Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
Гр. Перник, 02.11.2022
година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти октомври
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 358 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал. 2, във връзка
с ал. 1, във връзка с чл. 106а от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“, бл. 63, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано
от управителя В.Л.В., чрез пълномощника му адвокат В.К. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-2817 от
18.07.2022 година, издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РДАА) София. С обжалваната заповед, на основание чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. „г“ от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е постановено
временно спиране от движение на товарен автомобил от категория N1 – „***“, с рег. № РК *** ВХ, до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца.
В жалбата се излагат съображения за допуснати при
издаването на оспорваната заповед нарушения на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК – липса на описание на фактическите и правни основания за издаването ѝ;
неизвестен адресат на оспорвания акт; липса на отразяване в заповедта на всички
данни, в това число дали дружеството има издадено надлежно удостоверение за
регистрация по смисъла на чл. 148в от Закона за движението по пътищата ЗДвП);
липса на посочена конкретно нарушена законова разпоредба; позоваване на
съставен акт за административно нарушение (АУАН) № 326696/15.07.2022 година,
ненадлежно връчен на жалбоподателя, който не е и негов адресат; непосочени в
заповедта обстоятелства за това как наложената мярка е вече реализирана чрез
изземване на регистрационните табели и на свидетелството за регистрация; липса
на данни за съставен на АУАН на жалбоподателя, съответно невръчен му такъв акт. Жалбата се допълва още с доводи за наличие
на съществен законодателен пропуск във връзка с отмяната на разпоредбата на чл.
148в от ЗДвП, съответно с прилагането на разпоредбата на чл. 24е от ЗАвтП, а
именно как следва да бъдат третирани заварените положения, предвид
обстоятелството, че жалбоподателят разполага с надлежно издадено от АПИ удостоверение
за регистрация. Твърди се, че и към настоящия момент АПИ се явява „компетентен
орган“ да издава удостоверения за регистрация и да води регистъра на лицата,
извършващи пътна помощ, а съгласно Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) длъжностните лица не са компетентни
да водят съответния регистър. Твърди се, че административният орган не е
следвало да прилага ПАМ и да съставя АУАН, а да даде предписание. Моли съда да
отмени обжалваната заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на РДАА – София, в
писмено становище оспорва същата, с доводи за нейната неоснователност, както
следва: жалбоподателят, извършващ репатриране на повреден лек автомобил без да
притежава удостоверение за регистрация за извършване на услугата е притежавал
едновременно две качества – водач на МПС и представител на ЮЛ, собственик на
това МПС; заповедта е издадена от компетентен орган – в раздел IV „Пътна помощ“ на ЗАвтП ясно е посочено кой
издава удостоверение за регистрация, както и изискванията, на които следва да
отговаря МПС за извършване на този вид дейност. Моли съда да остави жалбата без
уважение.
В проведеното открито съдебно заседание на 24.10.2022
година жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. В писмени молби вх.
№ № 2801/26.09.2022 година и 2951/10.10.2022 година, процесуалният представител
на „***“ ЕООД, гр. Перник, адвокат В.К. ***, заявява че поддържа жалбата, допълва
доводите в същата: ПАМ е насочена към извършителя на нарушението, не към
собственика на ППС, с което същото е извършено; липсват материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗАвтП – не е
извършван превоз на повредено или аварирало ППС с МПС, конструирано за тази цел, тъй като на процесния
автомобил не е установено да е монтирано трайно приспособление за повдигане на
предния или задния мост на повреденото превозно средство, позволяващо
репатрирането му; липсва посочване в заповедта на съответна хипотеза на разпоредбата
на чл. 24е от ЗАвтП; посочване в АУАН на разпоредбата на чл. 24е, ал. 5 от
ЗАвтП, от което следва, че субект на твърдяното нарушение може да е само лицето
по ал. 1 – т. е. дружеството, а не водача; липса на посочване в заповедта на
какво основание е следвало да бъде издадено липсващото удостоверение. Моли се
съда да уважи жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски по приложен
списък, инкорпориран в молба вх. № 2951/10.10.2022 година.
