Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 26.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в открито съдебно
заседание на 30.01.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от младши съдия Цончев въззивно гражданско дело № 549 по описа на съда за 2018 г. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощник – адв. З.Н.,
против Решение № 83/29.06.2018 г., постановено по гр. д. № 602/2016 г. по описа
на РС – С.. С него е уважен предявения от ищеца „Р.а.Б.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 108 ЗС и ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“ е осъден да предаде на ищеца владението
върху собствения му недвижим имот: ПАНЕЛНА СГРАДА - автомотоклуб, със застроена
площ от 108 кв. м., на един етаж, състоящ се от четири броя стаи, предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в
Урегулиран поземлен имот № VII-“За младежки дом“ в квартал 104 от подробния
устройствен план на град С., Софийска област, с площ от 1750 кв. м., при
граници на имота: улица, с о.т 844-873, улица с о.т 872-871-870, УПИ VIII-1501,
УПИ IX-1500, УПИ 921, УПИ XI922 и УПИ VI-924, всички в кв.104 по плана на
населеното място.
Без
разглеждане е оставен предявеният при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 109 ЗС и производството прекратено в тази част.
Ответникът
ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“ е осъден да заплати на ищеца „Р.а.Б.“ ЕООД направените по
делото разноски в размер на 1 510.97 лв.
Ищецът
„Р.а.Б.“ ЕООД е осъден да плати на ответника ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“ направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с иска по чл. 109 ЗС в
размер на 375 лв.
В
жалбата се навежда, че атакуваното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
направените доводи и възражения в писмения отговор и допълнително депозираната
молба, конкретно описани от жалбоподателя, не са получили отговор.
Доказателственият материал, събран по искане на въззивника, е игнориран.
Правото на собственост на ищеца е недоказано,
тъй праводателят му не е бил собственик на вещта. Аргументират се
твърдения, че ревандикирания имот е построен при
условията на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ, не е в режим на търпимост, поради което не
може самостоятелно да бъде обект на прехвърлителна
сделка. Твърди се, че вещото лице в първата инстанция е изградило констатациите
си относно статута на имота при презумпция за липса на данни сградата да е
построена по реда на посочения член. И е игнорирало изричното отбелязване в
обратния смисъл в акта за общинска собственост. Възражението
за изтекла в полза на едноличния търговец придобивна
давност не е било обсъдено. По изложените съображения се претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени, предявените
исковете. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Препис
от жалбата е връчен на въззиваемото дружество. В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор, в който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че възраженията на
ответника са получили отговор, а доказателствата, включително касаещите правото
на собственост, са обсъдени подробно.
Сочи се, че въззивникът не е придобил процесния имот, тъй като
последният не е включен в двата представени от него нотариални акта. Страните
не са посочили, че чрез сделката се прехвърлят всички приращения,
от което черпи аргументи в подкрепа на тезата си. Първоинстанционният съд
подробно е обсъдил приета по делото съдебно-техническа експертиза и е стигнал
до обоснован извод относно статута на сградата – на търпим строеж по смисъла на
параграф 16 от ПР на ЗУТ. Твърди се, че изводът се подкрепя от Удостоверение №
112 от 19.09.2007 г. на главния архитект на община С.. На следващо място се навежда,
че ищецът е бил във владение на процесната сграда в периода от 20.11.2003 г. до
05.11.2007 г. Въз основа на изложеното се претендира въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски пред настоящата инстанция.
В
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция едноличният търговец -
жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддръжа
жалбата по изложените в нея съображения.
Дружеството
въззиваем, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В
депозирани по реда на чл. 273 вр. чл. 149, ал. 3 ГПК писмени бележки въззивникът ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“, чрез адв.
З.Н., поддържа жалбата. Отбелязва, че сградата е построена като временна постройка
в режима на чл. 120 от ППЗТСУ, което се установява от актовете за държавна и
общинска собственост. При условията на
евентуалност твърди, че: 1. Продажбата, с която ищецът се легитимира като
собственик, не е породила вещно-прехвърлително
действие; 2. Продажбата е нищожна поради противоречието ѝ със закона, тъй
като няма данни сградата да е придобила траен устройствен статут.
В
депозирани по реда на чл. 273 вр. чл. 149, ал. 3 ГПК писмени бележки въззиваемият „Р.а.Б.“ ЕООД, чрез адв.
Ж.Ж., поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Твърди се, че въззивникът владее без правно основание процесния
имот, тъй като едноличният търговец, чийто правоприемник е, е
закупил УПИ, в който се намира процесната сграда, но последната не е била включена
в сделката. Извлича аргументи за последното чрез тълкуване на действителната
воля на страните и обстоятелството, че не е описана в нотариалния акт за
покупко-продажба. Намира за неоснователно твърдението, че процесната панелна
сграда – „Автомотоклуб“ е била включена в предмета на Договор за продажба
№360/20.11.2003 г., поради временния ѝ статут. Аргументите са, че ако праводателят на въззивника е бил
собственик, е имал възможност да се снабди с удостоверение за търпимост по пар. 16 от ДР на ЗУТ, така както го е сторил действителният
собственик – праводателят на ищеца. Твърди, че заключението на
съдебно-техническата експертиза е подробно обсъдено, то намира подкрепа в
Удостоверение за търпимост № 112/19.09.2007 г. на главния архитект на община С.,
поради което съдът е направил обоснован краен извод за статута на процесния
имот. Възражението за изтекла придобивна давност е
недоказано. Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В
случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС с
предмет – спорния имот.
Чрез
първия петиторен иск по чл. 108 ЗС ищецът иска от
съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение, като правомощие от сложното право на
собственост върху нея, принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да
се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да има
основание за това, принудително да предадe фактическата власт на собственика.
Искът
по чл. 109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото
предназначение от неговия собственик.
За
да постанови обжалваното решение, РС – С. е приел, че
от
копие на Нотариален акт № 316/24.11.2000
г. за държавна собственост се
установява, че процесната панелна сграда „Автомотоклуб“, е включена в капитала на
„В.“ ЕООД. От копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169
том IV,
дело № 714 от 05.11.2007 г. е видно, че ищецът „Р.а.Б.“ ЕООД е придобил от „В.”
ЕООД-в ликвидация, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ панелна
сграда „Автомотоклуб“. Съдът приема, че сделката е породила вещно-прехвърлително
действие, тъй като от Удостоверение № 112/19.09.2007 г., издадено от главния
архитект на община С. и заключението на СТЕ следва извод, че сградата
представлява търпим строеж по смисъла на пар. 16, ал.
1 ЗУТ. Следователно може да бъде самостоятелен предмет на прехвърлителна
сделка. Възражението заявено от страна на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност е прието за недоказано.
Изводите
на първоинстанционния съд са необосновани, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон. РС – С. е игнорирал отбелязванията в Акт №
22/10.1993 г. за общинска собственост на недвижим имот и Акт № 139/24.09.1998
г. за частна собственост на недвижим, че панелна сграда за „Автомотоклуб“ е
построена като временна постройка. Заключението на приетата по делото СТЕ е
кредитирано без да бъде обсъдено заявеното от вещото лице в съдебно заседание,
че е изготвено без съобразяване с посочения статут на сградата. Не е взето
предвид изявлението на вещото лице, че в случай, че процесната сграда има
статут на временна постройка за придобиване на траен устройствен статут следва
да бъде проведена процедура по § 17, ал. 2 ПЗР на ЗУТ.
Настояшият
състав намира, че от Договор за продажба № 360/12.11.2003 г. и Констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 58, том III, рег.№ 1974 г. дело № 429 от 2003
г. на нотариус Антон Чолев - № 153 по регистъра на
Нотариалната камара, се установява, че ЕТ „Ж.-13 Ж. Ц.“ е собственик на Урегулиран
поземлен имот № VII - “За младежки дом“ с планоснимачен
№ 923, в квартал 104 от подробния устройствен план на град С., Софийска област,
с площ от 1750 кв. м., заедно с построената в имота двуетажна полумасивна
сграда със застроена площ от 451 кв.м. разгъната застроена площ 82 кв. метра и
застроен обем 2481 куб.м., при граници на имота: изток-улица с о.т. №
872-871-870, запад УПИ № VI-924,
север-улица с о.т. № 844-872 и юг УПИ № VIII-1501, УПИ № IX-1500, УПИ № Х-921 и УПИ № XI-922 всички в квартал 104 по
плана на населеното място.
Ответникът
ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“ е правоприемник на ЕТ „Ж.-13 Ж. Ц.“, което обстоятелство не е
спорно и се установява от историята на вписванията на двамата търговци в
търговския регистър.
От
копие на Акт № 22/м.10.1993 г. за общинска собственост на недвижим имот се
установява, че през 1970 г. е построена ПАНЕЛНА СГРАДА - автомотоклуб, със
застроена площ от 108 кв. м., на един етаж, състоящ се от четири броя стаи, предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в
Урегулиран поземлен имот № VII-“За младежки дом“ в квартал 104 от подробния
устройствен план на град С., Софийска област, с площ от 1750 кв. м., при
граници на имота: улица, с о.т 844-873, улица с о.т 872-871-870, УПИ VIII-1501,
УПИ IX-1500, УПИ 921, УПИ XI922 и УПИ VI-924, всички в кв.104 по плана на
населеното място е изградена.
От
същия документ се установява, че за посочената сграда е издадена виза за
временна сграда от 22.11.1971 г.
В
копие на Акт № 139/24.09.1998 г. за частна собственост на недвижим имот, т. 9 е
направено отбелязване, че в парцел II, кв. 64 по стария регулационен план на гр. С. е построена
панелна сграда за „Авомотоклуб“ с виза по чл. 120 от
ППЗТСУ от 22.02.1971 г.
От
т. 11 от копие на Акт № 139/24.09.1998 г. за частна собственост и от копие на
Акт. № 316/24.11.2000 г. за държавна собственост е видно, че сграда за „Автомотоклуб“
е включен в капитала на търговско дружество ”В.” ЕООД, на основание ПМС № 72 от 30.04.1992 г., Заповед № ОХ-47 от 22.01.1999 г., Заповед № 267 от
13.04.1999г., Заповед № ОХ-358 от 14.05.1999 г., Решение № 1 от 04.03.1999 г.,
Решение № 2 от 16.11.1999 г., Решение № 3 от 23.03.2000 г., удостоверение от
22.05.2000 г.
Видно от копие
на Нотариален акт №
169, том IV, рег.
№ 2400, дело № 714 от 2017 г. на нотариус Антон Чолев,
„В.“ ЕООД – в ликвидация и ищеца „Р.а.Б.“ ЕООД, на 05.11.2007 г., сключили
договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който „В.“ ЕООД
прехвърлило на „Р.а.Б.“ ЕООД правото на собственост върху върху недвижим имот, представляващ панелна сграда
за „Автомотоклуб“
със застроена площ от 108 кв. м., на един етаж, състоящ се от четири броя стаи,
предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в
Урегулиран поземлен имот № VII-“За младежки дом“ в квартал 104 от подробния
устройствен план на град С., Софийска област, с площ от 1750 кв. м., при
граници на имота: улица, с о.т 844-873, улица с о.т 872-871-870, УПИ VIII-1501,
УПИ IX-1500, УПИ 921, УПИ XI922 и УПИ VI-924, всички в кв.104 по плана на
населеното място е изградена.
От
заключението на приетата пред въззивната инстанция СТЕ, изготвена от арх. Г.Г., се установява, че за процесната панелна сграда за
„Автомотоклуб“ липсват запазени строителни книжа. Изградена е с временен
устройствен статут и съгласно предвижданията на подробния устройствен план,
парцелът в който се намира, е отреден за „Младежки дом“. Сградата не е
придобила траен устройствен статут поради непроведена процедура по реда на § 17,
ал. 2 от ПР на ЗУТ.
