РЕШЕНИЕ
№ 1580
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110214766 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.176, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.3 от
ЗАНН.
Образувано е по постъпила молба от Н. Г. Д., чрез адв.М. Петльова-Б.
от АК-Благоевград, за изменение и допълване на Решение №418/03.02.2025 г.,
постановено по АНД №14766/2024 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, в
частта за разноските.
Твърди се, че с Решение №418/03.02.2025 г., постановено по АНД
№14766/2024 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, съдът е отменил наказателно
постановление №BG04032024/5800/Р8-210/26.08.2024 г., издадено от
Директор на НТУ към А“ПИ“, с което на жалбоподателя Н. Г. Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800 лева, като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че с решението си съдът е пропуснал да се
произнесе по направеното и поддържано в жалбата искане за присъждане на
сторените разноски по делото. В тази връзка сочи, че по електронното дело е
депозирано становище на 28.11.2024 г. в 14:28 часа под №20241128142347, но
е регистрирано едва на 03.12.2024 г. под №390257, към което са приложени
доказателства за заплатен адвокатски хонорар, съответно направено искане за
1
присъждане на съдебни и деловодни разноски. Навежда доводи, че
жалбоподателят е представляван от адвокат, представени са писмени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева и съобразно изхода на делото, ответната страна по жалбата следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски в
посочения размер.
В указания едноседмичен срок не е постъпил отговор от ответната
страна по жалбата, не взема становище по депозираната молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите по
делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата за изменение и допълване на решението по делото е подадена
от заинтересована срана и в срока по чл.176, ал.1 от АПК, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по съществото, молбата е неоснователна по следните
съображения.
Производството по делото е образувано по подадена жалба от Н. Г. Д.,
чрез адв.М. Петльова-Б. от АК-Благоевград, срещу наказателно
постановление №BG04032024/5800/Р8-210/26.08.2024 г., издадено от
Директор на НТУ към А“ПИ“. В производството по делото е проведено едно
съдебно заседание на 02.12.2024 г., в което жалбоподателят нито не се е явил
лично, нито е бил представляван от надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.М. Петльова-Б. от АК-Кюстендил. В това съдебно
заседание е приключено съдебното следствие и е даден ход по същество. На
12.12.2024 г. е докладвано на съдията-докладчик писмено становище от
жалбоподателя, чрез упълномощения му процесуален представител, заведено
с вх.№390257/03.12.2024 г. по описа на СРС, към което във връзка с искане за
присъждане на разноски, са приложени договор за правна защита и
съдействие, пълномощно и списък по чл.80 от ГПК. Разпоредено е да се върне
на страната, тъй като делото е обявено за решаване в проведеното о.с.з. на
02.12.2024 г. На 12.12.2024 г. е докладвано на съдията-докладчик искане от
жалбоподателя, чрез упълномощения му процесуален представител, заведено
с вх.№396492/06.12.2024 г., за възобновяване на производството по делото с
насрочване на ново открито съдебно заседание, в което да бъде дадена
възможност на жалбоподателя да участва лично и да реализира в пълен обем
2
защитата си, доколкото не е докладвано и обсъдено депозираното становище и
приложените към него доказателства.
С постановеното решение №418/03.02.2025 г. по АНД №14766/2024 г. по
описа на СРС, НО, 110 състав, съдът е отменил обжалваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В частта за
разноските, съдът е констатирал, че с оглед изхода на делото, право на
присъждане на разноски по реда на чл.63д от ЗАНН има жалбоподателя, но
въпреки изрично направеното искане в жалбата за присъждане на такива, по
делото не са ангажирани никакви доказателства нито за размера, нито за
реалното заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което съдът не се е
произнесъл по въпроса за разноските.
Въпросът за възлагане на разноските в административнонаказателния
процес е изрично уреден в чл.63д от ЗАНН, а именно по реда на АПК.
Единственото съдебно заседание по делото е проведено на 02.12.2024 г., което
се явява и последното заседание в съответната инстанция по смисъла на чл.80
от ГПК. До приключване на това заседание по делото пред районния съд,
жалбоподателят е имал възможност както да предяви претенция за
присъждане на сторените деловодни разноски по аргумент на чл.80 от ГПК,
субсидиарно приложима по силата на чл.144 от АПК, така и да представи
всички доказателства за техния размер и заплащане, което не е сторил
своевременно, а след обявяване на делото за решаване. Според чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
След като не са ангажирани своевременно доказателства за сторените
разноски до приключване на последното по делото съдебно заседание,
жалбоподателят няма право да иска нито изменение, нито допълване на
постановеното решение по реда на чл.176 от АПК, тъй като производствата по
ГПК са допустими тогава, когато страната е направила искане за това по реда
и в срока по чл.80 от ГПК, но съдът е пропуснал да се произнесе по същото. В
случая такава хипотеза не е налице, защото в деня на провеждане на
съдебното заседание, жалбоподателят, въпреки че е разполагал с нормативна
възможност да подкрепи вече направеното в жалбата искане за присъждане на
разноските със съответни писмени доказателства за направения разход,
респективно съдът не е пропуснал да се произнесе по това искане, тъй като не
3
са били своевременно представени такива по делото. Релевираните
възражения от страната относно датата на подаване на молбата по електронен
път в съда са неоснователни, доколкото производството пред въззивната
инстанция се развива по реда на НПК, при съблюдаване принципа за устност и
непосредственост, относим и за процесуалното представителство на страните,
като за разлика от ГПК и АПК, НПК не предвижда срок за представяне на
писмени защити след обявяване на делото за решаване. От горното следва
извод, че съдът се произнася с решението си по сторените разноски, но само
когато страните са отправили своевременно и непосредствено искане за това
пред съда, ведно с ангажиране на съответните писмени доказателства за
доказване на разхода, преди обявяване на делото за решаване, какъвто не е
настоящия случай.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че молбата на
жалбоподателя, черз процесуалния му представител - за изменение и
допълване на решението в частта на разноските – с присъждане на разноски в
производството пред първата инстанция, се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Н. Г. Д., чрез адв.М. Петльова-
Б. от АК-Благоевград, за изменение и допълване на Решение №418/03.02.2025
г., постановено по АНД №14766/2024 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, в
частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4