№ 153270
гр. София, 05.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110150198 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба на ЕС с административен адрес: : АДРЕС,
представлявани от управител „ФИРМА“ ООД против К. К. С., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС по искове с правно основание чл. 38 от ЗУЕС във вр. чл. 6, ал.1, т. 9 и т.10 ЗУЕС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 326.90 лева, която сума представлява
незаплатени вноски за поддръжка и управление, разходи за ремонт и фонд“ Ремонт и
обновяване“ дължими за периода 01.01.2022г. - 08.2023 г., в качеството му на собственик на
ап. № 13, находящ се в сградата, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба/08.09.2023 г./
Депозиран е отговор на исковата молба от непосочен представител на Law company Dobrev
& Halachev, представител на К. К. С.. Отговорът следва да се остави без движение като се
уточни кой е подател на същия, като в случай, че е подаден от адвокат да се посочи кой е
той с имена и личен номер от Регистъра на българската адвокатура или да се приложат
доказателства за спазване на процедурата по чл. 10 от Закона за адвокатурата ако се касае за
чуждестранен адвокат.
С отговора е предявен насрещен иск за сумата от 1250 лева, частична претенция от 5000
лева- причинени неимуществени вреди и 1250 лева- частична претенция от 3500 лева-
причинени имуществени вреди. Исковата претенция е нередовна. Претендираното вземане
не е индивидуализирано чрез правопораждащия юридически факт (основанието на иска по
смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК), вида и обема на предявеното притезание (петитума на
иска по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК) и страните по заявеното материално
правоотношение. Исковата претенция е за заплащане на определена парична сума. Етажната
собственост не е юридическо лице (с изключение на сдружението на собствениците, за
каквото в случая не става въпрос), поради което не притежава правосубектност,
включително и процесуална такава, и следователно не може да е страна по гражданско дело.
Действително в определени случаи законът (чл. 23, ал. 3 и ал. 4 и чл. 41 ЗУЕС) предвижда
представителна власт за управителя на етажната собственост, който може да извършва
определени действия, включително и на процесуално представителство от името на всички
1
собственици (напр. по искове по чл. 40 ЗУЕС и чл. 38 във вр. чл. 6 ЗУЕС), но тези хипотези
следва да се тълкуват стриктно, тъй като са изключение от правилото, че представителната
власт се учредява по волята на представлявания. Чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, който урежда
процесуалната представителна власт на управителя, предвижда възможност той да
представлява собствениците като ответници по искове във връзка с общите части. В тази
хипотеза обаче следва да се включват само искове относно собствеността или ползването на
общите части, по които собствениците са необходими другари, тъй като с оглед естеството
на общите части на сградата решението по подобни искове следва да е еднакво за всички
собственици и доколкото законът не изисква общото им участие, оправдано е те да се
представляват само от управителя, като при това не е необходимо дори да бъдат
индивидуализирани в исковата молба или в съдебното решение, което по необходимост ще
обвърже всички собственици. Не е така обаче по исковете за заплащане на парични суми,
тъй като тези суми следва да се заплатят от всеки от собствениците, доколкото самата
етажна собственост, която не е юридическо лице, не притежава имущество, от което да се
удовлетвори кредиторът, т.е. изпълнението може да бъде само срещу собствениците.
Разпределението на дължимите суми между собствениците най-често е съобразно
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, които са различни, което
от своя страна предполага различно решение по отношение на дължимия размер спрямо
всеки от собствениците. В тази връзка следва да се има предвид и че законът (нито чл. 48,
ал. 7 ЗУЕС, нито хипотезите на чл. 60 и сл. или чл. 59 ЗЗД) не предвижда солидарна
отговорност на собствениците, макар че солидарните длъжници също не са в идентично
положение. Различното положение на собствениците следва и от това, че ако някой от тях
вече е изпълнил доброволно задължението си за плащане, той не следва да отговаря за
съответната част, възможно е да е изтекла и погасителна давност по отношение на някои от
собствениците, а по отношение на други да не е (напр. поради признаване на задълженията
от някои от собствениците). Тези съображения сочат, че в хипотеза на паричен иск за
заплащане на разноски, свързани с ремонт или поддръжка на общите части, предявен срещу
етажната собственост, ответници са отделните собствениците, които са обикновени другари.
Поради това те не следва да се представляват по закон от управителя на етажната
собственост, а съответно е необходимо да се уточни кои са собствениците (ответници по
делото) и съответно каква е претенцията на ищеца спрямо всеки от тях.
Мотивиран от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ ОТГОВОРА НА ИСКОВАТА МОЛБА!
УКАЗВА на К. К.о С. в едноседмичен срок от уведомяването:
1. Да посочи кой е подател на отговора на исковата молба, като в случай, че е подаден от
адвокат да се посочи кой е той с имена и личен номер от Регистъра на българската
адвокатура или да се приложат доказателства за спазване на процедурата по чл. 10 от
Закона за адвокатурата ако се касае за чуждестранен адвокат.
2. Да изложи ясно и недвусмислено обстоятелствата от които черпи правата си по
2
предявения насрещен иск като посочи:
колко деликти твърди, че са извършени – кога, къде и от кого са извършени, какви
вреди са произлезли конкретно от всеки деликт и какъв е размерът им;
кога, къде и с какви свои действия конкретни лица – ответници са осъществили
деликта/деликтите и по какъв начин тези действия са довели до какви неблагоприятни
последици;
да посочи кои са ответници – три имена, съответно наименование на юридическо лице
и адрес на всеки от ответниците, както и каква част от процесната сума претендира от
всеки от ответниците;
да заплати държавна такса в размер на 100 лева по сметка на СРС.
При неизпълнение на указанията в цялост и в срок на основание чл. 101, ал. 3 ГПК
процесуалното действие по подаване на отговор на исковата молба ще се счете за
неизвършено.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3