Р
Е Ш Е Н И Е
№ 571
19.02.2018г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд петнадесети граждански състав
На деветнадесети
февруари две хиляди
и осемнадесета година
В открито
заседание на двадесет и пети януари 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 15022 по
описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 178, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4
ЗМВР и Наредба № I – з 1681/21.08.2012 г. на МВР вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът М.М.Й., ЕГН **********,*** твърди, че работил като
************************ на ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието от м.*** **** г. на длъжност „********“, с местоизпълнение
на служебните си задължения на
територията на З. – П. На
03.04.2015 г. служебното му правоотношение било прекратено. Заявява, че в процесния период, а именно от 01.07.2014 г. до 03.04.2015 г. е положил извънреден труд, като не му
е било заплатено допълнително възнаграждение за неговото полагане
в размер на 1090,82 лв. Твърди, че падежът на
задължението за заплащане на допълнителното
възнаграждение е 25-то число на
следващия месец, следващ полагането на труда. Заявява
също така, че в периода от
01.07.2014 г. до 31.12.2014 г. е полагал
и нощен труд, за който не
му е заплатено допълнително възнаграждение, като падежът и на това задължение
е 25-то число на месеца, следващ
полагането на труда. Заявява също така, че
за сочения период не е получил полагащата му се безплатна
предпазна храна, която претенция оценява на сумата
от 176,40 лв.
със същия падеж. С оглед изложеното, от съда се иска
да постанови съдебно
решение, по силата на което
да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 1090,82 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 190,12 часа положен извънреден труд, както и сумата от 305,51 лв. - обезщетение за забавено плащане
на главницата в периода от 26-то число на следващия
месец до датата на подаване
на исковата молба, сумата от
89,10 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен
труд от 356,40часа, както и сумата от 25,15 лв. - обезщетение за забавено плащане
на тази главница
в периода от 26-то число на следващия
месец до датата на подаване
на исковата молба, както и сумата от 176,40 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за безплатна предпазна
храна и сумата от 46,79 лв. - обезщетение за забава за
същия период, като всички главници
се претендират и наред със законната
лихва от датата на предявяване
на исковете до окончателното им изплащане. Претендират
се и направените разноски.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба,
с който претенцията за безплатна предпазна
храна се счита за неоснователна,
а останалите претенции се оспорват по
размер. Признава се обстоятелството, че в процесния период ищецът е изпълнявал длъжността „********“
в З. – П., като и обстоятелството,
че работното време е било уговорено
при сумирано отчитане
за тримесечен период, както и факта, че трудът
е полаган на смени по график
или т.нар. 12-часови дежурства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а
и от представените доказателства – Акт
за встъпване в длъжност от ******** г., както и Акт за напускане на длъжност от
****** г. се установява, че между сочените страни съществувало служебно правоотношение, като
ищецът заемал последно длъжността „******** ******” в З. – П., *******.
Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно
установената продължителност в периода 01.07.2014
г. до 03.04.2015 г.
От разпита
на св. К.Х.И. - *****, работил в З. – П. от **** г. до **** г. като „********”,
се установява, че М.Й. му бил **** до 2015 г. В периода 2014 г. - 2015 г.
давали 12-часови и 24-часови дежурства. Дежурството започвало сутринта. В 7:50
часа се събирали най-късно, **** се, след което се строявали за провеждане на
инструктаж. След приключване на инструктажа, слизали по **** и следвала
процедура по приемане на съответния ****. Най-напред колегата, като отидел там,
отбелязвал часа на пристигане и свеждал обстановката, която е на **** – колко ********
има, охранителната обстановка на ****. След това започвало приемането на
проверката на *********. Извършвали проверка поименно и като бройка.
Охранителните съоръжения също се проверявали – брави, врати,
сигнално-охранителна техника. След това вече приемали ***, подписвали се, че
всичко е наред и с подписа гарантирали, че това, което този, който издава, им е
казал, е действително. След това, който бил на ****, заставал на ****, другите
си тръгвали. На един вътрешен **** били двама човека, съответно двама били
тези, които приемат. Двама сдават, двама приемат. Като сдадял **** и всичко е
наред, отивал към портала. Сдаването ставало най-рано 8:30 часа, минимум.
