№ 5900
гр. София, 05.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ в закрито заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110134712 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420 ГПК
Длъжникът по делото-(длъжник), чрез процесуалния си представител-юрк.Т.И., е подал
искане вх.№42054/18.08.2021 г. по чл.420, ал.1, т.1 ГПК да се спре незабавното изпълнение
на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. по настоящото дело.
В искането на длъжника по делото се сочи, че вземането-предмет на издадената заповед
не се дължи от Държавата, защото липсват предпоставките за правоприемство по чл.11 ЗН-
налице са наследници на длъжника от ІV ред, които не са се отказали от неговото
наследство. Следователно вземането-предмет на заявлението не се дължи и е налице
основанието по чл.420, ал.2, т.1 ГПК за спиране на изпълнението.
В отговора си кредиторът-заявител в производството поддържа, че искането е
неоснователно, към него няма приложени писмени доказателства, подкрепящи твърденията
в него; няма други наследници, включително от ІV ред-до VІ съребрена линия, които да са
призовани към наследяване, поради което наследството е преминало към длъжника по
делото съгласно чл.11 ЗН. Изводът в цитираната от длъжника съдебна практика касае само
хипотезата на роднини до VІ степен по съребрена линия, изключени от наследяване по
силата на чл.8, ал.4, пр.2 ЗН, а не и за низходящите на отказалите се от наследството-в
противен случай ще се стигне до наследяване по право на заместване, което в ІV ред
наследници е недопустимо.
І. По допустимостта на искането по чл.420 ГПК:
1
Искането за спиране по чл.420 ГПК не е обусловено от срок (след изменението със
ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.100/20.12.2019 г.).
Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК в срок срещу издадената по делото
заповед за незабавно изпълнение.
Други предпоставки за допустимост на искането не са предвидени в закона, поради което
искането е допустимо.
ІІ. По основателността на молбата по чл.420 ГПК:
Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на ипотечен акт (нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека) на основание чл.417, т.6 ГПК, а съгласно чл.420, ал.1
ГПК в този случай подаденото в срок възражение срещу заповедта не спира нейното
изпълнение.
1. Не е налице основанието за спиране на изпълнението по чл.420, ал.1 ГПК.
По делото не е представено надлежно обезпечение по чл.180-181 ЗЗД.
По делото длъжникът не представя доказателства за учредяване на нито едно от
предвидените в чл.180-181 ЗЗД обезпечения пред съд, поради което такова основание за
спиране не е налице.
2. Според чл.420, ал.2 ГПК „Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре
и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че:“ вземането не се дължи (т.1); вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител (т.2), или
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител (т.3).
Следователно в настоящия случай с оглед доводите на длъжника следва да се приеме, че
той се позовава на основанието за спиране по чл.420, ал.2, т.1 ГПК.
За да е налице основанието за спиране на незабавното изпълнение по чл.420, ал.2, т.1
ГПК, към искането по чл.420 ГПК следва да са представени писмени доказателства, че
„вземането не се дължи“-следователно касае се за такива писмени доказателства, които:
1) са различни от документа по чл.417 ГПК, и
2) които или разколебават неговата удостоверителна стойност по отношение вземането на
заявителя, или установяват вероятното последващо погасяване или отпадане на това
вземане.
От удостоверение за наследници изх.№РЛЦ19-ДИ11-75/09.05.2019 г. на район Лозенец-
Столична община, се установява, че длъжникът по договора за заем и по ипотечния акт
2
Л.Д.Г. е починал на 17.02. 2019 г. и е оставил за свои наследници по закон наследници от ІV
ред-роднини по съребрена линия от ІV степен-първи братовчеди: К.Б.Г.-дете на чичо на
наследодателя (на брат на неговия баща), М.М.П. и А.М.П.-деца на вуйчо на наследодателя
(на брат на неговата майка)-всички тези роднини от ІV степен по съребрена линия са и
низходящи на лица от еднаква степен на родство спрямо наследодателя; видно от
доказателствата по делото (л.18-20 от делото) и тримата роднини от ІV степен са се отказали
от наследството на Л.Д.Г..
От удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№РЛЦ19-ДИ11-75/09.05.2019 г. на
район Лозенец-Столична община, се установява, че Л.Д.Г. е починал неженен, а има
роднини от V степен по съребрена линия: Ц Х.а П и Б Х. П (деца на К.Б.Г.); от
доказателствата по делото (л.32 и 34 от делото) се установява, че и двамата посочени
роднини от V степен по съребрена линия са се отказали от наследството на Л.Д.Г..
От справка за родственици (л.70 от делото) се установява, че Б Х. П има дете-Ф Б П,
родено на 21.10.2018 г.; Ф Б П е роднина на Л.Д.Г. от VІ степен по съребрена линия е бил
роден към датата на откриване на наследството.
Наследяването в последния-ІV ред наследници е уредено в чл.8, ал.4 ЗН, като в чл.8, ал.4,
изр.І ЗН („Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и
сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен
включително“) са посочени роднините-наследници по закон на наследодателя, а в чл.8, ал.4,
изр.ІІ ЗН („По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-
далечния по степен.“) е регламентирано подреждането на наследниците от различните
родствени линии и степени на родство по съребрена линия в рамките на ІV ред наследници
по закон.
Наследяването по право на заместване (което става „по коляно“-чл.10, ал.3 ЗН) е
регламентирано в чл.10 ЗН само за първите 3 реда наследници, поради което основателно е
твърдението на кредитора, че в ІV ред не е предвидено наследяване по право на заместване
(така и ТР №3/1994 г. на ВКС-ОСГК); това обаче не води до изводите, посочени от
кредитора относно последиците при отказ от наследство на някой или на всички
наследници.
В първите 3 наследствени редове, в които низходящите наследяват по право на
заместване своя възходящ, ако последният се откаже от наследството на наследодателя, то
не преминава върху неговите низходящи-именно защото те не наследяват на собствено
основание, а по право на заместване; поради това с отказа от наследство от страна на
замествания и наследяващите по заместване не се призовават към наследяване.
При наследяването в последния-ІV наследствен ред, не съществува право на заместване в
полза на низходящите на наследника по закон. Именно поради това всички роднини,
посочени в чл.8, ал.4, изр.І ЗН, са наследници на собствено основание (а не като заместници
3
на свои възходящи) и следователно при отказ от наследството на техния възходящ неговият
дял уголемява дела на останалите наследници от същата линия и степен, а ако такива няма-
призовават се към наследяване роднините от следващите по-далечни линии и степени на
родство съгласно подреждането им според чл.8, ал.4, изр.І ЗН-те наследяват не като
заместници на отказалите се от наследство техни възходящи, а като наследници по закон на
собствено основание и като роднини от съответната степен на наследодателя.
Следователно при отказ от наследство на наследник от ІV ред неговите низходящи също
се призовават към наследяване, ако са от роднините, посочени в чл.8, ал.4 ЗН като
наследници по закон (в този смисъл-макар и инцидентно в мотивите на цитираното от
длъжника Определение №165/06.10.2020 г. по ч.гр.д.№2114/2020 г. на ВКС-ІІ г.о., както и
авторитетната доктрина-Закон за наследството: научноприложен коментар, проблеми на
правоприлагането, анализ на съдебната практика, нормативен текст, С., 2016, стр.618.).
По делото е установено, че всички роднини на Л.Д.Г. от ІV степен (К Ба Г, М.М.П. и
А.М.П.) и от V степен по съребрена линия (Ц Х.а П и Б Х. П) са се отказали от неговото
наследство. От доказателствата по делото обаче (л.70) се установява, че Б Х. П има дете-Ф Б
П, родено на 21.10.2018 г. Ф П е роднина от VІ степен по съребрена линия на
наследодателя и е бил роден към датата на откриване на наследството-17.02.2019 г.; при
служебната справка в книгата за откази от наследство на СРС няма данни да е вписан негов
отказ от наследството на Л.Г. Следователно призован към наследяване на последния е
именно Ф Б П, поради което наследството и задълженията в него не е преминало върху
Държавата-налице е основанието по чл.420, ал.2, т.1 ГПК за спиране на незабавното
изпълнение-вземането не се дължи от длъжника по изпълнението.
По изложените съображения искането за спиране на изпълнението е основателно.
По изложените мотиви и на основание чл.420 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК по искане вх.№42054/18.08.2021 г. на
длъжника по делото-(длъжник), незабавното изпълнение на заповед №6667/26.07.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист от 26.07.2021 г. по ч.гр.д.№34712/2021 г. на СРС-161 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение (чл.420, ал.4 ГПК).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4