№ 97
гр. Русе, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20244520200006 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО” КД, депозирана против наказателно постановление № Р-
003409/24.11.2023г., издадено от Главен юрисконсулт в Регионална дирекция
за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Комисия за
защита на потребителите, упълномощен със заповед № 988/08.11.2023г. на
Председателя на КЗП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл.
210а от Закона за защита на потребителите е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 25000 лева, за нарушение по чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
незаконосъобразно, поради съществени процесуални нарушения,
включително липса на мотиви, допуснати противоречия с материалния закон,
както и че същото е неправилно и необосновано. В подкрепа на тези
твърдения се релевират доводи, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както и че липсва пълно изследване и
анализ на всички приложими обстоятелства, а информацията съдържаща се в
него е едностранчива, непълна и не позволява точен и обективен анализ на
всички обстоятелства. Посочва се, че констатациите на наказващия орган в
1
наказателното постановление са неправилни и недоказани и не е изискано
становище от страна на Кауфланд във връзка с извършената контролна
проверка и не е отчетен факта, че от страна Кауфланд незабавно са
предприети коригиращи действия, във връзка с констатираното
несъответствие, както и че липсват данни за предходни нарушения. Посочва
се, че служителите на гише „Информация“ са на разположение да окажат
съдействие на клиента при несъответствие и необходимост. Моли се да се
има предвид, че Кауфланд оперира на територията на страната, чрез 65
едроплощни хипермаркета и от страна на Комисията за защита на
потребителите не са извършили последващи действия и задълбочена проверка
на практиките на търговската верига. На следващо място се ангажират
твърдения, че за изясняване дали дадена търговска практика е нелоялна,
включително и по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в
ЗЗП следва да се вземат предвид редица обстоятелства, които не са били
изследвани и съобразени при издаването на наказателното постановление
като се посочва, че липсва третият елемент от фактическия състав на
заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно търговската практика
да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение от средния потребител, което той не би взел без
използването на търговската практика и в случая се касае за техническа
грешка, изразяваща се в посочването, че продукта е със страна на произход
България, като се развиват доводи, че посочването като страна на произход
България, вместо Белгия, в случая не е влияе пряко на потребителското
търсене и в случая липсва извършено нарушение. На следващото място се
оспорва размерът на наложената санкция, като се релевират доводи, че
размерът на същият е явно несправедлив, предвид ниската обществена
опасност на конкретното санкционирано поведение и липсата на причинени
от нарушението вреди. Развиват се съображения, че в настоящия случай не е
установено несъответствие обявената цена от търговеца, с действителната
такава, както и се застъпва становището, че размерът на наложената санкция
не следва да бъде съобразен с нетните приходи от продажби на дружеството
за 2021г. На последно място се релевират доводи, касаещи наличието на
предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като дори и да е налице
нарушение, то би следвало да се третира като напълно формално и
незначително, предвид ниската вероятност допуснатата техническа грешка да
2
заблуди потребителите и да повлияе на тяхното поведение.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано
не изпраща представител. Депозирано е становище, с което същото поддържа
жалбата по изложените в същата доводи.
Административнонаказващият орган заема становище за
неоснователност на жалбата. В подкрепа на така застъпеното становище
излага доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и
доказаност на нарушението. Посочва се, че в случая дали е налице нелоялна
търговска практика е установено от КЗП, във връзка с което е издадена
заповед за забрана на използването на нелоялна търговска практика, която не
е била обжалвана от търговеца и е влязла в сила и твърденията на търговеца,
че липсва такава не са били защитени по съответния ред, а са възведени едва
в производството по обжалване на наказателното постановление. Развиват се
съображения, че при определяне размерът на санкцията наказващият орган е
съобразил значимостта на търговеца в стокооборота, като санкцията е под
средния размер за това нарушение. Моли се да бъде потвърдено
наказателното постановление.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за нарушение по чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в
ЗЗП, за това, че при упражняване на своята дейност, търговецът използва
заблуждаваща нелоялна търговска практика, като предоставя невярна
информация за произхода на стоката „свинско каре без кост“ и „свински бут
3
без кост“, чрез етикет, поставен в близост до нея, с информация за произхода
на стоката, който не отговаря на истината, като е посочил, че стоката е със
страна на произход България, а в действителност се касае за стока внос от
Белгия.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични със съдържащите се в АУАН, като на търговеца на
основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 25000 лева, за нарушение по чл. 68д, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в ЗЗП.
Не е налице спор по фактите, съдържащи се в обстоятелствената
част на АУАН и НП, като същевременно същите се намират в корелативно
единство и безспорно се установяват от събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, поради и което и на
основание чл. 305, ал. 3 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН не следва
да бъде излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът приема и кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са
4
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на санкционираното лице.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните
с жалбата доводи, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 68д, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в ЗЗП, за което е ангажирана неговата отговорност.
Неоснователни са доводите на дружеството жалбоподател, че в
случая не се касае за нелоялна търговска практика.
Установяването дали една търговска практика е нелоялна или не,
съгласно разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, се извършва по специален ред
и от орган, различен от актосъставителя, като едновременно с това
обстоятелството дали прилаганата от търговеца практика е нелоялна касае
елемент от обективната страна на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
В случая е налице Заповед № 571 от 31.05.2023г., от компетентен
орган – Комисия за защита на потребителите, с която тази практика на
търговеца е приета за нелоялна търговска практика, която заповед няма данни
да е била обжалвана и отменена по реда на съдебния контрол и по този начин
да бъде установено, че действително не се касае за нелоялна търговска
практика от страна на търговеца, поради и което този въпрос, а именно дали е
налице и ли нелоялна търговска практика, не може да бъде пререшаван в
производството по обжалване на издаденото наказателно постановление по
реда на инцидентния съдебен контрол.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН. Не са налице многобройни или едно, но изключително по своя
характер смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обосновава
извод за по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от
дружеството жалбоподател деяние.
Правилно е издирана и приложена и съответстващата на това
5
нарушение санкционна норма, като на дружеството е наложена имуществена
санкция, съгласно чл. 210а от Закона за защита на потребителите.
Основателни обаче са доводите в жалбата, че наложената санкция в
размер на 25 000 лева се явява незаконосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл. 210а ЗЗП за нарушение на чл. 68в, чл.
68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6 на виновните лица се
налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.
В случая на дружеството жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер, малко под средния.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В конкретния случай нарушението разкрива завишена степен на
обществена опасност, но не по изложените в наказателното постановление от
страна на наказващия орган мотиви, че е довело до засягане на имуществени
права на потребителя, а защото със същото са засегнати голям брой
потребители, предвид броя на търговските обекти на дружеството
жалбоподател на територията на Република България и обстоятелството, че
тази нелоялна търговска практика е извършена във всички стопанисвани от
търговеца магазини, видно от приложената по делото Заповед №
571/31.05.2023г. на КЗП, с която същата е забранена.
Не са ангажирани доказателства, за отегчаващи отговорността на
дружеството обстоятелства. Липсват твърдения, а и не са ангажирани
доказателства дружеството жалбоподател да е било санкционирано друг път
за същото нарушение, с влезли в сила наказателни постановления, което да
обоснове извод, за по-висока степен на обществена опасност на дружеството,
а напротив изрично в наказателното постановление е посочено, че се касае за
първо нарушение.
Налице са само и единствено смекчаващи такива, а именно: касае се
инцидентна проява, като самото нарушение е отстранено веднага след
неговото установяване и същото не е довело до засягане на имуществени
права на потребителите.
Следва да бъде посочено, че е налице равноценност между
6
генералната и личната превантивна функция на наказанието, което следва от
буквалното тълкуване на чл. 12 ЗАНН и не може наказанието да бъде
определено само и единствено с оглед постигане на генералната превенция,
без да се държи сметка и за постигане на личната превенция, която в случая, с
оглед на липсата на доказателства за предходни наказания, които не са
постигнали своите цели, би могла да бъде постигната и при определяне на
размер на наказанието в размер над минималния и под средния.
С оглед преценката на всички релевантни към индивидуализирането
на наказанието обстоятелства и имотното състояние на дружеството
жалбоподател, с оглед изложените мотиви в наказателното постановление в
тази насока, настоящия съдебен състав намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в неговата санкционна част, като
бъде намален размерът на наложената на дружеството имуществена санкция
от 25000 лева на 5000 лева, който размер, според настоящия съдебен състав се
явява напълно съобразен с всички обстоятелства имащи отношение към
индивидуализацията на наказанието и съдът намира, че едно такова
наказание, макар и в по-нисък размер, би постигнало целите на наказанието
по чл. 12 ЗАНН.
Недопустимо е единствено и само поради имотното състояние на
дружеството на същото да бъде наложено наказание, без да се държи сметка
за останалите обстоятелства по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни за неговата
индивидуализация.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7,
т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № Р-003409/24.11.2023г.,
издадено от Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Комисия за защита на
потребителите, упълномощен със заповед № 988/08.11.2023г. на
Председателя на КЗП, с което на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО” КД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София,
община Столична, област София, район Сердика, ж. к. „Банишора“, ул.
„Скопие“ № 1А, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите
7
е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 25000 лева, за нарушение по
чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на
потребителите като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от
25000,00 лева на 5000,00 лева (пет хиляди лева).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8