Решение по дело №212/2014 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 177
Дата: 15 октомври 2014 г. (в сила от 13 ноември 2014 г.)
Съдия: Владислава Александрова Цариградска
Дело: 20144320200212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№_____

гр. Луковит, 15 октомври 2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на осми август две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

 

при секретаря Д.П.

като разгледа докладваното от председателя

АНД № 212/2014г. по описа на съда

и  за да се произнесе, съобрази следното:

           

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

            Образувано е по жалба на П.П.П. с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление (НП) № 125/09.06.2014г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч (РДГ), с което на основание  чл. 266, ал. 1, предл. седмо от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. шесто, т. 2 ЗГ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150.00 лева. В жалбата има  оплаквания за това, че не били взети предвид възраженията му,  направени още с акта. Твърди, че никой не е изискал от него превозни билети относно дървесината, като изтъква, че е невъзможно да бъде открита КГМ на дървесината, която била във втора фаза на обработка – разкроена и рендосана. Счита, че действията на служителите били проява на сила и власт. Посочва, че в съдебно заседание ще представи превозни билети и дневник за покупките и продажбите.

В съдебно заседание жалбоподателят взема участие и дава обяснения – дървесината, описана в НП, се намирала в дърводелския му цех и същата била добита от него през м. октомври – ноември 2013 г., била описана в дневника му и придружена от превозен билет. Към настоящия момент тази дървесина не била налична. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна РДГ Ловеч не взема участие в производството и не изразява становище по основателността на жалбата.

След като обсъди по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Жалбоподателят П.П. е управител на „ПЕВИ“ ЕООД и стопанисвал дърводелски цех, находящ се в с. Пещерна, общ. Луковит, представляващ бивше военно поделение. В цеха П. осъществявал и ръководел дейности по преработка на дървесина.

На 14.01.2014 г. в цеха била извършена проверка от служители на РДГ Ловеч. В цеха горските служители влезли, проследявайки товарен автомобил „ГАЗ“, чийто водач по-рано не се подчинил на сигнала на служителите да спре. Автомобилът навлязъл на територията на цеха и това станало повод за проверка на дейностите по преработка на дървесина там. Служителите установили товарния автомобил, за което уведомили РУ на МВР, по който повод било образувано досъдебно производство.

В едно от халетата на територията на цеха, в което имало машини за преработка на дървесина – гатер за бичене, служителите Л.Л., А.О., С.С. и И.Н. установили наличието на следната дървесина: 1.324 плътни кубични метра средна строителна дървесина от черен бор с дължина 3.07 м. и 0.20 плътни кубични метра дъски от черен бор с дължина 3.07 м. Дървесината не била маркирана с КГМ и за нея жалбоподателят не представил превозен билет. Дървесината била прясно отсечена.

За установеното свидетелят С.С.,***,  съставил Констативен протокол №052332/14.01.2014 г., в който подробно описал вида на дървесината – 39 броя греди от черен бор 8/10 см и дължина 3.07 м. сурови, 9 броя 12/12 см и дължина 3.07 м и 0.20 куб.м. дъски от черен бор сурови с дължина 3.05 м., които били задържани с протокола. Същите с Разписка №009166/14.01.2014 г. били предадени и приети на „отговорно пазене“ от жалбоподателя П.П..

В хода на проверката жалбоподателят представил на служителите документация, свързана с произхода на дървесина – приложените като писмени доказателства по делото превозни билети и дневник за получената дървесина. В Превозен билет №45/11.10.2013 г. има описана дървесина от вида черен бор 3 броя от по 4 м, 1 брой от 5 м и 1 брой от 6 м; в Превозен билет №18/13.10.2013 г. има описана дървесина от вида черен бор 7 броя от по 4 м, 1 брой от 4 м и 1 брой от 5 м;  В Превозен билет №21/24.11.2013 г. има описана дървесина от вида черен бор 3 броя от по 4 м.   

На 16.01.2014 г. свидетелят Л.Л. – в качеството си на горски инспектор от РДГ Ловеч, съставил АУАН №125 от същата дата за това, че на 14.01.2014 г. П.П. в цитирания горе цех съхранява 1.324 плътни кубични метра средна строителна дървесина от черен бор с дължина 3.07 м. и 0.20 плътни кубични метра дъски от черен бор с дължина 3.07 м – не придружена от превозен билет в нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.

Въз основа на АУАН от 16.01.2014 г. е издадено атакуваното НП № 125/09.06.2014 г. на Директора на РДГ– гр. Ловеч, в което са възприети посочените констатации и на основание чл. 266, ал. 1, предл. седмо от Закона за горите на П.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. шесто, т. 2 ЗГ.

Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:

От показанията на свидетелите и обясненията на жалбоподателя, както и от писмените доказателства – констативния протокол и разписката, се установява, че описаната в акта и в НП дървесина се е намирала и е била съхранявана от П.П., в качеството на управител на дружеството, ползвател на дървопреработвателния цех, което обстоятелство не се оспорва от П.П..

Съдът се довери на показанията на свидетелите, че дървесината е била прясна и сурова. Свидетелят Л.Л. пояснява, че дървесаната се жълтеела, а когато била по-стара – потъмнявала. Свидетелят С.С. също си спомня, че дървесината миришела все още на смола. Свидетелят И.Н. също е категоричен, че дървесината, която е видял в цеха, не може да е придобита през месеците октомври-ноември на 2013 г., за който период били представените документи. Показанията на свидетелите съдът оцени като добросъвестно дадени и ги възприе напълно. Свидетелите разполагат със специални знания с оглед заеманата от тях длъжност и преценката им за това, дали дървесината е сурова или е придобита в по-ранен етап е достоверна. В потвърждение на това е липсата на КГМ, което макар да е нарушение извън предмета на настоящото дело, отново потвърждава липсата на законен произход на материала. Свидетелят Н. подробно дава показания за това, че са проверили и отпадъка от преработката на дървесината, за да се уверят, че по „капаците“ – крайните отрязъци, няма поставена КГМ.

Затова и съдът прие, че представените превозни билети не са придружавали дървесината, предмет на нарушението. В подкрепа на този фактически извод са не само показанията на свидетелите – че на 14.01.2014 г. съхраняваната дървесина е била прясно добита, а представените документи са придружавали дървесина, добита 2-3 месеца по-рано, но и данните, попълнени в самите превозни билети – където са описани единични дървета от вида „черен бор“, но в нито един билет няма такива, които да са с дължината на съхраняваната дървесина – 3.07 м.

Съдът не дава вяра на обясненията на жалбоподателя, че съхраняваната дървесина е именно описаната в превозните билети, защото самият П.П. с последващото си поведението окончателно е отнел на съда възможността да изследва въпроса за това, кога точно е била добита съхраняваната от него дървесина, на който въпрос би могла да отговори лесотехническа експертиза. Жалбоподателят е приел предметът на нарушението от служителите срещу изричното му задължение да го съхранява, въпреки което в съдебно заседание сам заяви, че дървесината вече не съществува.

При така установените факти, съдът намира следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При ангажиране на административнонаказателната отговорност на П.П. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. П. е получил срещу подпис АУАН, т.е. актът е предявен на жалбоподателя. Формално са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в цитираните разпоредби. При проверка на акта за административно нарушение, не се констатираха съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 40-43 от ЗАНН, представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното постановление. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентни длъжностни лица, видно от приетите по делото заповеди и удостоверения. Актосъставителят е горски инспектор при РДГ Ловеч, т.е. служител на териториално звено на Изпълнителната агенция по горите и в това му качество той притежава компетентност по чл. 274, ал.1, т. 1 ЗГ да състави АУАН. Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ от Директора на РДГ гр. Ловеч, който е оправомощен надлежно от министъра на земеделието и храните.

Посочената като нарушена норма - чл. 213, ал. 1, т. 2 на Закона за горите забранява всички форми на разпореждане или фактически действия с дървесина, която не е придружена от превозен билет.

От събраните доказателства се установи, че П.П. е съхранявал  в използвания от него цех описаната в акта и в НП дървесина от черен бор без да е придружена от превозен билет.

При това положение следва извод, че поведението на П. не е съобразено с предписанията на закона – цитираната в акта и в наказателното постановление норма.

Съдът намира, че деянието е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вината – умисъл. П. извършва дейност по дърводобив и преработка по занятие, от което следва, че не само е бил длъжен да познава специфичните правила, регламентиращи тези обществени отношения, но същият нееднократно е бил обвиняван в извършване на подобни нарушения, видно от справката за нарушенията.  

Според посочената санкционна норма - чл. 266, ал. 1 ЗГ „Наказва се с глоба от 50 до 3000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание,  физическо лице, което в нарушение на закона или на подзаконовите му нормативни актове съхранява … дървесина...“. Налице е нарушение на вече анализираната разпоредба на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ, с което от обективна и субективна страна П.П. е осъществил състава на административното нарушение.

Като съобрази всички събрани доказателства, съдът приема, че наложеното наказание в размер на 150 лева е в рамките на законоустановените граници и същото е индивидуализирано съобразно правилата на чл. 27 ЗАНН, което налага обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 125/09.06.2014г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч (РДГ), с което на основание  чл. 266, ал. 1, предл. седмо от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл. 213, ал. 1, предл. шесто, т. 2 ЗГ на П.П.П. с ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 150.00 ЛЕВА

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на страните.

                        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: