№ 23768
гр. София, 10.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110119422 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от 02.04.2024 г. от В. Н. по чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на Решение № 4820 от 18.03.2024 г. по гр.д. № 19422/2023 г., СРС
в частта за разноските , чрез присъждане на още 30 лева в полза на В. Н.,
представляваща заплатена държавна такса, евентуално прави искане за
възстановяване на сумата от 30 лева, представляваща надплатена държавна
такса. По делото е депозирана и молба от 19.03.2024 г. по чл. 248, ал.1 ГПК
от Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ
******, пълномощник на В. Н. за изменение на Решение № 4820 от
18.03.2024 г. по гр.д. № 19422/2023 г., СРС в частта за разноските, като бъде
изменено същото, чрез осъждане на ответното дружество да заплати още 80
лева, представляващо ДДС .
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от **********.
Съдът като взе предвид доводите в подадената молба по чл. 248, ал. 1
ГПК, намира следното:
По молбата от 02.04.2024 г.
Същата е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима / списък по чл. 80
ГПК на л.48/. Ищецът счита, че решението следва да бъде изменено в частта
за разноските, като бъде осъден ответника да заплати още 30 лева,
представляваща заплатена държавна такса. По същество, молбата е
неоснователна.
Съдът съобрази, че по делото ищецът претендира прогласяване
нищожност на целия договор за кредит и иск по чл.55 ЗЗД, поради което и
като взе предвид цената на всеки иск поотделно, то дължимата на осн. чл. 1
от ТДТССГПК държавна такса е в размер на по 50 лева, а с решението е
присъдена сумата от 100 лева. Ето защо молбата за изменение на иска се
явява неоснователна. При условията на евентуалност, ищецът е направил
искане за възстановяване на надплатената сума от 30 лева, което се явява
основателно, доколкото видно от платежни документи по делото, заплатената
държавна такса е в размер на 130 лева. Ето защо, следва да бъде разпоредено
възстановяване на сумата от 30 лева.
1
По молбата от 19.03.2024г.
Същата е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима / списък по чл. 80
ГПК на л.48/. Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата, за което е
представил списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищцовата страна и Еднолично адвокатско дружество "Д. М."
на посоченото основание. По същество молбата е неоснователна.
Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма
произнасяне. Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че
при възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС.
Настоящият състав възприема съдебната практика, обективирана в
Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г., с
която се приема, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната
страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с
различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не
възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и
насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва
със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да
начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от
постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито
ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от
общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен
извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на
безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по
чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на
регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.
Ето защо, настоящият състав приема, че не е налице основание за
изменение на решението в частта на разноските.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 02.04.2024г. от В.
П. Н., ЕГН **********, чрез адв. Д. М. за изменение на Решение № 4820 от
18.03.2024 г. по гр.д. № 19422/2023 г., СРС в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 19.03.2024 г. от
Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ
******, пълномощник на В. Н. за изменение на Решение № 4820 от
18.03.2024 г. по гр.д. № 19422/2023 г., СРС в частта за разноските.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на В. П. Н., ЕГН ********** надвнесената сума за
държавна такса в размер на 30 лева / тридесет лева/ след изрично посочване
по делото на банковата сметка, по която да бъде върната сумата.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3