Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.03.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 71 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 533359 от 13.11.2018 год., постановено
по гр.дело № 13533/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 113 състав, е осъден Г. ф., ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.Д.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, на основание чл.288, ал.1, б.“а“ КЗ, сумата от 2500
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка с
реализирано на 04.04.2015 г. на главен път І-7/ пътя от Върбишки проход към
гр.Върбица/, км.178+792, пътно- транспортно произшествие, настъпило по вина на О.Ш.М.,
водач на моторно превозно средство- товарен автомобил марка „ ГАЗ 66“, с рег.№ ******, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер, като неоснователен. С решението на съда е осъден Г. ф,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв.Щ.Щ., с адрес: гр.София, ул.“ ******,
сумата от 207,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по делото,
съобразно уважената част от исковете, за осъщественото от адвоката безплатно
процесуално представителство. С решението на съда е осъден Г. фонд, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 100
лв. и разноски за КСМАТЕ в размер на 50 лв. С решението на съда е осъдена А.Д.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
да заплати на Г. фонд, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78, ал.3 сумата от 375 лв., представляващи разноски за
производството пред СРС.
Срещу решението на СРС, 113 с-в е постъпила въззивна жалба от А.Д.Т., подадена чрез
пълномощника адв.М.Г., с искане същото да бъде отменено,
в частта в която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/ отм./ за разликата над 2500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10000
лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, досежно определения размер
на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди и определения
размер на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Твърди се, че решението е постановено в противоречие
на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, относно приетия размер на съпричиняване
на вредите от страна на ищцата, както и че дори да се приеме, че пострадалата е
допринесла с поведението си за настъпване на вредите, то определеният от съда
размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е силно
завишен и не отговарял на конкретните обстоятелства при процесното ПТП. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник Г.
фонд, ***, чрез процесуалния си
представител юрк.Т.Миленова оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Третото лице- помагач на страната на ответника- О.Ш.М., не взема
становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми. При постановяването
му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона- на разпоредбите
на чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД. С оглед на което същото се явява
неправилно в обжалваната му част, като съдът не споделя изложените
в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи, относно определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, както и
относно размера на приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Решението е
неправилно, в частта относно определения размер на дължимото обезщетение за
претърпените от страна на ищцата неимуществени вреди, както и относно
определения размер на приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат. Доводите
изложени в жалбата, в тази насока съдът приема за основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ/
отм./, Г. ф. изплаща обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и
за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Отговорността
на причинителя на вредата е деликтна и е в размер на виновно причинените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно нормата на
чл.45 от ЗЗД във вр. чл.51, ал.1 от ЗЗД. Същевременно отговорността на
ответника замества по силата на закона отговорността на причинителя на вредите.
Във връзка с доводите в
жалбата относно конкретно определения размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на
размера им са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността
и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие
за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението – така т. ІІ от ППВС №
4/23.12.1968 г. Понятието,, справедливост "
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му
и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др. /в този смисъл
ППВС 4/1968 г./. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
Съдът
приема, че
на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера им,
както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл справедливостта по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие
с принципа на справедливост.
В процесния случай, с оглед
заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ и кореспондиращите му
свидетелски показания,
и съобразно посочените по-горе критерии, въззивният
съд намира, че съответно на справедливостта би било обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 12000 лв./ дванадесет хиляди лева/. При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящата въззивна
инстанция взе предвид: характера и тежестта на увреждането на здравето на
ищцата, изхождайки от характера на получените травматични увреждания, периодът
на лечение на причинените контузии и настъпилите от тях последици за здравето
на ищцата, продължителността на понесените във връзка с уврежданията болки и
интензивността им, начинът на причиняване на телесните увреждания и стреса,
възрастта на пострадалата.
При съобразяване на горепосочените
обстоятелства, по преценка на настоящия въззивен състав, на ищцата
А.Д.Т. следва да бъде определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на сумата от 12000 лв./ дванадесет хиляди лева/, съставляващо
справедлив паричен еквивалент на претърпените от нея неимуществени вреди, с
който същите да бъдат съразмерно компенсирани. Съдът намира, че присъждането на сумата от 12000 лв./ дванадесет хиляди лева/ би било справедливо по
размер обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
в резултат на настъпило ПТП на 04.04.2015 г. отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД.
На следващо място, във връзка с
доводите в жалбата относно приноса на ищцата за претърпените от нея вследствие
на процесното пътно- транспортно произшествие увреждания, съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, основание за намаляване
на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато
освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение
/например вината/ на пострадалия - в този
смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди./ в този смисъл е решение № 165/ 26.10.2010 год. по
гр.дело № 93/ 2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./. Ответникът, чрез своя процесуален представител твърди в
отговора на исковата молба, че такова съпричиняване в конкретния случай е налице. В случая, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът приема, че с поведението си ищцата е нарушила разпоредбата на чл.134,
ал.2 ЗДвП, като се е превозвала в каросерията на товарния автомобил, без да е
осигурена нейната безопасност. С оглед събраните по делото доказателства,
изводът на първоинстанционният съд за допуснато от ищцата нарушение на правилата
за движение /чл. 134, ал. 2 от ЗДвП/ и съответно за съпричиняване на вредите е
правилен.