В проведеното открито съдебно заседание на 24.10.2022
година ответникът по жалбата, директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от процесуално
легитимирано лице, разполагащо с правен интерес – собственик на моторно
превозно средство, спрямо което е приложена принудителна административна мярка,
депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 107, ал. 2 от
ЗАвтП. С оглед на това е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от докладна записка от 15.07.2022
година, изготвена от М. Ж. – мл. автоконтрольор в СДВР, до началника на ОПП – СДВР,
както и от АУАН с №326696 от 15.07.2022 година, съставен от Г. Н. – инспектор в
РДАА – София, че на същата дата –
15.07.2022 година, в хода на извършвана проверка по спазване разпоредбите на
ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, около
20:30 часа, в гр. София, Околовръстен път, пред бензиностанция „Петрол Ойл“, в
посока на движение от Автомагистрала „Струма“ към бул. „Царица Йоанна“, контролни
органи на СДВР спрели за проверка товарен автомобил „***“ с рег. № РК *** ВХ, собственост
на „***“ ЕООД, гр. Перник, с прикачено ремарке за лек автомобил от категория
О2, марка „***“, с рег. № РК *** ЕЕ, собственост на Д.Г.Д.. С превозното
средство се извършвало репатриране на повреден автомобил – „БМВ“ с рег. № IF28HPY от
Република Румъния, което не е собственост на превозвача. Водачът на автомобила –
В.Л.В., представил удостоверение за регистрация № 53-00-135/11.01.2016 година
за автомобил „Пътна помощ“ с рег. № РК *** ВМ.
Изпратен бил на мястото на проверката екип на
РДАА София, като на същата дата – 15.07.2022 година, на водача на ППС – В.Л.В.,
бил съставен АУАН с №326696, в който съставителят Г. Н. – инспектор в РДАА
София, приел за установено, че водачът е без издадено от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ (ИААА) и по надлежния ред удостоверение за
регистрация за извършване на „Пътна помощ“, в нарушение на разпоредбата на чл. 24е
от ЗАвтП. Съставеният АУАН бил предявен
и връчен на водача на товарния автомобил, като последният не възразил срещу
констатациите в същия.
Със Заповед № РД-14-2817 от 18.07.2022 година,
издадена от директора на РДАА София, предмет на настоящия съдебен контрол, въз
основа на констатациите в АУАН № 326696 от 15.07.2022 година и представена
докладна записка от ОПП – СДВР, на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗАвтП, е приложена ПАМ –
временно спиране от движение на товарен автомобил от категория N1 – „***“, с
рег. № РК *** ВХ, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
(дванадесет) месеца. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с
констатациите в съставения АУАН и представената докладна записка, а именно, че
на 15.07.2022 година, около 20:30 часа, в гр. София, Околовръстен път, пред
бензиностанция „Петрол Ойл“, в посока на движение от Автомагистрала „Струма“
към бул. „Царица Йоанна“, В.Л.В. – водач на товарен автомобил „***“ от
категория N1, с рег. № РК *** ВХ, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, с прикачено към същия
ремарке за лек автомобил от категория О2, марка „***“ с рег. № РК *** ЕЕ, собственост на Д.Д.,
е извършвал с описаното МПС репатриране на повреден автомобил – „БМВ“ с рег. № IF28HPY от Република Румъния, което не е собственост на превозвача, без издадено
по надлежния ред удостоверение за регистрация за извършване на пътна помощ от
ИААА.
Заповедта е връчена на 05.08.2022 година, лично
на В.Л.В., с отбелязване, че същият е „собственик на „***“ ЕООД.
По делото е
представено удостоверение за регистрация, издадено на основание чл. 148в от ЗДвП, от член на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Със
същото „***“ ЕООД, ЕИК: ***, с управител В.Л.В., е регистрирано за извършване
на дейност „Пътна Помощ“ по пътищата, отворени за обществено ползване, с
превозно средство „***“ – специализиран автомобил „Пътна помощ“, с рег. № РК *** ВМ.
