26.11.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Иван Демиревски касационно административнонаказателно дело № 242 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от „Ф.Д.“ ООД, чрез процесуалния представител по
пълномощие адвокат К.П.,
срещу Решение № 273/20.08.2020 г., постановено по
административнонаказателно дело № 187/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е изменено Наказателно постановление (НП) №
1-А-21/13.01.2020 г., издадено от А. Д., упълномощена да
изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – Перник със Заповед № РД-712/24.09.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, като размерът на наложената на „Ф.Д.“ ООД, на основание чл.
156 ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) имуществена
санкция е намален от 20000.00 лева на 15000.00 лева. Дружеството претендира отмяна на решението и на
наказателното постановление.
Касаторът не се представлява в
съдебното заседание по делото. С писмено
становище адвокат П. поддържа жалбата. Претендира
разноски по делото.
РИОСВ – София /правоприемник на РИОСВ Перник/ се представлява в съдебното заседание по
делото от ст. юк. Д.а.
Моли да се отмени решението на ДРС в частта, в която е намалена имуществената
санкция и НП да бъде потвърдено изцяло. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Касационната
жалба е допустима.
Подадена е от страна с
право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, и
отговарят на изискванията за форма и съдържание
по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 1-А-21/13.01.2020
г., издадено от Анелия Дренска, оправомощена да
изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – Перник със Заповед №
РД-712/24.09.2019
г. на Министъра на околната среда и водите, с което на „Ф.Д.“
ООД, на основание чл. 156 ал. 1 във вр. с чл. 113 ал. 3 от ЗУО е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 20000,00
лева за това, че не е
изпълнила даденото ѝ задължително
предписание, обективирано в т. 1 от Протокол № 332/25.03.2019 г. на РИОСВ –
Перник, а именно: „… да премести и почисти всички отпадъци, находящи се извън разрешените
площи до 31.07.2019 г.”. Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че на 13.08.2019 г., поради възникнал пожар под моста на АМ „Струма“,
служители на РИОСВ – Перник извършили извънредна проверка на място и
констатирали, че на същия неограден терен, находящ се в землището на с.
Джерман, община Дупница, продължават да са налични описаните при предходната
проверка отпадъци, които дружеството не е почистило. Съставен е Протокол №
555/13.08.2019 г. на РИОСВ – Перник. В същият е упоменато, че не може да бъде
установено количеството на изгорели отпадъци до 21.00 ч., тъй като все още се
извършва работа по гасене на пожара. Протоколът е връчен на присъстващата на
проверката С. К. – еколог на фирмата. Във връзка с отразените в КП № 555/13.08.2019 г. констатации, представляващият дружеството, бил поканен да се яви в инспекцията на 22.08.2019
г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). На 22.08.2019
г. той не се явил в РИОСВ – Перник и в негово отсъствие е съставен АУАН № 21/22.08.2019 г., който му е изпратен
за връчване чрез Кмета на Община Дупница. Представляващият
дружеството е отказал на 29.08.2019 г. да подпише акта, което е удостоверено по
реда на чл. 43 ал. 2 от ЗАНН и същият е върнат в инспекцията с
писмо с вх. № 26-00-1145/04.09.2019 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в
което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред въззивния съд са разпитани Л. И. Д.
(актосъставител) и С. С. М. (свидетел на установяването на
нарушението и съставянето на акта), които потвърждават
изложените фактически обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и Е.К. А., която заявява, че не е присъствала на
проверката, при която е установено наличието на отпадъци, като заявява, че тези
отпадъци са там може би от 20 години.
Въззивният съд е приел от правна страна, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – процесният АУАН е съставен от лице,
притежаващо правомощия за това, а наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, актът и наказателното постановление съдържат необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за
предявяване и връчване на процесния АУАН, както и за връчване на наказателното
постановление. Дружеството - нарушител не е било лишено от възможността да
направи възражения по акта. Описанието на нарушението и обстоятелствата във
връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита
на дружеството. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че при
посочените в атакуваното НП условия, „Ф.Д.“ ООД не е изпълнило отправеното му
надлежно предписание по чл. 113 ал. 3 от ЗУО. Приел е, че липсват
материалноправните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, както и че
целите на наказанието биха били постигнати и със санкция, определена съобразно
изискванията на чл. 27 от ЗАНН, в размер от 15000.00 лева. По изложените
съображения въззивният съд е изменил наказателното постановление, като е намали
размера на наложената имуществена
санкция от 20000.00 лева
на 15000.00 лева.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
наведените в жалбите касационни основания настоящият касационен състав намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие
с материалния закон – правилно.
Правилен е изводът на
въззивния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на „Ф.Д.“ ООД не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. В разпоредбите на чл.
157
– 159
от ЗУО изчерпателно е
определена компетентността за съставяне на актове и издаване на
наказателни постановления за посочените в същите нарушения по закона. Доколкото
неизпълнението на предписанието по чл.
113 ал. 3 от ЗУО осъществява обективния
състав на нарушението по чл. 156 ал. 1 от закона и не попада в изчерпателно посочените хипотези на чл.
157
– 159
от ЗУО, то при него са приложими общите правила на ЗАНН
във връзка с чл.
160 от ЗУО. Законът за управление на отпадъците,
като специален закон, не сочи компетентността на
административнонаказващия орган, поради което следва да се приложи разпоредбата
на чл.
47 ал. 1 б. „а” от ЗАНН и
това е ръководителят на ведомството, на който е възложено да прилага ЗУО или да
контролира неговото изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.
113 ал. 1 от ЗУО директорът на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията
за третиране на отпадъци, като при констатирани нарушения на основание ал. 3
той или оправомощено от него длъжностно лице, дава
задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя
актове за установяване на административни нарушения. Няма пречка същият да е
издател на наказателното постановление, ако при условията на чл.
37 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение е съставен от оправомощено длъжностно лице, определено
при условията на чл.
37 ал. 1 б. „б” от ЗАНН,
какъвто е настоящия случай. Това е така и доколкото ръководената от него РИОСВ
е административна структура към министъра на околната среда и водите, и на
основание чл. 6 ал. 1 т. 6 от Правилника за устройството и дейността на
регионалните инспекции по околната среда и водите директорът на РИОСВ е
компетентен да издава наказателни постановления при констатирани нарушения на
законодателството в областта на околната среда. Съгласно
чл. 14 ал. 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда регионалните инспекции
по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите
дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната
среда на регионално равнище (ал. 1), като органите по ал. 1 са юридически лица
към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се
представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица
(ал. 2). В разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗУО е предвидено, че този закон регламентира мерките и контрола за
защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване
на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, както и
чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез
повишаване ефективността на това използване. Процесното наказателно
постановление е издадено от Анелия Дренска – началник на отдел „Превантивна
дейност” в дирекция „Контрол и превантивна дейност”, оправомощена да изпълнява
правомощията на директор на РИОСВ – Перник със Заповед № РД-712/24.09.2019
г. на Министъра на околната среда и водите. Със заповедта
е осъществена фигурата на заместване на директора на РИОСВ – Перник.
Заместването се извършва в случаите, когато лицето – титуляр на правомощия, е в
обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта
от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването си от друго,
подчинено на него лице. За определения перод заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган. Не е необходимо изрично пълномощно за възлагане функциите по
издаване на наказателното постановление, тъй като заместването по заповедта
обхваща всички правомощия на директора, между които е и това на
административнонаказващ орган за нарушения по чл. 156 ал. 1 от ЗУО.
Правилен е и изводът на
въззивния съд, че „Ф.Д.“ ООД не е изпълнило процесното
задължително предписание. Съгласно чл.
113 ал. 3 от ЗУО въз основа на констатирани
нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него
длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното
отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения.
Според нормата на чл.
156 ал. 1 от ЗУО за
неизпълнение на предписание по чл.
113 ал. 3 или чл.
120 от закона, на физическите лица се налага
глоба в размер от 2000.00 лева до 10000.00
лева, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000.00
лева до 20000.00 лева. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че „Ф.Д.“ ООД е
било адресат на задължително предписание
по чл.
113 ал. 3 от ЗУО, обективирано в т. 1 от КП № 332/23.05.2019
г., както и че същото не е било изпълнено в срок до
31.07.2019 г.
Именно това са релевантните факти, които обуславят приложението на предвидената
в чл.
156 ал. 1 от ЗУО санкция. Предписаните на дружеството мерки са били конкретни, с ясно зададени параметри
и естество на необходимите за предприемане действия. Функцията на визираната в
разпоредбата на чл.
156 ал. 1 от ЗУО санкция е да обезпечи изпълнението на
дадено задължително предписание от компетентен административен орган, а в
случай на неизпълнение, да бъде наложена глоба, респективно
имуществена санкция на адресата на задължението. По делото е безспорно доказано
извършването на процесното административно нарушение. От събраните писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупността им, се установяват
по несъмнен начин наличието на описаните
в първия констативен протокол
отпадъци извън разрешените площи, находящи
се под моста на АМ „Струма“ в землището на
с. Джерман, м. „Алачица”, както
и използването на посочения терен за съхраняване на
отпадъците
към момента на последващата проверка.
Настоящият
касационен състав споделя и извода на районния съд за необосновано налагане
от административнонаказващия орган на имуществена санкция в размер на 20000.00
лева. Действително,
с оглед спецификата на процесните обществени отношения и в частност на
задълженията на физическите и юридическите лица за изпълнение на предписанията
по чл.
113 ал. 3 от ЗУО,
извършеното нарушение не се отличава с ниска степен на обществена опасност. От друга страна, по делото са налице доказателства за предприети действия
по изпълнение на част от предписанията. Определената от
въззивния съд санкция в намален размер е съобразена с изискванията
на чл.
27 ал. 2 от
ЗАНН и
с
целта на закона.
Изложените съображения обуславят
извод за правилност на въззивното решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2
изр. 1 пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 изр.
2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 273/20.08.2020 г., постановено по
административнонаказателно дело № 187/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА „Ф.Д.“ ООД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя К.И. да заплати на РИОСВ
– София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, ет. 10, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.