Р Е Ш Е Н И Е
№ 458
гр.Плевен, 17.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №499 по описа на Административен съд-Плевен за 2023
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Д.С.Б. ***, с адрес за
призоваване гр.Плевен, ул „Димитър Константинов“ №27, Бизнес център „Генимекс“,
ет.6, оф.601, против Заповед №РД-12-72/11.05.2023 год. на Кмета на община
Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“-Плевен
и жалбоподателя Б. за ползваното от него общинско жилище, находящо се в
гр.Плевен, ул „д.д.“ №16, ет.2, ап.2.
С жалбата се оспорва заповедта като незаконосъобразна
и издадена в противоречие на административно процесуалните правила.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед не му е връчена по надлежния ред. На 02.06.2023г. му е
връчено, по местоработата му, писмо с
изх.№ЖС-94-Н-7052-1 от 02.06.2023г. на Община Плевен от служител на общината.
От писмото разбрал, че е започната процедура по прекратяване на наемните
отношение и към момента тече срок за доброволно освобождаване на жилището. В
писмото е посочено, че на 30.05.2023г. в деловодството на Община Плевен е постьпила
жалба от жилището на първи етаж в същата сграда, от което жилище се установявало наличие на теч, идващ от
апартамента, в който е настанен Б..*** са извършени неуспешни опити за установяваме контакт с жалбоподателя
- телефонния номер е изключен и не е намерен на адрес. Незабавно на
05.06.2023г. в 8,00 часа сутринта посетил ОП „Жилфонд“ и се срещнал със
служителя, който отговаря за жилището. Същата го уведомила, че има издадена от
Кмета на община Плевен заповед за прекратяване на наемното правоотношение между
ОП „Жилфонд“ Плевен и Д.Б. за ползвано то него общинско жилище, находящо се в
гр.Плевен, ул.”д.д.” №16, ет.2 ап.2 . Б. твърди, че не е запознат и не му е връчвана процесната заповед
по никакъв начин. Било му казано, че може да я снима от таблото в коридора на
общинското предприятие. В заповедта е посочено, че в срок до 2.06.2023г. следва
се освободи доброволно ползваното жилище. Твърди още, че не е запознат и не е
получавал уведомление по никакъв начин за откриване на административно
производство за прекратяване на наемното правоотношение на гореописания
недвижим имот. Не са му били предоставени и цитираните в заповедта протоколи -
без посочени дати и лица. Не е уведомен, че има срок за възражение, още повече
, че не е получил под никаква форма цитираното в заповедта уведомление №ЖФ-94Д-4621-
1/26.042023г. на Кмета на Община Плевен. Счита, че не отговаря на истината посоченото в заповедта
основание, че общинското жилище не се ползва за повече от два месеца. В
жилището от няколко месеца се извършват ремонтни дейности , поради мухъл,
дървеници и липса на минимални хигиенни условия за живеенето. Твърди, че детето
му е с ТЕЛК с бронхиална астма, придружена с най-тежка форма на алергия - прах
акари и мухъл. В банята и към настоящия момент текат ремонтни дейности и за
теча в банята е уведомен от собственика на имота под жилището. Последната
отказала категорично да даде достъп до жилището за оглед във връзка с твърдения
теч, като такъв отказ е даден и на служители на Жилфонд. В заключение моли съда
да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с адв.М.,
поддържат жалбата и молят съда да я уважи по подробно изложени съображения.
Ответникът е депозирал становище
за неоснователност на жалбата в придружителното писмо, с което преписката по
жалбата е представена в съда. В съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Б. с пълномощно по делото, който излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и
доводите и възраженията на страните, и
като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията
си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед №РД-11-217/24.09.2020
год. на л.8 от делото, Д.Б., на длъжност „младши инспектор“ в Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ гр.Плевен-РСИН, гр.Плевен и четиричленното му
семейство-съпруга и ненавършили пълнолетие деца, са настанени под наем в общинско
жилище, състоящо се от: две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ
83,00кв.м., находящо се в гр.Плевен, ул "д.д."№16, ап.2, АОС № 42075,
предназначено за: жилища във фонд „Ведомствен" със срок за настаняване -
до прекратяване на трудовите отношения с Областна служба "Изпълнение на
наказанията" гр.Плевен - РСИН гр.Плевен.
На 1.10.2020 год. е сключен
договор между жалбоподателя и ОП
„Жилфонд“-Плевен за ползване под наем /общинско жилище, до прекратяване на
трудовите отношения с Областна служба "Изпълнение на наказанията"
гр.Плевен - РСИН гр.Плевен.
Видно от приложеното на л.12
от делото Удостоверение №158/25.01.2021
год., жалбоподателят е назначен в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“-Плевен при ГДИН на длъжност „младши инспектор“ и е служител по ЗИНЗС и ЗМВР.
На 4.06.2021 год. е съставен
Протокол №74/4.06.2021 год., от който се установява, че на датата на съставяне
на протокола С. Б. е провела телефонен разговор с Н.Б. - собственик на жилище в
гр.Плевен, ул."д.д."№16, ет.З, в който е била уведомена, че
настаненият наемател в общинското жилище на същия адрес - етаж 2 не живее в
него, а терасата има котка с малки котенца, които ги безпокоят и гладуват.
Посочено е в писмото, че в общинско жилище с адрес гр.Плевен, ул."д.д."№16,
ет.2, съгласно настанителна заповед №РД-11-217/24.09.2020 г. е настанен Д.С.Б.,
във фонд „ведомствен" на общинския жилищен фонд. От проведен телефонен
разговор с Д.Б., същият потвърдил, че наистина не се е нанасял в общинското
жилище и към датата на телефонния разговор жилището е необитаемо. Наемателят е
уведомен устно, че ако до края на м.юни 2021 г. не се е нанесъл да живее в
предоставеното му общинско жилище, ще започне процедура по прекратяване на
наемните правоотношения, съгласно разпоредбите на Закона за общинската
собственост и Наредба 18 на Общински съвет Плевен, както и че следва да
предприеме мерки по извеждане на животните от общинското жилище.
До жалбоподателя е изпратено
Уведомление №ЖФ-94Д-4621-1/31.05.2022 год., в което е посочено, че за
ползваното под наем общинско жилище жалбоподателят има задължения: 353,58лв. неплатен наем за периода
от м.03.2022г. до м.05.2022г. вкл. и 56,96лв. такса битови отпадъци за 2020г. и
2021 г. Посочено е в уведомлението, че това е основание за прекратяване на
наемните правоотношения съгласно чл.46, ал.1, т.1 от Закона за общинската
собственост и чл.15, ал.1, т.1и т.9 от Наредба № 18/2019г. на Общински съвет
Плевен. Поради това и на основание чл.26, ал.1 и във връзка с чл.24, ал.1 от
Административно процесуатния кодекс, се открива производство по издаване на
Заповед по чл.46, ат.2 от Закона за общинската собственост, за прекратяване на
наемните правоотношения с Д.С.Б., ползващ общински жилищен имот, находящ се в
град Плевен. Ул.“Даскат Димо" №16, ет.2. Дадена му е възможност, на основание
чл.34, ал.З, във връзка с чл.35 от Административно процесуалния кодекс, в
тридневен срок, да представя писмени обяснения или възражения в Община Плевен,
Център за административно обслужване на граждани, пл."Възраждане" №
4. Видно от докладна записка на л.14, Б. не е намерен на посочения адрес , за
да му бъде връчено уведомлението, както и не се е явил за получаване на същото
след две отправени покани, приложени на л.15 от делото.
С Допълнително споразумение
от 1.06.2022 год. към сключения договор за наем, на основание чл.20а, изреч.
второ от ЗЗД и Решение №887/26.04.2022 год., наемната цена за ползваното под
наем общинско жилище от Б. е актуализирана. Споразумението е подписано то ОП
„Жилфонд“ Плевен и Д.Б.. Като видно от приложеното на л.19 от делото
удостоверение, към датата на сключване на допълнителното споразумение, Б. ***.
Видно от приложените на
л.20- 28 от делото протоколи, уведомление и докладна записка, Б. е имал
незаплатени задължения за наем на процесното общинско жилище за периодите
м.11.2022-м.01.2023 год. и за м.09.2022-м.11.2022 год., като задълженията за
периода м.11.2022-м.01.2023 год., на
21.02.2023 год. са изплатени от Б..
На 31.05.2023 год. е
подадена жалба, заведена с вх.№839, от съседи на общинското жилище, живущи на
първи жилищен етаж, които са уведомили кмета на община Плевен, че от известно
време се извършва ремонт на общинското жилище на втори етаж, ползвано от Б.,
който ремонт е причинил течове в собственото им, ремонтирано наскоро жилище.
Върху жалбата има поставена резолюция за извършване на проверка. Жалбоподателката
е уведомена с приложеното на л.29 от делото писмо, че по повод жалбата, Б. многократно
е търсен безуспешно и е бил открит с писмо до работодателя му. Б. се е явил на 5.06.2023
год. в ОП „Жилфонд и е отказал да допусне служители за извършване на оглед в
общинското жилище.
На л.31-33 от делото са
приложени протоколи от извършени проверки в общинския жилищен имот, в които е
посочено, че при проверките на 23.02.2023 год., 14.03.2023 год. и 21.04.2023
год. не са открили никого. При проведен разговор със съседи от първи жилищен
етаж, проверяващите били информирани, че наемателят идвал в жилището от време
на време да си прави ремонт.
До жалбоподателя е изпратено
следващо Уведомление №ЖФ 94Д-4621-1/26.04.2023 год., с което е уведомен, че от
извършени служебни проверки от служители на ОП”Жилфонд” на 23.02.2023г.,
14.03.2023г., 21.04.2023г. и съставени протоколи е установено, че не обитава
общинското жилище, за повече от 2/два/месеца. Посочено е в уведомлението, че
това е основание за прекратяване на наемните правоотношения съгласно чл.46,
ал.1, т.9 от Закона за общинската собственост и чл.15, ал.1, т.5 от Наредба №
18/2019г. на Общински съвет Плевен. Поради това и на основание чл.26, ал.1 и
във връзка с чл.24, ал.1 от .Административно процесуалния кодекс, се открива
производство по издаване на Заповед по чл.46, ал.2 от Закона за общинската
собственост, за прекратяване на наемните правоотношения с Д.С.Б., ползващ
общински жилищен имот, находящ се в град Плевен, ул.’’д.д.” №16, ет.2. Указано
му е още, че има и задължение за наем в размер на 307,10 лв. за м.март и
м.април 2023г. вкл. На основание чл.34, ал.З, във връзка с чл.35 от
Административно процесуалния кодекс, му е предоставен тридневен срок от
получаване на уведомлението да представи писмени обяснения или възражения в
Община Плевен, Център за административно обслужване на граждани,
пл.’'Възраждане” № 4. Видно от приложената на л.35 от делото Докладна записка, Б.
не е намерен на посочения адрес , за да му бъде връчено уведомлението, както и
не се е явил за получаване на същото след две отправени покани, приложени на л.36
от делото. На 4.05.2023 год. е съставен Протокол –л.34, в който е обективирано,
че след две отправени покани до Б., поради това, че не е открит на адреса и не
се е явил за получаване на документи, на таблото за обявления в ОП „Жилфонд“-Плевен
е поставено Уведомление №ЖФ 94Д-4621-1/26.04.2023 год., като същото е
публикувано и на електронния сайт на община Плевен.
Издадена е и оспорената в
настоящото производство Заповед
№РД-12-72/11.05.2023 год. на Кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното
правоотношение между ОП „Жилфонд“-Плевен и жалбоподателя Б. за ползваното от
него общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул „д.д.“ №16, ет.2, ап.2.
Посочено е в оспорената заповед, че с уведомление №ЖФ-94Д-по реда на чл.61, ал.1 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.18а, ал.10 от Административно процесуалния кодекс, Д.С.Б. е
уведомен за откриване на административно производство за прекратяване на
наемното правоотношение за ползването на общински жилищен имот, находящ се в
град Плевен, ул."д.д." №16, ет.2, представляващ апартамент състоящ се
от две стаи, кухня и сервизни помещения, поради не обитаване на общинското
жилище за повече от 2 месеца, което е констатирано с протоколи. Посочено е в заповедта,
че това е основание за прекратяване на наемните правоотношения съгласно чл.46,
ал.1, т.9 от Закона за Общинската собственост и чл.15, ал.1, т.5 от Наредба
№18/2019г. на Общински съвет Плевен. На основание чл.46, ал.2 и във връзка с
чл.46, ал.1, т.9 от Закона за общинската собственост и чл.15, ал.1, т.5 от
Наредба №18/2019г. на Общински Съвет- Плевен е прекратено наемното
правоотношение между ОП"Жилфонд" Плевен и Д.С.Б. за ползваното от
него общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, ул. "д.д." №16, ет,2,
представляващо апартамент, състоящ се
от две стаи, кухня и сервизни помещения. Разпоредено е в срок до 2.06.2023
год., Д.С.Б., да освободи доброволно описания жилищен имот. В случай
на неизпълнение в срока по т.2 на разпореждането по т.1 за освобождаване на
посочения общински имот, да се започне процедура по принудителното му изземване
по чл.65 от Закона за общинската собственост. Видно от докладна записка на л.39
от делото, Б. не е намерен на посочения
адрес , за да му бъде връчено уведомлението, както и не се е явил за получаване
на същото след две отправени покани, приложени на л.40 от делото. На 23.05.2023
год. е съставен Протокол –л.38, в който е обективирано, че след две отправени
покани до Б., поради това, че не е открит на адреса и не се е явил за
получаване на документи, на таблото за обявления в ОП „Жилфонд“-Плевен е
поставена оспорената в настоящото производство заповед, като същата е
публикувано и на електронния сайт на община Плевен-л.53
Жалба срещу тази заповед е
подадена от Б. на 6.06.2023 год., заведена с вх.№ в община Плевен
№Ж-94Д-4621-2/6.06.2023 год.
На 31.05.2023 год. е извършена проверка на адреса на
жилището, обитавано от Б., но последният не е бил в имота. Видно от Протокол
№46/5.06.2023 год., Б. се е явил в ОП „Жилфонд“ на 5.06.2023 год. и заявил, че
е готов след около месец да влезе да живее в жилището. На 7.06.2023 год. е
извършена проверка в имота, ползван от жалбоподателя, във връзка с жалбата на
съседите от първи жилищен етаж и не са били констатирани следи от теч в нито
едно от помещенията
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е поставена на таблото за обявления
и е публикувана на електронния сайт на община Плевен на 23.05.2023 год., а жалбата срещу нея е
подадена на 6.06.2023 год., поради което, като подадена в срок, от надлежна страна-адресат
на заповедта, за когото тя е
неблагоприятен акт, пред надлежния съд, срещу годен за оспорване индивидуален
административен акт, се явява допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.46, ал.2 от Закона за
общинската собственост. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на
органа, издал настанителната заповед. Видно от приложената по делото
настанителна заповед, тя е издадена от Кмета на община Плевен, той е издател и
на оспорената заповед, поради което последната се явява валиден акт.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл.59 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. Посочените в заповедта правни
основания за издаването й са чл.46, ал.1, т.9 от Закон за общинската
собственост и чл.15, ал.1, т.5 от Наредба №18/2019 год. на Общински
съвет-Плевен, а като фактическо основание за издаване на оспорената заповед се
сочи необитаване на общинското жилище за повече от два месеца, като е посочено,
че необитаването е обективирано в протоколи. Същите са приложени по делото.
Освен самостоятелното излагане на мотиви в оспорения акт, каквото е направено
чрез посочване на правното и фактическо основание за прекратяване на договора
за наем, извършеното препращане към протоколите, в които са обективирани
констатациите на контролните органи от проверките на място в имота, е
допустимо, по аргумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК. В
заповедта са посочени, освен основанието за прекратяване на наемното
правоотношение, още и срокът за
опразване на жилището, който не е по-дълъг от един месец, поради което са
налице и реквизитите, изискуеми от разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС.
Относно процедурата по издаване на оспорената заповед:
Уведомление по смисъла на чл.26 от АПК
за започване на административното производство по издаване на процесната
заповед до жалбоподателя двукратно е изпращано, а именно: Уведомление №ФЖ
94Д-4621-1/6.02.2023 год.-л.23, по повод връчването на което е съставена приложената на л.22 от делото
докладна записка, че Б. не е намерен на посочения адрес за връчването му и за
което е съставен Протокол на л.21, удостоверяващ ненамирането на адрес и
поставянето на уведомлението на таблото за обявления в ОП „Жилфонд“-Плевен и
публикуването му в електронния сайт на община Плевен; Уведомление №ФЖ
94Д-4621-1/26.04.2023 год.-л.37, по повод връчването на което е съставена приложената на л.35 от делото
докладна записка, че Б. не е намерен на посочения адрес за връчването му и за
което е съставен Протокол на л.34, удостоверяващ ненамирането на адрес и
поставянето на уведомлението на таблото за обявления в ОП „Жилфонд“-Плевен и
публикуването му в електронния сайт на община Плевен. Приложени са и две покани
за явяване за връчване на уведомление. И двете връчени по реда на чл.18а от АПК. Дори обаче да се приеме, че ненадлежно са връчени тези уведомления на
жалбоподателя, това нарушение се явява несъществено такова, и не обосновава
отмяна на заповедта на това основание, защото в хода и на проведеното
административно производство, и на съдебното производство, жалбоподателят не е
представил доказателства, които да са в състояние да променят крайния извод на
административния орган, издал оспорената заповед, че жалбоподателят и
семейството му в продължение на повече от два месеца не са ползвали по
предназначение-за задоволяване на жилищните си нужди, предоставеният им под
наем общински жилищен имот. А безпротиворечиво съдебната практика и правната
теория приемат, че съществено е само това нарушение на
административнопроизводствените правила, което, ако не беше допуснато, щеше да
доведе до постановяване на друг, различен от постановения от органа резултат на
поставения пред него за разрешаване въпрос.
Процесната заповед е издадена на основание чл.46,
ал.1, т.9 от ЗОС и чл.15, ал.1, т.5 от Наредба №18/2019 год. на Общински съвет-Плевен.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 9 ЗОС наемните
правоотношения се прекратяват на други основания, определени с Наредбата по чл.
45а, ал. 1. На това основание, ОС-Плевен е приел приложената на л.81 и сл. от
делото Наредба №18 за реда за управление, ползване и разпореждане с общински
жилищни имоти, в която е предвидил, че наемното правоотношение се прекратява при
необитаване на общинското жилище за повече от 2/два/ месеца, което се констатира с
протоколи. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената
заповед обхваща преценката дали са налице установените от административния
орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите
изпълват състава на посоченото в заповедта правно основание за издаването й. За
да се прецени законосъобразността на издадената и атакувана в настоящото
производство заповед с правно основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС, следва да бъдат
установени наличието или отсъствието на следните законови материалноправни
предпоставки: 1. дали се касае за имот - общинска собственост; 2. дали е налице
наемно правоотношение за общинско жилище и 3. дали са прекъснати фактически
извършваните действия по използване на жилището съобразно неговото
предназначение за период, по-дълъг от 2 месеца.
Няма спор, че процесното жилище е общинско такова,
представляващо самостоятелен обект от къща, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения със застроена площ 83 кв.м., находящо се в гр.Плевен, ул „д.д.“
№16, ап.2, актувано като общинска собственост с АОС №42075, предназначено за
жилище във фонд „Ведомствен“, което се установява и от настанителната заповед
на л.8, и договора за наем на л.9-10 от делото, поради което е налице първата
предпоставка на закона.
Безспорно по дело се установява, че в процесното
жилище е настанен жалбоподателят Д.С.Б. и неговото семейство, състоящо се от
съпруга и две малолетни деца. Поради което е налице и втората предвидена в
Наредбата предпоставка.
ОС е въвел като основание за прекратяване на наемното
правоотношение нарушение на фактически извършваните действия по използване на
жилището съобразно неговото предназначение. В доказателствена тежест на
жалбоподателя съгласно чл. 154 ГПК, във вр. чл. 144 АПК е да установи, че е извършвал
фактически действия по използване на жилището без прекъсване, по-дълго от 2 месеца.
Според настоящия състав на съда жалбоподателят не е оборил описаните в
оспорената заповед констатации досежно необитаване на процесното жилище за
период, по-дълъг от два месеца. Видно е от настанителната заповед и от
сключения наемен договор, че наемното правоотношение за процесното жилище е
възникнало на 1 октомври 2020 год., т.е. две години и половина преди издаване
на оспорената заповед за неговото прекратяване. За тези две години и половина
липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателят и семейството му са
обитавали отдаденото им под наем общинско жилище, т.е. че са го ползвали
съобразно неговото предназначение-за задоволяване на жилищни нужди. Фактът на
необитаване на общинското жилище се установява от приобщените по делото писмени
протоколи /съобразно изискването на Наредбата/. Първият такъв съставен протокол
е от 4.06.2021 год. на л.13 , с който е констатирано, че в проведен телефонен
разговор с жалбоподателя, последният е заявил, че не се е нанасял в общинското
жилище и към датата на протокола жилището е необитаемо. В този протокол е
удостоверено, че жалбоподателят е уведомен, че ако до края на месец юни 2021
год. не се е нанесъл да живее в предоставеното му общинско жилище, ще започне
процедура по прекратяване на наемното
правоотношение. Съставени са и протоколи, както следва: Протокол на л.24 от
делото, съобразно който на 12.12.2022 год., във връзка с връчване на
уведомление №ЖФ-94Д-4621-2/5.12.2022 год. , Б. е търсен, но не е открит на
адреса и при две оставени покани не се е явил за получаване на документа,
поради което уведомлението е поставено на таблото за обявления в ОП
„Жилфонд“-Плевен и публикувано на електронния сайт на община Плевен. Приложени
са докладната записка, два бр. покани и самото уведомление; Протокол на л.31 от
делото, съобразно който на 23.02.2023 год. служители в ОП“Жилфонд“-Плевен са
извършили проверка в общинския жилищен имот, но не са намерили никого в
жилището; Протокол на л.32 от делото, съобразно който на 14.03.2023 год.
служители в ОП“Жилфонд“-Плевен са извършили проверка в общинския жилищен имот,
но не са намерили никого в жилището; Протокол на л.33 от делото, съобразно
който на 21.04.2023 год. служители в ОП“Жилфонд“-Плевен са извършили проверка в
общинския жилищен имот, но не са намерили никого в жилището.От всички протоколи
е видна констатацията, че имотът не се обитава постоянно. В подкрепа на горното
е и обстоятелството, че две уведомления за започване на производства по
прекратяване на наемното правоотношение са връчени по реда на чл.18а от АПК.
Това са Уведомление №ФЖ 94Д-4621-1/6.02.2023 год.-л.23, по повод връчването на
което е съставена приложената на л.22 от
делото докладна записка, че Б. не е намерен на посочения адрес за връчването му
и за което е съставен Протокол на л.21, удостоверяващ ненамирането на адрес и
поставянето на уведомлението на таблото за обявления в ОП „Жилфонд“-Плевен и
публикуването му в електронния сайт на община Плевен; Уведомление №ФЖ 94Д-4621-1/26.04.2023
год.-л.37, по повод връчването на което
е съставена приложената на л.35 от делото докладна записка, че Б. не е
намерен на посочения адрес за връчването му и за което е съставен Протокол на
л.34, удостоверяващ ненамирането на адрес и поставянето на уведомлението на
таблото за обявления в ОП „Жилфонд“-Плевен и публикуването му в електронния
сайт на община Плевен. Приложени са и две покани за явяване за връчване на
уведомление.
Всички тези цитирани протоколи съставляват официални свидетелстващи
документи и не са оспорени от жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК във връзка
с чл.144 от АПК в хода на проведеното съдебно производство, поради което
представляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. В същото време
жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства, оборващи
констатациите от горните протоколи.
Индиция за липсата на реално ползване на процесния
имот, и то не само за период от над два
месеца, а за целия период от две години и половина, считано от датата на
сключване на наемния договор за процесното общинско жилище до датата на
издаване на оспорената заповед, е изисканата от съда справка за отчетени
количества електрическа енергия за имота, заведена с вх.№3741/2.10.2023 год.,
от която е видно, че за периода 17.09.2020 г. – 12.05.2023 г. е потребено
незначително количество ел. енергия на обща стойност за целия период от 6,70
лева /шест лева и седемдесет стотинки/. Изискана е и представена справка и от
ВиК-Плевен за потребеното количество вода за периода от 14.09.2020 год. до
12.06.2023 год., от която е видно, че има измерен само един куб.м. ползвано
количество вода за целия период от две години и половина за процесния имот.
Съдът кредитира с доверие както твърденията на самия
жалбоподател, така и показанията на разпитаните свидетели П. и Г., от които се
установява, че жалбоподателят е извършвал ремонтни дейности на жилището , в
което е настанен, свързани както с довършителни работи след подмяна на дограма,
така и с измазване на стени, подмяна на ВиК инсталация и др., което е
препятствало ползването на процесното жилище по предназначение. Последното
обаче, не е основание Б. да продължи да ползва имота и не води до
незаконосъобразност на оспорената заповед. Защото, както е разписано и в чл.1
от Наредба №18/2019 год., където е определен
предметния обхват на Наредбата, последната определя реда и условията за
„установяване на жилищни нужди“ на гражданите. Тези жилища задоволяват нуждата
за живеене, предпоставена не само от липсата на средства и друго притежавано
жилище от определена категория лица, но и
необходимостта за живеене /в случая във ведомствени жилища/ на лица- щатни
служители, до прекратяване на трудовите или служебни правоотношения, в
общинската и държавната администрация и служители в звена на общинска и
държавна бюджетна издръжка, които не притежават жилище или вила на територията
на Община Плевен; утвърдени специалисти,
работещи на територията на Община Плевен, които не притежават жилище или вила
на територията на общината; служители на културни и други институции, действащи
на територията на Община Плевен, второстепенни разпоредители с бюджетни
кредити. Във всички тези случаи обаче, отдаването на такива лица на общински ведомствени жилища, се извършва поради
установена жилищна нужда, тъй като за тези лица е установено, че не притежават
жилищен или вилен имот на територията на община Плевен, където
осъществяват/развиват/упражняват дейността си. Т.е. целта на предоставянето на
жилище от общински фонд е да бъде задоволена нуждата, необходимостта от жилище
на лицето измежду изброените в чл.20 от Наредбата и на членовете на неговото семейство, именно
поради непритежаването на друго жилище и необходимостта от постоянно живеене на
територията на община Плевен, където това настанено лице извършва/упражнява
дейността си. Т.е. целта на закона, чрез предоставянето на жилища на лица от
категориите, посочени в чл.20 от Наредбата, е да се създадат нормални условия
за живеене така, щото тези лица да са битово обезпечени с място за постоянно
живеене през периода на съществуване на тяхното трудово/служебно или друго
правоотношение. В този именно смисъл е
разпоредбата на чл.43, т.1 от ЗОС, съобразно която в жилища за отдаване под
наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1.
Ето защо съдът намира, че извършването на ремонтни дейности от жалбоподателя в
процесното общинско жилище, в период от две години и половина, не оправдава
целта на закона, за която му е предоставено това жилище- -за да задоволи своята
и на семейството си жилищна нужда и сочи на липса на необходимост от такава.
По тези съображения съдът намира за доказано, че
жалбоподателят не е обитавал предоставения на него и семейството му общински жилищен имот за период от над два
месеца, дори за целия период от сключването на договора за наем до издаване на
оспорената заповед за прекратяване на наемното правоотношение, което е
констатирано със съответни протоколи, останалите събрани по делото писмени
доказателства, разпитаните по делото свидетели и не се опровергава от самия
жалбоподател. Горното покрива фактическия състав на чл. 15, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 18 на Общински съвет Плевен и съставлява основание за прекратяване на
наемното правоотношение по смисъла на 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС. Доказването, че
наемателят не е ползвал наетия имот за
период от над два месеца е необходимо и достатъчно условие за издаване на
заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Заповедта е издадена с цел
прекратяване на наемното правоотношение на наемател/и, който/които не спазва/т
условията на наемния договор, които произтичат от Закона
за общинската собственост и Наредбата на Общински съвет Плевен.
Не е нарушен и принципът на пропорционалност, изискващ
предприетата спрямо лицата мярка да е съответна на преследваната от закона цел.
В случая общината е задължена да осигурява жилище при наличие на жилищна нужда,
която в конкретния случай очевидно не е налице, тъй като жалбоподателят и
неговото семейство не са обитавали имота не само за период, надхвърлящ два
месеца, а за целия период от сключване на наемния договор до издаване на
оспорената заповед.
Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2 от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.С.Б. ***, с адрес за призоваване
гр.Плевен, ул „Димитър Константинов“ №27, Бизнес център „Генимекс“, ет.6,
оф.601, против Заповед №РД-12-72/11.05.2023 год. на Кмета на община Плевен, с
която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“-Плевен и
жалбоподателя Б. за ползваното от него общинско жилище, находящо се в
гр.Плевен, ул „д.д.“ №16, ет.2, ап.2.
Решението е окончателно, по аргумент от чл.46, ал.5,
изр.последно от ЗОС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/