№ 15031
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110112525 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 ГПК.
Подадена е искова молба от И. А. И. и К. В. И. срещу "АТ" ЕООД, с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 12138,00
лева, представляваща дължима сума по споразумение между страните от 17.03.2023 г.,
и сумата от 3108,05 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
процесната главница за периода от 07.04.2023 г. до 04.03.2025 г.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, на основание чл. 118 ГПК и
след като съобрази релевантните по делото обстоятелства намира следното:
Според настоящия съдебен състав, така образуваното дело не е подсъдно на
Софийски районен съд, с оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК, съгласно която исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния. Твърденията в
исковата молба аргументират извода, че се касае за потребителски спор, свързан с
качеството на ищците като страни по облигационно отношение с потребителски
характер по договор за туристически пакет, тъй като единствено основанието, от което
произтичат отношенията между страните (в случая - потребителски договор), е от
значение за качеството потребител на едно физическо лице (в този смисъл
Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. 2502/2019 г. на ВКС, ІІ-ро т. о.). Преценката
за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 ЗЗПотр,
или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са
приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за
1
недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, §
1, т. 41б, б. "а" от Закона за енергетиката и др. Посоченото общо определение на
понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано
със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за
защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия
живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец,
потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не
търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие "потребител"
се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо
лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен
договор с търговец е потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския
съюз. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване
на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката
дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се
дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със
сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор,
съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички
конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с
търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или
професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор
следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто
смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително
тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен,
дали е породил правни последици и дали между страните е налице облигационно
отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в националното
законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и
ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават
заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4,
§ 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както
и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни
мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
В разглеждания казус са изложени фактически твърдения за сключен между
страните потребителски договор, доколкото ищците са възложили организирането на
туристически пакет от услуги на ответника, действащ като професионален
туроператор, видно и от кръга на дейностите му, вписани в Търговския регистър /вж.
2
служебно изготвената от съда справка/. Твърди се още прекратяване на така сключения
договор поради неизпълнение от страна на ответното дружество и наличие на
задължение в негова тежест да върне на ищците заплатената от тях сума по договора.
Поради така изложените фактически твърдения, настоящият съдебен състав намира, че
предметът на спора има потребителски характер.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК, предвиждащ
задължение за съда да следи служебно за местната подсъдност по чл. 113 ГПК до
приключване на първото по делото заседание, съдът установи, че настоящият и
постоянният адрес на ищците е в гр. Р., видно от служебно изготвената справка от
Национална база данни „Население“. Това обстоятелство налага, предвид
потребителския характер на процесния спор, образуваното в Софийски районен съд
исково производство да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено за разглеждане
на Районен съд – Р., на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 113 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12525/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, поради липса на местна компетентност за
разглеждането му, и ИЗПРАЩА делото, образувано по искова молба с вх. №
78385/05.03.2025 г., подадена от И. А. И. и К. В. И. срещу "АТ" ЕООД, по подсъдност
на Районен съд – Р..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Препис от определението да се връчи на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3