Помощните средства се качвали горе, оставял ги, **** се и си тръгвал. Най-рано
8:30 часа си тръгвали. Тези, които оставали,
приемали **** и след това започвали работа по ежедневните си задължения
в зависимост от продължителността на дежурството. Ако е 12 часа – 12 часа и
следва процедурата по приемане и сдаване, ако е 24 часа – 24 часа. Десет минути
преди започване влизали вътре, минимум 30 минути бил инструктажът. Ако
дежурството било 12-часово, продължителността реално била 12:45 часа най
-малко. Ако било 24-часово, пак с 40 минути отгоре. Процедурата по сдаване и
приемане била една и съща. В 7:50 часа, като влезел, следвал един инструктаж
горе. Инструктажът започвал в 8:00 часа и продължавал 10, 15, 20 минути, в
зависимост от това какво има да им се свежда. Този, който бил на този ****, не
можел да си тръгне, докато не отиде другият. Когато имало ********, които били
настанени във външно здравно заведение, имало разкрит временен ****, докато
трае лечението на съответния лишен от свобода. Тогава, който застъпвал,
обикновено към 7:30 часа отивал в З.. Тези дежурства били 12-часови. Следвал
един инструктаж, след което трябвало да се ******. След това имало автомобил,
който да го откара в съответната болница, качвал се горе на съответния етаж,
отделение, влизал вътре. Следвало свеждане на обстановката от колегата, който е
бил на **** там, след което той си приемал *********, а другият си тръгвал пак
по обратния път с колата в З., сдавал си оръжието, представял се на ********,
след което си тръгвал. Това ставало минимум около 8:30 часа, а дежурството се
водило от 8:00 часа, то било 12-часово дежурство, но имало трафик. При
12-часовото дежурство сутринта, като застъпели в 8 без 10 и вечерта пак по
същото време отстъпвали. Дежурствата се делели на дневни и нощни. При
вътрешните **** били двама човека. Когато се сдавал ****, сдаващите двама и
приемащите двама извършвали проверка. Единият извършвал поименна проверка, а
другият - по бройки. В същото време двама проверявали решетки, врати, брави,
охранителни съоръжения. Така, че дори да не било посочено името на втория в ****
книга, той бил там. През тези дежурства **** можел да бъде напуснат единствено
по времето, което се полагало за храна. Това ставало в *** на З.. Нямали право
да напускат З.. На разположение били по всяко време на ********. Можело да
реагират на заповед и по време на храна. В тези случаи оставяли яденето и
отивали. По всяко време на дежурството били на разположение. Когато прекрачели
прага, от влизането в 7:50 часа до 8:30 часа вечерта, били на разположение на ********
по всяко време. На ищеца не била изплащана безплатна предпазна храна. Заплащане
за нощен труд за второто полугодие на 2014 г. ищецът не бил получавал. При
предявяване на **** книга за
27.11.2014 г., св. заяви, че на 27.11.2014 г., където имало час 13:00
часа, значело, че този, който е бил вътре в ****, другият е изпълнявал преди
обяд престой на открито, хранене на *******. Това били мероприятия, които били
свързани с обслужване на ежедневните задължения. В 13:00 часа този вторият човек, който бил на
****, бил **** на ****, а другият му го сдал. Това не било сдаване на
дежурства, това била смяна на **** ****. По принцип се правило ежедневно. В
книгата не се отразявал часа, който бил 8:00 часа, когато двамата били
застъпили. Това била вътрешната смяна. При предявяване на **** книга за 23.11.2014 г., св. заяви, че тогава
колегата отишъл на ****. Отбелязването 8:15 означавало, че те са преминали
инструктажа и той отишъл на ****. Часът, който бил отразен там, бил моментът,
когато отива на ****. Тогава започвали проверката – поименна, на съоръженията и
т.н. Те вече са били четиримата тук в този час. В текста било изписано
„сдадох”. Св. заяви, че полагал подпис, когато се убедял, че бройката, която
колегата му пишел в тетрадката и която му се водила на ****, наистина била
толкова. Това време продължавало, той си взимал тетрадката и документацията и тръгвали да ги проверяват
стая по стая. Новата смяна идвала в часа и се отбелязвал часът на идване. Той
бил на **** вече. Когато бил сдаден ****, т.е. проверките били извършени,
тогава св. си полагал подписа, но час не се пишел. Никой не приемал *********
на доверие.
Съдът
кредитира показанията на св. като логични, последователни, съответни на
приетите писмени доказателства, както и основани на преки впечатления, макар
същите да са заинтересовани предвид факта, че св. заяви, че също води дела с
ответната дирекция.
В разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено, че за ********* се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Предвид
липсата на изрична уредба в ЗИНЗС относно продължителността на служебното
време, уредбата на същото, както и на извънредния труд намират уредбата си в
Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на *********
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на
същия текст пък предвижда, че работното време на ********* се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Сочената разпоредба е била
изменена, като в периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016
г./ДВ бр.81/ 2016г./ периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2
на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за ****, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е носил дежурства в процесния
период над нормативно установената продължителност на служебното време, които
са били частично заплатени, като общо за третото тримесечие на 2014 г. са
незаплатени 54,6ч извънреден труд в размер на 310,01лв., за четвъртото
тримесечие на 2014 г. – 54,8ч.- в размер на 311,15лв., съответно за третото
тримесечие 2014 г. – нощен труд 173,6ч.
в размер на 43,40лв., за четвъртото тримесечие 2014 г. – 182,8ч. в размер на
45,70лв., а размерът на обезщетението за забава на възнаграждението за
извънреден труд възлиза на 175,63лв., а на възнаграждението за нощен труд – на
25,15лв. Изчислено е и полагаемото се
възнаграждение за труд, положен по време на официални празници – за 12ч. – 95,40лв., като обезщетението за забава
възлиза на 25,75лв. При дежурства по външни **** - в болнични заведения, са положени общо
82,6ч.извънреден труд, като възнаграждението възлиза на 172,59лв., а
обезщетението за забава – на 6,60лв. Съдът възприема заключението на ССЕ като
изготвено обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, както и
съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи,
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали в процесния период, както и с ежедневните ведомости. Съдът
намира, че при лежаща върху ищеца доказателствена
тежест да установи полагането на труд над нормативно установената
продължителност, същият установи при условията на пълно и главно доказване, че
при носене на дежурства ищецът е полагал труд над отчетеното работно време,
като завишението е с 40минути, а при външен **** – с 1 час. Установено е и
полагане на нощен труд в часовия диапазон между 22,00 ч. и 06,00ч. В този смисъл,
полаганият труд се явява извънреден, като след приспадане на заплатеното
допълнително възнаграждение, на ищеца следва да се присъдят сумата от 889,15лв.
– незаплатено възнаграждение за извънреден труд, сумата от 245,40лв. –
обезщетение за забава на това
възнаграждение, сумата от 89,10лв. – незаплатено възнаграждение за нощен труд,
сумата от 25,15лв.- обезщетение за забава на това възнаграждение, до който
размер исковете се явяват основателни и доказани. За разликата над уважените до
пълните предявени размери относно възнаграждението за нощен труд и
обезщетението за забава на това възнаграждение исковете ще се отхвърлят като
неоснователни.