В
трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 45/ 15.04.2009 г. по т.дело
№ 525/ 2008 г. на II т.о.; решение № 206/ 12.03.2010 г. по т.дело № 35/ 2009 г.,
II т.о.; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.дело № 623/ 2010 г. на II т.о.; решение
№16/04.02.2014 г. по т.дело №1858/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема,
че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение
по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение.
Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на
правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка
между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно
е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено
е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Приема се в практиката на ВКС, че при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не
само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат.
Обжалваното решение е постановено в отклонение от цитираната практика. В настоящия случай първоинстанционният съд неправилно е преценил приноса на пострадалата ищца за претърпените от нея вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие увреждания, като не е отчел всички имащи значение за това конкретни обстоятелства. Изводът за съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен от виновния за произшествието водач О.Ш.М., от една страна, и от ищцата А.Д.Т., от друга страна, се дължи на несъобразяване на факта, безспорно установен по делото от приложената влязла в законна сила присъда № 15/30.06.2016 г., постановена по нохд № 241/2016 г. по описа на Шуменският окръжен съд, Наказателно отделение, че водачът е допуснал множество нарушения на правилата за движение по пътищата. От друга страна, не е отчетено обстоятелството, че при процесното ПТП е пострадала не само ищцата, която се е возила в каросерията на товарния автомобил, но и още 21 лица, които наред с нея са се возили в каросерията на същия товарен автомобил. Не е отчетено също така обстоятелството, че виновния за произшествието водач, е причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице, както и че по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице. С оглед посочените обстоятелства, очевидно е, че приносът на ищцата за настъпване на вредите е значително по-малък от този на виновния за произшествието водач и следва да бъде определен на 1/6, а не на 1/2, както неправилно е приел първоинстанционният съд.
С
оглед на приетия от настоящия въззивен състав принос на пострадалата ищца /1/6/,
определеното справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 12000 лв. следва
да бъде намалено с 2000 лв., като общо дължимото на ищцата обезщетение възлиза
на сумата от 10000 лв. Или, постановеното от първоинстанционния съд решение
следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от ищцата А.Д.Т. осъдителен иск е отхвърлен за разликата над 2500 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., като на
същата се присъди допълнително сумата от 7500 лв.
Обжалваното решение следва да бъде отменено,
като неправилно и в частта, с която на ответника са присъдени разноски на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на сумата от 375 лв.
С оглед изхода на спора и изрично
направеното искане, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата/ЗА/,
на упълномощения от ищцата А.Т. адвокат Щ.Щ.следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на сумата от 846 лв.,
с включен ДДС.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
въззиваемата страна- ответник, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
СГС, сумата от 150 лв., представляваща дължима държавна
такса за въззивното производство, а по сметка на СРС сумата от още 300 лв.,
представляваща дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 533359 от
13.11.2018 год., постановено по гр.дело № 13533/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 113 състав, в частта,
с която предявения от А.Д.Т., ЕГН **********, срещу Г. ф., ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ/ отм./ е отхвърлен за разликата над 2500 лв./ две хиляди и
петстотин лева/ до пълния предявен размер на сумата от 10000 лв./ десет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на 04.04.2015 г. на главен път І-7/ пътя от Върбишки проход към
гр.Върбица/, км.178+792, пътно- транспортно произшествие, по вина на О.Ш.М.,
водач на моторно превозно средство- товарен автомобил марка „ ГАЗ 66“, с рег.№ ******, както и в
частта, с която А.Д.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, е осъдена да заплати на
Г. фонд, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.3 сумата от 375 лв., представляваща разноски за производството пред
СРС и вместо това постановява:
ОСЪЖДА
Г. ф., *** да заплати на А.Д.Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/ отм./, допълнително
сумата от 7500 лв./ седем хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на
04.04.2015 г. на
главен път І-7/ пътя от Върбишки проход към гр.Върбица/, км.178+792, пътно-
транспортно произшествие, по вина на О.Ш.М., водач на моторно превозно
средство- товарен автомобил марка „ ГАЗ
66“, с рег.№ ******в гр., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 27.02.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Г. ф., ***, да заплати на адв. Щ. Х. Щ.-АК- гр.Хасково, адрес: гр.София, ул.“ ******, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 846 лв. / осемстотин четиридесет и шест лева/.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Г. ф., ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 150 лв. /
сто и петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, Г. ф., ***, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 300 лв./ триста лева/, представляваща дължима държавна
такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието в процеса на О.Ш.М., ЕГН **********, като трето лице – помагач на ответника Г. фонд, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.