№ 104
гр. Асеновград, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200603 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0239-000822/ 14.06.2021 г.,
издадено от Началника на РУ към ОДМВР – гр. Пловдив - РУ-Асеновград
Петър Костадинов Бабугеров, с което на Е.Н.Д. с ЕГН: ********** от *** на
основание чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Е.Д. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител – адв. Н. оспорва наказателното
постановление, относно неговата законосъобразност, отрича факта на
нарушението като се навеждат аргументи за допуснати процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ-гр. Асеновград, редовно призована не изпраща
представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в
жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество.Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 08.05.2021г. е
било констатирано, че на същата дата около 00.30 часа в гр. Асеновград на
ул. „Александър Стамболийски“ № 25 жалбоподателката Д. е управлявала лек
автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № СВ0881АТ, като при извършената
проверка от контролните органи е отказала да бъде изпробвана за наличие на
алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARВА- 0090, чрез
измерването му в издишания въздух. Жалбоподателката неколкократно
опитала да даде качествена проба, като вкарвала въздух в апарата, но
техническото средство не отчело показания, което мотивирало
актосъставителя да приеме, че е налице умишлен отказ за даване на проба от
страна на водача Е.Д.. За констатираното нарушения на водача Е.Д. бил
съставен АУАН, като актът бил съставен в нейно присъствие и и бил връчен
екземпляр от акта. Бил издаден и надлежен Талон за изследване, който бил
връчен на водача в 00,30 ч., като бил определен срок за явяване в медицинско
заведение от 45 минути. Жалбоподателката Д. се възползвала от правото си
да даде кръв за определяне на наличието на алкохол в кръвта чрез
медицинско изследване и химическа експертиза. Същата се явила в указаното
здравно заведение в 01.07 ч., т.е на 37 минута от срока, което обстоятелство е
отразено в Протокола за медицинско изследване. Поради факта,че от
притеснения не могла да намери личната си карта и да удостовери
самоличността си, била вписана в журнала за вземане на кръв и урина десет
минути по –късно, когато намерила личната си карта. Затова и в журнала бил
вписан час на явяване 01.17 часа, т.е. две минути след изтичане на указания
срок. Съответно кръв за химическо изследване била взета след още 9 минути,
тъй като по усмотрение на медицинското лице трябвало да се изчака идването
на служител на полицията, като през цялото време обаче от 01.07 часа
жалбоподателката била в медицинското заведение в готовност да даде кръв за
изследване.
Като извърши пълна проверка за законосъобразност на атакуваното НП и
съответно на процедурата по издаването му, съдът намери, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, касаещи както
2
задължителното съдържание на НП, така и в процедурата за установяване на
употребата на алкохол от жалбоподателя Е.Д. и съответно за надлежно
удостоверяване на отказа на същата да и бъде извършена проверка за
установяване на употребата на алкохол от същата. На следващо място не
установено и доказано по несъмнен начин извършването на нарушението,
както и вината на жалбоподателката.
С НП жалбоподателката е санкционирана за нарушение по чл. 174 ал.3 от
ЗДвП, чието изпълнително деяние и в двете му форми се състои в отказ да и
бъде извършена проверка с техническо средство, както и в отказ да изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и. С оглед събраните доказателства съдът намира,че не са
правилни и двете констатации в НП и в крайна сметка съставът на
нарушението не е реализиран както от обективна, така и от субективна
страна. По отношение на първата форма на изпълнителното деяние, касаеща
отказа за извършване на проверка с техническото средство в контекста на
установените факти на базата на събраните гласни и писмени доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателката неколкократно е направила
опит да даде качествена проба като е вкарвала въздух в дрегера, но в крайна
сметка средството не е отчело успешна проба. При това положение
констатацията в НП, че същата е отказала да даде проба с техническо
средство не отговаря на обективната истина, тъй като фактически
жалбоподателката не е отказала, а напротив желаела е да даде проба с
техническо средство и дори е направила няколко макар и неуспешни опита.
Като причина за невъзможността и да даде проба същата сочи тежко
прекарана ковид инфекция довела до увреждане на белите дробове и
хронични затруднения с дишането, за което е представила и писмени
доказателства. Независимо дали е достоверно това твърдение в крайна сметка
даването макар и на неуспешна проба с техническо средство не може
еднозначно да се квалифицира юридически, като отказ на лицето да бъде
изпробвано, тъй като в случая е възможна и хипотезата по чл. 3а т.3 от
Наредба № 1 от 01.07.2017 г. т.е. физическото състояние на лицето да не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
На второ място, за да е реализирано нарушението следва водача,
3
кумулативно и да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо и лабораторно изследване.В
случая отново от анализа на събраните доказателства е видно, че водача Е.Д.
се е явила в ЦСМП- Филиал Асеновград в 01.07 ч. на 08.05.2021г.,като това се
потвърждава безспорно както от показанията на свидетелката д-р АЛ. ЮС. –
Мешева, така и от отразеното в талона за изследване. Безспорно това явяване
на жалбоподателката в медицинското заведение е било в рамките на указания
срок, който е бил до 01.15 ч на същата дата. Фактът, че същата не е успяла
веднага да намери документа си за самоличност не игнорира факта, че се е
явила лично в медицинското заведение и е представила Талона за изследване
със заявлението, че желае да даде кръвна проба, с което е изпълнила
задължението си във връзка с предприетата проверка за алкохол. Нещо
повече, дори да приемем, че същата се е явила в 01.17 ч., който час е бил
вписан в Медицинския журнал, поради описаните по-горе обстоятелства, то
дори и в този случай забавянето е незначително и надвишаването на срока
само с две минути е явно маловажно неизпълнение на задължението, още
повече,че както се каза в случая липсва виновно поведение и лицето е било в
медицинския център в много по-ранен час. В крайна сметка същата е дала
кръвна проба, като от химическото изследване не се е доказало наличието на
алкохол в кръвта на жалбоподателката. Ето защо, съдът намира, че
жалбоподателката Д. не е извършила вмененото и нарушение. Не са
приложени прецизно специалните правила, по които протича процедурата по
установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС. Както вече се
каза тези правила са подробни разписани в специалната за целта Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и
/или наркотични вещества или техни аналози/.Процедурата е строго
формална и нарушаването и компрометира валидността на установяването.
Съгласно чл. 15 т.6 от Наредбата при неявяване на лицето за изследване в
указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото
средство, с което е установена употребата на алкохол. От доказателствата
безспорно е установено, че жалбоподателката в рамките на указания срок се е
явила в указаното медицинско заведение МБАЛ- гр. Асеновград и на
определеното за това място, а именно в ЦСМП – Филиал Асеновград, където
явяването и е отразено в Медицинския журнал. От своя страна, приемайки че
е налице хипотеза на неявяване на водача в медицинско заведение за даване
4
на кръвна проба, което не съответства на обективната истина АНО е издал
неправилно и незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.
По отношение на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 350
лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в приложения Договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Т.е. на жалбоподателя следва
да се възстановят разноски общо в размер на 350 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Пловдив като
второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0239-000822/14.06.2021 г.,
издадено от Началника на РУ към ОДМВР – гр. Пловдив - РУ-Асеновград
Петър Костаднов Бабугеров, с което на Е.Н.Д. с ЕГН: ********** от *** на
основание чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. и “Лишаване от право да управлява
5
МПС” за срок от 24 месеца, за нарушение по чл. 174 ал.3 предл. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на жалбоподателката Е.Н.Д. с
ЕГН: ********** сумата от 300 лв. представляващи направени от същата
разноски по водене на делото, за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6