По делото е
представена заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Установява се от съдържанието на
същата, че с нея са определени длъжностните лица от ИААА, сред които и директорите
на РДАА (т. 6), които могат да издават наказателни постановления за установени
нарушения на регламенти на Европейския съюз, ЗАвтП, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентност на органа, издал оспорвания административен
акт:
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните
административни мерки по чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на ИААА или упълномощени от него длъжностни лица. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 20а, т. 4 от Устройствения правилник на
ИААА – РДАА прилагат ПАМ в случаите, предвидени в ЗАвтП, ЗДвП и ЗУО, при
изрично овластяване за това.
Процесната заповед е издадена от директора на РДАА
София в производство за прилагане на ПАМ по чл. 106а от ЗАвтП.
По делото е представена Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Същата е сред
доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на оспорвания административен
акт, приобщена по адм. дело № 7751/2022 година по описа на Административен съд
– София град, пред който жалбата първоначално е депозирана. Заповедта е издадена на основание чл. 47, ал.
2, във връзка с чл. 47, ал. 1, б. „б“ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, с която са определени длъжностните лица от ИААА, сред които и директорите
на РДАА (т. 6), които могат да издават наказателни постановления за установени
нарушения на регламенти на Европейския съюз, ЗАвтП, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. От съдържанието на така приложената заповед, освен издадена от орган,
комуто не е предоставено нормативно в компетентност да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП (арг. от чл. 107, ал. 1, предл.
първо от ЗАвтП), съответно неразполагащ с правото да делегира такова
правомощие, не се установява и предоставяне на компетентност на директорите на
РДАА, да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП.
С Определение от 14.09.2022 година, съдия – докладчикът
по делото е указал на ответника, че носи тежестта да докаже в хода на
производството включително, че оспорваният административен акт е издаден от
компетентен орган. Определението е съобщено на ответника – директор на РДАА
София, на 19.09.2022 година, видно от приложената разписка на лист 10 от
делото. Ответникът не е представил заповед, с която са му делегирани правомощия
да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 106а от ЗАвтП.
Следователно по делото не се
доказа, че към датата на издаване на оспорваната заповед – 18.07.2022 година,
директорът на РДАА София е разполагал с материална компетентност да приложи ПАМ
по чл. 106а от ЗАвтП с издаване на заповед по чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП. Процесната
ПАМ е издадена от некомпетентен орган.
Предвид изложеното, налице е
основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената
заповед за налагане на ПАМ, което поради същността си обуславя обявяване
нищожност на акта на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
В съдебната теория и
практика последователно и еднозначно се приема, че доколкото в АПК не са
формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове,
такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но само тогава когато
нарушенията са особено съществени. Приема се в тази връзка, че нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално, от момента
на издаването му, не може да породи правните последици, към които е насочен. Липсата
на компетентност в административния орган да издаде административен акт винаги
е основание за прогласяване нищожност на акта (Решение № 2742 от 24.02.2012 година,
постановено по адм. дело № 6335/2011 година; Решение № 133 от 07.01.2019
година, постановено по адм. дело № 9108/2018 година и Решение № 4803 от 02.04.2019
година, постановено по адм. дело № 12343/2018 година по описа на Върховния
административен съд).
Въпреки установеното наличие на основание за обявяване
на нищожност на оспорвания административен акт, съдът ще извърши проверка за
законосъобразност на заповедта на всички останали основания по чл. 146 от АПК.
Относно формата на оспорвания административен акт:
Заповедта е издадена в
писмена форма (чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК) и съдържа наименование
на органа, който я издава, разпоредителна част, срок и ред за обжалване и подпис
на издателя, с което са съобразени изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 1, т. 2, частично
т. 5 и т. 7 от АПК.
Оспорваната заповед съдържа
мотиви (чл. 59, т. 4 от АПК) посочени са фактически и правни основания за
издаването ѝ. Дали съдържащите се мотиви са съответни на фактите по
делото и на относимата нормативна уредба е въпрос, който ще бъде обсъден при
извършване на проверката за материалната законосъобразност на акта.
