Решение по дело №10040/2020 на Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260028

гр. Габрово, 06.11.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 40 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Пред Районен съд Габрово е депозирана искова молба от Д.К.Ц. против ЧСИ В.Ц., рег. № **** при КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Габрово, с която се претендира ответницата да му заплати, поради неправомерното й поведение - неизпълнение на служебните й задължения и последвали незаконосъобразни действия по принудително удовлетворяване, сумата от 20 000 лв. частичен иск от 38 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата , представляваща вреда от действията, респ. бездействията на ЧСИ. С депозирано уточнение на исковата молба Д. Ц. е уточнил, че цената на иска е 35 111 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

         С определение № 2522 от 09.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1714/2019 г. по описа на ГбРС, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради родова неподсъдност и на осн. чл. 104, т. 4 е изпратил същото за разглеждане от ОС- Габрово, където е образувано настоящото граждански дело.

         Ищецът твърди в исковата молба и уточненията към нея с вх. № 1270/12.02.2020 г. и № 3554/08.06.2020г., че ответника В. Ц., в качеството си на ЧСИ с рег. № ***** на КЧСИ, в два периода с продължителност повече от 2 години, не е извършвала, по молба на взискателя или по своя инициатива, изпълнителни действия годни да удовлетворят вземането по изп. дело № 238/2011 г. Като не е издала постановление по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не е уведомила взискателя за настъпилата перемция и на изричната молба на ищеца е отказала да прекрати изпълнителното дело, с поведението си е нанесла имуществени вреди на ищеца.

         Твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изп. лист № 29 от 30.06.2011 г., издаден въз основа на решение № 183/29.06.2011 г. на ВТАС по в. гр . д. № 177/2011г., първоначално при ЧСИ Р.. През м. юли и август 2011 г. са извършени изп. действия по делото, които били годни да прекъснат давността по делото, като след прехвърлянето му при ЧСИ Ц. през м. 11.2011 г. са наложени запори. На 18.01.2013 г. са изпратени нови запорни съобщения, по които ЧСИ Ц. е получила съобщения, че длъжникът не е клиент на банките и същите не са били годни да удовлетворят взискателя, респ. не са породили правни последици да прекъснат давността по изпълнението.

         След молбата от януари 2011 г. е входирана молба на 08.12.2014 г.  при ЧСИ за запор на вземането на ищеца по изп. дело № 66/2014 г. по описа на ДСИ при ГРС. ЧСИ Ц. пред декември 2014 г. е поискала справка от ТД на НАП и АВ. Събирането на информация не е изпълнително действие, с което да се прекъсне давността на изпълнението и след 07.11.2011 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия по процесното изпълнително дело, т.е. за период от 3 год. и 1 месец. ЧСИ Ц. не е прекратила изпълнителното дело, въпреки настъпилите условия за това. След като е пропуснала да прекрати изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с вх. № 3385/16.04.2016 г., с искане за опис, оценка и публична продан на недвижими имоти в с. Г., обл. Габрово, като същата е резолирана от нея на 03.05.2018 г.    С молба с вх. № 1998/17.04.2018 г. взискателят е поискал справка и налагане на запор върху пенсията на ищеца.

         С молба с вх. № 2437/10.05.2018 г. ищецът поискал изпълнителното дело да бъде прекратено поради настъпила перемция, но съдебният изпълнител неоснователно я оставил без уважение.               Входирането на молба, на 16.04.2016 г. с посочените изпълнителни способи, не била в състояние да прекъсне давността, тъй като същата е удовлетворена през май 2018 г. т.е. от налагането на запор върху вземането на ищеца по  изп. дело № 66/2014 г. на ДСИ при ГРС на 08.12.2014 г. до месец 05.2018 г., когато е уважена молбата от 2016 г. отново е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.  

         ЧСИ извършил опис, оценка и продажба на недвижимите имоти на ищеца в с. Г.,, което било незаконосъобразно, тъй като извършил изпълнителни действия въпреки настъпилите последици по делото в негова полза.

         Освен това твърди, че търпи финансови загуби от незаконосъобразните действия на ЧСИ по гр. д. № 1477/2017 г. и гр. . № 1356/2016 г. и двете на РС Габрово, тъй като последните били образувани от Ф.Д. на 31.05.2018 г., която сключила договор за цесия със "Севдалис" ЕООД , взискател по процесното изп. дело на ЧСИ Ц., като откупила вземането му срещу него. Така Д. се превърнала от негов длъжник във взискател и това се явявало друга пряка вреда срещу него от незаконосъобразните действия на  съдебния изпълнител, поради несвоевременното прекратяване на изпълнителното дело.

         Уточнява (в молбата с вх. № 1270/12.02.2020 г. при ГРС), че след като били налице два периода с продължителност над 2 години, през които не били извършвани изпълнителни действия, то делото е следвало да се прекрати и като не е съобразил това ЧСИ два пъти допуска с поведението си през 2018 г. да се извършат незаконосъобразни действия, от което за него следват вреди. На първо място е реализирана публична продан на недвижимите му имоти за около 7 000 лв. и на второ място търпи вреди от конституирането на втория взискател по делото на Ф.Д.. Определянето на вредите е на база  приложените по изп. дело документи и отразяват реални финансови загуба, пряка и непосредствена последица от действията/ бездействията на ЧСИ.

         Моли да се осъди съдебният изпълнител, поради неправомерното й поведение - неизпълнение на служебните й задължения да прекрати изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и последвалите незаконосъобразни действия по принудително удовлетворение на взискателя в хипотеза на прекратено изпълнително дело по силата на закона, като му заплати сумата от 35 111 лв. (молбата с вх. № 3554/08.06.2020г. при ГРС) имуществени вреди, представляващи сбора от сумите: 5 150 лв. от продажбата на земеделските земи, 50 лв. платена такса за неиздадено копие от ИД и 30 000 лв. договор за цесия на Ф.Д., ведно с лихвата  от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща имуществената вреда от действията, респ. бездействията на ЧСИ по процесното изпълнително дело.

         В постъпилия отговор и допълнителен такъв, ответникът, чрез адв. П., оспорва предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че ЧСИ на м. 11.2011 г. е наложила запори върху ОД на МВР, АВ, Алианцбанк, а на 14.01.2013 г. взискателят е отправил искане за запор върху банковите сметки на ищеца. На 08.12.2014 г. е входирана молба от взискателя за запор на вземаните на ищеца по изп. дело № 66/2014 г. на ДСИ при ГРС. Неоснователно е твърдението, че в период от 07.11.2011 г. до 08.02.2014 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия и незаконосъобразно не е прекратено производството по делото.   

         Ищецът не сочел какви имуществени вреди е претърпял. Оспорва твърдението, че в периода от 08.12.2014 г. до м. 05.2018 г., когато е реализирана молбата от 2016 г., отново била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Била е входирана молба на взискателя през 2016 и перемция не можела да настъпи.

         ЧСИ своевременно е оставил без уважение молбата на ищеца от 10.05.2018 г. за прекратяване на делото, като същият не я е обжалвал. Ищецът не бил предприел действия да защити правата си, не обжалвал отказа да се прекрати делото, както и постановлението за възлагане на недвижим имот, след извършване на публичната продан. Не могат да се квалифицират като незаконосъобразни действията на ЧСИ досежно присъединяването на взискателя Ф.Д., тъй като прихващането е извършено от ОС - Габрово с решение № 186 от 14.12.2018 г., а договора за цесия е от 31.05.2018 г., като същият не бил оспорен от ищеца. ЧСИ абсолютно законосъобразно е присъединил този взискател и няма как ищеца де е претърпял от това имуществени вреди.

         Моли да се отхвърли изцяло исковата претенция и претендира разноските по делото.

         В проведеното съдебно заседание пред ГбОС ищецът поддържа предявения иск и моли същият да бъде изцяло уважен. Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. П., оспорва изцяло иска, моли същия да бъде отхвърлен и претендира разноските по делото. Представя писмени бележки.                  

         Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като прецени събраните по делото доказателства, а именно: приложеното изп. дело № 258/2011 г. на по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № *** на КЧСИ, удостоверения на ЧСИ Ц. от 15.06.2018 г., и от 31.05.2018 г., решение № 186 от 14.02.2018 г. по в. гр. д. № 250/2018 г. по описа на ГбОС,  поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: 

         Първоначално изпълнителното дело е образувано при ЧСИ П. Р., рег. № *** и с район на действие ОС - Сливен, с № 654/2011 г. по описа на ЧСИ, въз основа на молба от взискателя "Севдалис" ЕООД против длъжника Д.К. Ц. и представен изпълнителен лист, с който се осъжда длъжникът да заплати на взискателя сумата от 200 000 лв. на осн. чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 19.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. По това изп. дело са наложени запори на 08.07.2011 г., на вземане на длъжника по изп. дело № 415/2011 г. по описа на ЧСИ И. И., гр. Габрово, вземане по изп. дело № 891/2010 г. на ЧСИ З. В. и вземане по изп. дела № 743/2009 и № 842/2009 г. на ЧСИ П. Р..  По това изп. дело е наложен запор на МПС-та на длъжника - Сузуки Витара и Мерцедес 190 Е на 10.08.2011 г., както и са изпратени запорни съобщения до КТБ и Райфайзенбанк (България) ЕАД, които са отговорили, че лицето не е техен клиент. По изп. дело на ЧСИ Р. са изплатени 10055, 46 лв. на НАП, 125 340, 03 лв. на взискателя и 5 508, 54 лв. такси по изпълнителното дело.

         С молба от 11.10.2011 г. взискателят Севдалис" ЕООД е отправил искане до ЧСИ П. Р., рег. № *** да изпрати изпълнителното дело на ЧСИ В. Ц., която с протокол с изх. № 13515 от 11.10.2011 г. е предала делото на ЧСИ Ц.. При ЧСИ Ц. изпълнителното дело е образувано под № 258/2011 г., видно от уведомление от 14.10.2011 г. до ЧСИ П. Р.. 

         ЧСИ Ц. на 07.11.2011 г. е изпратила запорно съобщени до "Алианц Банк България" АД, във връзка с което е уведомена на 28.11.2011г., че длъжника Д. Ц. не е клиент на банката.

         На 07.11.2011 г., на осн. чл. 431, ал. 5 от ГПК е наложила спиране от движение на МПС - тата, които са запорирани от ЧСИ Р. и е наложила възбрана на недвижими имоти собственост на длъжника, вписана в том ІІ-56, вх. № 2576/08.11.2011 г. по партида 21836 - 21847 при АВ- Габрово. 

         На 14.01.2013 г. е депозирана молба от взискателя "Севдалис" ЕООД до ЧСИ Ц., с която е поискано да се наложат запори  на длъжника, във всички действащи банки на територията на страната. От доказателствата по изпълнителното дело се установява, че по всички изпратени от ЧСИ Ц. запорни съобщения до банките на територията на страната са получени отговори, че длъжникът Д. Ц. не е техен клиент.

         На 08.12.2014 г. ЧСИ Ц. е изпратила запорно съобщение до ДСИ Габров за налагане на запор на вземането на длъжника по изп. дело № 66/2014 г. по описа на ДСИ при РС- Габрово.

         На 04.08.2016 г. с молба с вх. № 13385/2016 при ЧСИ Ц., взискателят "Севдалис" ЕООД е поискал да се извърши опис и оценка и продажба на възбранените по изпълнителното дело имоти, собственост на Д. Ц., находящи се в с. Г., общ. Габров. 

         На 17.04.2018 г. взискателят по изпълнителното дело "Севдалис" ЕООД е поискал от съдебния изпълнител да се наложи запор върху вземането на длъжника за пенсия, както и с молба от 03.05.2018 г. е поискал да се наложат запори на банковите му сметки.  

         С молба от 10.05.2018 г. длъжникът Д. Ц. е поискал съдебният изпълнител да прекрати производството по делото поради настъпила перемция, като ЧСИ, с резолюция от 10.05.2018 г., е оставил същата без  уважение.

         На 29.05.2018 г. ЧСИ Ц. е извършила опис на недвижимите имоти в с. Г..

         С молба с вх. № 3001/07.06.2018 г. при ЧСИ, Ф.Д.е поискала да бъде конституирана като взискател по делото, като се е позовала на договор за цесия от 31.05.2018 г. със "Севдалис" ЕООД, по силата на който придобила част от вземането му в размер на 30 000 лв. от Д. Ц.. Към молбата е приложен договора за цесия. ЧСИ В. Ц. е уважила молбата на Д. и същата е конституирана като взискател на 07.06.2018 г.

         По молба на взискателката Ф. Д. от 07.06.2018 г., ЧСИ В. Ц. е наложила запор на 11.06.2018 г., на вземането, на длъжника Д. Ц. върху парична гаранция по гр. д. № 1477/2017 г. по описа на РС Габрово. 

         Видно от протоколи за постъпили наддавателни предложения и на купувачи, на 12.10.2018 г., по обявената публична продан в периода 11.09.2018 г. -11.10.2018 г., са подадени надавателни предложения от "Елви" ООД, на което дружество, с постановление за възлагане от 17.10.2018 г., са възложени имотите на ищеца в с. Г..     

         Видно от протокол за разпределение от 04.12.2018 г. на ЧСИ Ц., във връзка с извършената публична продан, е разпределена събраната сума в размер на 5 150 лв. на осн. чл. 495 от ГПК (л. 250 от приложеното изп. дело).

         При така  установеното от фактическа  страна, настоящият състав на съда приема следното от правна страна:

         Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ, с който се претендират от ищеца вреди - имуществени, които са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние от страна на ЧСИ В. Ц., рег. № *** по изп. дело № 289/2013 г., а именно в два периода с продължителност повече от 2 години, не е извършвал, по молба на взискателя или по своя инициатива, изпълнителни действия годни да удовлетворят вземането по изп. дело № 238/2011 г. Като не е издала постановление по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не е уведомила взискателя за настъпилата перемция и на изричната молба на ищеца е отказала да прекрати изпълнителното дело, с поведението си е нанесла имуществени вреди на ищеца, като въпреки перемцията е извършила публична продан на собствените му земеделски земи в с. Г. за сумата от 5 111 лв. и незаконосъобразно ЧСИ присъединила взискателя Ф. Д.с вземане по договор за цесия от 30 000 лв., което представлявал и размера на вредите от 35 11 лв.

         За да бъде уважен искът следва да се установи противоправно деяние (действие или бездействие), вредата и причинната връзка между тях. Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител, като същият дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Настоящият състав на съда следва да прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, като същият не е обвързан с това, дали същите са обжалвани от ищеца в изпълнителното производство и какво е решението на съда по такава жалба.

         Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.     

         Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно –с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

        Не се установява от изпълнителното дело, в периода от 07.11.2011 г., когато е наложена възбрана върху недвижимите имоти на длъжника от ЧСИ В. Ц. по изп. дело № 258/2011г. по неин опис до 08.12.2014 г., когато е наложен запор на вземане на длъжника по изп. дело № 66/2014 г. по описа на ДСИ РС - Габрово, да не са извършени годни изпълнителни действия по делото, което от своя страна да доведе до прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, на осн. чл. 433, ал. 8 от ГПК, както твърди ищеца.

         Видно от доказателствата по делото, с молба от 14.01.2013 г., взискателят е поискал налагането на запори върху банковите сметки на ищеца, т.е. между 07.11.2011 г. до 08.12.2014 г. същият не е бездействал. Запорът е процесуално изпълнително действие и с налагането му принудителното изпълнение се насочва върху определен имуществен обект, който се предназначава за удовлетворяване на взискателя. За да бъде наложен запорът законът изисква да бъдат предприети две процесуални действия: изпращане на призовка за доброволно изпълнение до длъжника, обстоятелство което не се оспорва и изпращане на запорно съобщение до трето задължено лице - в случая до съответната банка.  Действително съдебният изпълнител е получил съобщения от банките, че длъжникът не е техен клиент.   

         В т. 5  от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 на ОСГК на ВКС, е дадено разяснение, че при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. Тази невъзможност обаче е обективна и се дължи на несъществуване на вземането, което не е следствие от поведението на длъжника или от извършени от него действия. Т.е. видно от даденото разяснение в Тълкувателното решение извършените действия по процесното изпълнително производство от ЧСИ, чрез налагане на запори на банковите сметки на ищеца, макар и поради липса на сметки в тях да не могат да доведат до удовлетворяване на кредитора, са били годни да прекъснат давността по делото и не е бил изтекъл срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради бездействие на взискателя или съдебния изпълнител в периода от м.11.2011 г. до м.12.2014 г., както твърди ищеца.

         Недоказано е и твърдението, че в периода от 08.12.2014 г. до 05.2018 г. взискателят и ЧСИ отново са бездействали и е настъпила последицата но чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Видно от доказателствата след налагането на запора  върху вземането на длъжника по изп. дело № 66/2014 г. на ДСИ при РС - Габрово, взискателят е депозирал молба с вх. № 13385 на 04.08.2016 г. (л. 127 от изпълнителното дело), с която е поискал опис, оценка и публична продан на недвижимите имоти на ищеца, а на 17.04.2018 г. е поискал налагане на запор на вземането му за пенсията, т.е. същият не е бездействал, а е искал извършване на изпълнителни действия по същото.

         След като делото не е било прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то действията на ЧСИ по присъединяване на взискателя Ф.Д.са законосъобразни. ЧСИ Ц. само е зачела действието на договора за цесия и е присъединила като взискател Ф. Д., но ищецът не търпи вреди от това действие, а от направеното прихващане на вземането на Д.срещу вземането на Ц. спрямо нея с решение № 186 от 14.12.2018 г. по  в. гр. д. № 250/2018 г. по описа на ГбОС. Т.е. не е налице и причинно  следствена връзка между присъединяването на Д.като взискател по изпълнителното дело от ЧСИ В. Ц. и извършеното прихващане в съдебното производство водено между Д.и Ц..

         Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноските, в полза на ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят 1 670 лв. за заплатен адвокатски хонорар.  

         Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

        

        

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск, с пр. осн. чл. 441 от ГПК, от Д.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** против ЧСИ В.Ц., рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Габрово, за сумата от 35 111 лв. представляваща имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 258/2011 г. по описа на ЧСИ В. Ц., като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА Д.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЧСИ В.Ц., рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Габрово, разноски за настоящото производство в размер на 1 670 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

         Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: