№ 1415
гр. Варна , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
И. Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500782 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на К. СТ. П., ЕГН
********** с адрес ***, чрез адв. Ив.Р., против решение № 260129/19.01.2021г. по гр.д. №
19620/2019г. на 7-ми състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от нея, срещу СВ. Ж.
Ж., ЕГН ********** с адрес ***, иск за изменение режима лични отношения на бащата с
децата С. С. Ж., ЕГН ********* и К. С. Ж., ЕГН ********* определен с решение №
5161/21.12.2015г. по гр.д. № 7556/2015г. на РС Варна чрез неговото стесняване, на правно
основание чл.59, ал. 9 СК и е осъдена да заплати на СВ. Ж. Ж., ЕГН ********** сумата от
602.00 лева, представляваща разноски по първоинстанционното дело, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Неправилно първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
достигайки до неправилния извод за неоснователност на претенцията. Неправилно е приел,
че не са ангажирани достатъчно доказателства, че бащата не е в състояние да се грижи за
детето и, че му влияе зле. Моли се да бъде отменено обжалваното решение, като бъде
постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена изцяло. Заявява, че подробни
доводи ще изложи в о.с.з. или с допълнителна жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от СВ. Ж. Ж., ЕГН
********** с адрес ***, чрез адв. Бл.Г., с който оспорва подадената от К. СТ. П., ЕГН
1
********** с адрес ***, бланкетна въззивната жалба, като неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Липсва конкретика във въззивните
оплаквания. Възразява срещу процесуалното искане на въззивника едва в о.с.з. да изложи
подробни доводи за обжалването, понеже биха се нарушили правото на защита на
въззиваемия и правилата на преклузията. Моли се да бъде потвърдено обжалваното
решение. Претендира присъждане на сторените разноски.
ДСП-Варна не представят писмен отговор. В с.з. на 20.04.2021г. юк Ел.Т. заявява, че
няма промяна в становището, изразено вече пред ВРС. Уведомява съда, че по отношение на
детето С. е предприета мярка за закрила, като е издадена заповед за настаняване в
семейството на бабата и дядото на детето по майчина линия, като по настаняването е
образувано и гр.д. № 647/2021г. на ВРС. От м.декември 2020г. С. живее при баба си и дядо
си.
ВОС съобрази следното:
С исковата си молба ищцата К. СТ. П., ЕГН ********** с адрес *** е предявила
срещу СВ. Ж. Ж., ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл.59, ал. 9, вр. чл.
127, ал.2 от СК, за изменение на режима лични отношения на ответника с децата С. С. Ж.,
ЕГН ********* и К. С. Ж., ЕГН *********, като техен баща, определен с решение №
5161/21.12.2015г. по гр.д. № 7556/2015г. на ВРС, като бъде ограничен, както следва: всяка
втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10часа до 16часа с присъствието на майката
или социален работник.
В исковата си молба излага, че с решение по гр.д. № 7556/2015г. на ВРС е бил
прекратен сключеният между страните граждански брак, като упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца С. и К. е предоставено на нея, а
на бащата е определен режим на лични отношения с тях всяка втора и четвърта събота и
неделя на месеца от 10.0-0ч. в събота до 16.00ч. в неделя, един месец през лятото, когато тя
не ползва платен годишен отпуск, на Коледа през четните години за времето от 10.00ч. на
24-ти декември до 19.00ч. на 28-ми декември, на Нова година през нечетните години от
10.00ч. на 29-нти декември до 19.00ч. на 1-ви януари, на рождените дни на децата през
четните години от 10.30ч. до 19.30ч., а през нечетните години-на деня следващ рождените
дни на децата от 10.30ч. до 19.30ч. и всяка година на рождения ден на бащата от 10.00ч. до
19.00ч. В края на 2018г., детето С. отишъл при баща си, след което категорично отказал да
се върне при нея, където е домът му, като в решението си е бил подкрепян и насърчаван от
баща си. Многократно се опитвала да разговаря с ответника, за да получи съдействие от него
детето да се върне в дома й, но не срещала разбиране. Напротив, заявил й, че детето ще
остане при него и не го интересува, че упражняването на родителските права е предоставено
на нея. Известно време след това и след няколко успешни опити да се види с детето С.,
установила, че в поведението му се наблюдават нездрави промени. С. бил облечен
неподходящо за сезона, имал наранявания и рани по откритите части на тялото, в различен
2
стадий на заздравяване, очевидно третирани по неподходящ начин. Детето се хвалело, че
баща му не му налага ограничения и правила, както прави тя и му позволявал всичко-не
настоявал да ходи на училище, водел го със себе си във вечерни увеселителни заведения,
предлагал му и го насърчавал да консумира вредни вещества като алкохол, цигари и
наркотици, като му осигурявал лесен достъп до такива. Предоставил му и възможност да
стреля с незаконно притежавано от него огнестрелно оръжие. Обезпокоена от всичко което
се случвало с детето, което й разказвал и й показвал на снимки, направила всичко възможно
да го върне при себе си, за да може да полага адекватни за възрастта му грижи. По нейна
инициатива били организирани и проведени множество срещи със служители от ОЗД към
ДСП-Варна. Многократно се обръщала за съдействие към органите на полицията. В
началото на м.10.2019г. подала жалби до отговорните институции в държавата и с тяхно
съдействие, детето било върнато при нея. Докато детето е пребивавало при баща си е било
изключено от няколко училища. При проведени срещи със служители на ОЗД бил
удостоверен и документиран изключително лошия му външен вид към момента на
предаване от баща му. При проведени лабораторни изследвания били установени
положителни резултати за употреба на метамфетамин и амфетамин от детето. Като
оправдание за това, бащата посочил пред социалните работници, че през по-голямата част от
деня поради служебни ангажименти е отсъствал извън града и не е можел да осъществява
родителски контрол. Детето С. системно и за продължителен период е оставяно без
родителска грижа и контрол. С поведението си бащата е създал предпоставки за възникване
на опасност, както на физическото здраве на детето, така и на психическото, моралното и
интелектуалното му развитие. Изказва опасенията си, че вредното въздействие на бащата се
е разпространило през последните няколко месеца и по отношение на детето К.. Посочва, че
понастоящем полагала усилия детето С. да се справи с проблемите си във връзка със
зависимост от упойващи вещества, както и за връщането му към ангажиментите в училище
и спорните му занимания, но след среща с бащата, всичко постигнато от нея в положителна
посока се проваляло. Бащата осъществявал вредно въздействие върху двете деца,
подкопавал авторитета й пред тях, подстрекавал ги към формиране на вредни навици и
безотговорност. След срещата на детето С. с баща си на 23.11.2019г. с преспиване,
поведението му драстично се влошило. Бил подтиснат, като заявил, че при баща му имало
парти, а после излязъл с приятели в центъра на града и не се върнал до късно. Пред другото
дете К. казал, че дядо му по бащина линия казал, че този път ще довърши майка му. На
26.11. 2019г., след посещението при баща му, намерила бележник с „планове“. На
28.11.2019г. със С. посетили психолог и психиатър, които потвърдили опасенията й., че
психиката на момчето е сериозно застрашена. Това според ищцата налага стесняване на
режима на лични отношения на децата с баща им. Моли се за уважаване на исковите
претенции и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от СВ. Ж. Ж., с който оспорва
исковата претенция, като неоснователна. Сочи, че от фактическата раздяла с ищцата,
въпреки определения му режим на лични отношения с децата е бил ограничаван от майка
3
им във възможността да го осъществява, дори и при тяхното желание за това. Обяснил е
поведението на майката със съществуващия между тях спор за ползването на семейното
жилище-апартамент в центъра на Варна, където баща му е ползвател. Оспорил е изложеното
от ищцата в исковата молба. Признал е, че след идването на С. при него в края на 2018г.,
момчето е отказало да се върне при майка си, но не по причините, които е посочила тя, а
понеже не се чувствал добре при нея, защото не можел да понесе факта, че майка му, след
многобройни интимни връзки се е омъжила за друг мъж. С. споделил с него, че не може да
понася как майка му и съпругът й употребявали алкохол почти всяка вечер и в повечето
случаи ставал свидетел на виковете и крясъците помежду им, в които той бил основният
проблем. Твърди, че опитите му да говори с майката по повод споделеното му от детето и с
цел двамата да вземат решение по проблемното му поведение и да го подкрепят, не е
намирал разбиране от нейна страна. Напротив, тя постоянно пускала жалби срещу него. Той
самият разговарял със С., че следва да се прибере при майка си, при което детето
категорично е отказвало и изпадало в паника. Казвал му, че иска да живее при него и
категорично отказвал да се види с майка си, въпреки че ответникът му обяснявал, че може
да възникнат проблеми от съдебен характер по повод на това. Всички жалби срещу него,
подавани от майка му, идването на полиция в дома му, докато детето е било при него са
стресирали С.. Бил уплашен от мисълта да не го принудят да живее при майка си. Полагал
усилия детето да посещава редовно училище, да живее в добра среда. Обяснява поведението
на сина си с проблемите между тях, като родители. Поддържа, че не отговаря на истината,
че е насърчавал детето да употребява алкохол и наркотици и да борави с огнестрелно
оръжие. Докато С. живял при него, майка му не го потърсила нито веднъж, не направила
опит да го убеди да се върне при нея. След развода им, майката безотговорно изоставила
децата си при родителите си, докато тя живеела във Варна с поредния си приятел, като по
това време всячески ограничавала контактите им с него, с цел да ги отчужди. Тя
ограничавала контактите му и с детето К.. Когато поискал да го вземе при себе си, майката
или не си вдигала телефона, или намирала оправдание да не пусне при него. Намира, че
майката не е обосновала по никакъв начин защо иска да бъде ограничен режи му с К.. Иска
да бъдат отхвърлени исковите претенции.
Контролираща страна ДСП-Варна представя изготвения от социален работник
доклад.
За да се произнесе съдът, взема предвид за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор и в о.с.з. на 10.08.2020г. по първоинстанционното дело е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, че К. СТ.
П. и СВ. Ж. Ж. са родители на децата С. С. Ж. ЕГН ********* и К. С. Ж., ЕГН *********, че
с влязло в сила решение по гр.д. № 7556/2015г. на ВРС е бил прекратен брака между
страните и упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на
чайката, а на бащата е определен режим на лични отношения с тях.
4
Майката иска така определеният на бащата режим на лични отношения с децата да
бъде ограничен, не упражнява нужния родителски контрол по отношение на детето С.,
отказал е да го върне при нея след гостуването му в края на 2018г. Обвинява бащата и в
настройване на детето срещу нея, с което обяснява нежеланието му да се върне в дома й. В
резултат на това поведение на бащата, С. е започнал прием на наркотици, да употребява
алкохол и цигари, отпаднал е от образователната система. Излага опасения, че е въпрос на
време това поведение на бащата да бъде пренесено и по отношение на по- малкото дете К..
Ответникът оспорва тези твърдения. Счита, че причина за проблемното поведение на С. е
обстоятелството, че с майката нямат нужния диалог по повод проблемите на детето и
търсене на общо решение за тях. Опитите му да разговаря по тези въпроси с майката са били
неуспешни. Не е успял и да въздейства върху С. за връщането му в дома на майката,
предвид ясно изразеното от детето негодувание срещу това, обосновано със сключения от
нея брак с друг партньор.
По първоинстанционното дело са представени писмени доказателства за това, че
майката К.С. Ж.а е търсила съдействие от ДСП-Врана и са проведени срещи със социалния
работник Й. М. на 16.10.2018г., на 24.09.2019г., на 08.10.2019г., на 15.10.2019г. и
16.10.2019г. по повод на това, че желае да отглежда детето С., а то е при баща си, в неговия
дом, но фактически се отглежда само, както и с оглед желанието й да върне момчето в
училище. Веднъж на срещите е присъствал детето С. С. Ж., веднъж съпругът на майката-П.
П. и веднъж бащата СВ. Ж. Ж., а срещата от 15.10.2019г. е проведена в разширен състав на
участващите лица-началника на ОЗД, директора на СУ „Димчо Дебелянов“, медицинския
съветник на СУ „Димчо Дебелянов“, класния ръководител на С., районен прокурор,
психолог, двама инспектори от Детска педагогическа стая при Второ РУ, полицейски
служител при същото РУ, управител на кризисния център за деца и главен експерт РДСП-
Варна. С представените протоколи са взети решения за действие-предприемане на мерки за
закрила, майката да подаде заявление за настаняване на момчето в КЦ, връщане на детето в
дома на майката, посещение на училище. Уговорени са допълнителни срещи с детето С..
Насочено е, както и родителите към Превантивен център „Младост“ към Община. Момчето
е насочвано двукратно към преглед при психиатър. На 22.10.2019г. С. е посетил психиатър,
както и на 29.11.2019г. Поставените диагнози са „ОБС. Психично поведенческо
разстройства, предизвикано от ПАВ-неуточнено“ и „Разстройство в адаптацията“.
Представени са още и доказателства, че детето С. от 01.09.2018г. е бил ученик в
Спортно училище „Георги Бенковски“-Варна, от където е бил отстранен поради наказания и
неизвинени отсъствия. Видно от удостоверение за преместване изх. № 296/143.02.2019г.
през учебната 2018/2019г. С. С. Ж. е ученик в 7-ми клас на VII СУ „Найден Геров“-Варна до
13.02.2019г., а след това е преместен в СУ „Никола Й-Вапцаров“-Суворово. През учебната
2019/2020г., видно от служебна бележка № 35-360/23.10.2019г. С. С. Ж. е ученик в 7-ми клас
на СУ „Димчо Дебелянов“-Варна. Видно от служебна бележка № 25-2-40 от 23.1.2019г. през
учебната 2019/2020г. детето К. С. Ж. е ученик в 3-ти клас на ОУ „Г.С.Раковски“-Варна.
5
От социалния доклад, изготвен от ДСП-Варна се установява, че по данни на двамата
родители, режимът на лични отношения с децата не се изпълнява. С.Ж. е споделил със
социалния работник, че от момента на фактическата раздяла с майката, тя е препятствала
контактите му с децата, а той смята, че и определеният му от съда режим е недостатъчен.
Трябва когато децата желаят, да могат свободно и неограничено да се срещат с него. К.П. е
посочила от своя страна, че бащата не проявява заинтересованост за здравето и развитието
на момчетата и желае да ограничи контактите му с тях, като срещите протичат в нейно
присъствие или социален работник. Смята, че е длъжна да предпази синовете си от
поведението на бащата и невъзможността му да осъществява родителски контрол и да носи
отговорност. Майката е сключила брак със сегашния си съпруг П. П. на 06.11.2018г. . В
общото домакинство се отглеждат децата С. и К., както и сина на съпруга А. на 17 години.
Обитават апартамент под наем, находящ се в *** ,при наемна цена от 400.00лв. Жилището
се състои от три спални, хол, кухня с всекидневна и сервизни помщения, като всяко дете си
има самостоятелна стая. В близост е училището на К.. Бащата съжителства с жена, с която
през седмицата са в Д. или други населени места, нещо което го изисква трудовата им
заетост, а в почивните дни са в дома му във Варна. Жилището му, състоаящо се от пет стаи,
два хола, гараж и санитарни помещения се намира в ***. За децата има обзаведени стаи, в
които спят, когато му гостуват. Майката е трудово ангажирана като експерт застраховател
към ДЗИ, офис Варна, с работно време от 9.00ч. до 17.00ч., но може да се променя, в
зависимост от ангажиментите й , като почива събота и неделя. Получава месечно
възнаграждение от около 1500.00лева. Получава финансова подкрепа и от съпруга си, който
работи като треньор по плуване в плувен комплекс „Приморски“. Бащата е заявил, че не
работи по трудово правоотношение, но има месечни доходи от отдадени под наем имоти в
размер на около 1000.00лв. месечно. Участва и в дейността на приятелката си /производство
и продажба на печени ядки/, което налага често да пътува из страната, а напоследък основно
до Д.. Майката може да разчита на помощта на съпруга си, както и на постоянната подкрепа
на родителите си И. и С. Е., живущи в ***, а и на родителите на съпруга си. Бащата няма
роднини в гр. Варна, които могат да му помагат. Има сестра, която живее в София със
семейството си, но му оказва морална подкрепа. За подкрепяща среда описва и семейството
на приятелката си в Д.. Към момента двете деца, а от м.09.2019г. и детето С. се отглеждат в
дома на майката. За периода от лятото на 2018г. до м.0-9.2019г. С. е живял при баща си.
Майката полага постоянни грижи за тях и се стреми да задоволи основните им потребности,
за което получавала подкрепа и от съпруга си. И двете деца са здрави, но през лятото на
2019г. при падане по стълби, след изпадане в кома, С. е получил нараняване на петата, което
не е лекувано навреме и раната става дълбока. След настояване за лечение от страна на
майката и бабата по майчина линия, е започнало такова и понастоящем раната е заздравяла.
След завръщането на С. през м.09.2019г., чрез кръвни изследвания, майката установила
употреба на амфетамини и метамфетамини от негова страна. Започната е работа с психолог,
посещава психиатър. Детето К. е ученик в 3-ти клас в ОУ „Г.С.Раковски“- Варна, а С. в
седми клас в ОУ „К.Арабаджиев“- Варна. С. от първи до трети клас е бил ученик в СУ
„Св.Св. Кирил и Методий“-Варна. По негово желание в четвърти клас е постъпил в ЧУ
6
„Юрий Гагарин“-КК „Камчия“, където е учил една година, но не успял да се впише в
групата и изпитвал затруднения. В края на четвърти клас бил изместен в ОУ
„Г.С.Раковски“-Варна, където учил до края на пети клас, но имал проблем с учител и от
шести клас се изместил в ОУ „Св.Климент Охридски“. Увлякъл се по бокс и решил, че иска
да учи в Спортното училище. През 2018г. майката го записала там със спорт „Модерен
петобой“. Допуснал много неизвинени отсъствия и престанал да ходи на тренировки. От
м.10.2018г., по инициатива на бащата, за да не отпадне от образователната система се
преместил в СУ „Найден Геров“, но продължил да не посещава училище. От м.02.2019г. С.
бил преместен в ОУ „Н.Й.Вапцаров“-гр. Суворово, но и там не успял да завърши, поради
неприсъствие в часовете. След това бил ученик в ОУ „Димчо Дебелянов“-Варна и последно
в ОУ „К.Арабаджиев“-Варна. Двете деца обичат родителите си. К. спокойно отговаря на
въпроси, касаещи родителите . Споделя, че живее при майка си и се среща с баща си по
определения режим и когато той го вземе. Родителите му си говорят един8ствено по неговия
телефон, защото баща му е блокирал майка му в телефона си. При срещи със социален
работник, детето С. е заявил, че не желае да живее с майка си, а при баща си, където се
чувства спокоен. По данни и на двамата родители взаимоотношенията помежду им са
обострени и комуникация между тях няма. Съдебното решение, уреждащо отношенията им,
не се изпълнява и от двамата. Майката смята, че докато С. е живял при баща си, той го е
настройвал срещу семейството й, а когато детето се отглежда от майката, бащата се оплаква,
че майката препятства контитете му с децата. Между родителите се водят и други съдебни
дела. Това според ДСП-Варна оказва негативно влияние върху детето С. и при контакта на
двете деца с родителите им индивидуално. Необходимо е да се направи подпомогне процеса
на подобряване на отношенията между родителите, което би довело до промяна на в
помедението на сина им. Родителите са консултирани и насочени към ползването на
социалната услуга „Семейно консултиране-индивидуални психологически консултации на
един родител“., предоставена от КСУДС-Варна, ЦОП „Усмивка“. С. е включен в програма
за работа с деца, употребяващи наркотични вещества към ПЦ „Младост“, Община Варна.
ДСП-Варна е уведомила съда, че децата С. и К. Ж.и са били насочени към социална
услуга „Контактен център“, предоставена от ЦОП „За децата на Аспарухово“ към Фондация
„Владиславово“, като са представени и два заключителни доклада, по повод осъществявани
срещи на бащата СВ. Ж. Ж. с двете деца в контролирана среда, в присъствието на психолог
и социален работник, изготвени от психолога. Двете деца е намерено, че са с добри
личностови и комуникативни качества и не проявяват съпротива спрямо баща си. Детето К.
е разговорлив, докато С.не говори много, но на въпросите на баща си отговаря спокойно.
Наблюдавани са добри умения за общуване с децата. Интересува се от въпроси, важни,
актуални и и съществени за К. и С.. Разговаря със спокоен и уравновесен тон. Отнася се с
тях по начин, съобразен с възрастовото им развитие. За двете деца е от същестгвено
значение да продължат да се осъществяват пълноценни контакти между тях и бащата. За
формиране на правилна идентичност, както и за нормално възрастово и психологическо
развитие, за децата е необходимо, според психолога, да са в добра емоционална връзка с
7
двамата си родители. Възможно е недобрата комуникация между майката и бащата да е
довела до влошаване на психоемоционалното състояние на С., кокто и допускане на
неприемливо поведение, предвид възрастта, в която се намира. Препоръчва се на родителите
да положат усилия за разбирателство и подобряване на общуването по теми, касаещи
развитието на момчетата. Необходимо е да се концентрират повече, върху проблемното
поведение на С. и да му осигурят възможност да достигне психоемоционален баланс, чрез
консултации със специалисти.
Пред ВРС са изслушани двамата родители, на осн. чл. 59, ал. 6 СК.
Майката К. СТ. П. е заявила пред съда, че цели да предпази детето С. от фатални
последици, които могат да настъпят, когато той пребивава при баща си, а същевременно я е
страх да не се случи същото и с малкото дете К.. Стреми се да разговаря постоянно със С.,
води го на психолог. Старае са да му създаде спокойна среда. Кара го да спазва вечерен час.
Следи дали е неспокоен. Кара го да споделя. Успяла да го върне в училище, защото е важно
за него да има някаква принадлежност към нещо. Кара го от време на време да ходи на
спорт, защото всичики тези дейности ще го извадят от състоянието в което се намира. С
бащата не комуникира. Телефонът й е бил блокиран от него около година. Не е могла да
разговаря с него. Затова и действията й са били в търсене на помощ за С. от различни
институции. Между родителите имало много различия. Детето й казвало, че е строга, докато
при баща си може да си прави, каквото иска. Нямат диалог, а и бащата настройва децата
срещу нея. Счита, че не е нормално баща им да не знае елементарни неща от ежедневието
им. За последно се видял със С. в рамките на определения режим на лични отношения. С К.
не се видял, тъй като бил болен. Едва преди няколко месеца С. решил да спазва режима на
лични отношения. Проблемите в поведението на С. започнали, когато детето останало при
баща си. В този период отпаднал от училище, спрял тренировките си по плуване, започнал
да употребява наркотици. Обяснява дългия престой на С. при баща му с необходимостта на
детето от него, което обаче впоследствие се е превърнало в свободия. В този период
комуникацията със сина й е била рядка и постепенно детето е започнало да се отчуждава от
нея. Смята, че с начина си на живот, бащата не може да бъде добър пример за децата. В дома
му се употребявал алкохол, водел приятелки, С. употребявал наркотици.
Бащата СВ. Ж. Ж. признава, че с майката действително нямат комуникация. През
последните две години, майката почти не му е давала децата. При него са били с преспиване
не повоче от 2-3 пъти. Много пъти искал да говори с нея, но тя се показвала на първия етаж,
не пускала малкия, затваряла вратата. Големият син бягал от нея и идвал почти всеки ден.
Отрича да е блокирал телефона й. Не мисли, че следва да се водят дела, а да се обединят с
майката и решат проблема. Осланя се и на баща й. Майката няма диалог и със собствените
си родители. Проявява разбиране, че товарят децата си. Отрича в дома му да има наркотици,
или С. да е вземал такива пред него. Оспорва да няма контрол в дома му над детето, но
посочва, че двамата се виждали само събота и неделя. Когато С. идвал, той не го пускал,
защото се притеснявал, понеже много неща изчезнали от дома му. Освен това половин
8
година не е имал връзка със С., защото майка му му е взела телефона за наказание.
Пред ВРС са разпитани две групи свидетели-К. В. К.-бивш съпруг на сестрата на
ответника и П. П. П.-съпруг на ищцата, водени от нея и С. К. Е.-баща на ищцата, воден от
ответника.
Св. П. сочи, че живее с ищцата заедно от три години. Живеят в *** със съпругата му,
малкия й син и неговия син. И С. бил при тях, но от 10 дни е при дядо си. До преди година и
половина С. живял при баща си за период от около година. Докато бил там не ходел на
училище. Когато идвал при тях, винаги бил неадекватен и си мислели, че взема наркотици,
че употребява алкохол. Когато се върнал се държал грубо. След месец започнал да се държи
нормално. След това започнал пак да ходи при баща си и дядо си и всичко започнало
отново. Харесвало му при баща му, защото там има охолен живот, не му се налагат правила,
не се прибира, постоянно е някъде с приятели. Свидетелят видял клипове, в които баща му
бил пиян с две жени, а С. правейки клипа ги щипел, закачал, а те се смеели. Съпругата му
пускала многократно жалби до различни институции, за да се върне С. в дома им. Сменил
четири-пет училища докато бил при баща си, спрял да ходи на училище, повтарял седми
клас, нямал никакъв контрол в дома на баща си, ставал на обяд от сън. Събрал се в
компания с по 10г. по- възрастни от него. Майка му го търсела всеки ден, но той отказвал да
се върне. Направеният му тест за наркотици, при връщането му в дома на майката бил
положителен. Веднъж довел в къщи приятеля си А., който бил 10 години по-голям от С..
Свидетелят го изгонил, приемайки, че не е нормално да дружи с дете на 15 години. Малкото
дете К. се виждал с баща си в рамките на определения режим на лични отношения, който се
спазвал. Ходел на училище и бил добър ученик. След срещи с баща си ставал друг.
Случвало се да се връща плачейки, като обяснявал как брат му щял да прати човек да
посегне на домашните му. К. не искал да остава сам с брат си, защото се страхувал от него,
понеже го тормози, удря, малтретира. Когато майка му и той си били вкъщи не си
позволявал такива неща. Прибирал се посинен и казвал, че брат му играе бокс върху него.
Св. К. поддържа, че познава семейството на брата на бившата си съпруга от 2003-
2004г. До 2015г., когато заминал да живее в София, при семейството си, което пребивавало
там от 2013г. Срещали се семейно, докато живели във Варна. Твърди, че от бившата си
съпруга знае, че след раздялата на К. и С., децата са останали при К., но 7-8месеца през
2018г. С. е живял при баща си. Тя споделяла притеснителни факти относно поведението и
оглеждането на С. от баща му. Забелязала при общуване с техния син Х., че С. е станал по-
агресивен. При баща си детето няма контрол, има проблеми в поведението, баща му си
позволявал да поръчва жени, някаква кола са крали. С. употребявал алкохол.
Св. Е. заявява, че от две седмици С. е при него и съпругата му по решение на
Агенцията за закрила на детето. Избягал от вкъщи, след което го върнали и отново избягал.
За К. нищо не знаят, защото не си вдига телефона. След раздялата на родителите, близо три
години децата живели при него и съпругата му. В този период рядко се виждали с баща си, а
9
майка им идвала през 10дена да вдигне скандал и да вземе пари. Тогава К. е бил на 4,5г., а С.
на 9,5г. С. бил четвърти клас и свидетелят го записал да учи в частното училище в Камчия.
Със съпругата си се грижили за децата, водели К. на градина, занимални, лекари, навсякъде.
През последните години и особено от година и половина С. имал проблемно поведение,
ескалирало в последните месеци. Изпадал в някакви състояния, плачел, казвал, че ще
самоубие или ще убие някой от семейството. Споделял, че в дома си е сам в стая,
малтретиран психически и физически. Бил бит, плют в лицето, заливан с урина. Не сядал с
другите на маса. Стоял гладен. Ако брат му хвърлел нещо за ядене през балкона, той го
вземал. Нямал телефон и интернет редовно. От както бил в дома им, свидетелят му купил
дрехи, тъй като нямал, таблет, тъй като учел онлайн, или поне така казвал. От класната му
разбрали, че има неизвинени отсъствия, но още нямали много подробна информация.
Откакто е в дома им, качил четири килограма, за пет- шест дена започнали да си говорят
нормално, започнал да става сутрин и да се мие. Няколко дни свидетелят спял в неговата
стая, защото сънувал кошмари и плачел в съня си. Създаден му бил режим на сутрешно
ставане, баня, закуска, учене, вечерен час. Посочва, че С. от малък си е бил по- палав, докато
К. бил по- чувствителен. Двамата братя били в добри отношения. И двете деца бягали от
дома на майка си и ги връщали. К. бягал, защото не искал да живее там. К. му споделил, че
обиждали него и баща му, но след като майка му го била посред нощ детето спряло да му
споделя. За последната година свидетелят видял К. не повече от 10пъти. След като децата
престанали да живеят при тях, седем месеца С. живял при баща си. Самият той поискал да
живее при баща си, а това искал и К.. Това бил труден период за С.. Бил буен, не искал да
чуе какво му се говори. Бягал, не се прибирал с дни, събрал се с лоша компания, откраднали
една кола. Като причина за поведението си посочвал отношението на майка си и съпругът й.
В този период бил многократно изключван от училище. Принципно се разбирал с баща си.
Свидетелят посочва, че с дъщеря си не са в добри отношения и от пролетта не си говорят.
Отношенията им винаги били „сложни“. Последния път, когато К. бил при тях, майка му го
прибрала със скандали, насила бил изкаран от колата му. С. останал при него и след този
случай свидетелят пуснал първата жалба в Агенцията за закрила на детето. Промяната в
поведението на С. съвпада според свидетеля с раздялата на родителите. Отношенията с
дъщеря му се влошили особено, след като заживяла със съпруга си. Влошените отношения
се установяват от разразилата се между свидетеля и ищцата словесна война в о.с.з. при
разпита на този свидетел.
Пред ВОС е изслушан отново дядото на децата по майчина линия С. К. Е. и баба им
по майчина линия И. К. Е.а.
Дядото на децата заявява, че от м.декември 20-20г. детето С. живее при тях, по силата
на заповед за настаняване, която в момента се обжалва. Когато дошъл при тях С. бил със
стари дрехи и много слаб-само 65кг., при височина от 1.83м. Бил с постоянни изблици на
плач, казвал, че ще се самоубие. Тъй като три години децата са били отглеждани от тях, като
като дошли С. бил на девет години и половина, а К.-на четири години и половина. Когато К.
започнал първи клас, майка му го взела при себе си. Със С. смята, че за тези четири години,
10
когато не е бил при тях, не са загубили връзка, но с К.-да, понеже майка му започнала война
с тях. Причина за това били обидите, които сипел по техен адрес новият съпруг на дъщеря
им, за което споделяли децата С. и К. и решението им да спрат финансовата помощ, която
оказвали на семейството. Майката започнала да забранява на децата да се срещат с тях.
Споделя, че наскоро той е разговарял със С. и баща му С. за да обсъдят положението. Смята,
че ако е искал С. да вземе С. при себе си е щял да го вземе, но знае, че иска да се виждат. По
времето, когато С. живял при баща си, настъпили обрати в поведението му-станал по-беун,
непослушен, много училища сменил, събрал се с неподходящи хора, започнал да употребява
забранени вещества. Отрича в къщата им да се събират наркомани. Говори със С. и се
опитва да промени посоката му на мислене, всичко да става с разбиране, а не с натиск.
Смята да го вземе при себе си на работа. С. работи с психотерапевт. Ходи на училище в
бившия Строителен техникум. Справя се трудно. Всички учители смятат, че има голям
потенциал, но поведението му е саморазрушително. Като дошъл при тях бил с един скъсан
анцуг, без хигиенни навици. Сега е възстановил нормалоното си състояние. Поддържа
хигиената си на ниво, става сутрин и иси оправя леглото, започнал да се храни нормално и
наддал на тегло до 80.00кг. Двамата си говорели често, обсъждат филми, живота спорта
,гледат Европейското първенство. Споделил с дядо си, че от година и половина никой не е
разговарял с него. Процесът на възстановяване протича много бавно. Смята ,че един ден С.
ще живее при баща си, ако се спогаждат. Иска да се вижда и с майка си. Отива на срещите с
желание, но на двайстата минута се обажда, че са се скарали. Голява мъка изпитва за К.,
защото майката не го пуска да се виждат. При последната среща казал, че го обича , но моли
да сне стига това до майка му. Смята ,че детето К. е изградил една стена пред себе си и
демонстрира двойнствено поведение. Заявява, че е грешка, гдето децата не се виждат с баща
си.
Бабата на децата също заявява, че С. е настанен в дома им, но има нужда от баща и
майка. Между С. и баща му има обич, разбирателство, има и кавги понякога. С. е огорчен
и обиден от това, което се е случило по време на престоя му в дома на майката. Сочи, че С. е
бил лошо третиран и има омраза към жените. Понякога я насочва и срещу нея, става
агресивен. Като дошъл бил като зверче, сега се подобрява. Опитват се с дядо му да
разговарят с него, да му дават любов, защото се нуждае от любов. Като дошъл прши тях, бил
с положителен тест за употреба на амфетамини. Последният направен от тях тест бил
негативен. Отрича да е възможно в дома им да приема С. наркотици. Не влизат чужди хора.
Ходи на училище, но тя има непрекъснат контакт с класната му, връща се от училище с
такси. Вижда се с баща си с преспиване. Споделя, че не е виждала детето К. от 8 месеца.
Смята, че К. ще е следващият и за него ще има дело. На предното заседание видяла дъщеря
си, съпруга й и К.. Приближила се да види внука си. Майката го дръпнала. Плеснала дъщеря
си. Настоящият съпруг е малтретирал К., вероятно и дъщеря им.
По първоинстанционното дело е изслушано заключение по допуснатата Комплексн
СППЕ, дадено компетентно и безпристрастно, ценено от съда, като неоспорено от страните.
11
Вещите лица Р. Г.- клиничен психолог и д-р М. Т.- детски психиатър сочат, че двете деца са
в съответното за възрастта си физическо и психическо развитие.
Детето С. при срещата им е видимо напрегнат, тревожен, заекващ. За заекването е
споделил, че този проблем го е имал, но в последно време се е засилил, а когато бил при
баща си изчезвал. Там се чувствал спокойно. Споделил е, че има проблеми в училище,
трудно спазвал правилата, употребявал несистемно ПАВ, че има конфликти в семейството и
желае да живее при баща си. Бил близък с дядо си по майчина линия и ако има проблем
сочи, че би го споделил с него или с баща си. Майка му не го пуска с брат му при баба му и
дядо му, защото те самите са в конфликт. Не се разбира с новия съпруг на майка си и с нея.
Желанието му е родителите му да се разбират, да няма помежду им спорове, конфликти,
караници. Това положение влияе изключително върху психо- емоционалното му състояние,
карайки го да се чувства несигурен и нестабилен, и създавайки му усещане за самота, което
го плаши. Действията му според в.л. са форма на протест спрямо родителите и по- скоро
към майката, израз на надеждите на детето и същевременно безсилие за корекция на
семейните отношения. С желанието и стремежа на С. да подтикне брат си към аналогично
на неговото поведение се обяснява и отношението, което К. описва, че има брат му към
него. Наблюдава се ниско самочувствие у детето и обърканост в идентификацията.
Детето К. е леко напрегнат. Нивото на тревожност у него леко се повишава при
въвеждане темата за баща му, прародителите по майчина линия и отношенията им. Изпитва
страх от брат си, поради тормоза от негова страна, когато са заедно. Осъжда и критикува
поведението му, насочвайки така към безпомощното състояние на майка му в стремежа й да
се справи с брат му, което нарушава неговите права и спокойно детство. Чувства се самотно,
защото майка му отсъства. С нея има доверителна връзка, макар и не до там устойчива.
Страхува се брат му да не му направи нещо, когато са сами- да го набие или накара да
направи някоя глупост. Същевременно, детето упреква и баща си по повод поведението на
брат си, с което се обяснява и промененото отношение към него, „изтриване на хубавите
случки“ с него, заявявайки, че много не му се ходи при него, че се надява да се промени, че
баща му нищо не прави, когато брат му му посяга и го бие, докато са в дома му.
По време на изследването майката споделя, че няма комуникация с бащата на децата,
като изцяло обвинява него за състоянието на С. понастоящем, с лошия пример, който му
дава.
Бащата от своя страна е изразил готовност и апелира към майката да се обединят в
името на децата.
По отношение на родителския капацитет на двамата родители в.лица заключават, че
родителските авторитети са компрометирани. Протестите на С. и самотността на К., говори
за дефицит от общуване на майката с двете деца и на липсваща пълноценна доверителна
връзка помежду им. На този етап кооперирането й с децата и особено със С. е неуспешно,
като в.л. не изключват възможността избраното от нея поведение по контрол над С. да
12
дразни детето и да засилва съпротивата му. Връзката на К. с майката също е
компрометирана, тъй като отсъствието й от дома, кара детето да не се чувства така сигурно
и защитено. Такава връзка с бащата при К. липсва като изградена. Дълбоко разстроените
отношения между родителите рефлектират върху поведението на децата и особено при С..
Но, детето има потребност да бъде обичано, да има сигурност и опора. Има висок риск от
поведенческо разстройство при него, като следствие на употребата на ПАВ, каквато С.