Спорно между страните се явява обстоятелството за дължимостта на стойността на полагащата се на ищеца
безплатна храна. Съдът не споделя наведеното от ответника възражение в насока,
че такава храна не се полага на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗИНЗС, за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на **** се изплащат допълнителни възнаграждения и се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови. В този смисъл, за предоставяне на сочената безплатна храна е налице изрична уредба в ЗИНЗС, поради което и не следва да намира приложение Закона за Министерството на вътрешните работи / по аргумент за противното от разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС/. В ал.8 на същия текст на ЗИНЗС е посочено, че размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 7, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на ******* на правосъдието. Между страните не съществува спор, че такава заповед на ******* за процесния период не е издадена. Предвид липсата на заповед на ******* на правосъдието относно определяне на основанията за заплащане на допълнително възнаграждение на ******** за дейности, свързани с вредни за здравето последици, то следва да се търси сходна уредба за определяне на условията за предоставяне на безплатна храна. В Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, чл.2, ал.2, т.2 от същия нормативен акт, е уредено, че за работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на *** и ***, които работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време. Следователно, законодателят е предвидил осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея от работодателя при работен ден от 12 и повече часа, каквато уредба не е била предвидена в предходните подзаконови нормативни актове / Наредба № 8/24.04.1987 г. за безплатната предпазна храна/. Следователно, сменният режим на работа с продължителност 12 часа и 24 часа създава задължение за работодателя да предоставя безплатна храна и/или добавки към нея, дори в случаите, касаещи работа по трудово правоотношение. Относно ******** е посочено, че уредбата следва да се съдържа в заповед на ******* на правосъдието, каквато не е издадена. Предвид близостта на трудовите функции на *******, както и ***********, то спрямо последните / при липса на правна уредба, а именно заповед на *******/ следва да се приложи нормативната база, касаеща ************. Неслучайно, законодателят е уредил субсидиарно приложение именно на ЗМВР в тези случаи. Съгласно разпоредбата на чл.6 от действалата в процесния период Наредба № Iз-1681 от 21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за ************, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за ************, които работят на смени /отм./, безплатна храна за ************, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява чрез предоставянето на ваучери или пари, с изключение на ****** по чл. 2а. В чл.2, т.12 от същата наредба са определени и **** за получаване на безплатна храна, а именно посочено е, че за извършване на дейности при специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна на ************, които работят на 12- и 24-часови смени при сумарно изчисляване на работното време, с изключение на служителите на МИ - МВР по чл. 2а. Ето защо, предвид полагане на труд на 12-часови смени, на ищеца се полага безплатна храна. Размерът на безплатната храна за процесния период е определен от ******* на вътрешните работи със Заповед № Із-891/24.04.2014 г., като възлиза на 2,40лв. на ден на ****.
От заключението на ССЕ се установява, че
стойността на безплатната храна за процесия период възлиза на 176,40лв., а на
обезщетението за забава – на 6,60лв. Ето защо исковете се явяват основателни и
следва да се уважат до размера, посочен от експерта.
При лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи, че е заплатил
посочените суми, същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват доказани по основание и до посочените размери,
поради което следва да се уважат до тези размери, като до пълните претендирани – следва да се отхвърлят като неоснователни. С
оглед уважаване на главните искове следва да се уважи и претенцията на
присъждане на обезщетение за забавено плащане на главниците, считано от датата
на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото и тъй като ищецът претендира
заплащане на разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, то на същия
следва да се присъдят такива, които се констатираха в размер на 952,24 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете / 406,26лв. – за иска за извънреден
труд, 300лв. – за нощен труд и 245,98лв. – за безплатна предпазна храна/.
Ответникът не претендира разноски.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна такса в размер на 300лв.,
както и разноски за ССЕ в размер на 150лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати на М.М.Й., ЕГН **********,***, сумата от 889,15лв./осемстотин осемдесет и девет
лева и 15 ст./, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.07.2014 г. – 03.04.2015 г., както и
сумата от 245,40лв. / двеста
четиридесет и пет лева и 40ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане
на възнаграждението за извънреден труд за периода от 26-то число
на месеца, следващ отчетния период, до 21.09.2017 г., сумата от 89,10лв. /осемдесет и девет лева и
10ст./, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд за
периода 01.07.2014 г. – 31.12.2014 г., както и
сумата от 25,15лв. /двадесет и пет
лева и 15ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за периода от 26-то число
на месеца, следващ отчетния период, до 21.09.2017 г., сумата от 176,40лв./сто седемдесет и шест лева и
40ст./, представляваща стойността на непредоставена безплатна храна за периода
от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г., сумата от 6,60лв./шест лева и 60ст./, представляваща обезщетение за
забавено плащане на възнаграждението за периода от 26-то число
на месеца, следващ отчетния период, до 21.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 26.09.2017г. до
окончателното изплащане, както и сумата
от 952,24лв./деветстотин
петдесет и два лева и 24ст./ – разноски, като за разликата над уважените до
пълните претендирани размери съответно от 1090,82лв.
за възнаграждение за положен извънреден труд и от 305,51лв. за мораторно обезщетение за забава за това възнаграждение,
както от 46,79лв. за мораторно обезщетение за забава
за възнаграждение за безплатна храна ОТХВЪРЛЯ
предявените искове като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 300лв./триста лева/ - държавна такса,
както и 150лв./сто ипетдесет лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