Съдът
намира, че в тази част заключението на СТЕ, изготвено от в.л. арх. Г.Г., следва да бъде кредитирано като обосновано, правилно и
законосъобразно. Видно от съобразителната му част са изследвани всички
документи, касаещи процесната сграда за „Автомотоклуб“. В тази група са обстоятелството
относно липсващите строителни книжа, Удостоверение № 112 от 19.09.2007 г. на
главния архитект на община С. и отбелязванията в официалните документи, каквито
са актовете за държавна и общинска собственост. Изводът за статута на процесния
имот почива на Акт № 139/24.09.1998 г. за частна собственост на недвижим имот и
на Акт № 22/м.10.1993 г. за общинска собственост на недвижим имот. Цитираните
официални документи се ползват с обвързваща доказателствена сила относно
удостоверените в тях факти (вж. в този смисъл Решение №71/28.04.2015 по дело
№6943/2014 на ВКС, ГК, I г.о.). В случая е отразеното, че сграда за
„Автомотоклуб“ е изградена с виза за временна постройка. Това е свидетелство за
факт, няма оценъчен характер и обвързва съда и третите лица. Цитираните
документи не са оспорени, поради което доказателствената им сила следва да бъде
зачетена. Разминаването в копие на Акт № 22/м.10.1993 г., където е
удостоверено, че за панелна сграда – „Автомотоклуб“ е издадена виза за временна
сграда от 22.11.1971 г., а в Акт № 139/24.09.1998 г. - виза от 22.02.1971 г. е
несъществено. Възможно е да се касае за техническа грешка. Това обаче е без значение,
тъй като и двата документа свидетелстват, че за сградата за „Автомотоклуб“ през
1971 г. е издадена виза за временна постройка. За пълнота трябва да се
отбележи, че правната квалификация, дадена в Акт № 22/м.10.1993 г. за частна
собственост на недвижим имот, с която се заключава, че панелната сграда е
построена по реда на чл. по чл. 120 от ППЗТСУ е неправилна, тъй като към 1971
г. са били в сила Строителни правила и норми за изграждане на населени места
(ред. от 9 Август 1968 г.).
Извода
за устройствения статут на процесната сграда не се променя от Удостоверение №
112 от 19.09.2007 г. на главния архитект на община С., в каквато насока са концентирани голяма част от възраженията на въззиваемия. Статутът на търпимост на постройките,
изпълнени в срока по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, се създава от самата правна норма, а
не чрез удостоверение. Въпросът дали строежът е търпим по смисъла на законовата
разпоредба е от правно естество и подлежи на преценка съобразно правната норма
във всички случаи, а не съобразно посоченото в удостоверение (вж. в този смисъл
Решение № 14382 от 22.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2008 г., II г.о.).
Твърденията
на въззиваемия, че заключението на приетата пред
въззивната инстанция СТЕ подкрепя извода, че сградата представлява търпим
строеж по смисъла на пар. 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ
почива на некоректна интерпетация. Тезата е
аргументирана с избирателни цитати от експертното заключение. Така например
удебеленият цитат „[…]придобива
статут на търпим строеж. Същата не подлежи на премахване и забрана ползване и
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка“ представлява пресъздаване от вещото лице Г.
на съдържанието на Удостоверение № 112/19.09.2007 г. на главния архитект на
община С. – т.е. няма характер на извод. Изводът е в следващия абзац, където
експертът заключава, че за процесната сграда липсват данни за проведени
процедури по получаване на траен градоустройствен статут със съответното
учредено право на строеж.
Не
следва да бъде кредитирана приетата пред първоинстанционния съд СТЕ, изготвена
от в.л. арх. А. С., досежно статута на сградата. За да обоснове заключението си,
вещото лице е съобразило единствено липсата на строителни книжа за изграждане
на панелна сграда за „Автомотоклуб“ и Удостоверение № 112 от 19.09.2007 г. на
главния архитект на община С.. Липсва обсъждане на отбелязванията в актовете с Акт
№ 22/м.10.1993 г. за общинска собственост на недвижим имот и Акт №
139/24.09.1998 г. за частна собственост на недвижим имот в частите, в които е
посочено, че е изградена като временна постройка. От изслушването на вещото
лице арх. С. става ясно, че тя не е взела предвид отбелязванията на втора
страница в Акт № 139/24.09.1998 г. за частна собственост на недвижим имот,
макар че е обсъждала този акт, както и Акт № 22/м.10.1993 г. за общинска
собственост на недвижим имот. Несподеляемо е
обяснението, че цитираната 2-ра страница не е била налична по делото. Община С.,
в изпълнение на определение на РС – С. от 16.05.2017 г., е представила на съда
заверени преписи от цитираните документи близо година преди изготвяне на
експертизата. При изслушване вещото лице, след предявяване на втора страница Акт
№ 139/24.09.1998 г. за частна собственост на недвижим имот, заявява, че
единственото което се променя в експертизата е това, че сградата е изградена
като временна. Практически изводът е противоположен на приетия в заключителната
част. Всичко това поражда съмнения относно правилността на изготвената от арх. С.
СТЕ, поради което в тази част не следва да бъде кредитирана.
От правна страна съдът намира
следното:
Трайна
е съдебната практика, че юридическият статут на сградата като временен строеж
без траен градоустройствен статут изключва възможността собственикът ѝ да
притежава право на строеж или да придобие такова въз основа на давностно
владение. Съгласно § 17, ал. 2 ПР ЗУТ /който възпроизвежда предишната уредба по
§ 50а ПЗР ЗИД на ЗТСУ - Д. в. бр. 124/98 г., с изключение на възможността за
изкупуване на терена/ временните постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ могат да се
запазят, ако им се придаде траен устройствен статут, което пък е основание на
собствениците на строежите да се учреди право на строеж и по този начин те
придобиват правото да държат собствена сграда върху чужд /общински или
държавен/ терен и се преодолява действието на презумпцията по чл. 92 ЗС.
Крайният срок за допускане на процедура за изменение на подробния устройствен
план с цел временните строежи да получат траен устройствен статут е 6 месеца от
влизане в сила на ЗУТ, а именно 30.9.2001 г. /вж. в този смисъл Решение №
127/25.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3190/2014 г., II г.о., Решение № 917 от 3.02.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 5147/2008 г., IV г. о., ГК/.
В
настоящия случай по делото липсват доказателства панелна сграда за „Автомотоклуб“,
със застроена площ от 108 кв. м., на един етаж, състоящ се от четири броя стаи,
предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в
Урегулиран поземлен имот № VII-“За младежки дом“ в квартал 104 от подробния
устройствен план на град С., Софийска област, с площ от 1750 кв. м., при
граници на имота: улица, с о.т 844-873, улица с о.т 872-871-870, УПИ VIII-1501,
УПИ IX-1500, УПИ 921, УПИ XI922 и УПИ VI-924, всички в кв.104 по плана на
населеното място е изградена, да е придобила постоянен градоустройствен статут
по реда на § 50а, ал. 3 от на ПЗР на ЗУТ
или за нея да е било издадено разрешение по § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, при
наличието на каквото въззиваемото дружество би се
легитимирало като носител на вещното право на ползване или на строеж.
С
оглед на това ищецът „Р.а.Б.“ ЕООД няма противопоставимо
на ответника ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“ право да държи имота, тъй го закупил от
несобственик. Към 05.11.2007 г. процесната сграда е била собственост на
праводателя на ответника ЕТ „Ж.-13 Ж. Ц.“ по силата на чл. 92 ЗС, доколкото е
била с временен статут и ЕТ „Ж.-13 Ж. Ц.“ е придобил парцела върху който е
изградена с Договор за продажба № 360/12.11.2003 г. При това положение
договорът за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 169, том IV, рег.
№ 2400, дело № 714 от 2007 г. на нотариус Антон Чолев,
чрез който „В.“ ЕООД – в ликвидация, прехвърля на ищеца „Р.а.Б.“ ЕООД собствеността
върху панелна сграда – „Автомотоклуб“, представлява разпореждане с чужд имот,
което не е произвело вещнопрехвърлително действие.
По
изложените съображения следва да бъде отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС
да се признае за установено по отношение на ответника ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“, че
ищецът „Р.а.Б.“ ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ
панелна сграда
за „Автомотоклуб“
със застроена площ от 108 кв. м., на един етаж, състоящ се от четири броя стаи,
предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в УПИ
№ VII-“За младежки дом“ в квартал 104 от подробния устройствен план на град С.,
Софийска област, с площ от 1750 кв. м., при граници на имота: улица, с о.т
844-873, улица с о.т 872-871-870, УПИ VIII-1501, УПИ IX-1500, УПИ 921, УПИ
XI922 и УПИ VI-924, всички в кв.104 по плана на населеното място е изградена и ответникът
да бъде осъден да предаде владението на този имот.
