Решение по дело №6962/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1655
Дата: 1 април 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20193110106962
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Мариана Дончева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 6962 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д.Й.Й., ЕГН **********, с адрес *** срещу ОД на МВР Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 1 241.74 лв./хиляда двеста четиридесет и един лева и седемдесет и четири ст./, дължима за неизплатени възнаграждения по назначени, изпълнени и приети от възложителя съдебно оценителни експертизи, по досъдебни производства по реда на НПК на подразделения на ОД на МВР – Варна, сумата от 208.11 лв, представляваща лихва за забава от момента на изискуемост на всяко едно от вземанията, до момента на подаване на заявлението в съда – 15.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№.../19г. на ВРС за които суми е издадена заповед за изпълнение № 684/04.02.2019г. по ч.гр.д. № 1566/2019г. по описа на ВРС.

Ищецът твърди, че е от 2001г. изготвя оценителни експертизи за нуждите на досъдебното производство на одмвр. Твърди, че през годините  е имал проблеми с плащането, но винаги в началото на следващата година дължимите суми са му били заплащани.Твърди, че в случая има забавяне в плащанията за изготвени експертизи в периода 2014-2017г.

Претендира по съответните досъдебни производства следните суми:

1. ДП ВН-ДП-/14 г. възнаграждение28 лева. предадено на17.11.2014 г. лихва за забава от15.03.2016 г. - 8,53 лева.

2.ДП ВН-ДП-/14 г. възнаграждение28лева., предадено на17.11.2014г. лихва за забаваот15.03.2016 г., 8,53 лева.

          3. ДП ВН-ДП-/14 г. възнаграждение28 лева, предадено на23.01.2015 г. лихва за забаваот15.03.2016 г.

          4. ДП ВН-ДП-/14 г. възнаграждение28 лева, предадено на23.01.2015 г. лихва за забава от15.03.2016г. - 8,53 лева.

           5. ДП ВН-ДП-/14 г. възнаграждение 28 лева., предадено на 12.02.2015г. лихва за забава or 15.03.2016 г. - 8,53 лева.

           6 ДП № /16 г. на 4 РУП  възнаграждение76,36лева предадено на15.02.2017г„ лихва за забава от18.04.2017 г. 14,79 лева.

7. ДП № 904/16 г. на 1 РУП възнаграждение55,20 лева. предадено на10.03.2017г. лихва за забава от11.05.2017 г. -10,34 лева.

8.  ДП № 358/17 г. на 1 РУП възнаграждение55,20 лева. предадено на10.03.2017 г. лихва за забава от11.05.2017 г. -10,34 лева.

             9.  ДП № /16 г. на 1 РУП възнаграждение55,20 лева. предадено на20.03.2017 г. лихва за забава от21.05.2017 г. -10,17 лева.

10. ДП№  /16 г. на 2  РУП  възнаграждение 55,20 лева.

предадено на30.03.2017 г. лихва за забава от31.05.2017 г. -10,03 лева.

  11. ДП № /17 г. на 1 РУП възнаграждение76,36 лева, предадено

на21.04.2017 г. лихва m забава от22.06,2017г. - 13,41 лева.

12. ДП № /16 г. на 4 РУП възнаграждение 55,20 лева, предадено на19,06,2016 г. лихва за забава от21.08,2017г.-8,77 лева.

13. ДП № /17г. на 4 РУП възнаграждение 55,20 лева предадено на28.06.2017г. лихва за забава от29.08.2017г. - 8,65лева.

14. ДП № /17 г. на4 РУП възнаграждение55,20 лева, предадено на28.08.2017г. лихва за забава от29.10.2017 г. - 8,65 лева.

         15.  ДП/17г. на2РУП възнаграждение 55,20лева, предадено на16.08.2017 г. лихва за забава от17.10.2017г. - 7,90 лева.

16. ДП № /17г. на 1 РУП възнаграждение 55,20 лева., предадено на09.08.2017 г. лихва за забава от10.10.2017г. - 8,00 лева, обща сума63,20 лева,

17. ДП № /17 г. па3РУП възнаграждение 55,20лева. предадено на10.08.2017г. лихва за забава от11.10.2017г. - 7,99 лева.

18. ДП № /17 г. на 4РУП възнаграждение 65,82 лева предадено на05.09.2017 г. лихва за забава от06.11.2017г. - 6,32-лева.

19.  ДП № /17 г. на I РУП възнаграждение 55,20 лева, предадено на05.09.2017 г. лихва за забава от06.11.2017 г. - 7,59 лева.

20.  ДП № /17 г. на1РУП възнаграждение 55,20 лева. предадено на13.09.2017 г. лихва за забава от14.11.2017 г. - 7,47 лева.

21.  ДП/17 I.на2 РУП възнаграждение55,20 лева., предадено на15.11.2017 г. лихва за забаваor 16.01.2018 г. - 6,50 лева

22.  ДП № /17 г. на ОДП възнаграждение 55,20лева, предаден на22.11.2017 г. лихва за забава от23.01.2018 г. - 6,39лева.

23. ДП/17г.на2РУП възнаграждение 55,20 лева предадено на22.11.2017г. лихва за забава от23.01.2018 г. - 6,39 лева.

24.  ДП № /17 г. на ОДП възнаграждение55,20 лева, предадена на13.12.2017 г. лихва за забава от14.02.2018 г. - 6,06 лева.

Обезщетението за забава се претендира до датата на подаване на заявлението в съда-15.03.2019г.

Ищецът сочи, че съгласно Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица чл. 27 ал. 1 възнаграждението и разходите на вещото лице по чл. 19 се изплащат въз основа писмено разпореждане на органа, който го е назначил. Сумите се плащат по банков път до 60 дни от приемането на експертизата. Твърди, че от предоставените документие видно, че 60 дневния срок не е спазен и няма извършени плащания от страна на ОД МВР Варна.

Ищецът твърди, че относно първите пет от списъка досъдебни производства, е проведена кореспонденция между ДАНС и вещото лице Д.Й.Й.. От предоставените отговори на ДАНС, които са приложени се установява, че след влизане в сила на ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 14 от 20.02.20145 г.) след 24.02.2015 г. ръководството на ДАНС няма правомощия да нарежда плащания за възнаграждения на вещи лица по досъдебните производства и същите следва да ги предяви към МВР.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на исковете.

Възразява, че в ОД МВР - Варна не са постъпвали документи по посочените в т.1 до т.5 от исковата молба досъдебни производства по описа на ТДНС - Варна.

Ответникът излага, че в сектор ФО са получени утвърдени Постановления за определяне на окончателновъзнаграждение на вещото лице Д.Й.Й. по част от сочените  досъдебни производства: т.11 - ДП № /17г. на Първо РУ /№ 11 от Исковата молба/, т.12 - ДП № /16г. на Четвърто РУ /№ 12 от Исковата молба/, т.13 - ДП № /17г. на Четвърто РУ /№ 13 от Исковата молба/, т.14 - ДП № 103/17г. на Четвърто РУ /№ 14 от Исковата молба/, т.18 - ДП № /17г. на Четвърто РУ /№ 18 от Исковата молба/, т.22 - ДП № /17г. на ОД МВР /№ 22 от Исковата молба/ и т.24 -ДП № /17г. на ОД МВР /№ 24 от Исковата молба/.

Сочи, че задължението по тези преписки са заведени счетоводно, но не са изплатени, тъй като вещото лице отказва да включи сумите по тези Постановления в издадените от него фактури № 20 от 05.10.2018г. и № 21 от 05.10.2018г., с мотива, че в предоставените му описи сумите се различават от тези, които са по неговите справки -декларации по чл. 23, ал. 2 и чл.24, ал. 2 от Наредба № 2 от 2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Ответникът излага, че изплащането на възнагражденията на вещите лице се извършва при спазване Закона за счетоводството, Наредба № 2 от 29 юни 2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, Заповед8121з-1414/20.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед 365з-3103/02.08.2018г. на Директора на ОД МВР - Варна. Съгласно действащата нормативна уредба в сектор ФО за всяка изготвена експертиза по ДП постъпва 1 бр. утвърдено Постановление за определяне на окончателно възнаграждение на вещото лице, придружено със справка-декларация по чл. 23, ал. 2 и чл.24, ал. 2 от Наредба № 2 от 2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Задължението се завежда счетоводно по реда на постъпване на утвърдените Постановления и съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата плащането се извършва след представяне от вещото лице на документ, съдържащ реквизитите по чл. 6 от Закона за счетоводство и при осигурен лимит за разходи от Дирекция ПУБ-МВР-София.

Сочи, че съгласно получените в сектор ФО 9/девет/ броя утвърдени Постановления по цитираните по горе ДП, включени в Исковата молба на вещото лице Д.Й.Й., е заведено задължение в размер на 436,42 лв., което е дължимо и не е изплатено поради отказа на вещото лице, което е декларирало, че е самоосигурявящо се лице, да издаде фактури за изготвените от него 9 броя експертизи.

Излага, че в сектор ФО са получени следните утвърдени постановления по следните досъдебни производства:

- т. 6 - ДП …/16г. на 4 РУ

- т. 7 - ДП../16г. на 1 РУ

- т. 8 - ДП /17г. на 1 РУ

- т. 10 - ДП № /16г. на 2 РУ

- т. 15 - ДП /17г. на 2 РУ

- т. 21 - ДП /17г. на 2 РУ

- т. 23 - ДП /17г. на 2 РУ.

Задължението е в размер на 407.56 лева и е заведено за м. септември 2019г.

Моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли претендираните суми по т.1 до т.5, 16, 19, 20 с оглед липсата на представени заверени постановления и изискуеми документи. Моли, да отхвърли и като неоснователни исковите претенциите по сумите по т.11-14, 18, 22, и 24, тъй като по вина на ищеца в ОД МВР - Варна не са представени законово изискуемите документи, поради което не може да се пристъпи към плащане.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По частно гражданско дело № .../19 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу Окръжна Дирекция на МВР-Варна, ЕИК ********* да заплати на Д.Й.Й. сумата от 1241,74 лева дължима за неизплатени възнаграждения по назначени, изпълнени и приети от възложителя съдоебно оценителни експертизи, по досъдебни производства по реда на НПК на подразделения на ОД на МВР –Варна ,сумата от 208,41лв. представляваща лихва за забава от момента на изискуемост на всяко едно от вземанията, до момента на подаване на заявлението в съда-15.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 29лв. представляваща внесена дж.такса и сумата от 396 лв., адв.хонорар, на осн.чл.78 ал.1 и 8 ГПК.

По делото са представени като доказателства постановления за определяне на окончателно възнаграждение на вещо лице, на осн.чл.150 от НПК и справки-декларации по чл.23,ал.2 ичл.24 ал.2 от Наредба №2 от 2015 г.

Видно от писмо рег.№ ПН-452/19.02.20г. на Държавна Агенция Национална Сигурност, Агенцията няма данни за утвърдени постановления за определяне на окончателно възнаграждение на вещото лице Д.Й.. На осн.§96 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР /ДВ бр.14 от 2015г./, Агенцията в 10-дневен срок от влизане в сила на този закон е предала неприключените досъдебни производства, разследвани от разследващи агенти на ДАНС на съответните прокурори за възлагане на разследването по компетентен разследващ орган. 

От заключението на вещото лице по назначената и приета от съда ССЕ се установява, че задължението по справка-декларация е в размер на 1241,70 лв., по постановление 843,98 лв. Дължимата сума предвид  представени постановления по делото на л.221-223 от делото е 1149,58 лв. От проверените документи при ответника няма данни за извършени плащания към ищеца по процесните досъдебни производства. Обезщетението за забава считано от датата на постановяване определено възнаграждение до 15.03.19г. е общо 172,63лв. При приемане дължимост на обезщетение за забава 60-дни след постановленията за определяне на окончателно възнаграждение на вищото лице от разследващия полицай то общо е 228,95 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.

От събраните по делото доказателства категорично се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по възлагане изготвяне на СОЕ в досъдебно производство между ищеца и ответника.

Съдът намира, че ищецът е изготвил възложените му експертизи, като е издадено Постановление за определяне на окончателно възнатраждение на вещото лице, на осн.чл.150 от НПК.

Разпоредбата на чл.27 ал.2 от Наредба №2 за вписването, квалификацията и възнаграждението на вещите лица предвижда, че възнаграждението и разходите на вещото лице по чл. 19 се изплащат въз основа на писмено разпореждане на органа, който го е назначил. Сумите се изплащат по банков път в срок до 60 дни от приемането на експертизата, като сумите се изплащат след представяне на счетоводен документ по чл.7 от ЗС.

Предвид разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си за изготвяне на съдебни експертизи по сочените от него досъдебни производства, както и че е представил нужните документи за изплащане на дължимото му възнаграждение. В случая ищецът ангажира доказателства, че е изпълнил вменените му задължения да представи документ по чл.7 от ЗС, предвид направените от ответника възражения в тази насока единствено за вземанията си по ДП ВН-ДП/14 г., като ищецът е издал фактура от 17.11.2014г. за сумата от 28 лв.,определена му като възнаграждение, ДП ВН-ДП-/14 г. като ищецът е издал фактура от 17.11.2014г. за сумата от 28 лв.,определена му като възнаграждение , ДП ВН-ДП-/14 г. като ищецът е издал фактура от 20.01.2015 г. за сумата от 28 лв.,определена му като възнаграждение, ДП ВН-ДП-/14 г. като ищецът е издал фактура от 20.11.2015г. за сумата от 28 лв.,определена му като възнаграждение и по ДП ВН-ДП-3/14 г. като ищецът е издал фактура от 06.02.2015г. за сумата от 28 лв.,определена му като възнаграждение. /представине кото доказателство по делото с исковата молба/.

Така издадените фактури са с получател ДАНС-София. Съгласно §92,§94, и §95 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /обн.ДВ бр.14/2015г./ Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Държавна агенция „Национална сигурност“, свързани с осъществяването до влизането в сила на този закон на дейности по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13 – 20 и 23 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, както и на дейност по разследване.  Съответно Министерство на вътрешните работи е правоприемник на Агенция Национална сигурност. Ответникът ОД на МВР Варна не е надлежна страна по отношение на претенцията на ищеца по т.1-т.5, поради което и не може да отговаря за неизпълнените задължения. Ето защо, претенцията срещу ОД на МВР Варна за горепосочените досъдебни производства, по които е изготвено експертно заключение е неоснователна и следва да се отхвърли.

От заключението на в.л. вх.№ 18012/02.03.2020г. , т.3 се установява , че  при проверка в ОД на МВР Варна, е установило, че в счетоводството няма налични фактури за извършените експертизи по процесните Досъдебни производства.  Доколкото ищецът нито твърди, нито доказа да е представил първични счетоводни документи по смисъла на чл.7 от ЗС, то по аргумент от чл.27 ал.2 от Наредба №2 за вписването, квалификацията и възнаграждението на вещите лица претенцията му е неоснователна. Едва след изготвяне на документ съдържащ реквизитите по чл.7 от ЗС и представянето му пред ОД на МВР Варна, за ответника ще възникне задължение да заплати възнаграждение за изготвените експертизи.

 

 Ето защо, предявените искове се явяват неоснователени изцяло и следва да се отхвърлят, като такива.

Предвид неоснователност на главното задължение, неоснователно е и акцесорното за обезщетение за забава.

Разноски:

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски или юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Й.Й., ЕГН **********, с адрес *** срещу ОД на МВР Варна иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на Д.Й.Й. сумата от 1 241.74 лв. (хиляда двеста четиридесет и един лева и седемдесет и четири стотинки), дължима за неизплатени възнаграждения по назначени, изпълнени и приети от възложителя съдебно оценителни експертизи, по досъдебни производства по реда на НПК на подразделения на ОД на МВР – Варна, сумата от 208.11 лв. (двеста и осем лева и единадесет стотинки), представляваща лихва за забава от момента на изискуемост на всяко едно от вземанията, до момента на подаване на заявлението в съда – 15.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2509/28.03.2019г. по ч.гр.д.№.../19г.  по описа на ВРС.

 

ОСЪЖДА Д.Й.Й., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 100 лв. (сто лева) представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

 

 

                                                            СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: