№ 352
гр. Пловдив, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети С. през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.а
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. И.а Въззивно търговско дело №
20245001000380 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 88/5.07.2023 г., постановено по т.д. № 126/2022
г. на ОС-П., поправено относно ОФГ с решение № 14/12.01.2024 г. (с оглед
поправката в този съдебен акт с решение № 6/15.01.2024 г.), в неговите части,
с които (след поправката на ОФГ) е осъдена „З. к. Л.И.“АД-гр.С. да заплати на
Д. И. Б. на основание чл. 432,ал.1 от КЗ сумата 24 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, и сумата 1 472,35
лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
при съобразяване установеното съпричиняване в размер на 20%, ведно със
законната лихва, считано от 02.10.2021 г. до окончателното плащане на всяка
от главниците, претърпени вследствие на ПТП, станало на 09.08.2021 г. при
движение на автомобила, управляван от И.Ц.К., в посока от с.З., общ.С. към
гр.С. по път III-8402, в зоната на км 7+802, е застигнал велосипедиста Д. И. Б.
и му е нанесъл удар на 1,10 метра от десния край на лентата за движение на
двете ППС, като с деянието си по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на ищеца, изразяваща се в многофрагментно счупване на двете кости
на дясната подбедрица - голям и малък пищял и охлузвания на крайниците,
1
причинило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник по
смисъла на чл. 129 НК, отхвърлен е искът по чл. 432,ал.1 от КЗ за разликата от
24 000 лв. до 30 000 лв., представляваща претендирани неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 2.10.2021 г., както и в частта му за разноските, с
която е осъден ответникът „З. к. Л.И.“АД-гр.С. да заплати на адвокат Г. Й. Й.
сумата 2560 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38,ал.2 от ЗА, дължимо по съразмерност съобразно уважената
претенция за неимуществени вреди, и сумата 447,20 лв. – дължимо адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА по съразмерност съобразно
уважената претенция за имуществени вреди, или общо 3007,20 лв., осъден е
ищецът Д. И. Б. да заплати на „З. к. Л.И.“АД-гр.С. на основание чл.78,ал.3 от
ГПК сумата 448,87 лв., -сторени разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещи лица и свидетели,
изчислени по съразмерност с оглед отхвърлената част на претенциите, осъден
е ответникът „З. к. Л.И.“АД-гр.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на
1 018,89 лв. и разноски в размер на 291,13 лева – представляваща
възнаграждение за вещи лица, които са изплатени от бюджета на съда,
изчислени по съразмерност с оглед уважената част на исковете, както и сумата
5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.
Жалбоподателят Д. И. Б. моли решението да бъде отменено като
неправилно в частта му, с която предявеният от него иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 24 000 лв. до
30 000 лв., ведно със законната лихва от 2.10.2021 г. и ведно с разноски, по
съображения, изложени във въззивната жалба от 9.08.2023 г. (уточнена с
молба от 10.04.2024 г.). Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява с искова молба от 1.08.2022 г. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника „З. к. Л.И.“АД-гр.С. да му заплати сумата 50 000 лв. като
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и
страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията,
причинени му при и в резултат на ПТП на 20.04.2022 г., както и сумата
1 840,44 лв. като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от
същото ПТП, което ПТП е настъпило по вина на водача И.Ц.К. при
управлението от него на лек автомобил „О.А.“ с рег. № ....., застрахован по
2
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, които обезщетения се претендират пряко от застрахователя от
ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно
със законната лихва върху сумите от 13.09.2021 г. – датата на поканата за
плащане до застрахователя, за неимуществените вреди и от датата на
завеждане на исковата молба за имуществените вреди. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба „З. к. Л.И.“АД-гр.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски.
Жалбоподателят „З. к. Л.И.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено
като неправилно в неговите части, с които на ищеца е присъдено обезщетение
в размер на 24 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и обезщетение в
размер на 1 472,35 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно със законна
лихва от 2.10.2021 г. и ведно с разноски, по съображения, изложени в
насрещна въззивната жалба от 9.10.2023 г., с уточнения от 16.04.2024 г. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като
неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по тази жалба И.Н.С. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 9.08.2021 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „О.А.“ с рег. № ....., управляван от И.Ц.К., при
което като велосипедист е пострадал ищецът Д. Б.. Не се спори между
страните, че за водача на посочения по-горе автомобил К. е имало сключена
застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на 13.09.2021 г. е било
отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетения за понесени от него неимуществени и имуществени вреди.
Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на
подаването на исковата молба 1.08.2022 г. не е било изплатено на ищеца
3
обезщетение. С оглед заявените в двете въззивни жалби оплаквания и доводи
спори се и понастоящем между страните относно наличието на виновно
поведение на водача К., съответно, за наличие на основание за ангажиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество за изплащане на двата
вида обезщетения с лихви, както и относно справедливия съгласно чл. 52 от
ЗЗД размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди и относно
наличието на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за негово намаляване поради
твърдяно от застрахователя наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца. С оглед подадената от страна на ищеца молба от 24.09.2024
г. до апелативния съд следва изрично да се посочи, че от ищеца по спора Д. Б.
с подадената от него въззивна жалба решението на окръжния съд не се
обжалва в частта му относно частичното отхвърляне на претенцията за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за размера над
1 472,35 лв. до 1 840,44 лв., ведно със законна лихва, поради което в тази му
част решението не подлежи на въззивна проверка.
Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че настъпилото ПТП
е в резултат на противоправното поведение на водача К., който при неговото
правомерно движение като велосипедист в дясната част на лентата за
движение го застига и удря отзад, при което ПТП на ищеца са причинени
посочените в исковата молба травматични увреждания многофрагментна
фрактура на дясна тибия и фибула и охлузни рани в областта на двата долни
крайника. Твърди, че е веднага след ПТП е откаран в болница и е бил
опериран, като за поставения заключен бедрен пирон е платил сумата 1 600
лв., тъй като това медицинско изделие не се реимбулсира като консуматив от
НЗОК. Твърди, че лечението му в болницата е продължило от 9.08.2021 г. до
15.08.2021 г. и след това то е продължило в домашни условия с носене на гипс
и с медикаменти, за които заплатил сумата 240,44 лв. Твърди, че в период от 4
месеца имал нужда от чужда помощ за неговите ежедневни нужди. Твърди, че
и към момента на исковата молба се придвижва с помощни средства. Твърди,
че поради необходимостта от възстановяване е бил лишен от възможността да
работи, което допълнително го стресирало. Твърди, че причинените му при
ПТП увреждания са довели да силни болки и страдания, не може да спи
нощем от болки в увредения крайник, това води до дискомфорт и му създава
неприятни усещания, потискащо е за него и го прави негоден за физически
труд и физическо натоварване. Твърди, че инцидентът дава негативно
4
отражение и върху неговата психика и неговия социален и личен живот.
Твърди, че и към датата на исковата молба страда от нарушения на съня,
понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието,
затруднена концентрация. Твърди, че не управлява велосипед, затворил се е в
себе си, няма желание и физическо възможност да извършва елементарни за
здравия човек дейности, поради което изпада в депресивни състояния. Твърди,
че е заявил на 13.09.2021 г. претенция до застрахователя за изплащане на
обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, но такива
не са му били изплатени. Затова претендира за присъждане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва от 13.09.2021 г. (както е изменена претенцията по негово
искане с определение на съда в първото по делото съдебно заседание на
3.04.2023 г.) – датата на поканата до застрахователя, и на обезщетение в
размер на 1 840,44 лв. за причинените му имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 1.08.2022 г.
С подадения на 31.10.2022 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва исковете за присъждане на обезщетения
по основание и размер, съответно, оспорва и иска за присъждане на лихви.
Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволено
увреждане, което да породи основанието за претенция за обезщетение по
застраховката на водача К.. Твърди, че ПТП е настъпило изцяло по вина на
ищеца Б. във връзка с осъщественото от него поведение като водач на
велосипед, който в нарушение на чл. 79 и сл. от ЗДвП при движението си по
пътното платно е осъществявал движение по платното без да е безопасно за
останалите участници в движението. Заявява като евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, тъй
като той като велосипедист се е движил в нарушение на ЗДвП, с което е отнел
възможността на водача К. да го възприеме своевременно и да избегне
настъпването на сблъсък. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от велосипедиста в резултат на неспазване на вменените му
задължения по смисъла на ЗДвП. Твърди, че ищецът е управлявал велосипеда
без поставени каска, наколенки и подлакътници и е допринесъл в значителна
степен за повечето от получените травми в областта на дясна подбедрица.