При издаване на оспорваната
заповед са нарушени разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 3 и частично т. 5 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК всеки индивидуален административен акт
трябва да съдържа разпоредителна част, в която се определят правата и задълженията,
начинът и срокът на изпълнението. Към тази разпоредителна част следва да бъде
отнесен конкретен адресат (чл. 59, т. 3 от АПК), за да не съществуват никакви
съмнения относно това кому са отнетите права, съответно вменените задължения.
В обстоятелствената част на
процесната заповед е посочено физическото лице В.Л.В. – водач на МПС, собственост
на „***“ ЕООД, както и е посочено, че именно същият е без издадено по надлежния
ред, от ИААА, удостоверение за регистрация за извършване на пътна помощ. В разпоредителната
част на заповедта въобще липсва адресат – посочено е МПС, което се спира от
движение, с идентифициращите му белези, като е разпоредено същата да се сведе
до знанието на „***“ ЕООД. Заповедта е връчена на В.В. с изрично отбелязване,
че същият е „собственик“ на „***“ ЕООД.
Адресат на заповед за
прилагане конкретно на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. „г“ от ЗАвтП може да бъде само собственик или ползвател/наемател на МПС,
с което се извършва превоз на повредено превозно средство (арг. от чл. 24е, ал.
1 и ал. 5, във връзка с чл. 106а, ал, 1, т. 1, б. „г“ от ЗАвтП. И това
независимо от обстоятелството, че субект на административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл. 24е от ЗАвтП може да бъде както водачът на
такова МПС, така и лицето, допуснало извършването на такъв вид превоз по
пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл. 104и от ЗАвтП) в
нарушение на чл. 24е от ЗАвтП.
От една страна непосочването
на конкретен адресат в процесната заповед представлява порок на формата на
издадения административен акт, тъй като не може еднозначно да се установи
субекта, който следва да изпълни, да се съобрази със задължителния характер на
акта, като преустанови занапред извършването на незаконосъобразни действия. От
друга страна, приложената със заповедта ПАМ е насочена спрямо МПС, собственост
на жалбоподателя, за което обстоятелство по делото не се спори. Заповедта е „сведена
до знанието“ на „***“ ЕООД, а същата е връчена на В.В. в качеството му на
„собственик“ на дружеството. Жалбата е депозирана от името на „***“ ЕООД –
юридическото лице, собственик на МПС, чиито права и интереси се засягат с
оспорения акт, поради което не е ограничено правото на съдебно обжалване.
Оспорваната заповед не
съдържа в пълнота и разпоредителна част – посочен е видът на мярката: временно
спиране от движение на МПС, но не е посочен начинът на нейното изпълнение,
така, както е предвиден нормативно (арг. от чл. 106а, ал. 2, т. 1, във връзка с
ал. 1 от ЗАвтП), което също е предмет на съдебната проверка за
законосъобразност на прилагането на мярката. Но заповедта съдържа, макар и
неконкретно изложени, обстоятелства относно начина на прилагане на мярката –
посочена е разпоредбата на чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП касателно начина на връщане
на табелите с регистрационни номера и документите, удостоверяващи регистрацията
на превозното средство.
Предвид изложеното, с оглед
конкретиката на казуса не е налице основание за отмяна на оспорения административен
акт в условието на чл. 146, т. 2 от АПК
Относно спазване на
административнопроизводствените правила:
При извършената съдебна
проверка не се установиха допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на производството по издаване на
оспорваната заповед, които да обосноват отмяна на акта в условието на чл. 146,
т. 3 от АПК.
Относно материалната
законосъобразност на оспорвания акт:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки. Разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН регламентира, че
случаите, в които могат да се прилагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Съгласно чл. 24е, ал. 1 от
ЗАвтП (нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), пътна помощ по
пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или
юридически лица, регистрирани по ТЗ или по ЗЮЛНЦ, вписани в регистъра по ал. 4
и притежаващи поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено
или наето, което отговаря на изискванията на ал. 6. Пътна помощ могат да
извършват и лицензирани превозвачи с превозни средства, отговарящи на
изискванията по ал. 6 и вписани в регистъра по чл. 4 (чл. 24е, ал. 2 от ЗАвтП).
Съгласно ал. 3 на чл. 24е от
ЗАвтП, изпълнителният директор на ИААА или оправомощено от него длъжностно
лице, издава удостоверение за вписване в регистъра по ал. 4 (публичен регистър
на лицата, извършващи пътна помощ) на лицата по ал. 1, въз основа на
изчерпателно изброени в т. 1 до т. 5 на същата разпоредба документи.
Според разпоредбата на чл.
24е, ал. 5 от ЗАвтП, лицата по ал. 1 извършват дейността си със собствени или
наети превозни средства, вписани в регистъра по ал. 4, съответно с вписани в
регистъра по чл. 6, ал. 1. В регистъра
по ал. 4 могат да бъдат вписани превозни средства от категории N2
или N3, специално оборудвани са превоз на повредено или
аварирало превозно средство, и превозни средства от категория N1
с трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на
повреденото превозно средство, позволяващо репатрирането му.
Съгласно § 64 от Преходните
и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗАвтП
(ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), вписаните в регистъра по
отменения чл. 148в от ЗДвП лица, извършващи пътна помощ, привеждат дейността си
в съответствие с чл. 24е и чл. 24ж от този закон в двугодишен срок от влизането
му в сила. в тази връзка, съгласно чл. 148в от ЗДвП (отм., ДВ, бр. 60 от 2020
г., в сила от 07.07.2020 г.), пътна помощ по пътищата, отворени за обществено
ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по ТЗ или
по ЗЮЛНЦ.., вписани в регистър по реда на този закон. Съгласно ал. 2 на с. чл.
удостоверението за вписването в регистъра се издава от министъра на
регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него
длъжностно лице.
За преустановяване на
административните нарушения на ЗАвтП се прилагат включително принудителните
административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП.
Съгласно чл. 106, ал. 1, т.
1, б. „г“, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, за преустановяване на
административното нарушение – превоз на повредено превозно средство, без да са
изпълнени изискванията по чл. 24е, се прилага следната ПАМ: временно спиране от
движение на МПС, с което се извършва
превоз на повредено превозно средство, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, като мярката се прилага от органите по контрол чрез
сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с
документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
От цитираната нормативна рамка
следва, че законоустановената в разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „г“
от ЗАвтП мярка се прилага при наличие на следните предпоставки: извършване на превоз
по пътищата, отворени за обществено ползване, на повредено превозно средство, със
собствено или наето МПС, без да са изпълнени изискванията по чл. 24е от ЗАвтП.
Без основание с оглед
съдържанието на посочените нормативни разпоредби са доводите, изложени от
защитата на жалбоподателя, че в производството по издаване на спорната заповед
не е установено, че МПС, с което превозът на повредено превозно средство е извършван,
е освен от посочената категория N1, също и че е с трайно
монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на повреденото
превозно средство. Разпоредбата на чл. 24е, ал. 5 от ЗАвтП съдържа едно от
изискванията на чл. 24е по смисъла на разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
„г“, свързано е с регистрационния режим, предвиден за извършването на подобен вид
дейност и е предпоставка за извършването на регистрация. Само МПС, отговарящо
на изискванията, заложени в чл. 24е, ал. 5 от ЗАвтП, подлежи на регистрация за
извършването на пътна помощ. Предвид безспорно установеното в производството по
издаване на оспорваната заповед и по делото, извършване на превоз на повредено превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване, с МПС, собствено на
жалбоподателя, без издадено удостоверение за регистрация за извършване на пътна
помощ, видът на МПС/монтираните на същото приспособления, са ирелевантни
обстоятелства, и като такива не подлежат на установяване и доказване.
Достатъчно е да е установено извършването на превоз на повредено превозно
средство с МПС, без валидна регистрация, извършена по надлежния законов ред,
отнасяща се едновременно както до лицето, извършващо превоза, така и до МПС, с
което пътната помощ се извършва.
Страните не спорят, което се
установява и от доказателствата по делото, че на 15.07.2022 година, на посочения
в заповедта пътен участък и към посочения час, с МПС „***“ – специализиран
автомобил „Пътна помощ“, с рег. № РК *** ВХ, е извършвана превоз на повредено превозно средство.
Не се спори по делото,
въпреки че доказателства в тази насока не се представиха, независимо от изрично
разпределената и указана на страните доказателствена тежест, че МПС, с което
превозът е извършван, е собствено на „***“ ЕООД, ЕИК ***. Законен представител
и едноличен собственик на капитала на посоченото дружество е В.Л.В., водач на
автомобила към момента на проверката.
Не се спори по делото също,
че към момента на извършваната проверка, водачът на МПС, с което пътна помощ е
извършвана, е представил на контролните органи удостоверение за регистрация,
издадено на основание чл.
148в от ЗДвП, от член на управителния съвет на АПИ. Същото удостоверява, че „***“
ЕООД, ЕИК: ***, с управител В.Л.В., е регистрирано за извършване на дейност „Пътна
помощ“ по пътищата, отворени за обществено ползване, с превозно средство „***“
– специализиран автомобил „Пътна помощ“, с рег. № РК *** ВМ.
Въз основа на тези установени
факти, съдът намира следното:
Част от доводите в жалбата
се основават в представеното удостоверение от 2016 година за извършена
регистрация на „***“ ЕООД за извършване на пътна помощ по пътищата, отворени за
обществено ползване.
На първо място това удостоверение,
с оглед данните в същото, не се приема за относимо към МПС, с което превозът е
извършван. Представеното към момента на проверка удостоверение от 2016 година е
за извършване на пътна помощ с МПС, марка „***“, с регистрационен номер № РК ***
ВМ, който е различен от регистрационния номер на МПС – № РК *** ВХ, с което
превозът в случая е извършван. Вписан в това удостоверение е номер на рама на
МПС, но данни за съвпадение на този номер, с номера на рама на процесното МПС,
по делото не са налице.
На следващо място, противно
на доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, както вече се
посочи, съгласно § 64 от ПЗР на ЗИДЗАвтП (ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г.), вписаните в регистъра по отменения чл. 148в от ЗДвП лица,
извършващи пътна помощ, привеждат дейността си в съответствие с чл. 24е и чл.
24ж от този закон в двугодишен срок от влизането му в сила. С оглед това, дори
и хипотетично да се приеме, че към момента на проверката „***“ ЕООД е било
регистрирано по реда на отменения чл. 148в от ЗДвП, като лице извършващо пътна
помощ, с вписано в регистъра за тази цел именно процесното МПС, то към
15.07.0222 година предвиденият от законодателя период за привеждане на
дейността в съответствие с чл. 24е и чл. 24ж от ЗАвтП, е изтекъл – ЗИДЗАвтП е в
сила от 07.07.2020 година, превозът е извършван на 15.07.2022 година. Превоз
въз основа на удостоверение за регистрация, издадено по реда на отменения чл.
148в от ЗДвП, извършван след изтичането на предвидения в закона „отлагателен“
двегодишен период за привеждане на дейността съобразно законовите изисквания,
представлява извършване на превоз на повредено превозно средство, без издадено
по надлежния ред удостоверение за регистрация от ИААА.
Предвид изложеното
процесната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Изрично
в акта е посочено, че превозът е извършван без издадено по надлежния ред и от
ИААА, удостоверение за регистрация за извършване на пътна помощ.
Посоченото фактическо
основание за прилагането на ПАМ съответства на посоченото правното основание за
издаването на акта – чл. 106, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗАвтП. Заповедта е основана
включително на АУАН с №326696/15.07.2022 година, официален документ с
обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него
факти и обстоятелства, съставен за нарушение на чл. 24е от ЗАвтП. От
съдържанието на същия се установява, независимо че актът е съставен на водача
на МПС в качеството му на физическо лице, че нарушението е извършено с МПС,
собственост на жалбоподателя. С оглед това, непосочването в заповедта и на
разпоредбата на чл. 24е от ЗАвтП, респективно на конкретната ѝ хипотеза,
във връзка с чието нарушение заповедта се издава, съответно мярката се прилага,
не води до извод за немотивираност на заповедта – липса на фактически и/или
правни основания за издаването на акта, в степен да обоснове самостоятелно отмяната
ѝ на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
По отношение съответствието
с целта на закона:
Приложената мярка е
съответна на целта на закона.
Извършването на превоз на
повредено превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване с МПС
и от лице, нерегистрирани по установения за това ред, съставлява нарушение на
чл. 24е, ал. 1 във вр. с ал. 5 от ЗАвтП. Такова нарушение
обуславя приложението на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗАвтП,
като при наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 106, ал. 1 от ЗАвтП
административният орган не разполага с възможност за преценка дали да приложи мярката
или не, тъй като действа в условията на обвързана компетентност.
Прилагането на процесната
мярка има за цел преустановяване на нарушението – такъв критерий е заложен в
нормата на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. Мярката се прилага с преустановителна цел
– временното спиране от движение на притежаваното от жалбоподателя МПС, което е
средство за извършване на нарушението, осуетява възможността с това МПС да се
извършва пътна помощ в нарушение на изискванията на ЗАвтП.
На следващо място, в разпоредбата
на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е предвидено мярката да се прилага в срок до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Т.е. срокът на
действие на мярката е определен изрично в закона и се прилага пряко по силата
на правната норма, без да е предвидено определяне на различен срок от
административния орган в така определените граници, т.е. при посочването на
срока, за който е приложена процесната ПАМ, административният орган също не
действа в условията на оперативна самостоятелност, а е обвързан с предвидения в
закона срок. С оглед начина, по който законодателят е определил срока на
процесната ПАМ, продължителността на действието на мярката е поставено в
зависимост от настъпването на прекратително условие – отстраняване на
нарушението. От друга страна, съответно на принципа за съразмерност, е
предвиден и максимален 12-месечен срок, с изтичането на който, независимо от
неотстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху
правната сфера на адресата, за да се гарантира, че последният няма да бъде
засегнат в степен, надхвърляща необходимото, което съответства на принципа за
съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК (в посочения смисъл
е Решение № 7656 от 9.08.2022 година, постановено по адм. дело № 2312/2022
година; Решение № 1378 от 15.02.2022 година, постановено по
адм. дело № 8610/2021 годна; Решение № 290 от 13.01.2022 година, постановено по
адм. дело № 6731/2021 година и Решение № 12968 от 17.12.2021 година,
постановено по адм. дело № 5866/2021 година по описа на Върховния
административен съд).
Предвид изложеното
оспорваната заповед в частта ѝ, с която се определя срокът за прилагане
на ПАМ също е съответна на преследваната от закона цел, а тъй като
продължителността на мярката е законово определена, административният орган не
е задължен да мотивира посочения в заповедта срок на действие на същата.
Не е налице основание за отмяна на заповедта в
условието на чл. 146, т. 5 от АПК.
Въпреки изводите за формална, процесуална и материална
законосъобразност на оспорвания акт, както и за съответствието му с
преследваната от закона цел, поради липсата на доказателства за компетентност
на началника на РДАА София да издаде оспорената заповед за прилагане на ПАМ,
жалбата следва да бъде уважена, като оспореният индивидуален административен акт,
издаден от некомпетентен орган, се обяви
за нищожен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото жалбоподателят има право на
разноски. Искане за присъждането им е направено своевременно от пълномощника на
жалбоподателя, като е приложен списък. Ответната страна не направила възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност. С оглед на това ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 650.00
(шестстотин и петдесет) лева, от които 600.00 (шестстотин) лева, платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 31669/08.08.2022
година и 50.00 (петдесет) лева платена държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНА Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2817 от 18.07.2022
година, издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „г“ от
Закона за автомобилните превози е постановено временно спиране от движение на
товарен автомобил от категория N1 – „***“, с рег. № РК *** ВХ, до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца.
ОСЪДЖА
Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ с код по БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „***“ № 5, да
заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„***“, бл. 63, вх. А, ет. 1, ап. 2, направените съдебни разноски в размер на
650.00 (шестстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/