№ 38
гр. П., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500703 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
2600668/23.04.2021 г., постановено по гр.д. № 213/2020 г., П. районен съд е
приел за установено на основание чл. 357 КТ, че между К. П. К. ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „Я.“ № 7 и „К.Г. 71“ ООД ЕИК: ********** за
периода от 04.10.2019 г. до 17.12.2019 г. е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което К. К. е полагал труд при „К.Г. 71“ ООД,
считано от 07.10.2019 г. на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона“ по безсрочен трудово договор, при 8 часово работно време,
основен и допълнителен отпуск 25 дни, срок на предизвестие за прекратяване
на трудовия договор - 1 месец и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 560 лв.
Отхвърлил е иск с правно основание чл. 128 КТ, предявен от К. П. К.
ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Я.“ № 7 срещу „К.Г. 71“ ООД ЕИК:
********** със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Т.“ № 6, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума е размер на 5024,78 лв. -
незаплатено трудово възнаграждение за м. ноември и декември 2019 г., ведно
със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба - 28.04.2020 г.
до окончателното изплащане на същата,
Осъдил е на основание чл. 215 КТ, „К.Г. 71“ ООД ЕИК: ********** да
1
заплати на К. П. К. ЕГН: **********, сума в размер на 480,49 лв. - сума за
командировъчни пари за престиран труд за 73 работни дни извън Р. Б., на
територията на ЕС - за периода от 05.10.2019 г. до 17.12.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 28.04.2020 г. до
окончателното изплащане на същата, като е отхвърлил иска над уважения
размер от 480,49 лв. до претендирания размер от 4997,50 лв.
Осъдил е на основание чл. 224, ал. 1 КТ, „К.Г. 71“ ООД ЕИК:
********** да заплати на К. П. К. ЕГН: ********** сума в размер на 174,11
лв. - обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 6 дни за 2019 г.,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба -
28.04.2020 г. до окончателното изплащане на същата, като е отхвърлил иска
над уважения размер от 174,11 лв. до претендирания размер от 684,50 лв.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Г. 71“ ООД ЕИК:
********** да заплати на К. П. К. ЕГН: ********** сумата в размер на 73,66
лв. - разноски направени пред настоящата инстанция.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. П. К. ЕГН: ********** да
заплати на К.Г. 71“ ООД ЕИК: ********** сумата в размер на 98,57 лв. -
разноски направени пред настоящата инстанция.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К.Г. 71“ ООД ЕИК:
********** да заплати да в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - П. сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски и-
държавна такса по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от К. П. К. ЕГН: ********** чрез неговия процесуален
пълномощник адв.Х. К. от САК с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. Във въззивната жалба се твърди, че районният съд не е
възприел правилно фактическата обстановка по делото и е тълкувал
превратно събраните писмени и гласни доказателства. На първо място се
твърди, че районният съд е направил необосновани изводи относно
съдържанието на трудовото правоотношение между страните. Според
жалбоподателя единственият спорен въпрос бил за размера на трудовото
възнаграждение, като за да обоснове своите изводи по този въпрос, районният
съд бил обсъдил само доказателствата на ответната страна – ведомости за
заплати, които дори не били подписани от ищеца. Освен това съдът бил
кредитирал свидетелските показания на св.Р., който бил съпруг на
управителката на дружеството-работодател и бивш управител на същото
дружество, следователно бил заинтересован от изхода на спора. Съдът се бил
позовал и на приетата по делото икономическа експертиза, която обаче била
изготвена отново само въз основа на доказателства, представени от
2
работодателя, поради което заключението не било обективно. В същото време
районният съд не бил обсъдил доводите, свързани с обявата в сайта „Jobs.bg“,
която мотивирала ищеца да сключи трудовия договор. Документът с обявата
не бил оспорен от ответника, поради което неправилно районният съд не го
бил ценил като неотносим.
Спорен между страните бил и въпросът относно заплащането на
командировъчни пари. Ищецът признава, че в исковата молба е претендирал
командировъчни в нормативно определения размер, но при заплата, която
била значително по-висока от присъдената със съдебното решение. Пред
районния съд било установено, че работодателят е начислявал на ищеца
командировъчни по 54 евро на ден, но съдът без никакви мотиви присъдил
минималния размер от 35 щатски долара. Така за м.октомври била начислена
сума в размер на 2429.14 лв., за м.ноември - 2429.14 лв. и за м.декември –
1584.22 лв. Вещото лице било изчислило, че на ищеца не е преведена сума в
общ размер на 2682.75 лв., но районният съд напълно игнорирал експертното
заключение в тази част.
Неправилно били отчетени от съда и действително отработените дни от
07.10.2019 г. до 18.12.2019 г., като неправилно районният съд бил изчислил,
че през октомври били отработени 19 дни, през ноември – 21 дни, а през
декември – 15 дни. От техническата експертиза било установено, че през
октомври ищецът е шофирал тежкотоварния автомобил 21 дни, през ноември
– 24 дни, а през декември – 15 дни + 4 дни болничен. Въпреки, че районният
съд бил приел, че трудовият договор е сключен за петдневна работна седмица
при 8-часов работен ден, ищецът бил работил повече от 5 дни в седмицата и
повече от 8 часа на ден, тъй като се случвало да чака на дълги опашки по
границата, поради което сборът от реално отработените дни надвишавал
нормативно изискуемите по договор.
Жалбоподателят е оспорил мотивите на съда относно иска с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ и ги счита за неправилни, но без да изложи
аргументи в подкрепа на своето твърдение.
Напълно неотносимо към спора било обстоятелството, че ищецът бил
теглил пари от служебната карта на 27.12.2019 г. и на 02.01.2020 г. Този факт
не бил спорен по делото, но съдът не установил по каква причина били
теглени тези пари, а именно това бил относимият към спора въпрос.
Жалбоподателят обжалва решението и в частта за разноските, тъй като
не му били присъдени такива в пълен размер.
Искането е решението да бъде отменено в отхвърлителните му части,
вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат
уважени в пълен размер с присъждане на разноските за две инстанции.
3
Решението се обжалва в осъдителните му части и от работодателя „К.Г.
71“ ООД ЕИК: ********** чрез процесуалния пълномощник адв.Г. М. от АК-
П. с твърдение за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и
недопустимост на решението. Безспорно било установено по делото, че
ищецът е изтеглил от сметката на дружеството суми за служебни разходи,
надхвърлящи сумите, които му се дължали за командировъчни. Искането е
решението да бъде отменено в тези части, вместо което предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори на
депозираните жалби от двете страни с искане жалбите да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на члц235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против „К.Г. 71“ ООД ищецът К. П. К. е твърдял,
че бил безработен и потърсил работа чрез интернет платформата „JOBS.BG“
в края на 2019 г., където видял публикувана обява от ответното дружество, в
която било записано, че същото е подизпълнител на италианска фирма за
превоз на товари, търси да наеме шофьори на товарни автомобили за
извършване на превози на територията на Европа. Било посочено трудово
възнаграждение от 70 евро на ден и бонус по 0,10 евро цента за всеки
километър, изминат от шофьора над 10 000 километра или тяхната левова
равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането. В началото на м.
октомври 2019 год. ищецът бил нает на работа от ответното дружество, като
престирането на работна сила се изразявало в управление на товарен
автомобил, собственост на ответника. Ищецът е твърдял, че между страните
по делото възникнало трудово правоотношение с елементи, подробно
посочени в молба от 09.06.2020 г., поради което на 04.10.2019 г. ищецът
заминал с еднопосочен автобусен билет за гр. Ф., Р. И., тъй като за начална
точка на тръгване с товарния автомобил работодателят бил определил Р. И., а
превозът на товари се осъществявал в цяла Европа. Преди да замине за И.
ищецът отправил изрични устни волеизявления до ответното дружество с
искане да подпише и да му бъдат предоставени оригинали от трудовия
договор, уведомлението по чл. 62, ап. 3 от КТ, както и длъжностна
характеристика по повод на възникналото между него и ответното дружество
трудово правоотношение. Въпреки това, към датата на заминаването му на
04.10.2019 год., ответникът не представил пито един от поисканите писмени
документи във връзка с възникналото трудово правоотношение, а именно
4
трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ и длъжностна
характеристика. Ищецът е твърдял, че заплатата му се изплащала от
ответното дружество по личната му банкова сметка, по която ответното
дружество превело на ищеца суми, представляващи трудовото
възнаграждение за м. октомври 2019 год. и част от трудовото му
възнаграждение за м. ноември 2019 год., както следва: на 05.11.2019 год. - 1
173,50 лева, на 11.11.2019 год. - 1 240,00 лева, на 09.12.2019 год. - 2 534, 76
лева. Изплатените в общ размер на 4 948,26 лв. представлявали трудовото
възнаграждение на ищеца за м.октомври, както и част от трудовото му
възнаграждение за м.ноември 2019 год., изчислено съгласно публикуваната
от ответното дружество обява в „JOBS.BG“ . Ищецът е изчислил, че за
отработени 25 дни - за периода от 07.10.2020 год. до 31.10.2019 год. –
трудовото му възнаграждение възлизало на 1750 евро /25 дни х 70 евро на
ден/ или равностойността им в лева - 3422 лв. Остатъчната сума от 1 526,26
лв. представлявала част от трудовото възнаграждение, изплатено на ищеца за
м.ноември 2019 год. Твърдял е, че размерът на трудовото му възнаграждение
за м. ноември 2019 год. е 2 100 евро или 4 107 лева, от която сума му били
заплатени 1 526.26 лв. За м.декември 2019 год. ответното дружество не било
изплатило никаква заплата. Ищецът е твърдял, че не му били заплатени и
командировъчни пари, които според разпоредбите на българското
законодателство - Наредба за служебните командировка и специализации в
чужбина, били в минимален размер от 35 евро на ден - дневните пари за
територията на Европа. По сключения с ответното дружество трудов договор
ищецът престарал работна сила за периода от 07.10.2019 год. до 18.12.2019 г.,
през който период е твърдял, че е работил без почивен ден. Поради горното,
за периода от 07.10.2019 год. до 18.12.2019 год.. бил престарал труд общо за
73 работни дни, като съответно счита, че му се дължат командировъчни пари
в размер на 35 евро на ден или в общ размер на 2555 евро. Твърдял е още, че
липсвали данни за реално изминатите от него километри, за да претендира
надбавка от 0.10 цента за всеки километър над 10 000 км. Със Заявление от
15.01.2020 год. ищецът е поискал да му бъдат заплатени дължимите трудови
възнаграждения, както и командировъчни пари, като е изразил и желанието
си за прекратяване на сключения между страните трудов договор. Ищецът е
твърдял още, че по време на трудовото правоотношение за периода от
07.10.2019 год. до 18.12.2019 год. не е ползвал полагащият му се
законоустановен платен годишен, поради което на основание на чл. 224, ал, 1
от КТ е претендирал обезщетение в размер 684, 50 лева. Искането е да бъде
постановено решение, с което да се приеме, че между страните по делото е
съществувал трудов договор с елементи, посочени в исковата молба, като се
иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума е размер на 5024,78 лв.
- незаплатено трудово възнаграждение за м. ноември и декември 2019 г.,
5
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на същата, 4997,50 лв. - сума за командировъчни
пари за престиран труд за 73 работни дни извън Р. Б. - на територията на ЕС,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на същата и 684,50 лв. - обезщетение по чл. 224, ал.
1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Претендирал е разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в
който е изложил доводи за неоснователност на предявените искове. Твърдял
е, че между страните по делото действително съществувало трудово
правоотношение, възникнало по трудов договор с дата 04.10.2019 г., за
длъжността: „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с основно
месечно възнаграждението от 560 лева, с място на работа „Маршрути на
дружеството“. Трудовият договор не бил подписан от ищеца, тъй като се
наложило да тръгне за И. в изпълнение на трудовите си задължения още
преди изготвянето на договора. Трудовото възнаграждение му било
начислявано по ведомост и превеждано своевременно, ведно с дължимите
командировъчни за престаран труд извън Р. Б., така, както съответните суми
били начислявани и превеждани и на другите шофьори. Ответникът е
твърдял, че ищецът разполагал по време на командировката си със служебен
телефон и служебна кредитна карта Visa, собственост на дружеството, от
която е теглил необходимите му средства. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Като доказателство по делото е представен оригинал на подписан от
страните трудов договор без номер, с дата на сключване 04.10.2019 г., със
страни „К.Г. 71“ ООД като работодател и К. П. К. – работник /служител/, по
силата на който ищецът е назначен на длъжност „Шофьор тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона“, категория персонал: втора, с шифър по НКПД
83322005, КИД 4941, с основно месечно възнаграждение 560 лв., с място на
работа „Маршрути на „К.Г. 71“ ООД, на непълно работно време 8 часа, за
неопределено време и срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. В
договор не е договорено допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. Посочено е, че възнагражденията се изплащат
ежемесечно, наведнъж, на 30-то число на следващия месец. Договорено е
договорът да се прекратява с предизвестие 1 месец. Полагаемият платен
годишен отпуск е в размер на 20 дни и допълнителен платен годишен отпуск
в размер на 5 дни. Договорено е, че служителят ще постъпи на работа на
07.10.2019 г.
Договорът е подписан от работодател и работник със син химикал и е
положен син мокър печат на дружеството. В договора е посочено, че заверен
екземпляр от него, заверено уведомление от ТД на НАП – гр.П. и длъжностна
6
характеристика са връчени на служителя на 07.10.2019 г., както и че на
същата дата служителят е постъпил на работа.
Ищецът е оспорил пред районния съд съдържанието и подписа си под
този договор, като съдът е приел, че се касае за частен диспозитивен
документ поради което не следва да се открива процедура по чл. 193 ГПК във
връзка с оспорване на съдържанието му. Открита е процедура по чл. 193 ГПК
по отношение на направеното оспорване на подписа за „служител“ на
представения от ищеца трудов договор, но не е допусната исканата от същия
графологична експертиза с изложен от съда мотив, че никоя от страните не
била навела твърдения, че е налице подписан от работника трудов договор
между тях. Ответникът изрично е посочил, че не твърди подписът на
представения от ищеца трудов договор да е поставен от ищеца за „служител“.
Въззивният съд намира отказа на районния съд да назначи графологична
експертиза във връзка с оспорване подписа на ищеца под този трудов договор
за процесуално действие, извършено при съществено процесуално
нарушение, но тъй като искане за назначаване на графологична експертиза
пред въззивния съд не е направено от жалбоподателя-ищец, такава не е
назначена и приета по делото и във въззивната инстанция. Следва да се
посочи, че за съществените процесуални нарушения, извършени от районния
съд, въззивният съд не следи служебно, тъй като работи при условията на
ограничен въззив. Така или иначе при наличие на оспорена истинност и
автентичност на съдържанието и подписите под това писмено доказателство,
то следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност и не следва да
бъде ценено. Същото се отнася и до другите представени копия от трудов
договор, подписани само от работодателя или само от работника.
Всъщност въз основа на анализа на доводите, изложени във въззивните
жалби, въззивният съд приема, че решението на районния съд в частта, с
която е прието, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
не е оспорено, поради което относно изводите за елементите на трудовото
правоотношение въззивният съд се присъединява към изводите на районния
съд на основание чл.272 от ГПК и препраща към тях.
Оспорва се само приетият от районния съд за уговорен между страните
размер на работната заплата от 560 лв. Назначената и приета пред
първоинстанционния съд икономическа експертиза е установила, че на
всички назначени при ответника шофьори се начислява и заплаща равно
месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата,
която към релевантния за спора момент е в размер на 560 лв. Същото се
установява и от разпита на свидетеля Р. – съпруг на управителката на
дружеството-работодал, който също работи като шофьор във фирмата.
Липсват други доказателства, представени от която и да е от страните по
7
делото, въз основа на които могат да се направят други изводи за размера на
договорената работна заплата по трудовия договор на ищеца. Такива
доказателства не е представил и самият ищец. Що се отнася до обявата в
сайта „JOBS.BG“, тя следва да бъде разглеждана като публична оферта,
адресирана до неограничен брой адресати и доводи относно конкретни клаузи
на спорния трудов договор, в т.ч. и относно размера на договорената работна
заплата, не могат да бъдат извлечени от нея. Сключването на трудовия
договор става чрез пряко договаряне и отправяне на насрещни волеизявления
на равнопоставени субекти за постигане на определен резултат. При липсата
на каквито и да било доказателства за наличието на шофьори, назначени при
същия работодател при други условия, различни от приетите с решението на
районния съд, въззивният съд не може да направи извод в подкрепа на
твърдението на ищеца, че е бил назначен при различни, по-благоприятни
условия. Вещото лице установява, че трудовите договори на всички шофьори
са сключени при еднакви условия и няма разлика в методиката на
изчисляването на техните месечни възнаграждения и командировъчните, в
това число и в договора на съпруга на управителката на фирмата. Въззивният
съд цени показанията на единствения разпитан по делото свидетел Р. при
условията на чл.172 от ГПК и отчита, че е възможно да е налице
заинтересованост от страна на този свидетел от изхода на спора, но тъй като
неговите показания не противоречат на изводите на приетата по делото
икономическа експертиза, въз основа на тях могат да бъдат направени
формулираните по-горе правновалидни изводи.
Напълно несъстоятелен е доводът на жалбоподателя-ищец, че районният
съд е основал своето решение само на доказателства, представени от
ответника. Следва да се посочи, че независимо, че районният съд е
разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца, че е в негова
тежест да докаже съществуването на трудов договор между страните, такива
доказателства ищецът не е представил, а единствените доказателства за
установяване на това правоотношение са поискани и представени от
ответника. Съдът е основал правните си изводи на наличните по делото
доказателства съгласно правилата на ГПК.
Безспорно е установено от икономическата експертиза, че на ищеца са
начислявани командировъчни по 54 евро на ден. Исковата претенция обаче е
за присъждане на командировъчни в размер на 35 щатски долара дневно и
въпреки приетото по делото експертно заключение ищецът не е увеличил тази
искова претенция, поради което съдът е надлежно сезиран с предявения иск
до посочения в исковата молба размер. Ако присъди командировъчни в по-
голям размер от заявения, съдът ще се произнесе plus petitum и решението в
частта за разликата над претендирания дневен размер ще бъде недопустимо.
8
Следва да се посочи, че съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и
размери, определени от Министерски съвет. По силата на тази законова
делегация с ПМС № 72/1986 год. / Д.В. бр. 11/1987 год./ е приета Наредбата
за командировките в страната; С ПМС №115/2004 год. /Д.В. бр.50/2004 год./ е
приета Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина;
С ПМС №40/02.07.1987 год. е приета Наредба за служебните командировки
на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни
превози на товари и пътници. /НСКШСЧМАПТП/. Съгл. §1 от
Заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП, тази наредба се прилага от
всички стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси
и извършват международни превози и този е приложимият в случая
нормативен акт.
От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от
05.10.2019 год. до 17.12.2019 год. ищецът е бил командирован в чужбина за
общо 73 дни, за които му се дължи заплащане на обезщетение по реда на чл.
215 КТ, определен съобразно НСКШСЧМАПТП.
Разпоредбата на чл. 8 от НСКШСЧМАПТП предвижда, че на
шофьорите извършващи международни превози на товари и пътници се
изплаща единна ставка в размер на 35 щатски долара на ден - за единична
езда, каквато е в настоящия случай, доколкото не се установи ищецът през
посочения период да е работил с друг шофьор като двойка и да са се
комбинирали при управлението на тежкотоварния автомобил. Ето защо
следва да се приеме, че дължимата сума, представляваща командировъчни
пари, е в размер на 2590 щатски долара (35 щ.долара по 73 дни) или
равностойността им в лева в размер на 4241,30 лв. Установено е по делото, че
по сметка на ищеца са преведени общо 4948,26 лв. (а такива са и твърденията,
изложени в ИМ), от които за м. октомври, ноември и декември 2019 г. (до 17
декември) дължимото трудово възнаграждение е в общ размер на 1187,45 лв.
(358,97 лв. за м. октомври, 434,55 лв. за м. ноември и 393.99 лв. за месец
декември), т.е. заплатените на ищеца командировъчни пари са в размер на
3760,81 лв. при дължими 4241, 30 лв., или с 480,49 лв. по-малко, до който
размер се явява основателен предявеният иск с правно основание чл. 215 КТ и
върху която сума се дължи заплащане на законна лихва.
Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е изчислил дните,
през които ищецът е работил, като не се бил съобразил със заключението на
техническата експертиза, а сам бил разчел показанията на тахографа от
приложените разпечатки. На първо място следва да се посочи, че изводът на
съда, че трудовият договор е сключен като безсрочен, при работа на
9
петдневна работна седмица и 8-часов работен ден не са оспорени от
жалбоподателя-ищец, защото такива доводи не се съдържат във въззивната
жалба. При това положение за въззивния съд е безспорно, че трудовото
правоотношение между страните е сключено при тези параметри. Всеки
отработен час извън 8-часовия работен ден и всеки отработен ден извън
петдневната работна седмица би бил извънреден труд, който следва да се
заплаща по различен механизъм, но съдът не е надлежно сезиран с претенция
за заплащане на извънреден труд.
Съответно неоснователно е и възражението, че съдът не бил
компетентен сам да разчете показанията на тахографа за изминати километри
и дните, в които камионът е бил в движение. За установяване на изминатите
километри съдът е назначил техническа експертиза, която е дала заключение,
прието без възражения пред районния съд. Що се отнася до разпечатките от
показанията на тахографа, приложени като писмени доказателства, за
разчитането им не са необходими специални знания, а приетите по делото
писмени доказателства следва да се ценят наравно с всички останали, приети
по делото доказателства, като изводите се основават на цялата
доказателствена съвкупност. Следва да се посочи, че от заключението на
техническата експертиза може да се направи единствено извод за периода, в
който автомобилът е бил в движение и за количеството изминати километри.
Но от тези заключения не следва автоматично изводът, че ищецът е
управлявал този автомобил през всички дни и при всички изминати
километри, записани от тахографа. Дори обаче да се приеме, че единствено
ищецът е управлявал автомобила през целия релевантен период, заплащането
за отработените дни следва да бъде ограничено до работните дни за всеки
календарен месец през времето на действие на трудовия договор при пълен
отработен месец или съответно за отработените дни – при непълен отработен
месец при петдневна работна седмица и 8-часов работен ден. Както беше
посочено по-горе, отработените в повече дни и часове представляват
извънреден труд, с претенция за заплащането на който съдът не е надлежно
сезиран.
Оспорването на решението на районния съд относно претенцията по
чл.224, ал.1 от КТ е бланкетно и не са изложени никакви доводи,
обосноваващи неговата неправилност, поради което съдът приема, че то е
правилно в тази своя част и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя ответник, че ищецът е
теглил пари от предоставената му служебна дебитна карта, които е употребил
за свои нужди след прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, тъй като претенция за прихващане на задължението на
работодателя с тези суми не е направено нито пред районния съд, нито в
10
настоящата инстанция.
В заключение като е достигнал до подобни изводи, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На
основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение и се присъединява към тях.
Тъй като и двете въззивни жалби са неоснователни, разноски за тази
инстанция не следва да бъдат присъждани в полза на нито една от страните.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК настоящото решение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване, тъй като всички
обективно и кумулативно съединени искови претенции, с които е сезиран
съдът, са с цена под 5000 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2600668/23.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 213/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11