Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 154 29.06.2020 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД……… втори граждански състав,
на ………двадесет и девети юни……..................…………2020…..година,
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар ……………………………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от……………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело номер 1347…..по описа за
2020……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на Е.А.А. – взискател по
изп.дело № 4047/2005 г. по описа на СИС при РС Стара Загора. Жалбоподателят
обжалва постановлението на ДСИ, с което изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Излага съображения относно правилността на
изпълнителните действия, които са били извършвани от съдебния изпълнител.
Длъжникът
не взема становище.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от ДСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното
производство е било образувано пред ДСИ на 21.02.2005 г. по молба от Е.А.А. по два изпълнителни листа, издадени
по гр.д. № 1354/1995 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, срещу
длъжниците А.А.К.и К.К.Г.. В хода на изпълнението Г. е заплатила дължимата от
нея сума и производството спрямо нея е приключило. Длъжникът А.А.К.е търсен
многократно както по постоянен и настоящ адрес, така и на адресите, които
взискателят А. е сочил. Призовка за доброволно изпълнение обаче не му е била
връчвана. По изпълнителното дело е установено, че длъжникът е починал на
14.02.2014 г. Като длъжник по изпълнителното дело е бил конституиран неговият
син – П.А.А., който обаче се е отказал от наследството на баща си. Взискателят
е поискал изпълнението по делото да бъде насочено срещу братята на починалия
длъжник – С.А.Й., който също се е отказал от наследството, и П.К.И.. На
25.06.2915 г. ДСИ е съобщил на взискателя да посочи изпълнителен способ за
принудително изпълнение, тъй като длъжникът няма сключени трудови договори. С
молба от 02.07.2015 г. взискателят е поискал да се пристъпи към опис на вещите
в дома на длъжника. Такъв опис е насрочен за 30.09.2015 г., но не се е състоял,
тъй като длъжникът се е отказал от наследство. С молба от 12.01.2016 г.
взискателят е поискал ДСИ да изиска от Община Стара Загора удостоверение за
родствени връзки на наследниците на починалия длъжник. Такова удостоверение е
издадено и на 11.02.2016 г. по изпълнителното село е постъпило удостоверение за
съпруга и родствени връзка на длъжника А. и на неговите наследници. С молба от
17.02.2016 г. взискателят е представил по делото данни от Община Стара Загора
относно адресите на наследниците. С друга молба от 10.03.2016 г. взискателят е
поискал конституирането на тези лица като длъжници. Изпратена им е покана за
доброволно изпълнение. С разпореждане от 21.03.2016 г. ДСИ е отказал
конституирането на С.С.Й.на основание чл.61, ал.2 ЗН, като това е съобщено на
длъжника на 22.03.2016 г. На 18.03.2016 г. е връчена ПДИ на Н.П.И.. С молба от
04.07.2016 г. взискателят е поискал да бъде извършена продажба на лек автомобил
марка ВАЗ 21063 с ДК № СТ 8870 СТ, който е бил запориран. По делото е
установено, че този автомобил е със статус прекратен служебно от 01.01.2006 г.
С молба от 29.09.2016 г. взискателят отново е поискал удостоверение за
родствените връзки на длъжника. Такова удостоверение е издадено на 06.10.2016
г. С молба от 21.10.2016 г. взискателят е поискал ДСИ да задължи Община Стара
Загора да му предостави писмени справки относно родствените връзки на починалия
длъжник. По делото са изпратени исканите удостоверения с писмо от 11.10.2016 г.
С молба от 17.11.2016 г. взискателят е поискал като длъжник да бъде
конституирана Община Стара Загора на основание чл.11 ЗН. Въз основа на тази
молба ДСИ е изискал на 06.12.2016 г. списък на всички наследници на починалия длъжник.
С писмо от 06.03.2017 г. общината е изпълнила това задължение. На 27.03.2017 г.
взискателят е подал до Окръжен съд Стара Загора жалба за бавност. С писмо от
12.04.2017 г. ДСИ е указал на Община Стара Загора да съобщи дали приема
наследството на А.А.К.. С отговор на това общината е поискала ДСИ да й
предостави информация за лек автомобил марка ВАЗ, модел 2101, рег. № СТ 9138 ТТ
и друго недекларирано имущество. Поискана е и справка относно местонахождението
на автомобила.
С обжалваното постановление изпълнителното производство е
било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Срокът е процесуален
преклузивен и започва да тече от последното изпълнително действие по
изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяването на изпълнителното
производство. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покани за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. В случая единственото изпълнително действие, поискано от
взискателя, е налагането на запор на МПС на длъжника и искането от 04.06.2015
г. за запор на трудовото възнаграждение на наследника на длъжника, както и
извършването на опис на движимите му вещи на наследника на длъжника, което е
оттеглено по-късно поради отказа от наследство.
Неотносимо жалбоподателят възразява, че ДСИ не е взел
предвид доказателството за корекцията на адреса на длъжника и не му е изпратил
призовка за доброволно изпълнение на адреса, „на който се водела фирмата му“.
Неотносимо е и възражението на жалбоподателя относно неправилни действия на ДСИ
относно молбата му за конституиране на общината като длъжник. Без връзка с
предмета на производството е и възражението му, че ДСИ не бил взел предвид
молбите му от 09.08.2010 г. и 15.02.2013 г. Както бе посочено по-горе, предмет
на проверка е постановлението на ДСИ, с което е прекратил производството по
делото при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а не правилността на
процесуалните действия на ДСИ в периода от образуването на делото. В тази
връзка следва да се има предвид, че с нормата на чл.435 ГПК законодателят
ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като
я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно
изброен кръг от лица и на лимитативно посочени в закона основания, което
изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на
действията и отказите на съдебния изпълнител – ТР № 2/26.06.2015 г., т.8. След като в продължение на повече от две
години жалбоподателят не е поискал извършването на изпълнителни действия,
производството по изпълнителното дело следва да се прекрати.
С оглед на тези съображения съдът приема, че
не са налице обстоятелства, които са относими към правилността на обжалваното
постановление, поради което намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.А.А. – взискател
по изп.дело № 4047/2005 г. по описа на СИС при РС Стара Загора, срещу
постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: