РЕШЕНИЕ
№ 1302
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110209554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. АТ. АТ. срещу наказателно
постановление/НП/ № 315869/14.07.2017г., издадено от заместник-кмета на
Столична община, с който на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от
Наредбата за реда и условия за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община /наричана по-долу Наредбата/ за нарушение
на чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б „в“ от Наредбата.
НП се атакува като незаконосъобразно. Излагат се съображения, че не
са налице основанията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Поддържа се, че в НП не е
описана фактическата обстановка, като не е описано конкретното задължение,
което се твърди, че жалбоподателят е нарушил. По същия начин не била
конкретизирана и разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредбата. Счита се, че са
допуснати нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Моли се за
отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв. Н и адв. Ц.. В хода по същество адв. Ц. счита, че жалбата е основателна и
моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски. Адв. Н
1
поддържа казаното от адв. Ц..
Въззиваемата страна заместник-кмета на СО се представлява от юрк.
Ц.а, която моли жалбата да бъде отхвърлена. Счита нарушението за доказано.
Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Издадено е НП № 315869/14.07.2017г., с което на Г. АТ. АТ. е наложена
глоба в размер на 200 лева на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредбата за
нарушение, за което се твърди, че е извършено на 28.06.2017г.
Съдът счита, че е безпредметно да обсъжда доводите на жалбоподателя,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като към настоящия
момент е изтекла абсолютната давност за преследване на вмененото на
жалбоподателя нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН "По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т.е. в
административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат
институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи
отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на
отговорността като материалноправен институт. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство, тъй като съгласно чл. 24, т. 3 НПК давността е една от
предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва
да бъде прекратено. На второ място законодателят е предвидил, че след
изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната
отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася
и по отношение на административните нарушения, които по правило са
деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото
в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и
относно т.нар. абсолютни давностни срокове приложение намират
2
разпоредбите на чл. 80 и следващите на Наказателния кодекс. В същия
смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, според което
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. В частност в процесния случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
– административнонаказателното производство следва да се счита погасено
по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на
срок, надвишаващ четири години и половина, считано от датата на
извършване на нарушението.
Съдът счита, че е изтекла абсолютната погасителна давност за
преследване на вмененото на жалбоподателя административно нарушение,
което се твърди, че е извършено на 28.06.2017г., поради което съобразно чл.
81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК още на 28.12.2021г. е изтекла абсолютната
погасителна давност. С оглед на това съдът счита, че атакуваното НП следва
да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено.
При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски за един адвокат за съдебното производство. С оглед на това и
предвид представения договор за правна защита и съдействие, видно от който
е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съдът осъди СО
да заплати на жалбоподателя Г. АТ. АТ. 500 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 315869/14.07.2017г., издаден
от заместник-кмета на СО, с който на Г. АТ. АТ. за нарушение на чл. 18, т. 1,
б. „а“, б. „б“ и б. „в“ от НРУПОГТТСО на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от
Наредбата е наложена глоба в размер на 200 лева.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, по
което е издадено наказателно постановление № 315869/14.07.2017г.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Г. АТ. АТ. 500 лева
3
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4