По
същите съображения - че ищецът не е собственик и не притежава ограничено вещно
право върху процесния имот, следва да бъде отхвърлен предявеният иск по чл. 109
ЗС, да се признае за установено по отношение на ответника ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“, че
ищецът „Р.а.Б.“ ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ
панелна сграда
за „Автомотоклуб“
със застроена площ от 108 кв. м., на един етаж, състоящ се от четири броя стаи,
предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в УПИ
№ VII-“За младежки дом“ в квартал 104 от подробния устройствен план на град С.,
Софийска област, с площ от 1750 кв. м., при граници на имота: улица, с о.т
844-873, улица с о.т 872-871-870, УПИ VIII-1501, УПИ IX-1500, УПИ 921, УПИ
XI922 и УПИ VI-924, всички в кв.104 по плана на населеното място е изградена и
ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните действия – загражда,
заключва и отказва да даде ключ, с които пречи на ищеца да упражнява правото си
на собственост върху имота.
Съобразно
този резултат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивника следва да се
присъдят претендираните от него разноски в размер на 2568.86 лв. за всички
инстанции, платими от ищеца.
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на претендирано от въззиваемия е неоснователно. Пред първата инстанция
доказаните разноски за адвокатско възнаграждение, направени от ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“,
са в размер на 750 лв. Те са под установения в чл. 7, ал. 5 вр.
ал. 2, т. 5 и ал. 8 по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум, който за конкретното дело е бил 1117.52
лв. При това положение възражението досежно размера
на възнаграждението пред първата инстанция е неоснователно.
Претендираните
пред въззивната инстанция разноски в размер 1280 лв.
също не следва да бъдат намалявани поради прекомерност. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимумът на адвокатското възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба, без процесуално представителство, по
настоящото дело е 838,14 лв. Предметът на спора разкрива по-високо ниво на
фактическа и правна сложност и по делото е осъществено процесуално
представителство. Освен това адвокатите нямат задължение да определят
възнагражденията си съобразно установения в наредбата минимум. Страните също не
следва при осъществяване правото си на защита да бъдат лимитирани
в избора на защитници, които работят в размер на определения минимум. При това
положение платеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано
поради прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 83/29.06.2018 г., постановено по гр.д. № 602/2016 г. по описа на РС –
С., втори състав и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Р.а.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* против ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“, ЕИК *********,
иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника ЕТ „Ж.-13-А.
Ц.“, че ищецът „Р.а.Б.“ ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ
панелна сграда
за „Автомотоклуб“
със застроена площ от 108 кв. м., на един етаж, състоящ се от четири броя стаи,
предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в УПИ
№ VII-“За младежки дом“ в квартал 104 от подробния устройствен план на град С.,
Софийска област, с площ от 1750 кв. м., при граници на имота: улица, с о.т
844-873, улица с о.т 872-871-870, УПИ VIII-1501, УПИ IX-1500, УПИ 921, УПИ
XI922 и УПИ VI-924, всички в кв.104 по плана на населеното място е изградена и
ответникът да бъде осъден да предаде владението на този имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявения при условията на евентуалност
от „Р.а.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* против ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“, ЕИК *********, иск по
чл. 109 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“,
че ищецът „Р.а.Б.“ ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ
панелна сграда
за „Автомотоклуб“
със застроена площ от 108 кв. м., на един етаж, състоящ се от четири броя стаи,
предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в УПИ
№ VII-“За младежки дом“ в квартал 104 от подробния устройствен план на град С.,
Софийска област, с площ от 1750 кв. м., при граници на имота: улица, с о.т
844-873, улица с о.т 872-871-870, УПИ VIII-1501, УПИ IX-1500, УПИ 921, УПИ
XI922 и УПИ VI-924, всички в кв.104 по плана на населеното място е изградена и
ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните действия – загражда,
заключва и отказва да даде ключ, с които пречи на ищеца да упражнява правото си
на собственост върху имота.
ОСЪЖДА
„Р.а.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ЕТ „Ж.-13-А. Ц.“, ЕИК *********
сумата от 2568.86 лв., представляваща сторените по делото разноски пред двете
съдебни инстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.