Р Е Ш Е Н И Е
20.06.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
06.06. 2018
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 375 2018
дело № по описа за година.
Производството е по реда на глава XXV от ГПК във вр. с чл. 344, ал. 1 КТ и е образувано по искова молба от М.М.И. с ЕГН:********** против „ТЕЦ - Бобов дол” ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община Бобов дол, село Голямо село. Претенциите на ищеца включват искане съдът да постанови решение, с което: да бъде признато уволнението за незаконно, като бъде отменена като незаконосъобразни заповед № 01/04.01.2018г. и заповед № 01/08.01.2018г. на изпълнителния директор на „ТЕЦ - Бобов дол” ЕАД; на основание чл.225, ал.1 КТ да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 13 876.20 лв. за времето, за което е останал без работа – от 05.01.2018г. до 05.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; на основание чл.344, ал.1, т.4 КТ да бъде извършена поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка; на основание чл.226, ал.2 КТ да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 2522.94 лв. поради задържа на трудовата му книжка за периода от 06.12.2018г. до 08.012018г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените разноски в производството.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 53/30.11.1998г., сключен между него и„ТЕЦ - Бобов дол” ЕАД, считано от същата дата е бил назначен на длъжност „ПМПК", с място на работа „Котелен", за определен срок, с основно месечно трудово възнаграждение от 295 лева. В последствие с допълнително споразумение към този трудов договор № 030/12.02.2016г. с работодателя се споразумели за следното, считано от 01.02.2016г. за работно място: оперативно ръководство - ДИС, длъжност: инженер, производство, с индивидуална основна месечна заплата: 1450 лева, с допълнително възнаграждение: КТУ - 300 лева, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 19 °/о, възнагражденията да се изплащат - авансово и окончателно всеки следващ месец, на пълно работно време - 8 часа, за неопределено време, с основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Тъй като към 06.12.2017г. не му било изплатено трудовото възнаграждение за месец октомври 2017г. подал заявление от 06.12.2017г., с което е уведомил работодателя, че на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, едностранно, без предизвестие прекратява трудовото си правоотношение, считано от 06.12.2017г. На същата дата му бил връчен отговор, с който му било отговорено, че не е изтекъл срока за изплащане на дължимите възнаграждения. През м.януари получил и писмо изх. № ЧР-01-14/04.01.2018г. с приложена към същото заповед № 01/04.01.2018г. Със същата на основание чл.186 във вр. с чл.188, т.3, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ е наказан с „дисциплинарно уволнение", считано от 04.01.2018г. Мотивите за налагане на това наказание са, че не се е явил на работа на 08.12.2017г. и 09.12.2017г., с което е извършил грубо нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ. На 08.01.2018г. от „ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ" ЕАД му е връчена покана да представи пред ръководството на дружеството декларация, от която да е видно дали не попада в някоя от категориите, защитени по чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Работодателят е прекратил трудовото му правоотношение с дружеството със заповед № 01/08.01.2018г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и заповедта му е връчена на 08.01.2018г., заедно с оформена трудова книжка. Конкретния случай попада в тази хипотеза на чл.327, ал.1, т.2 от КТ, тъй като до 05.12.2017г. не му е заплатено трудовото възнаграждение за месец октомври на 2017г. Същото е следвало да му бъде заплатено до края на м. ноември на 2017г. съгласно договореното в допълнително споразумение № 030/20.02.2016г. Поради това счита, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, тъй като с нея е прекратено трудово правоотношение, което вече не съществува. Счита, че и заповед № 01/04.01.2018г. за налагане на дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, тъй като за датите 08.12.2017 и 09.12.2017г. той не е бил в трудово правоотношение с „ТЕЦ -БОБОВ ДОЛ" ЕАД. Освен издаване на незаконосъобразните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото му правоотношение ответника му е нанесъл реални вреди, като е задържал трудовата му книжка за периода от 06.12.2017г. до 08.01.2018г. в размер на брутното ми трудово възнаграждение за този период от 2522.94 лв.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. С него заявява, че предявените искове са неоснователни. Излага подробни съображения за законността на процесното уволнение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно, а и от представеното по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника, произтичащи от по силата на трудов договор № 53/30.11.1998г., като считано от същата дата е бил назначен на длъжност „ПМПК", с място на работа „Котелен", за определен срок, с основно месечно трудово възнаграждение от 295 лева. В последствие с допълнително споразумение към този трудов договор № 030/12.02.2016г. е установено работно място: оперативно ръководство – ДИС и длъжност: инженер, производство, индивидуална основна месечна заплата в размер на 1450 лева, с допълнително възнаграждение: КТУ - 300 лева, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 19 %.
Със заявление с вх. №3084 от 06.12.2017г. М.М.И. е уведомил изпълнителния директор на „ТЕЦ - Бобов дол” ЕАД, че към 06.12.2017г. не му е изплатено трудовото възнаграждение за месец октомври 2017г., поради което и на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, едностранно, без предизвестие прекратява трудовото си правоотношение, считано от 06.12.2017г. На същата дата на М.М.И. му бил връчен отговор от работодателя, че не е изтекъл срокът за изплащане на дължимите възнаграждения, поради което липсва посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Видно е от писмо с изх. №17272635/28.12.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Кюстендил, че във връзка с подаден сигнал вх.№1730б339-239/11.12.2017г. на 22.12.2017г. представители на Д"ИТ" - Кюстендил са извършили проверка на „ТЕЦ Бо6ов дол" ЕАД, с.Големо село, обл.Кюстендил. При проверката е констатирано, че на 06.12.2017г. М.М.И., назначен на длъжност „инженер производство" е подал до работодателя заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение за месец октомври 2017г. С последното допълнително споразумение №030/12.02.2016г. към трудов договор №53/30.11.1998г. е определена периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение, а именно: авансово и окончателно всеки следващ месец. Половината от дължимото трудово възнаграждение за м.октомври 2017г. е изплатено на 06.12.2017 г., а останалата част на 14.12.2017г. Към датата на подаване на заявлението има забава в изплащането на трудовото възнаграждение, поради което трудовото правоотношение следва да се счита за прекратено от датата на подаване на заявлението - 06.12.2017г. До момента на проверката работодателят не е издал заповед за уволнение на М.М.И. – „инженер производство” или друг документ, с който се удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение в нарушение на чл.128а, ал.2 от КТ. За отстраняване на допуснатото нарушение на работодателя „ТЕЦ Бобов дол" ЕАД е дадено задължително за изпълнение предписание в срок до 30.12.2017г. да издаде заповед за уволнение на М.М.И. - „инженер производство'' или друг документ, с който се удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение. След прекратяването на трудовото правоотношение в трудовата книжка на лицето да бъдат вписани всички обстоятелства, свързани с трудовата му дейност съгласно изискванията на чл.350, ал.1 КТ.
Към писмо изх. № ЧР-01-14/04.01.2018г. до М.М.И., получено от последния на 05.01.2018г., е приложена заповед № 01/04.01.2018г. на работодателя. Със същата на основание чл.186 във вр. с чл.188, т.3, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ е наказан с „дисциплинарно уволнение", считано от 04.01.2018г. Мотивите за налагане на това наказание са, че не се е явил на работа на 08.12.2017г. и 09.12.2017г., с което е извършил грубо нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ.
На 08.01.2018г. от „ТЕЦ Бобов дол" ЕАД на ищеца е връчена покана да представи пред ръководството на дружеството декларация, от която да е видно дали не попада в някоя от категориите, защитени по чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Работодателят е прекратил трудовото му правоотношение с дружеството със заповед № 01/08.01.2018г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, която му е връчена на 08.01.2018г., заедно с оформена трудова книжка.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че БТВ, което отговоря на изискванията на чл.228 КТ и може да служи за база при определянето на обезщетението с правно основание чл.225 КТ, е за месец септември 2018г. и възлиза на 2222.42 лв. Размерът на дължимото обезщетение на основание чл.226, ал.2 КТ за задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от 0б.12.2017г. до 08.01.2018г. е на стойност 2222.42 лв. Дължимото обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ в размер на шестмесечното брутно трудова възнаграждение, считано от 05.01.2018г. до 05.07.2018г .е на стойност 13334.52 лв.
От свидетелските показания на И.А.Д., служител в „ТЕЦ Бобов дол" ЕАД, се установява, че ищецът многократно е споделял със свидетеля, че забавянето на изплащане на трудовото възнаграждение му създава съществени затруднения – има задължения, които не може да изпълнява поради забавянето. На 06.12.2017г. е взел окончателно решение и е депозирал заявление за напускане на работата поради забавеното изплащане на трудовите му възнаграждения. След това не е могъл да започне работа при друг работодател, тъй като трудовата му книжка не била оформена и върната. Тя му била връчена чак един месец по-късно на 08.01.2018г., като в нея било отразено основание за прекратяване на трудовото правоотношение – дисциплинарно уволнение. Впоследствие от няколко места получил отказ да бъде назначен на работа поради основанието, въз основа на което е уволнен.
В съдебно заседание на 06.06.2018г. е извършена констатация от трудовата книжка на ищеца, при която е установено, че не е започвал работа след прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 05.01.2018г.
Анализът на фактическата обстановка, налага
следните правни изводи:
По иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
От описаните по-горе писмени доказателства се установява, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на основание сключен писмен трудов договор и е прекратено на основание на основание чл.327, ал.1, т.2, пр.1 КТ – без предизвестие поради забавяне изплащането на трудово възнаграждение, считано от 06.12.2017г., когато работникът е заемал длъжността „инженер, производство” на предприятието.
Тъй като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл.327, ал.1, т.2, пр.1 КТ, работникът не е бил длъжен да отправи писмено предизвестие до работодателя и следва да се приеме, че правоотношението е прекратено на 06.12.2017г. От приетите по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че заплащането на трудовото възнаграждение е било забавено повече от два месеца към момента на депозирането на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Показателни за този извод са констатациите, отразени в писмо с изх. №17272635/28.12.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Кюстендил. Напълно неоснователни са твърденията на ответника, че не е било налице забавено изплащане на възнагражденията. Също така заповед №127 от 20.06.2016г., на която се позовава работодателя и която касае заплащане на дължимо трудовото възнаграждение за преходен месец окончателно на по-следващия месец, не обвързва по никакъв начин работниците, в частност ищеца. Няма данни последният да е изразявал съгласие със цитираната заповед. Освен това съгласно съдържанието на чл.270, ал.2 КТ е допустимо по взаимно съгласие между работник и работодател да бъде определен начина на заплащане на дължимото трудово възнаграждение в рамките на текущия месец ( еднократно, на две части и т.н.), но не и да се отлага във времето след съответния месец заплащането на вече дължимо трудово възнаграждение. Ето защо въпросната заповед противоречи на чл.270, ал.2 КТ, с оглед на което е незаконосъобразна.
Доколкото към 04.01.2018г., респективно към 08.01.2018г., трудовото правоотношение между страните в настоящото производство е било прекратено, то издадените заповед № 01/04.01.2018г., с която на основание чл.186 във вр. с чл.188, т.3, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ ищецът е наказан с „дисциплинарно уволнение" и заповед № 01/08.01.2018г., с която работодателят е прекратил трудовото му правоотношение с дружеството със на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, са безпредметни и незаконосъобразни. Няма как ищецът да е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение - не се е явил на работа на 08.12.2017г. и 09.12.2017г., тъй като считано от 06.12.2017г. трудовото му правоотношение е било прекратено. Поради изложените съображения дисциплинарното уволнение се явява незаконно, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
Относно
акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ:
Основателен е искът за заплащане на обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в следствие оставането му без работа. За да бъде уважена претенцията съдът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) уволнението на съответния работник или служител да бъде признато за незаконно; 2) работникът или служителят да е претърпял вреди, имащи имуществен характер; 3) претърпените вреди да са следствие от незаконното уволнение .От събраните по делото доказателства се установи, че след извършване на процесното уволнение М.М.И. не е започвал работа по друго трудово правоотношение, считано до датата 06.06.2018г. включително /датата, на която на съда е представена трудовата книжка на ищеца за констатиране на въпросното обстоятелство/. По този начин И. е бил лишен от възможността срещу престиран от него труд, да получава трудово възнаграждение за период от шест месеца след датата на уволнението, а вредите, имащи имуществен характер, представляват пропуснати ползи. Същите са следствие именно от незаконното уволнение, извършено от работодателя. За база при изчисляване размера на обезщетението следва да послужи брутното трудово възнаграждение, което ищецът е получил за последния пълен отработен месец /чл.228 ал.1 от КТ/. Установява се от назначената съдебно-счетоводна експертиза, че това е месец септември 2018г., за който полученото БТВ възлиза на 2222.42 лв. Шесткратният му размер възлиза на сумата от 13334.52 лв. Освен това се установява от събраните доказателства, че опитите на ищеца да започне работа при друг работодател, са се указали неуспешни поради основанието което е отразено в трудовата му книжка за прекратяване на трудовото правоотношение – „дисциплинарно уволнение“.
