№ 4933
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110151384 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск „фирма” АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес,
представлявано Петя Димитрова и Д., с който е поискало да бъде установено по отношение
на ответника С. А. Б., ЛНЧ: **********, с адрес гр. адрес, че същия дължи на ищеца
следните суми: сумата от 4976,05 лева, представляваща главница по Договор за издаване на
кредитна карта № MK113868/04.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 17.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 292,39 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 05.01.2022 г. до 13.03.2022 г., сумата от 114,29 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 05.01.2022 г. до 13.03.2022 г., сумата от 118,02 лева, представляваща такси за
периода от 28.10.2021 г. до 13.03.2022 г. и сумата от 155,32 лева, представляваща вземане за
застраховки за периода от 28.10.2021 г. до 13.03.2022 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от Договор за издаване на
кредитна карта № MK113868/04.10.2019 г., въз основа на който ищцовото дружество е
предоставило на ответника кредитен лимит от 5000.00 лв. Поддържа се, че поради
неизпълнение на ответника за внасяне на месечни вноски по револвиращия му кредит, на
15.11.2021 г. последния е обявен за предсрочно изискуем. Ищецът развива подробни
съображения относно дължимите и претендирани лихви и такси, които са предвидени в
договора за кредит.
В срока по чл. 131 ГПК ответника С. А. Б., не е депозирал в срок отговор на така
подадената искова молба, не е изпратил представител в първото по делото заседание и не е
поискал разглеждането му в негово отсъствие. С оглед на това в о.с.з. от 20.03.2023г.,
пълномощникът на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по
делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в първото по делото съдебно заседание е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявения иск, чрез постановяване на неприсъствено решение
по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът не е представил такъв, като
последиците са му били изрично съобщени с нарочно съобщение. На следващо място
ответника не се е явил лично, като не е изпратил и представител в първото съдебно
заседание, въпреки редовното си призоваване, както и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал.1 ГПК. Съдът намира, че предявенят иск е
вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства - арг. чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно - Договор за издаване на кредитна
карта № MK113868/04.10.2019 г., заявление от ответника от 16.09.2019г., данни за лице за
контакт, декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма
„Защита плащанията“, застрахователен пакет „покритие на задълженията Плюс“ на
картодържателите на кредитни карти, издадени от „фирма“ АД, Сертификат № MK113868
към групов застрахователен договор,уведомление за обвявяване на предсрочна изискуемост
от 11.11.2021г., ведно с разписка от 15.11.2021г, пълномощно, ведно с приложения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 14226/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.417 ГПК в полза на дружеството ищец, срещу
ответника, е била издадена заповед за изпълнение за процесната сума, представляваща
парично задължение по Договор за издаване на кредитна карта № MK113868/04.10.2019 г..
Предвид постъпило от длъжника възражение в срока по чл. 415 ГПК, съдът е дал указания
на заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков процес.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, като бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 4976,05
лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта №
MK113868/04.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 17.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 292,39 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2022
г. до 13.03.2022 г., сумата от 114,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
05.01.2022 г. до 13.03.2022 г., сумата от 118,02 лева, представляваща такси за периода от
28.10.2021 г. до 13.03.2022 г. и сумата от 155,32 лева, представляваща вземане за
застраховки за периода от 28.10.2021 г. до 13.03.2022 г.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане и е представила списък по чл.80 ГПК. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
1697,95 лв. разноски по двете дела.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Б., ЛНЧ: **********, с адрес
гр. адрес, че дължи на „фирма” АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес,
сумата от 4976,05 лева (четири хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и 05 стотинки),
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта №
MK113868/04.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 17.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 292,39 лева (двеста деветдесет и два лева и 39 стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2022 г. до 13.03.2022 г., сумата от
114,29 лева (сто и четиринадесет лева и 29 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 05.01.2022 г. до 13.03.2022 г., сумата от 118,02 лева (сто и осемнадесет лева и 02
стотинки), представляваща такси за периода от 28.10.2021 г. до 13.03.2022 г. и сумата от
155,32 лева (сто петдесет и пет лева и 32 стотинки), представляваща вземане за застраховки
за периода от 28.10.2021 г. до 13.03.2022 г., за които суми е издадена Заповед
№12146/19.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. 14226/2022 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА С. А. Б., ЛНЧ: **********, с адрес гр. адрес, да заплати на „фирма” АД,
ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, сумата от 1697,95 лв. (хиляда
шестстотин деветдесет и седем лева и 95 стотинки), представляваща направени от ищеца
разноски по настоящото дело и по ч. гр. д. № 14226/2022 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което
и по аргумент на чл. 239, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи и страните.
Да се изготви заверен препис от решението, който да се докладва с частно
гражданско дело № 14226/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3