Оспорва твърденията на ищеца за обема, тежестта и продължителността на
понесени от него вреди. Твърди, че претендираният размер на обезщетението
5
за неимуществени вреди е завишен, неотговарящ на принципа на
справедливост съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД.
От ищеца не е подадена допълнителна искова молба, съответно, не е
подаван от ответника отговор на допълнителна искова молба.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът приема
за установено, че водачът на лекия автомобил К. е застигнал велосипедиста Б.
и му е нанесъл отзад фронтален удар на 1,10 м. от десния края на лентата за
движение на двете ППС, като основната причина за настъпването на
процесното ПТП е че велосипедистът не е спазил задължението си като
участник в движението през тъмната част от деня да бъде сигнализиран и
видим за другите участници и да се движи най-близо до дясната граница на
пътното платно, а водачът К. е реагирал за спиране със закъснение от около
1,31 сек., поради което с оглед скоростта му на движение 84,5 км./ч.
произшествието е било неизбежно. При определянето на размера на
обезщетението окръжният съд отчита, че на ищеца при процесното ПТП са
причинени травматични увреждания с характер на средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129,ал.2 от НК, изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник, оздравителният период е бил с
продължителност около 11 месеца, в който период ищецът е бил напълно
функционално възстановен, непосредствено след травмата и след
медицинските интервенции е търпял болки с постепенно намаляваща
интензивност, като при промяна на времето и натоварване на крайника
продължава да има болеви усещания, травмата му е причинила затруднения
при придвижването му и самообгрижването му, били са ангажирани грижи на
неговите близки и това е дало отражение и върху психическото му състояние.
Затова съдът преценява, че справедливият размер на обезщетението е 30 000
лв. Съдът приема, че е доказана и основателността и затова следва да бъде
уважена в пълен размер и претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 840,44 лв. за направените от ищеца разноски
за лечение – за заплатени консумативи за извършената операция и за
лекарства. Съдът приема, че е основателно заявеното от ответника възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат поради
доказано съществено нарушение на разпоредбите на чл. 80 от ЗДвП, тъй като
6
е управлявал велосипеда без светлоотразителна жилетка в тъмната част от
денонощието на разстояние 1,10 м. наляво от дясната ограничителна лента на
път с ширина от 3 метра. Съдът определя размера на съпричиняването на 20%,
поради което с този процент намалява съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД размера на
обезщетенията, като присъжда сумата 24 000 лв. като обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди и сумата 1 472,35 лв. като
обезщетение за причинените му имуществени вреди. Относно претендираната
законна лихва съдът приема, че тя се дължи от 2.10.2021 г. и я присъжда за
всяко от двете обезщетения.
С въззивната жалба от 9.08.2023 г. (уточнена с молба от 10.04.2024 г.)
жалбоподателят-ищец Д. Б. твърди, че решението е неправилно в частта му, с
която предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 24 000 лв. до 30 000 лв.
Твърди, че неправилно окръжният съд е приел да е налице съпричиняване от
ищеца на вредоносния резултат поради управлението на велосипеда от него
без светлоотразителна жилетка и поради неправилното му разположение
спрямо платното за движение. Твърди, че по делото не са събрани
доказателства, от които да се направи извод, че велосипедистът е бил без
предпазна жилетка. Заявява, че вещото лице, изготвило САТЕ, заявява в
съдебното заседание при приемането на заключението, че е достигнал до този
извод на базата на показания на свидетел, дадени в хода на ДП. Твърди, че
тези доказателства са недопустими в настоящия процес, а ответникът носи
тежестта да докаже това свое възражение, ангажирайки конкретни
доказателства в рамките на съдебното дирене, което не е направил. Заявява, че
след като по делото не е доказано безспорно дали ищецът е бил без поставена
жилетка, съдът не следва да приема съпричиняване, тъй като то би почивало
на предположения, което е недопустимо. Относно разположението на
велосипедиста на платното за движение заявява, че е изслушана САТЕ, като в
съдебното заседание вещото лице е посочило, че безопасното отстояние, в
което велосипедистът е могъл да се придвижва по пътното платно, е било
около 50-60 см. вляво от десния край на пътното платно. Заявява, че е
установено, че ударът е настъпил на 1,10 м. вляво от десния край на пътното
платно. Твърди, че от тези изходни данни безспорно се установява, че при
положение, че велосипедът се е движил максимално вдясно, а именно на 50-60
см., удар не би настъпил. Заявява, че след като е доказано, че не е налице
7
пряка връзка между разположението на ищеца на пътното платно и причината
за ПТП, в случая не е доказано съпричиняване от страна на ищеца и на това
основание. На следващо място е заявено оплакване относно
процесуалноправния въпрос, касаещ съпричиняването в случая, който не е
разгледан от съда в мотивите на решението. Твърди, че съдът не е съобразил,
че ответникът не релевира нито едно от горепосочените обстоятелства,
касаещи приносът на ищеца за възникването на процесното ПТП. Твърди, че в
отговора на исковата молба ответникът е направил общо, бланкетно
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като е посочил единствено,
че ищецът е нарушил ЗДвП, като по този начин е отнел възможността за
избягване на процесното ПТП. Твърди, че по този начин ответникът не е
изпълнил задължението си да посочи конкретно с кои действия ищецът е
допринесъл за настъпване на процесния инцидент. Посочва, че практиката на
ВКС е категорична по въпроса, че възражението за съпричиняване следва да
се основава на конкретни факти, че приносът на пострадалия трябва да е
конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетичен и предполагаем, съответно, обстоятелствата, които навежда
страната и на които основава възражението си по чл. 51,ал.2 от ЗЗД, също
трябва да са конкретни, а конкретни факти в това отношение не са релевирани
от ответника. Заявява, че надлежно възражение за съпричиняване по чл.
51,ал.2 от ЗЗД в първоинстанционното производство е могло да бъде
направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице
хипотезата на чл. 147,т.1 от ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се
основава възражението. Заявява, че дори да се приеме, че ответникът е узнал в
по-късен етап обстоятелства, касаещи въпроса за съпричиняването, той е
следвало да релевира това възражение до приключване на съдебното дирене.
Твърди, че конкретни възражения със соченето на конкретни факти не са били
релевирани от ответника в това производство. Затова счита, че окръжният съд
дори да приеме, че са събрани факти, от които е видно, че ищецът е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, поради строгите процесуални
правила, заложени в ГПК, касаещи задълженията на страните да релевират
възраженията с в рамките на предвидените срокове и процесуален ред, не е
следвало да взима предвид въпроса за приноса от страна на ищеца. Твърди, че
ответникът не е релевирал конкретни възражения в хода на съдебното дирене,
8
които да внесе в правния спор и срещу които и ищецът да има възможност да
проведе насрещно доказване. Заявява, че след като правоограничаващи
възражения не са били внесени от ответника в конкретния правен спор,
окръжният съд е следвало да остави без уважение общото възражение за
съпричиняване от ответника на основание неспазени правила за движение на
велосипеда, обективирани в ЗДвП. Затова моли решението на окръжния съд да
бъде отменено в обжалваната от него част, с която искът му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
присъдената сума 24 000 лв. до сумата 30 000 лв., ведно с присъдената от
окръжния съд лихва.
От застрахователното дружество като ответник по тази въззивна жалба
не е подаден писмен отговор. Становище за неоснователност на жалбата е
заявено от страна на дружеството в началната част на подадената насрещна
въззивна жалба, както и в съдебното заседание на апелативния съд на
25.09.2024 г.
С насрещната въззивна жалба от 9.10.2023 г., уточнена съгласно
екземпляра от 16.04.2024 г., жалбоподателят-ответник „З. к. Л.И.“АД-гр.С.
моли решението да бъде отменено в неговите части, с които исковете за
присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са
уважени, съответно с присъдени размери 24 000 лв. и 1 472,35 лв., ведно със
законната лихва от 2.10.2021 г., като те бъдат отхвърлени. Заявява, че с
отговора на исковата молба се е позовал на това, че събитието е настъпило
изцяло по вина на ответника Б. и във връзка с осъщественото от него
поведение като водач на велосипед, който в нарушение на чл.79 и сл. от ЗДвП
при движението си по пътното платно е осъществявал движение по платното
под влиянието на алкохолно опиянение без да е безопасно за останалите
участници в движението. Посочва, че в приетата САТЕ вещото лице е дало
заключение, че Б. е управлявал велосипеда без светлоотразителна жилетка в
тъмната част на денонощието на разстояние 1,10 м. наляво от дясната
ограничителна линия на път с ширина 3 метра. Твърди, че водачът на лекия
автомобил се е движел по неосветен пътен участък, без поставени пътни
знаци, които да налагат ограничения и не е бил в нарушение. Заявява, че ясно
и изрично е потвърдено от САТЕ, че ПТП е било технически предотвратимо за
велосипедиста, ако е спазил задължението си като участник в движението през
9
тъмната част на денонощието да бъде сигнализиран и видим за другите
участници и се движи най-близко до дясната граница на пътното платно, което
в достатъчна степен доказва абсолютната вина на велосипедиста. Твърди, че
окръжният съд е уважил претенцията на ищеца, като в мотивите си е посочил
единствено неспазване на ЗДвП при определянето на процента на
съпричиняване, а не е взел предвид много важно обстоятелство, видно от
досъдебното производство, а именно че Б. е управлявал велосипеда в пияно
състояние, с концентрация на алкохол в кръвта му 2,46 промила. Посочва, че
съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведение на пострадалия,
изразяващо се в действие или бездействие, било противоправно или не, но
което фактически да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите
вреди. Твърди, че в случая Б. проявява груба небрежност като управлява
велосипеда си по опасен за движението начин и в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта 2,46 промила, описано в докладна записка
относно възникнало ПТП № 2021-1037-386. Твърди, че Б. е бил в стадий на
дезориентация, в който пияният губи ориентация и сетивност, нарушена е
координацията на движенията, забавени са реакциите, мисленето. Твърди, че
концентрацията на алкохол е толкова висока, че се доближава до стадия на
ступора (при концентрация на алкохол от около 2,5 до 3,5 промила). Заявява,
че Б. е употребил алкохол само няколко часа преди настъпването на ПТП в
голямо количество (св.показания), осъзнавал е, че това може да повлияе на
уменията му за управление на велосипеда и съвсем съзнателно се е качил на
него. Заявява, че според съдебната практика по този въпрос груба небрежност
при управление на велосипед под влиянието на алкохол е съзнателно виновно
противоправно поведение, насочено към настъпване на застрахователно
събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по
пътищата. Твърди, че от доказателствата по делото може да се направи извод,
че Б. не само не е спазвал разпоредбите на ЗДвП, но и управлявайки
велосипед под алкохолно влияние е мислел, че може да избегне евентуалното
увреждане. Заявява, че в допълнение е доказано, че основната причина за
настъпване на процесното ПТП е, че велосипедистът не е спазил
задължението си като участник в движението през тъмната част от
денонощието да бъде сигнализиран и видим за другите участници и да се
движи най-близко до дясната граница на пътното платно. Заявява, че е
доказано още и че велосипедът е имал преден фар и заден светлоотразител с
10
големина 3 на 4 см., т.е. велосипедът не е разполагал с изправни фар и
светлоотразител. Твърди, че Б. нарушава разпоредбите на чл.79 от ЗДвП, както
и разпоредбите на чл. 80 от ЗДвП. Заявява, че Б. е управлявал велосипеда без
светлоотразителна жилетка в тъмната част от денонощието, облечен с тъмни
дрехи, на разстояние 1,10 м. наляво от дясната ограничителна линия на път с
ширина от 3 метра. Твърди, че затова поведението на пострадалия, изразяващо
се в поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране, представлява принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Твърди, че е налице
съпричиняване в изключително голям процент. Твърди още, че в
производството пред окръжния съд не са доказани преживени допълнителни
болки и страдания от ищеца. Оспорва в резултат на получените травматични
увреждания да е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца.
Заявява, че в заключението на СМЕ вещото лице е посочило, че ищецът е
възстановен от посочената травма. Твърди, че ищецът е постигнал пълно
възстановяване в морфологичен и функционален план. Твърди, че е
установено, че трайни негативни последствия в здравословен план към
момента няма и такива не се очакват. Затова моли решението на окръжния съд
да бъде отменено в обжалваните части и да бъдат отхвърлени исковете за
присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, ведно със законните последици.
От ответника по тази въззивна жалба Д. Б. не е подаден писмен отговор.
С молбата от 24.09.2024 г. е заявено, че тя се оспорва.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от
КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищецът Д. Б. е
лицето, пострадало при ПТП на 9.08.2021 г., което ПТП е настъпило с
участието на водача И. К. при управлението от него на лек автомобил „О.А.“ с
11
рег. № ...... Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача К.
за причинени вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен
застрахователен договор именно с ответното дружество. Безспорно е, че преди
завеждането на делото ответното дружество не е изплатило на ищеца
обезщетение за вреди, след като той надлежно е заявил претенцията си пред
застрахователя. Спори се между страните и понастоящем дали К. на 9.08.2021
г. при управлението на посочения лек автомобил е нарушил правилата за
движение, вследствие на което по непредпазливост е причинил на Б. телесни
увреждания, т.е. спорно е наличието на виновно противоправно деяние, в
причинно-следствена връзка с което на ищеца е причинена неимуществена
вреда от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с ответното
застрахователно дружество. Спори се понастоящем между страните и какъв е
справедливият размер на обезщетението и следва ли то да бъде намалено с
оглед съпричиняване от ищеца на ПТП и на настъпилия вследствие на ПТП
вредоносен резултат.
Спорно е между страните, на първо място, дали в случая ПТП на
9.08.2021 г. е причинено от поведението на водача на лекия автомобил И. К.,
съответно, дали той има вина за настъпването му, или то е причинено само от
поведението на велосипедиста Д. Б.. Видно от приложеното в съдебното
заседание на окръжния съд на 3.04.2023 г. ДП № 4021/2021 г. на РП-П.,ТО-
Велинград и № ЗМ 227/2021 г. на РУМВР-С., образуваното във връзка с
процесното ПТП на 9.08.2021 г., наказателното производство е прекратено с
постановление на РП-П., ТО-Велинград от 16.03.2023 г. на основание чл.
343,ал.2,т.2 от НК - след като пострадалият е поискал това. С оглед резултата
от наказателното производство обстоятелството дали е налице противоправно
виновно поведение на водача К., вследствие на което да е причинено ПТП на
9.08.2021 г., от което на ищеца да са причинени неимуществени и
имуществени вреди, за които се претендира присъждането на обезщетения,
подлежи на проверка и преценка при разглеждания сега правен спор.
Видно от заключението на САТЕ от 19.06.2023 г., изготвено от вещото
лице инж. В.Ф., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 26.06.2023
г., приет е механизъм на възникване на ПТП, при който при движението на
велосипедиста Б. и на водача на лекия автомобил К. в една посока на 9.08.2021
12
г. около 6 часа по междуградски път, рано сутринта в тъмната част на
денонощието лекият автомобил, който се движел със скорост около 84,5 км./ч.,
застига велосипедиста и нанася удар на велосипеда, който е на 1,10 метра от
десния край на лентата за движение на двете ППС и по характер е прав,
фронтален при задно сблъскване. Видно от същото заключение, основните
причини от техническа гледна точка за ПТП са, че велосипедистът Б. при
управление на велосипеда не е спазил задължението си като участник в
движението през тъмната част на деня да бъде сигнализиран и видим за
другите участници и да се движи най-близко до дясната граница на пътното
платно, и че с оглед възможностите за обзорност водачът на лекия автомобил
е реагирал за спиране със закъснение от около 1,31 сек., като с оглед скоростта
му на движение от около 84,5 км./ч. произшествието е било неизбежно, тъй
като велосипедиста попада дълбоко в опасната зона за спиране на автомобила.
Видно от същото заключение, произшествието е технически предотвратимо за
водача на лекия автомобил К. при условие, че е възприел велосипедиста на
дълги светлини на фаровете и е реагирал 1,31 секунди по-рано, както и при
условие, че се е движел с технически съобразената скорост на къси светлини
не по-висока от 57,7 км./ч., както и ако в момента, в който е реагирал, се е
движел със скорост по-малка от 62,4 км./ч. Видно е от заключението, че ПТП е
било технически предотвратимо за велосипедиста, ако е спазил задължението
си като участник в движението през тъмната част на деня да бъде
сигнализиран и видим за другите участници и се движи най-близко до дясната
граница на пътното платно. Видно от същото заключение (л.17 от него, л.155
от делото на ОС), при движение в конкретния пътен участък и по време на
настъпване на произшествието технически правилно е автомобилът да се
движи на къси светлини на фаровете. Установява се следователно от
заключението, че от техническа гледна точка ПТП е настъпило поради
поведението на водач К., който се е движел със скорост 84,5 км./ч. при
технически съобразена в случая скорост на къси светлини не по-висока от 57,7
км./ч., тъй като скорост на движение на автомобила над 57,7 км./ч. е била
технически несъобразена с далечината на осветеност на къси светлини пред
автомобила и конкретно до зоната на удара (л.18 от заключението, л.156 от
делото на ОС), при което е ударил отзад управлявания от Б. велосипед. Видно
е също така от заключението на САТЕ, че в протокола за оглед има данни за
състоянието на осветителните и сигнализационни елементи на велосипеда
13
след произшествието, а именно че отзад на задния калник е имало монтиран
светлоотразител с размери 3 см. на 4 см., не е уточнено с какъв цвят, като
вещото лице посочва, че светлоотразителят може да се види от голяма
разстояние, поне 100 метра съгласно европейските изисквания, при облъчване
с отразената от пътното платно светлина 0,1 лукса от късите светлини на
фаровете. В съдебното заседание на окръжния съд на 26.06.2023 г. вещото
лице потвърждава, че при наличен при велосипеда светлоотразител над
задната гума видимостта на водача се изменя над 100 метра и водачът е могъл
да го забележи на 100 метра извън светлинното петно, като при положение, че
водачът на лекия автомобил възприеме светлоотразителя, светлината отразена
на дистанция 100 и повече метра, той има техническа възможност в рамките
на опасната зона да намали скоростта и да спре и да избегне произшествието.
Налице е следователно поведение на водача на лекия автомобил К. в
нарушение на изискването на чл. 20, ал.2 от ЗДвП – движел се е със скорост
84,5 км./ч. при технически съобразена в случая скорост на къси светлини не
по-висока от 57,7 км./ч. и е могъл да забележи светлоотразителя на
велосипеда от дистанция 100 и повече метра, при което е могло в рамките на
опасната зона да намали скоростта и да спре и така е имал техническата
възможност да избегне произшествието, - именно в резултат на което негово
поведение е настъпило процесното ПТП. Няма спор между страните, че
вследствие на ПТП на ищец са били причинени телесни увреждания и той е
претърпял лечение, за което лечение са направени от него и посочените в
исковата молба разходи. Следва затова да се приеме, че ищецът е установил
наличието на виновно противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с
което са му причинени неимуществени и имуществени вреди от лице с
валиден договор по застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество.
Установява се следователно основателността на твърдението на ищеца, че
неговите телесни увреждания са настъпили (поради което той е претърпял
неимуществени и имуществени вреди), вследствие (в причинно-следствена
връзка с) виновно противоправно деяние на водача К., поради което му се
дължи от застрахователя обезщетение за претърпените вреди при условията на
чл. 432,ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия Д. Б. болки, страдания и неудобства.
14
Видно от представената от ищеца в копие към исковата молба епикриза от
„МБАЛ-П.“АД, ищецът е постъпил на 9.08.2021 г. и е изписан на 15.08.2021 г.
Видно от заключението от 15.06.2023 г. на съдебномедицинската експертиза,
изготвено от д-р П.М., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
26.06.2023 г., при ПТП ищецът е получил многофрагментно счупване на двете
кости на дясната подбедрица – голям и малък пищял и охлузвания по
крайниците, приложено му е оперативно лечение на счупванията на костите
на дясна подбедрица – открито наместване с вътрешна фиксация с
интрамедуларен заключващ пирон, приложена е и гипсова стабилизираща
имобилизация, описаните травматични увреждания се намират в пряка
причинно-следствена връзка с пътния инцидент, възстановяването на ищеца
от тези счупвания, включващо костната репарация и възстановяването на
обема на движения в колянната и глезенната става и на мускулна маса, е
отнело около 11 месеца, към момента той е възстановен от понесената травма,
постигнато е пълно възстановяване на ищеца във функционален план. Видно
от същото заключение, непосредствено след понасянето на травмата,
медицинските изследвания и интервенции и в периода на възстановяването и
провеждането на физиотерапевтичните процедури ищецът е търпял болки с
постепенно намаляваща интензивност, като и в момента при промяна на
времето и натоварване на крайника (статично и динамично) той има болеви
усещания. Видно от същото заключение, трайни негативни последствия в
здравословен план към момента няма и такива не се очакват. Видно от
показанията на свидетелката С. И.а Н., сестра на ищеца, разпитана в
съдебното заседание на окръжния съд на 3.04.2023 г., брат й в болницата имал
болки, тя ходила в болницата да го обслужва, след изписването от болницата и
прибирането в къщи за него се грижели тя и след това синът му, обслужвали
го с тоалетен стол, той трудно се възстановил, поне половин година имал
нужда от обслужване, в началото не се движел, после много трудно ставал,
много трудно проходил, още куца, в началото на този месец или в края на
миналия (т.е. през март-април на 2023 г.) му извадили от крака пироните,
ползвал две патерици и не се чувствал стабилен, изпитвал страх и болка,
преди инцидента работел в гр. С., сега не работи, защото още куца, не може
да стои, ходил на рехабилитация във В. и Б., предписали му обезболяващи
лекарства, бил в болницата за 2-3 дни за махането на пироните, вече не е с
патерица, но сутрин ставането му е трудно от леглото и си помага с патерица,
15
после излиза, но куца.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищецът Б. (роден на
5.09.1967 г.) към момента на ПТП на 9.08.2021 г. е бил на 54 години,
получените травматични увреждания са многофрагментно счупване на двете
кости на дясната подбедрица – голям и малък пищял и охлузвания по
крайниците, бил е опериран в болница веднага след ПТП, болничният престой
е бил общо за 7 дни, изпитвал е силна болка, след това ищецът продължил да
се възстановява в домашни условия, кракът му е бил имобилизиран с гипс,
болката е продължила с по-малък и отслабващ интензитет, в период от
половин година ищецът не е можел да се обслужва сам, нуждаел се е от чужда
помощ за ежедневните си нужди, което му е създавало неудобства в битово и
емоционално отношение, ползвал е помощни средства при ходене, страхувал
се е от падане, след това е провел рехабилитация, при започването на
рехабилитацията болката също е била силна, впоследствие е намалявала,
опериран е за премахване на фиксацията (изваждане на пирон) от крака,
периодът на възстановяването е около 11 месеца, понастоящем ищецът е
напълно възстановен от понесената травма, за него няма трайни негативни
последствия в здравословен план и такива не се очакват занапред, има болеви
усещания при натоварване и промяна на времето. Уврежданията са в пряка
причинна връзка с травмата от ПТП и са изисквали сравнително
продължително възстановяване (около 11 месеца), от възникване на травмата
пострадалият е изпитвал болки и страдания с различна интензивност,
трябвало е да положи усилия при рехабилитацията, за да се възстанови
движението на десния крак, понастоящем физически е възстановен напълно.
Периодът, в който е имал нужда от чужда помощ, също не е кратък - около
половин година, през което време при домашното му лечение несъмнено му е
причинен дискомфорт в ежедневието и е било влошено качеството му на
живот. Ищецът е човек на средна възраст, който е бил лишен от нормалния си
активен начина на живот в периода на лечението, в който период не е могъл и
да работи. Понастоящем обаче той е напълно възстановен физически,
съответно, няма и причина да не може да работи. Взимайки предвид
характера на деянието и степента на вината (нарушение от застрахования
водач по непредпазливост на изискване на ЗДвП, при което нарушение на
правилата за движение са причинени на ищеца физически увреждания с
период на възстановяване 11 месеца) на водача К. и при отчитане на вида и
16
степента на увреждането (причинени силни физически болки и страдания,
проведено оперативо лечение, затруднения в движението и в обслужването за
период от около половин година дни, настъпило пълно възстановяване на
движението на десния крак), на възрастта на пострадалия Б. (към момента на
ПТП на 54 години), последиците от деянието (силни болки, физически
дискомфорт и невъзможност да работи пълноценно за периода на
възстановяването от около 11 месеца, влошаване през този период на начина и
на качеството на живот на ищеца), апелативният съд сега също, както
окръжният съд, приема, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от
ЗЗД следва да се определи на сумата 30 000 лв., която сума е съобразена и със
социално-икономическата обстановка към 9.08.2021 г., когато минималната
работна заплата в страната е била 650 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492
от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите, като и с оглед на икономическата конюнктура в
страната няма основания да се приеме, че обезщетението следва да бъде в
нисък размер. Неоснователно е следователно оплакването във въззивната
жалба на ответното застрахователно дружество за неправилно определяне от
окръжния съд на размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Не се установяват следователно основания да се
приеме, че размер 30 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди не е
съобразен с изискването на чл. 52 от ЗЗД това обезщетение да се определя по
справедливост и да възмездява конкретно претърпените от пострадалия Д. Б.
болки, страдания и неудобства.
Видно от представените от ищеца с исковата молба в копия фактура с
касов бон от 9.08.2021 г., той е заплатил сумата 1 600 лв. за заключен бедрен
пирон. Видно от представената също с исковата молба от ищеца в копие
фактура от 15.08.2021 г., той е закупил медикаменти на стойност 240,44 лв.
Видно от заключението на вещото лице д-р П.М., при изписването от
болницата на ищеца е предписано медикаментозно лечение за вкъщи, което е
закупено от ищеца съгласно приложената по делото фактура. Установява се
следователно, че направените от ищеца разходи в размер общо на 1 840,44 лв.
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Съответно, съгласно чл.
432,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 51,ал.1,изр.1 от ЗЗД тази сума ответното
17
застрахователно дружество дължи да заплати на ищеца, както правилно е
приел и окръжният съд с обжалваното решение.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е заявено с отговора на исковата молба от
31.10.2022 г. възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от ищеца като
пострадало лице за настъпването на вредите, което да е основание за
намаляване на дължимо обезщетение. Във въззивната жалба, подадена от
ищеца Б., се твърди, че е направено обаче общо, бланкетно възражение за
съпричиняване от ищеца, без ответникът да е релевирал конкретни твърдения
относно управление на велосипеда от ищеца без светлоотразителна жилетка и
относно неправилно разположение на ищеца на платното за движение.
Несъмнено е, че приложението на правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на пряка причинна връзка между вредоносния
резултат и поведение на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, поради което
приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, -
както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като наличието на
вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД (т.7 от
ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да намира
приложение и когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респективно за увеличаване на размера на вредата, поемайки предвидим и
реално очакван риск или неоправдано игнорирайки го, поради което това
поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат-последица от деликта и затова е
налице съпричиняване, чиято степен подлежи на конкретна за случая
преценка (мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е
основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на
деликвента, а само за част от него, и не поражда за съда право на свободна
преценка дали да намали или не обезщетението, като съдът определя съгласно
18
чл. 52 от ЗЗД обезщетението при доказан по основание иск и при установено
съпричиняване (мотивите на ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г.,
ОСГТК). За да бъде намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалата следва да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела, в случая от застрахователя, като изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, съответно,
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем (в тази насока – решение №
60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г., 1 ТО, ТК). Тъй като
твърдението за наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия представлява твърдение за наличие на
съпричиняване от негова страна на този резултат, то следва да се предяви в
съдебното производство чрез възражение по чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Наличието на
принос на пострадалия ищец следва да бъде надлежно релевирано от
ответника чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и този
принос следва да е конкретно посочен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, - съответно,
обстоятелствата, които навежда ответника и на които основава възражението
си по чл. 51,ал.2 от ЗЗД също трябва да са конкретни. Несъмнено е, че с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността на ответника да
противопоставя доводи и възражения, основани на съществуващи и известни
му факти към този момент, съгласно чл. 133 във вр. с чл. 131,ал.2,т.5 от ГПК,
съответно, чл. 370 във вр. с чл. 367,ал.2,т.5 от ГПК. Надлежно възражение за
съпричиняване по чл. 51,ал.2 от ЗЗД в първоинстанционното производство
може да бъде направено обаче и след изтичане на срока за отговор на исковата
молба, но само ако е налице хипотезата на чл. 147,т.1 от ГПК по отношение на
обстоятелствата, на които се основава възражението, тъй като след като
възражението за принос на пострадалия по чл. 51,ал.2 от ЗЗД може да се
основава само на конкретни факти, страната не може да го направи преди да е
19
могла да узнае за тях (в тази насока – решение № 98/29.06.2016 г. на ВКС по
т.д. № 1499/2015 г., I ТО, ТК, решение № 134/18.11.2020 г. на ВКС по т.д. №
1422/2019 г., II ТО, ТК, решение №18/24.03.2021 г. на ВКС по т.д. № 696/2020
г., II ТО, ТК и решение № 61/13.07.2022 г. на ВКС по т.д.№ 237/2021 г., I ТО,
ТК). Възражението за съпричиняване може да бъде заявено съгласно чл.
147,т.1 от ГПК до момента на приключване на съдебното дирене пред
окръжния съд. Обстоятелства във връзка със съпричиняване на вредите не се
изследват от съда служебно, независимо от събрания по делото
доказателствен материал, а само ако е направено възражение за
съпричиняване от ответника в процесуалния за това срок за отговор. Следва
отново да се посочи, че за да бъде намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан от него по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване, като изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
В случая в отговора на исковата молба ответникът изрично заявява, че
ако бъде установено водачът на лекия автомобил К. да е извършвал действия,
с които да е предизвикал в някаква степен настъпването на сблъсък с ищеца,
той прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването
на сблъсък и към последвалите от него вреди. Заявено е, че е видно от
приложения констативен протокол, че колоездачът се е движил в нарушение
на ЗДвП, с което е отнел възможността на водача да го възприеме
своевременно и да избегне настъпването на сблъсък. Заявено е, че ищецът Б. в
нарушение на чл. 79 и сл. от ЗДвП при движението си по пътното платно е
осъществявал движение по платното без да е безопасно за останалите
участници в движението. Заявено е още, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на велосипедиста в резултат на неспазване на
вменените му задължения по смисъла на ЗДвП. Заявено е още, че като отделен
довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
ответникът сочи приноса за претърпените неимуществени вреди за ищеца,
който е управлявал велосипеда при нарушение на разпоредбите на ЗДвП и
20
ППЗДвП, като е пътувал без поставени каска, наколенки, подлакътници и е
допринесъл в значителна степен за повечето от получените травми в областта
на дясна подбедрица и др. Видно е следователно, че в отговора на исковата
молба ответникът изрично е заявил възражението с оглед посочено поведение
на ищеца – че ищецът в нарушение на чл. 79 и сл. от ЗДвП при движението си
по пътното платно е осъществявал движение по платното без да е безопасно за
останалите участници в движението. Изискванията към велосипеда и неговия
водач са посочени в нормите на чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП, като тези, които са
относими към твърдението на ответника за движение на велосипедиста по
платното без да е безопасно за останалите участници в движението и при
отнемане на възможността на водача да го възприеме своевременно и да
избегне настъпването на сблъсък са посочените в чл.79,т.т.3 и 5 от ЗДвП -
велосипедът да има изправен червен светлоотразител отзад, като се допуска
поставяне на устройство за излъчване на червена светлина отзад, както и да
има изправни бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата на велосипедите, и в чл.80 от ЗДвП - водачът
на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при
управлението му извън населените места през тъмната част на денонощието и
да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Съответно, за установяване на тези обстоятелства ответникът е ангажирал и
събирането на доказателства, като е поискал назначаване на САТЕ за
изследване и отговор на посочените задачи (включително дали велосипедът е
оборудван със светлини, каква е ширината на пътното платно в участъка на
сблъсъка и къде е точното място на настъпване на сблъсъка по ширина на
пътното платно). Установява се следователно, че е неоснователно оплакването
на жалбоподателя-ищец Д. Б. в подадената от него въззивна жалба, че
заявеното от ответника в отговора на въззивната жалба възражение за
съпричиняване от ищеца е общо, бланкетно, без да е посочено конкретно с кои
действия ищецът е допринесъл за настъпването на процесния инцидент, без
възражението да се основава на конкретни факти. Установява се, че заявеното
от ответника с отговора на исковата молба възражение е основано именно на
поведение на ответника, което окръжният съд е разгледал в обжалваното сега
решение – включващо управление на велосипеда без светлоотразителна
жилетка и неправилно разположение спрямо платното за движение.
В първото по делото открито съдебно заседание по делото на
21
3.04.2023 г. след доклада окръжният съд е приложил изпратената от
Прокуратурата документация на ДП № 4021/2021 г. на РП-П., ТО-Велинград,
ЗМ № 227/2021 г. на РУМВР-С.. В същото съдебно заседание от
пълномощника на ответното дружество е направено доказателствено искане
във връзка с приложената преписка от ДП. Заявено е, че от данните в
преписката става ясно, че велосипедистът има концентрация на алкохол в
кръвта 2,46 промила. Затова е поискано съдът да допусне допълнителни
въпроси към СМЕ, а именно вещото лице след като се запознае с ДП да даде
отговор на два въпроса - налице ли са данни за концентрация на алкохол в
кръвта на пострадалия Б. и в каква степен, по какъв начин тази концентрация
на алкохол в кръвта би повлияла върху способностите му да управлява
велосипед. Пълномощникът на ответника е заявил, че прави това искане във
връзка с наведеното възражение в отговора на исковата молба за
съпричиняване и настъпване на вредоносния резултат и че го прави в този
момент предвид обстоятелството, че данните за наличие на алкохол в кръвта
на велосипедиста не са били известно на ответника до този момент. Съдът
оставя без уважение искането на ответното застрахователно дружество за
установяване на обстоятелството, че към момента на процесното ПТП в
кръвта на ищеца е било установено наличие на концентрация на алкохол 2,46
промила, тъй като намира, че както в отговора на исковата молба, така и в
съдебното заседание при дадената възможност за допълване на нови факти и
обстоятелства, респективно възражения от страна на ответника в процеса, не е
наведено като такова възражение за съпричиняване предвид установено
наличие на алкохол в кръвта на пострадалия ищец, поради което искането за
събирането на такива относими доказателства се налага да бъде отхвърлено
поради настъпила преклузия. Това определение на окръжния съд е
неправилно. Действително, заявено е от представителя на ответника, че прави
доказателственото искане във връзка с вече наведеното в отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване, което с оглед изложеното в отговора не
се основава и на твърдение за съпричиняващо поведение на ищеца поради
управление на велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта, но е ясно
заявено, че в първото по делото съдебно заседание ответникът е узнал за
данните от ДП, че затова иска събиране на доказателства и че искането е във
връзка с вече заявеното възражение за съпричиняване от ищеца. В случая
следва да се приеме, че при условията на чл. 147,т.1 от ГПК ответникът е
22
заявявил и възражение за съпричиняване от ищеца на събитието и на
вредоносния резултат от ПТП с негово поведение да управлява велосипеда
след употреба на алкохол, при концентрация на алкохол в кръвта 2,46 промила,
т.е. при нарушение на забраната по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, която норма
забранява той като водач на ППС да го управлява с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. В производството пред окръжния съд не са събрани
други доказателства за установяване на това обстоятелство освен
съдържащите се такива в приложените документи от ДП, като писмените
доказателства и обясненията на ищеца, дадени в хода на ДП, няма пречка сега
да бъдат преценявани от апелативния съд. С въззивната жалба, подадена от
ответното застрахователно дружество, са изложени подробно аргументи и във
връзка с това нарушение на ответника като обосноваващо съпричиняване в
изключително голям размер без да е поискано събиране на доказателства от
апелативния съд, относно които доводи при тези обстоятелства апелативният
съд също следва да изложи съображения и да направи преценка на събраните
по делото от окръжния съд доказателства във връзка с претендираното от
ответника приложение в случая на нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД, уреждаща
намаляване на размера на дължимите в случая обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, ако увреденият е допринесъл за настъпването им.
Видно от заключението на САТЕ от 19.06.2023 г., изготвено от вещото
лице инж. В.Ф., общата ширина на пътното платно е 6 метра, разделено е на
две ленти всяка с широчина от по 3 метра, ударът е настъпил в дясната лента
за движение, върху която са били разположени лекият автомобил и
велосипедът, в конфликтна зона на първоначален контакт, която
приблизително се намира по широчина на около 1,10 м. наляво от дясната
ограничителна линия на пътя по посоката на движението им към гр. С.. Видно
от същото заключение, ПТП е възникнало към 6 часа преди изгрева на
слънцето в тъмната част на денонощието, по неосветен пътен участък,
движението на ППС би следвало да се извършва със запалени светлини на
осветителните им уредби, не са съществували препятствия или прегради пред
видимостта на двамата участници в ПТП. Видно от същото заключение,
съгласно анализа в момента преди удара велосипедистът е бил фронтално
разположен към автомобила, което означава, че той най-вероятно е бил
осветен от фронта на късите светлини на лекия автомобил. Видно от същото
заключение, в протокола за оглед има данни за състоянието на осветителните и
23
сигнализационни елементи на велосипеда след произшествието, а именно че
отзад на задния калник е имало монтиран светлоотразител с размери 3 см. на 4
см., не е уточнено с какъв цвят. Видно от заключението, светлоотразителят
може да се види от голяма разстояние, поне 100 метра съгласно европейските
изисквания, при облъчване с отразената от пътното платно светлина 0,1 лукса
от късите светлини на фаровете. В заключението на вещото лице е посочено,
че съгласно показанията на свидетеля Н.С., автоконтрольор от ДП, към
момента на ПТП пострадалият велосипедист Д. Б. е бил облечен с тъмни
връхни дрехи – тениска и къс панталон. Видно от заключението, при всички
случаи светлоотразителна жилетка върху велосипедиста с яркото си излъчване
би привличала вниманието на другите участници в движението и той би бил
възприет от по-голяма дистанция. Видно от същото заключение, ПТП е
технически предотвратимо за велосипедиста, ако е спазил задължението си
като участник в движението през тъмната част на деня да бъде сигнализиран и
видим за другите участници и се движи най-близко до дясната граница на
пътното платно. В съдебното заседание на окръжния съд на 26.06.2023 г. при
изслушването на вещото лице за приемане на заключението инж. Фотев е
потвърдил, че при велосипеда е наличен светлоотразител над задната гума, че
той изменя видимостта на водача над 100 метра и че водачът е могъл да го
забележи на 100 метра извън светлинното петно. Видно от същите обяснения
относно безопасната дистанция за движение на велосипедиста най-вдясно на
пътното платно, тази дистанция не е фиксирана и тя се определя от габаритите
и размера на пътното платно и личната преценка на велосипедиста, като при
път с широчина между 6-7 метра и ширина на едната лента за движение 3-3,5
метра безопасната дистанция, която трябва да се спазва от дясната
ограничителна линия на пътя от велосипедиста, трябва да бъде не повече от
50-60 см., при която се осигурява възможност на автомобил, който изпреварва
или заобикаля велосипедиста, спазвайки странична дистанция от порядъка на
0,8 метра, да остане в собствената си лента без да навлиза в лентата за
насрещно движение или да навлезе леко в нея и да не затруднява насрещно
движещите се ППС. Видно от същите обяснения, в случай, че водачът на
велосипеда се е движел на 50-60 см., а не на 1,10 м. от края на пътното платно,
по всяка вероятност би настъпил удар със страничното дясно огледало, което е
в рамките на максималната габаритна широчина на автомобила с оглед
намерените обективни находки на местопроизшествието следи от гуми, но
24
удар в торса, в тялото, в ръцете на велосипедиста. Видно от същите обяснения,
при движение на велосипедиста на разстояние 50-60 см. вдясно от края на
платното за движение, при всички случаи ако той е бил със светлоотразителна
жилетка тя се забелязва от голяма дистанция с оглед размера, формата и
цветовата гама, така че произшествието би било предотвратимо. Видно от
същите обяснения, няма обективни находки по пътя, които категорично да
навеждат на мисълта, че преди момента на удара велосипедистът е изменил
положението си върху пътното платно, тъй като деформациите по автомобила
и велосипеда са характерни за прав заден удар и ако велосипедистът е имал
някакво движение в момента на удара, за което ме у било нужно време, за да
го извърши, от порядъка на секунда-две, би следвало ударът да е със съвсем
други повреди и там деформациите ще бъдат други. Видно е от същите
обяснения, че при огледа на велосипеда след ПТП е констатирано, че предният
фар не е работел, но той в случая не играе роля, от гледната точка на водача на
автомобила тази светлина почти не се вижда. Видно от същите обяснения, на
мястото на ПТП няма светлини, участъкът е много труден, има крайпътни
дървета, които допълнително създават тъмнина, при ясно време те са като
облаци и засенчват пътния коридор.
Видно е от приложената документация от прекратеното досъдебно
производство, че в докладна записка от 9.08.2021 г. (л.15) от младши
инспектор при РУМВР-гр.С. е посочено, че велосипедистът Б. не е бил в
състояние да бъде изпробван на място за употреба на алкохол с техническо
средство, а е бил изследван в болницата и е отчетен положителен резултат от
2,46 промила алкохол. По преписката с писмо от 13.09.2022 г. е приложена
разпечатка от техническо средство алкотест дрегер (л.26). Видно от
показанията на Д. Б., разпитан като свидетел в ДП, по протокола за разпит от
4.10.2021 г. (л.28), той заявява, че колелото му няма фар и светлоотразител,
той бил облечен с къси панталони и тениска, тъмни на цвят, нямал
светлоотразителна жилетка, не е пил преди да тръгне на работа, пил алкохол
вечерта на 8.08.2021 г. - около 700 грама пелин, сутринта при тръгването на
работа се чувствал напълно адекватен, усетил удар отзад и видял светлини от
кола вече като бил на земята, не помни в болницата да са идвали полицаи да
го пробват за алкохол непосредствено след инцидента, изобщо не помни на
мястото на произшествието да е виждал полицаи, категоричен е че
непосредствено преди да бъде блъснат от автомобила не е кръшнал, държал
25
кормилото и карал само направо плътно вдясно по асфалта, на мястото няма
осветление, този път е като тунел – отвсякъде е обрасъл и има орехи и от
двете страни на пътното платно, няма обособена велоалея.
Установява се следователно от заключението на САТЕ, от обясненията
на вещото лице Фотев в съдебното заседание, от разпечатката от документите
по ДП и от обясненията на ищеца като свидетел при разпита в ДП, че в
момента на ПТП той не е изпълнил двете изискванията на чл. 80 от ЗДвП –
като водач на велосипед да ползва светлоотразителна жилетка при
управлението на велосипеда извън населените места през тъмната част на
денонощието и да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение, както и е нарушил забраната на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП –
да не управлява велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда. Установява се от заключението и обясненията на вещото лице, че
първите две нарушения са допринесли за настъпването на ПТП, като при
спазване на изискването по чл. 80,т.1 от ЗДвП да носи светлоотразителна
жилетка той е щял да бъде видим от значително разстояние от водача на лекия
автомобил и така ПТП е нямало да настъпи, а при спазване на изискването по
чл. 80,т.2 от ЗДвП да се движи на разстояние не повече от 50-60 см. вдясно от
края на пътното платно ударът е щял да бъде по-лек (със страничното дясно
огледало на автомобила, в торса, в тялото, в ръцете на велосипедиста), поради
което се установява от ответника наличие на твърдяното съпричиняващо
поведение на ищеца като велосипедист, което да е в конкретна причинна
връзка с настъпването на ПТП и с настъпилите вследствие на ПТП негови
увреждания, поради което правилно окръжният съд е приел, че възражението
на ответника за съпричиняване от ищеца на вредите е основателно, съответно,
това обстоятелство е отчетено като основание за намаляване на определеното
на ищеца обезщетение при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Относно
нарушението на ищеца като велосипедист на изискването на чл. 5,ал.3,т.1 от
ЗДвП (на забраната за управление на ППС след употреба на алкохол над 0,5
промила) обаче в случая не се установява от ответника това портивоправно
поведение да е също довело до настъпването на ПТП и на вредоносния
резултат. Както е обяснило вещото лице, в случая не се установява
движението на велосипедиста да е било нестабилно (лъкатушене) вследствие
повлияване от алкохола - няма обективни находки по пътя, които категорично
да навеждат на мисълта, че преди момента на удара велосипедистът е изменил
26
положението си върху пътното платно, тъй като деформациите по автомобила
и велосипеда са характерни за прав заден удар и ако велосипедистът е имал
някакво движение в момента на удара, за което му е било нужно време, за да
го извърши, от порядъка на секунда-две, би следвало ударът да е със съвсем
други повреди и там деформациите ще бъдат други. Тъй като приложението
на правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на пряка
причинна връзка между вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с
което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането, а в случая ударът е прав заден и не е предизвикан или
повлиян от нестабилно движение на велосипеда, респективно което да се
дължи на употребата на алкохол, то не може да се приеме, че това
противоправно поведение на велосипедиста да управлява велосипеда след
употребата на алкохол е обусловило в някаква степен настъпването на ПТП и
на вредоносния резултат. След като в случая не са събрани категорични
доказателства, че без това нарушение вредите не биха настъпили или биха
били в по-малък обем, а, напротив, установено е, че нарушението на чл.
5,ал.3,т. 1 от ЗДвП не е допринесло за ПТП и настъпилия вредоносен резултат,
то следва преценката по чл. 51,ал.2 от ЗЗД да се извърши само с оглед
допуснатите от ищеца нарушения на двете изисквания на чл. 80 от ЗДвП – не е
ползвал светлоотразителна жилетка при управлението на велосипеда извън
населените места през тъмната част на денонощието и не се е движил
възможно най-близко до дясната граница на платното за движение. При
сравнението между това негово поведение и поведението на водача на лекия
автомобил К. (нарушение на изискването на чл. 20, ал.2 от ЗДвП – движел се е
със скорост 84,5 км./ч. при технически съобразена в случая скорост на къси
светлини не по-висока от 57,7 км./ч. и е могъл да забележи светлоотразителя
на велосипеда от дистанция 100 и повече метра, при което е могло в рамките
на опасната зона да намали скоростта и да спре и така е имал техническата
възможност да избегне произшествието) следва да се приеме, че приносът на
ищеца за настъпването на ПТП и на вредите от него е в размер на 20%, както
правилно е определил и окръжният съд, поради което дължимите му
обезщетения следва да бъдат намалени от 30 000 лв. на 24 000 лв. за
неимуществените вреди и от 1840,44 лв. на 1 472,35 лв. за имуществените
вреди. Неоснователни са следователно и заявените в двете въззивни жалби
оплаквания от двете страни по спора за неправилност на обжалваното
27
решение поради допуснато от окръжния съд нарушение на разпоредбата на чл.
51, ал.2 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ответника във висок размер и
оспорвано от ищеца съпричиняване на увреждането от ищеца, което е
основание за намаляване на обезщетенията. Решението на окръжния съд
следва да бъде потвърдено в неговите части, с които в полза на ищеца и в
тежест на ответника са присъдени тези две суми като обезщетения.
Несъмнено е, че поради основателността на исковете за присъждане на
обезщетенията за неимуществени вреди и за имуществени вреди, с оглед
нормата на чл. 429, ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ сумите на обезщетенията се дължат
ведно със законната лихва върху тях. Няма спор между страните
понастоящем, че лихвата се дължи от датата, приета и посочена в решението
на окръжния съд 2.10.2021 г. Във въззивните жалби няма изложени
самостоятелни оплаквания и искания на страните по спора относно така
присъдената начална дата на дължимата законна лихва. Решението не се
оспорва нито в частта му, с която лихвата е присъдата от датата 2.10.2021 г.,
нито в частта му, с която претенцията за лихва е отхвърлена за времето от
10.03.2021 г. до 2.10.2021 г. (въпреки че в съдебното заседание на окръжния
съд на 3.04.2023 г. началната дата е била променена на 13.09.2021 г.). При
условията на чл. 269 от ГПК апелативният съд няма основания да разглежда
въпроса относно правилност на определянето на началната дата на
присъдената лихва 2.10.2021 г. по отношение на обезщетението за
неимуществени вреди и частичното отхвърляне на претенциите за лихви за
времето от 10.03.2021 г. до 2.10.2021 г., но следва да се произнесе в рамките на
подадената от ответното дружество въззивна жалба относно допустимостта на
присъждането на законна лихва от датата 2.10.2021 г. върху сумата на
обезщетението за имуществените вреди. Видно е, че в исковата молба е
заявено от ищеца искане сумата за обезщетение за имуществените вреди да се
присъди ведно със законна лихва от датата на завеждането на исковата молба,
която е 1.08.2022 г., а лихвата е присъдена от окръжния съд от датата
2.10.2021 г., която е по-ранна дата. Налице е следователно присъждане
вповече (плюс петитум) от поисканото, поради което решението на окръжния
съд се явява недопустимо в частта му, с която законната лихва върху
обезщетението от 1 472,35 лв. е присъдена за времето от 2.10.2021 г. до
1.08.2022 г., и то следва да бъде обезсилено само в тази негова част, като бъде
потвърдено относно присъждането на законната лихва върху тази сума с
28
начална дата 1.08.2022 г.
Установява се, че подадените две въззивни жалби са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение на окръжния
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните негови части, като бъде
частично обезсилено само относно посочения по-горе период на присъждане
на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди. С оглед вида на
това обезсилване, то не се отразява върху изчисленията относно разноските,
присъдени от окръжния съд, поради което решението на окръжния съд следва
да бъде потвърдено и в частта му за разноските.
С оглед резултата от въззивното обжалване няма основания да се
присъждат разноски за ДТ (внесена от жалбоподателя-ответник, а
жалбоподателят-ищец е освободен от внасянето й по реда на чл. 83,ал.2 от
ГПК с определение на окръжния съд от 5.10.2022 г.) в полза на
жалбоподателя-застрахователно дружество и в полза на съда по реда на чл.
78,ал.6 от ГПК (в тази насока – определение № 1844/26.06.2023 г. на ВКС по
к.ч.гр.д. № 316/2023 г., 3 ГО, 4 ГС).
Поради отхвърляне на подадената от ищеца Б. въззивна жалба
застрахователното дружество като ответник по нея има основание да
претендира за присъждане на разноски за осъществяването на своята защита
по тази жалба, каквато претенция е заявена в съдебното заседание на
апелативния съд на 25.09.2024 г.– претендира се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като е представен списък на разноските и
пълномощно за явилия се в съдебното заседание юрисконсулт. Съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от
НЗПП, възнаграждението следва да се определя в размер от 100 до 360 лв.,
като в случая няма основания за приложение на нормата на чл. 25,ал.2 от
НЗПП, съгласно която за защита по дела с материален интерес над 10 000
възнаграждението може да бъде увеличена с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по алинея 1. Като се отчита, че не е изготвен писмен
отговор на въззивната жалба, подадена от ищеца Б., а само е заявено
становище за нейна неоснователност в първото изречение на подадената от
дружеството насрещна въззивна жалба, както и е потвърдено това становище
в откритото съдебно заседание на апелативния съд на 25.09.2024 г. от
пълномощника-юрисконсулт на дружеството, следва възнаграждението да се
29
определи в размер на 100 лв.
Поради отхвърлянето на подадената от дружеството въззивна жалба
ответникът по нея и ищец по спора Б. има право на разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая с молбата от 24.09.2024 г. от пълномощника на Б. се
претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, дължимо съгласно
чл. 38,ал.2 от ЗА. Видно от представения с тази молба договор за правна
защита и съдействие, сключен на 10.09.2024 г. между ищеца Б. и адвокат Г. Й.,
договорено е осъществяване на процесуално представителство от адвоката
пред апелативния съд безплатно по реда на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. На адвокат Й.
следва да бъде определено и присъдено възнаграждение при съобразяване
като ориентир на размерите, посочени в нормите на чл. 7,ал.2,т.2 и т.3 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - в размер на 400 лв. за защитата по жалбата относно иска за
присъждане на обезщетение за имуществените вреди и в размер на 1 300 лв. за
защитата по жалбата относно иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, или общо 1 700 лв., като за определянето на тези
минимални размери се отчита обстоятелството, че не е изготвен от
пълномощника-адвокат писмен отговор на подадената от ответното
дружество въззивна жалба, а само с молбата от 24.09.2024 г. е заявено, че се
оспорва насрещната въззивна жалба, като пълномощникът не се явява в
съдебното заседание.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/5.07.2023 г., постановено по т.д. №
126/2022 г. на ОС-П., поправено относно ОФГ с решение № 14/12.01.2024 г. (с
оглед поправката в този съдебен акт с решение № 6/15.01.2024 г.), В
ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които (след поправката на ОФГ) е
осъдена „З. к. Л.И.“АД-гр.С. да заплати на Д. И. Б. на основание чл. 432,ал.1
от КЗ сумата 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, и сумата 1 472,35 лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди, при съобразяване установеното
съпричиняване в размер на 20%, ведно със законната лихва върху сумата
24 000 лв., считано от 02.10.2021 г. до окончателното плащане на тази
30
главница, и ведно със законната лихва върху сумата 1 472,35 лв., считано от
1.08.2022 г. до окончателното плащане на тази главница, които неимуществени
и имуществени вреди са претърпени вследствие на ПТП, станало на
09.08.2021 г. при движение на автомобила, управляван от И.Ц.К., в посока от
с.З., общ.С. към гр.С. по път III-8402, в зоната на км 7+802, който е застигнал
велосипедиста Д. И. Б. и му е нанесъл удар на 1,10 метра от десния край на
лентата за движение на двете ППС, като с деянието си по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в многофрагментно
счупване на двете кости на дясната подбедрица - голям и малък пищял и
охлузвания на крайниците, причинило трайно затрудняване движенията на
десния долен крайник по смисъла на чл. 129 НК, и е отхвърлен искът по чл.
432,ал.1 от КЗ за разликата от 24 000 лв. до 30 000 лв., представляваща
претендирани неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
разликата над 24 000 лв. до 30 000 лв. от 2.10.2021 г., както и е осъден
ответникът „З. к. Л.И.“АД-гр.С. да заплати на адвокат Г. Й. Й. сумата 2560
лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38,ал.2 от ЗА, дължимо по съразмерност съобразно уважената претенция за
неимуществени вреди, и сумата 447,20 лв. – дължимо адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА по съразмерност съобразно
уважената претенция за имуществени вреди, или общо 3007,20 лв., осъден е
ищецът Д. И. Б. да заплати на „З. к. Л.И.“АД-гр.С. на основание чл.78,ал.3 от
ГПК сумата 448,87 лв., -сторени разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещи лица и свидетели,
изчислени по съразмерност с оглед отхвърлената част на претенциите, осъден
е ответникът „З. к. Л.И.“АД-гр.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на
1 018,89 лв. и разноски в размер на 291,13 лева – представляваща
възнаграждение за вещи лица, които са изплатени от бюджета на съда,
изчислени по съразмерност с оглед уважената част на исковете, както и сумата
5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо постановено решение № 88/5.07.2023
г., постановено по т.д. № 126/2022 г. на ОС-П., поправено относно ОФГ с
решение № 14/12.01.2024 г. (с оглед поправката в този съдебен акт с решение
№ 6/15.01.2024 г.), В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която (след
поправката на ОФГ) е осъдена „З. к. Л.И.“АД-гр.С. да заплати на Д. И. Б.
31
законна лихва за времето от 2.10.2021 г. до 1.08.2022 г. върху сумата 1 472,35
лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП, станало на 09.08.2021 г. при движение на
лекия автомобил „О.А.“ с рег. № ....., управляван от И.Ц.К..
ОСЪЖДА Д. И. Б., ЕГН ********** от с. К., ул.“С.“20, община С.,
област П. да заплати на „З. к. Л.И.“АД-гр.С., бул. „С.ш.“67-А, ЕИК .... сумата
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК за
защитата на дружеството против подадената от Б. въззивна жалба.
ОСЪЖДА „З. к. Л.И.“АД-гр.С., бул. „С.ш.“67-А, ЕИК .... да заплати на
адвокат Г. Й. Й. от САК със служебен адрес гр. С., бул. „Е. и Х.“85,ет.2,ап.6
сумата 1 700 лв. – дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от
ЗА за осъществената от него защита на ищеца Д. И. Б. по подадената от
дружеството въззивна жалба във второинстанционното производство по спора
пред АС-Пловдив.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32