Основателен е и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ, като работодателят следва да бъде задължен да поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, като бъде посочено действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл.327, ал.1, т.2, пр.1 КТ.
По иска с
правно основание чл.226,
ал.2 КТ:
От събраните в производството доказателства се установява, че трудовата книжка на ищеца е неправомерно задържана от работодателя за периода от 06.12.2018г. до 08.012018г., поради което следва да му бъде присъдено обезщетение в размер съгласно чл.226, ал.3 КТ възлизащ на 2222.42 лв.
Относно
разноските:
Ищецът на основание чл.359 КТ не дължи заплащане на такси и разноски. С оглед изхода на спора на уважаване подлежи претенцията му за присъждане на разноски за изплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 450 лв.
Ответната
страна дължи заплащане по сметката на РС-Дупница на сумата от 60 лева,
представляваща държавна такса за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ,
622.28 лева за исковете по чл.225, ал.1 КТ и чл.226, ал.2 КТ, както и разноски
за вещи лица, сторени от бюджета на съда в общ размер на 125 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М.М.И. с ЕГН:********** и ОТМЕНЯ като незаконосъобразни заповед № 01/04.01.2018г. и заповед № 01/08.01.2018г. на изпълнителния директор на „ТЕЦ - Бобов дол” ЕАД.
ЗАДЪЛЖАВА „ТЕЦ - Бобов дол” ЕАД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община
Бобов дол, село Голямо село, на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ да извърши
поправка в трудовата книжка на М.М.И. с ЕГН:**********, като заличи вписаното в
нея дисциплинарно уволнение и впише чл.327, ал.1, т.2 КТ като правно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА „ТЕЦ - Бобов дол” ЕАД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община
Бобов дол, село Голямо село, да заплати на основание чл.225, ал.1 КТ на М.М.И.
с ЕГН:********** сумата от 13334.52 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за период от шест
месеца (05.01.2018г. 05.07.2018г.) - времето, през което е останал без работа,
поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.07.2018г. до окончателното изплащане,
като отхвърля исковата претенция над уважения размер до пълния претендиран
такъв от 13876.20 лв.
ОСЪЖДА „ТЕЦ - Бобов дол” ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община Бобов дол, село Голямо село, да заплати на основание чл.226, ал.2 КТ на М.М.И. с ЕГН:********** сумата от 2222.42 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за неправомерно задържана от работодателя трудова книжка на ищеца за периода от 06.12.2018г. до 08.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2018г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковата претенция над уважения размер до пълния претендиран такъв от 2522.94 лв.
ОСЪЖДА „ТЕЦ - Бобов дол” ЕАД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община
Бобов дол, село Голямо село, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на М.М.И.
с ЕГН:********** сторени разноски по делото за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА „ТЕЦ - Бобов дол” ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община Бобов дол, село Голямо село, да заплати по сметка на РС-Дупница следните суми: 682.28 лв. - дължима държавна такса, както и 125 лв. разноски за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 20.06.2018г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: