изпращала редовно подаръци на детето.
Третият свидетел Г.М.И. заяви, че в дома
им има компютърна зала за игри, която била на бащата на К., а последният бил работник,
но нямал Трудов договор, тъй като подготвяли все още документите. В тази зала
се играело срещу заплащане като ценоразписът бил 15 минути за 0.50 лв. и се
вадели около 10-12 лв. на ден.
От
приетия по делото Социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”
– Свиленград при Агенция за социално подпомагане, се установява че детето с
майка си, баба си и дядо си по майчина линия живеят в двуетажна къща –
собственост на бабата и дядото по майчина линия. Ползват първия етаж, състоящ
се от две стаи, кухня и санитарни помещения. Жилището е обзаведено функционално.
Има електричество и водоснабдяване. Поддържа се добра хигиена. Има подходящи
условия за отглеждане и възпитание на дете.
Бащата на детето с новото си семейство живеят в двуетажна къща – негова
собственост (в този смисъл е и Декларацията за семейно, материално и имотно
състояние на ответника). Ползват първия етаж, който се състои от четири стаи и
санитарни помещения.
Майката е безработна (в този смисъл е и представените Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на ищеца и Служебни бележи от
Агенцията по заетостта), полага грижи за детето. Помощ и подкрепа при
отглеждането му получава от родителите си. Получава месечна помощ в размер на 35
лв.
Бащата е също безработен (в този смисъл е и Декларацията за семейно,
материално и имотно състояние на ответника и Служебна бележка от Агенцията по
заетостта).
Детето е в добро здравословно състояние и се
развива нормално за възрастта си. Не е пренебрегвано, дарява се с необходимите
обич и топлина. М. посещава ОДЗ ”Зорница”
в град Свиленград, област Хасково (в този смисъл е и Служебна бележка с изх.№140 от 02.11.2015 година и множеството Квитанции за
заплатени месечни такси за посещение на детето в детското заведение). Детето
има личен лекар и се извършват задължителните имунизации и ваксини, а при
необходимост се провежда лечение съобразно лекарските предписания.
Изводът на Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград
е че детето се отглежда в семейна среда, осигурени са му добри комунално-
битови условия, осигурени са родителски контрол и грижи, както и сигурна и
безопасна среда, има подкрепяща мрежа.
По делото бе изслушан другия родител на детето – ответникът К.М.С., който
заяви, че не желае детето му да напуска територията на Република България, тъй
като тук е семейството му и хората, които го обичат.
В кориците на делото са приложени множество документи (Служебни бележки,
Разписки), удостоверяващи извършените от бащата редовни плащания (с малки
изключения) на издръжката на детето М. и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №93, том ХІІ, рег.№13791, дело
№1968/2008 година на Величка В. - Нотариус с рег.№354
по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, удостоверяващ че
бащата на ответника е закупил недвижим имот.
При така установената фактическа обстановка
и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
По
исковете с правна квалификация чл.127а, ал.2 от СК:
Съгласно чл.127а,
ал.2 от СК искове при спор или разногласие между родители за пътуване на дете в
чужбина са подсъдни на Районния съд по настоящия адрес на детето. Видно от приложения
по делото документ (Удостоверение за настоящ адрес), приет като доказателство
се установява, че делото е подсъдно на Районен съд – Свиленград съгласно
изискванията на посочената по-горе разпоредба на СК.
Това производство
по характера си представлява „спорна съдебната администрация”. В тежест на ищеца (искащия Съдът да замести съгласието на другия родител) е да докаже кои са родителите на ненавършилото
пълнолетие дете, наличие на обстоятелства, обуславящи правния интерес от
предявяване на исковете, т.е. съществуването на спор/разногласие за пътуването/пътуванията на детето в чужбина (ответникът е отказал да даде съгласие или пък не може да бъде открит, за
да бъде поискано), необходимостта от това пътуване/пътувания, т.е. че е в интерес на детето, конкретните дистинация и период от време за
пътуването, т.е. временния му характер и че
няма да наруши ежедневния ритъм на детето и определения режим на лични контакти
с другия родител. Ответникът пък има процесуалната възможност да докаже, че не
е отказвал да даде разрешение, че конкретното пътуване ще носи повече рискове,
отколкото ползи за развитието на детето и/или че има опасност детето да не бъде
върнато в родината си.
Съгласно Решение №234 от 30.05.2012 година, постановено по гр.д.№1580/2011
година по описа на ВКС на Република България, докладчик Съдията Владимир
Йорданов, постановено по реда на чл.290 от ГПК,
Съдът не може
да издаде разрешение на ненавършило пълнолетие дете да извършва неограничено
пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като то не изключва
възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, в което не
са отстранени последиците на природни бедствия, в място, в което временно не е
препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване,
независимо от това до кое място. Детето не следва родителя, комуто са възложени
за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на
детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да
бъдат взети от двамата родители, а съгласно чл.127, ал.1 от СК въпросът за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата
родители. Родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права, не
може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за
извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване
(в т.ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да
упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите.
Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, Съдът може да разреши конкретни пътувания в
определен период от време и до определени Държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но
също до определени Държави.
Съдът
при разногласие между родителите относно извършването на пътувания на детето
зад граница се ръководи основно от интересите на детето. При решаване на спора по
чл.127а, ал.2 от СК, Съдът следва да прецени какъв е
интереса на детето. Интересът на детето да пътува в чужбина не може да бъде
преценяван абстрактно. Легално определение на „най-добър интерес на
детето” се
съдържа в §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето
(ЗЗдет), а именно:
това е
преценката на
а)
желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за
детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
Наличието
на несъгласие към датата на образуване на
делото за даване
разрешение за пътуване в чужбина,
респ. за снабдяване на детето със задграничен паспорт се установи по категоричен начин в настоящото
производство. Следователно налице е възникнал спор и този спор следва да бъде
разрешен от Районния съд. При това положение производството във връзка с
отправените от ищеца
искове
се явява допустимо.
От
събраните по делото доказателства се установи, че Ю.В. и К.С. са родители на детето М.. С Решение №264 от 16.10.2012 година, постановено по
гр.д.№558/2012 година на Районен съд – Свиленград, изменено с Решение №19 от
28.01.2013 година, постановено по в.гр.д.№887/2012 година на Окръжен съд –
Хасково, родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при която живее, а бащата не проявява особен интерес към детето и не дава съгласие да пътува извън страната. С влизането
в сила на Решението по чл.127, ал.2 от СК
упражняването
на родителските права се съсредоточава в лицето на този родител, който е
определен да ги упражнява, като родителят, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, не загубва своето родителско качество,
нито титулярството на родителските функции (права и задължения), нито е
лишен от родителски права, а изгубва само значителен обем от практическото им осъществяване.
Родителят на когото не е поверено детето с Решението по чл.127, ал.2 от СК не е освободен от родителските си задължения. Титулярството на
родителските права и задължения на двамата родители не се засяга от раздялата между тях. Засяга се само упражняването на
родителските права. При това положение съгласието на родителя, комуто не е
предоставено упражняването на родителските права е безусловно необходимо,
доколкото не е предвидено друго в закона, при пътуването на детето в
чужбина. Всичко това води до извод, че възможността детето М. да напуска
страната е обусловена от съвместното обсъждане от двамата родители, като при
разногласие между тях (какъвто е настоящия случай), което не може да бъде преодоляно чрез
задълбочено обсъждане на проблема, то спорът ще се реши по съдебен ред.
В този случай целта на закона е да защити в максимална степен правата и интересите на детето и да ограничи възможностите за
злоупотреба с права на детето, с оглед ниската му възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях. Съдът намира,
че в настоящия случай не е налице нито заплаха, нито опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с неговата майка до Република Кипър и
Република Гърция, доколкото сочените Държави не са място на размирици; не са места, в които временно не е препоръчително пътуване по различни причини, с оглед
съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите. С оглед
събраните по делото доказателства, е налице ограничаване правото на детето на свободно предвижване, гарантирано в Конституцията на Република България. По делото се установи по категоричен начин, че лелята на детето по майчина линия и сестра на майка му (Р.) и семейството й
(съпругът Апостол и двете им деца – Р. на 5 години и С. на няколко месеца)живеят в град Ларнака, Република Кипър, работят в Университет в село
Пила, устроени са добре битово – обитават жилище, състоящо се от четири стаи,
две бани и тоалетни, с два отделни входа към двора, задоволени са материално –
притежават автомобили и жилище, семейството на съпруга на лелята Р. е заможно
(бащата е в ресторантьорския бизнес, а сестра му е студентка), желаят да
приемат ищеца Ю.В. и детето й М., като са поели ангажимент да устроят майката
на работа на длъжност „Хигиенист” в близкия Университет в село Пила (, в който
към момента набират персонал), където заплатата за подобна длъжност е около 700
евро, в близост (на около 50 метра) има и детска градина, която детето М. може
да посещава, голямото дете на лелята Р. (Р.) е на възраст близка до тази на
детето М. и владее български език и ще може да комуникира с М., при
заминаването на майката и детето с тях ще бъде и бабата по майчина линия
(свидетеля В.Б. В.), която също се работи там и ще оказва помощ при
отглеждането на детето М., детето страда от „Спастичен
бронхит” и възможността да бъде близо до морето е добра за неговото
здравословно състояние, привързаността на лелята Р. към детето М. (редовно му
изпраща дрехи, подаръци, лекарства, пари), детето е изключително много
привързано към майка си (за разлика от бащата, който не вземал детето съгласно
определения режим на лични отношения), фактът, че майката е безработна и
изпитва финансови затруднения при отглеждането на детето. Именно изхождайки от интереса на детето, че то трябва бъде заедно с майка си (както вече
бе посочено е налице силна привързаност по между им), на която са предоставени
за упражняване родителските права и последната да е във възможност да го
обезпечава финансово и материално, което е в негов интерес у Съда възниква убеждение, че е налице необходимост детето да може да пътува в чужбина. С оглед на
представените доказателства се установява, че майката ще има възможност да отглежда детето си в една здрава семейна среда, без това да му навреди по някакъв начин предвид факта, че
лелята на детето по майчина линия се е устроила в Кипър, както и подпомагана от
бабата по майчина линия, която също ще замине с тях. При преценка на исковете Съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля В.Б. В., прецени
непосредствено
при условията
на чл.172 от ГПК, кредитира ги с доверие като логични, вътрешно непротиворечиви, последователни и в съответствие с останалите доказателства по делото, както и с представения
Социален доклад. Съдът на изложените
съображения кредитира и показанията на свидетеля М.И.А., която по никакъв начин
не е свързана с ищеца и детето М., но същата има непосредствени и преки впечатления
предвид факта, че са съседи.
В интерес на детето е бъда дадено разрешение да пътува, тъй като ще има
възможност да научи чужд език (, което е особено важно за днешния съвременен
начин на живот), да опознае живота, нравите и културата в друга страна, което
несъмнено ще допринесе за социалното му и духовно развитие и ще обогати
представата му за света.
С оглед на всичко гореизложено, Съдът намира, че е в интерес на детето да бъде разрешено същото да напуска пределите на Република България, без за това да е необходимо съгласие на бащата, неограничен брой пъти в Република Кипър, придружавано от майка си, но не от лица, на които тя е
дала съгласие за това (предвид притеснението на бащата че ще бъде нарушен
определения от Съда режим на лични отношения с детето, тъй като режимът на
лични отношения обвързва майката, но не и тези, на които е дала съгласие). Разрешението следва да бъде дадено за срок до 31.08.2018 година (с оглед
ниската му възраст и обстоятелството че през учебната
2018-2019 година подлежи на задължителна предучилищна подготовка).
В този смисъл, с оглед
нежеланието на бащата да даде съгласие за издаване на международен паспорт на ненавършилото пълнолетие дете М., Съдът намира, че следва да се произнесе и по този въпрос, доколкото
разпоредбата на чл.127а от СК предвижда съдебна намеса и в случай на липса на
съгласие между родителите относно издаването на личен документ на детето, свързан с пътуването. В този
смисъл Съдът намира, че следва иска да бъде
уважен, като бъде разрешено издаването на документ за самоличност по смисъла на
чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД на малолетното дете чрез неговата майка и законен представител Ю.М.В., без за това да е необходимо съгласие на бащата К.М.С.. Съдът счита, че с постановяване
на Решението за заместващо
съгласие на бащата за издаване на паспорт, ще бъде защитен по най-добър начин интереса на детето, който следва да се постави на
първо място, включително и правото му на свободно движение извън пределите на Република България.
Не така стоят нещата
обаче относно неограничените по брой пътуванията на детето през летния сезон до
Република Гърция, която както вече се посочи не е място
на размирици, не е место, в което временно не е препоръчително пътуване по различни причини, с оглед
съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите, но в същото време не се установи възможността
майката да се устрои там при подходящи за детето комунално-битови
условия, не се установи подкрепяща среда, нито възможност да може да обезпечи
детето финансово, нито да му осигури възможност да посещава детско заведение
според възрастта му, поради което за тази дестинация искът не следва да се
уважава.
Относно допускане
предварителното изпълнение на Решението в частта по исковете с правна
квалификация чл.127а, ал.2 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.4 от СК, когато
уважи искове, касаещи пътуване на дете в чужбина, Съдът може да допусне
предварително изпълнение на Решението. В този случай законът се отклонява от
общия принцип, че за да е изпълняемо Решението, трябва да е влязло в сила, т.е.
да е станало необжалваемо. За да допусне предварително изпълнение на Решението,
което подлежи на обжалване разпоредбата на чл.127а от СК изхожда предимно от
естеството на исковете като основната цел е да осигури в максимална степен
защита на интереса на детето.
С
оглед искането за предварително изпълнение, Съдът счита, че на основание
чл.127а, ал.4 от СК следва да постанови такова на Решението в посочената част от
полицейските органи и от тези на граничните власти, незабавно преди влизането
му в сила, предвид установения факт че към момента се набират работници –
хигиенисти към Университета в село Пила и ако майката се забави със
заминаването най-вероятно ще изгуби шанса да си намери подходяща за нея и добре
платена работа в близост до дома на сестра си Р., където е приета и може да
отседне заедно с детето М..
По иска с правна квалификация
чл.150, вр.чл.143, ал.2 от СК:
Съгласно
чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата определената издръжка може да
бъде изменена като в тежест на всяка от
страните е да докаже обстоятелствата, от които извлича
изгодни за себе си правни
последици, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК. Следователно,
за да се уважи искът следва да се докаже наличие на родствена връзка на детето
с ответника, вляло в сила Решение за първоначална издръжка, изменение на
възможностите за издръжка на родителя, който дължи такава чрез увеличаването им
и/или изменение на нуждите на детето чрез нарастването
им и трайният характер на изменението на нуждите не детето. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез опровергаване
твърденията на ищеца и установяване, че възможността му да заплаща издръжка е
същата или по-малка след определяне на първоначалната издръжка и/или че нуждите на детето са същите, а в конкретния случай – че претендираният
размер на издръжката е завишен и задълженията към други лица. В този смисъл е и
изнесения по делото Доклад, приет без възражения от страните.
Съдът
счита, че по делото се доказа нарастване на нуждите на детето М., който при
определяне размера на предходната издръжка е бил на значително по-ниска
възраст, поради изминалия дълъг период от време от около три години. Към момента детето посещава ОДЗ „Зорница” –
Свиленград като майка ежемесечно плаща такса в размер на 15-30 лв. Също така
детето страда от „Спастичен бронхит”, което също е свързано с допълнителни разходи – за
лекарства, медицински приспособления, лечение в подходящо време и климат,
безспорно необходими за физическото и емоционално развитие на детето. Установи
се, че за закупуването на необходимия инхалатор на детето средствата са дадени
от леля му Р., тъй като майката и родителите й не са имали финансовата
възможност за това. Всичко това се потвърди от писмените доказателства по делото
(Служебна бележка с изх.№140 от 02.11.2015 година на
ОДЗ „Зорница” и Квитанции) и от гласните такива в лицето на свидетеля Василка В..
От
друга страна предвид изминалия дълъг период от време от определяне на предходната
издръжка от около 3 години, следва да се отчете поскъпването и на самия живот в
страната с оглед инфлационните процеси през годините. С увеличаване на
възрастта съответно нарастват и ежедневните потребности за храна, облекло, обувки,
отопление, лекарства, лични вещи, занимания, развлечения и т.н. При тези данни Съдът
счита, че определено е налице промяна в обстоятелствата, изразяваща се в
увеличаване нуждите на детето М.. За задоволяване потребностите му не би била
достатъчна определената месечна издръжка, платима от бащата от 78 лв. Изминалият период от време от около
3 години от определяне на тази издръжка е сравнително голям, детето е пораснало
и е налице необходимост от повече средства за задоволяване ежедневните му потребности,
поради което Съдът счита, че е налице значителна промяна в обстоятелствата,
обуславяща промяна на размера на издръжката чрез увеличаването й.
Съдът при определяне на размера на
подходящата месечна издръжка за малолетния М. следва да отчете и възможностите
на дължащия издръжка да осигурява такава съгласно чл.142, ал.1 от СК, съгласно
която разпоредба всеки
родител е длъжен съобразно възможностите си и материалното си състояние да
осигурява условия за живот, необходими за развитието на непълнолетните си деца.
По делото липсват данни за здравословни проблеми по отношение на бащата, поради
което, както и вземайки предвид младата му възраст и факта, че работи (макар и
без Трудов договор или друг Договор) в компютърна зала - собственост на баща му, голямата посещаемост
на подобно място от деца и възрастни и високите цени за това, Съдът приема, че
той е в трудоспособна такава и реализира доход в размер поне около минималната
работна заплата за страната (, която към настоящия момент е 420 лв. съгласно ПМС №375/28.12.2015 година) и дори повече, тъй
като и за най–неквалифицираната работа се получава
възнаграждение в размер доста по–висок от минималната
работна заплата за страната съобразно статистическите данни на НОИ и тъй като
се установи, че бащата работи в зала – собственост на баща му, както и предвид
факта, че Служебната бележка, която представя от Агенцията по заетостта
установява, че е регистриран като безработен едва след датата на получаване на
съдебните книжа, изпратени му за Отговор. В изложения смисъл са показанията на
всички разпитани по делото свидетели. За пълнота на настоящото изложение следва
да се отбележи, че първоначалната издръжка, опредЕ. с Решение №264 от 16.10.2012 година,
постановено по гр.д.№558/2012 година на Районен съд –
Свиленград, изменено с Решение №19 от 28.01.2013 година, постановено по в.гр.д.№887/2012 година на Окръжен съд – Хасково, е била
опредЕ. в минималния размер, предвид факта, че в
кориците на делата са били налични доказателства, че бащата е бил безработен,
което към настоящия момент не е така с оглед показанията на разпитаните
свидетели, които както вече бе посочено установиха, че работи в компютърна зала
макар и без необходимите за това документи.
Установи се по делото, че бащата живее
на семейни начала със свидетеля Г.М.И., от която има още едно малолетно дете Е.,
родена на *** година, на което също дължи издръжка, но с оглед възрастта на
детето и здравословното му състояние в по-нисък размер от тази, дължима на
детето М.. Бащата редовно (с малки изключения) плаща опредЕ.та
му издръжка в размер на 78 лв., но не купува (с малки изключения) подаръци за
детето М. по различните поводи и празници.
С оглед всичко гореизложено, отчитайки
увеличените нужди на детето М., увеличените възможности на ответника С. да
осигурява издръжка в сравнение с 2013 година, когато е постигнато последното съдебно
Решение по чл.127 от СК и другите релевантни за делото обстоятелства (друго дете
на по-ниска възраст, на което дължи издръжка ответника, фактът че не прави
подаръци на детето М., че не плаща наем, тъй като живее в собствено жилище),
Съдът намира за подходяща и адекватна за задоволяване потребностите на детето
месечна издръжка в размер на общо 240 лв., от които 120 лв. следва да се поемат
от бащата, а останалите 120 лв. следва да се осигурят от майката Ю.М.В., която
освен това полага и непосредствените нематериални грижи, свързани с
отглеждането и възпитанието на детето М.. Или при това положение следва да се
увеличи опредЕ.та със съдебното Решение от 28.01.2013
година месечна издръжка от 78 лв. на 120 лв.
Издръжката за детето се дължи
от датата на депозиране на
Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград
до навършване на пълнолетие на
детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска за времето от падежа
до окончателното й изплащане предвид
искането в тази насока и на основание чл.86 ЗЗД.
Относно разноските по исковете с правна
квалификация чл.127а, ал.2 от СК:
С оглед характера на производството по
чл.127а, ал.2 от СК, представляващо „спорна съдебна администрация”, а не исков
процес, разноските следва да се понесат от страните, така, както са направени. Депозирайки
искове по чл.127а, ал.2 от СК, родителите се обръщат към Съда с искане
за администриране на гражданско-правните
отношения във връзка с пътуване на дете в чужбина и постановеното Съдебно
решение замества липсващото Споразумение между родителите. Като последица от
това, не следва да бъдат присъждани и разноски в полза, респ.
в тежест на която и да е от страните, тъй като изходът от процеса не се
характеризира с уважаване или отхвърляне на искове, а с постановяване на Решение,
което замества липсващата воля на родителите за осъществяване на родителската
грижа по отношение на ненавършилите пълнолетие деца.
Или казано по друг начин в случая намесата
на Съда е поради невъзможността
родителите да постигнат съгласие относно пътуванто на детето в чужбина и поради характера
на производството на спорна съдебна
администрация разноски не се дължат
и не следва да бъдат присъждани. Разноските следва да бъдат понесени
от страните, така както са направени, тъй като причина за
производството е поведението
и на двете страни.
Налице е неприложимост на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК, тъй като
същата е предпоставена от неоснователността на повдигнат пред
Съда правен спор, а производството по чл.127а, ал.2 от СК представлява по съществото си спорна
съдебна администрация.
Относно
държавните такси и разноските по иска с правна квалификация чл.150, вр.чл.143,
ал.2 от СК:
Съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и
вземайки предвид факта, че се касае за изменение на издръжка, а не за
първоначално присъждане на такива, се дължи такава в размер на 60.48 лв. (120
лв. – 78 лв. = 42 лв. х 36 месеца = 1 512 лв. х 4% = 60.48 лв.). Бащата дължи и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване
на Изпълнителен лист.
По този
иск се констатираха разноски, направени действително от ищеца в размер на 200
лв. за адвокатски хонорар (1/3 част от общо заплатения такъв) видно от приложените
Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските; а от ответника – не
се констатираха.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на ищеца да
се присъдят изцяло
направени по делото разноски, а
искането на ответника следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на
Решението в частта, с която се присъждат разноски ответника не може да се иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските
от негова страна въпреки изрично дадените указания в тази насока.
Мотивиран
от изложеното, Съдът
Р Е Ш И
:
ЗАМЕСТВА
СЪГЛАСИЕТО на К.М.С.
с ЕГН ********** ***, баща на детето М.К. С. с
ЕГН **********, за това детето, придружавано от майка
си Ю.М.В. с ЕГН ********** ***, да пътува в Република Кипър и да се завръща в Република
България, неограничен брой пъти, за срок до 31.08.2018 година.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на К.М.С. с ЕГН ********** ***, баща на детето М.К. С. с ЕГН **********, за това да бъда издаден документ за самоличност – паспорт по
смисъла на чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД, само със съгласието на майката Ю.М.В.
с ЕГН ********** ***.
На основание чл.127а, ал.4 от СК, ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на постановеното
Решение в частта досежно даденото разрешение за
пътуване на детето в чужбина и за издаване на паспорт на детето.
ИЗМЕНЯ постановения с Решение №264 от 16.10.2012 година, постановено по гр.д.№558/2012
година на Районен съд – Свиленград, изменено с Решение №19 от 28.01.2013
година, постановено по в.гр.д.№887/2012 година на
Окръжен съд – Хасково, размер на издръжката, която К.М.С. с ЕГН **********
***, е осъден да заплаща за детето М.К. С. с ЕГН **********, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
К.М.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на Ю.М.В. с ЕГН ********** ***, като
майка и законен представител на малолетното дете М.К. С. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), считано от 02.11.2015
година до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по исковете с
правна квалификация чл.127а, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА К.М.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен
съд – Свиленград сумата от 60.48 лв. (шестдесет лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща държавна такса в производството по гр.д.№562/2015 година по описа на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
К.М.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.М.В. с ЕГН ********** ***, област
Хасково, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски по делото
пред първата инстанция по иска с правна квалификация чл.150, вр.чл.143, ал.2 от СК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със Съобщението за
постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)