първоначално е отрекъл. При бащата е установено непостоянство и нецеленасоченост на
възпитателния подход, обосновани със соченето, както на оправдаващи възпитателния му
подход аргументи, така и на такива по повод поведението и промяната в детето С.. И
независимо, че бащата декларира готовност да възпитава детето по- строго, всъщност
приоритетно при него е по- свободното възпитание, при което се конкурира с майката и така
се препятства възможността да се поставят ясно и строго рамки на възпитание. В периода,
когато родителите са се разделяли, възрастта в която е било детето е била кризисна,
пубертетна. То се е почувствало самотно, необичано, нестабилно, вероятно и виновно за
разпада на семейството. Започнали са неговите протести, особено когато майката е довела
новия си партньор в семейството, карайки го да се чувства предаден и от нея. Новата
реалност е била трудна за приемане от него, с което се обяснява решението му да не ходи на
училище, да спи, да употребява ПАВ. Липсват данни за отчуждаване на С. от майката.
Въпреки това, дискредитиран за С. е и авторитетът на баща му, заради разстроените
отношения на родителите и неразрешените помежду им конфликти. Видно, двамата
родители имат дефицит в родителския капацитет. Техният конфликт, липсваща
комуникация и непреодоляни в емоционално отношение моменти от раздялата, създават
пречки да полагат добри грижи за децата си, да вземат адекватни решения за тяхното
отглеждане и възпитание. За преодоляване на кризата, според вещите лица следва двамата
родители да уговорят правилата във възпитанието на детето С.. То само търси границите на
тези правила, включително чрез употребата на наркотици, като опит да ги достигне и някой
от родителите да го възпре. При К. се наблюдава също такъв протест, но предвид етапа на
развитие на детето, проявите му са различни. Но, ако не се променят отношенията между
родителите, то е възможно да бъдат същите като при С. впоследствие.
В.л. заключават, че децата следва да имат пълноценен контакт с баща си. По-
важното обаче е конфликтът между родителите да бъде преодолян и двамата да се договорят
относно родителстването спрямо децата. Ако това не се случи, то режимът няма значение. В
тази връзка и двамата родители имат нужда от терапевтична подкрепа за изграждане
стабилен модел на родителстване, който са се отрази на поведението и развитието на децата
им. Ограничаването на контактите на С. с баща му според в.л. би довело до повече протести
при С. с неясна перспектива, което е важимо и за К., който расте и навлиза в друга възраст.
Нужно е всеки родител да приеме контактите на децата с другия и да ги подкрепя. В тази
връзка оправяне отношенията на родителите следва да се случи спешно, защото детето С. е
застрашено от поведенческо разстройство, и в тази връзка според в.л. е в риск.
Понастоящем в.л. насочват към ползване ресурса на бабата и дядото по майчина линия, при
13
които децата споделят, че се чувстват спокойно.
Пред ВОС са изслушани на осн. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето двете деца-С. и К..
Детето К. сочи, че брат му живее при баба им и дядо им, а той при майка си. Не иска
да ходи при баба си и дядо си, защото не се разбира с брат си, карат се. Той започва да го
бие и той му отвръща. Чуват се обаче по телефона. Говорят си за филми, за игри. След
малко повтаря, че не иска да се вижда с тях, на не знае защо не иска. Добавя: „Не ми е
приятно, защото много се карат с майка ми“. Вижда се с баща си. Преди няколко седмици се
видели за два часа. Ходили на магазин. Чуват се и се виждат, никой не им пречи. Споделя,
че е виждал брат си да взема кокаин, като му предложил и на него. С. му казвал, че пие
алкохол. Виждал го е да си налива бира и да пие. Смята, че баща му няма отношение към
тези неща, защото не го е виждал да забранява на брат му, но признава, че на него му е
казвал, че е вредно и опасно и брат му е глупак. Майка му забранява на С., кара му се. Иска
да живее при майка си. Разбира се много добре с П.. С. не се държи добре с П.. На С. трябва
да му се помогне, но не знае как. Майка му се опитва, но той смята, че от караници няма
полза. Сочи, че С. много го наказвали докато живеел при тях, след раздялата на родителите.
Често С. го е нападал и заплашвал, но заявява, че го обича.
Детето С. заявява, че живее при баба си и дядо си от 13.2.2020г. Иска да живее при
тях, защото се разбират. Знае, че употребата на наркотици и разпространението им е
престъпление. Знае, че когато се прекалява с алкохол, човек става алкохолно зависим и това
се отразява на семейството. Като пример сочи престоя си в семейството на майка си ,преди
да отиде при дядо си и баба си. Майка му и съпругът й почти всяка вечер пиели много
алкохол и слушали чалга, което не одобрява. Разказва спомени от съвместния живот на
майка си и баща си, когато майка му правела провокации и имало скандали. Майка му
отсъствала по 2-3 дни, той я търсел, но та не отговаряла. Чулствал се изоставен, все едно
няма майка. Тогова грижи за тях с брат му полагали баба им и дядо им. Споделя, че се среща
с баща си събота и неделя, с майка си-не толкова. Откакто живее при баба си и дядо си се
видял с нея 2-3 пъти. Искал да се види с брат си, но майка му не позволявала. Разказва и за
живота си при баща си. Оценява поведението си при него като безотговорно. Спрял да ходи
на училище. Майка му обвинавала баща му, че не може да се справи с него. Искала да спре
контактите им. Докато живеел при майка си, тя му забранявала да се вижда с брат си, всеки
си стоял по стаите. Майка му и П. си отворили заведение, а той оставал да гледа брат си. Те
пиели много, връщали се пияни и дваматаПо време на съжителството с майка му, по 2-3
месеца не се събирали всички заедно. Заключава: „За мен това не е моето семейство“. Иска
обаче да се вижда с брат си, ако майка му позволява. Спомня си и за живота при баща си.
Него го нямало по 2-3 дни заради работата в Д.. Оставал с дядо си Жельо, с когото се
разбира добре. Най-много твърди, че се разбира с дядо си С. и баба си И.. Винаги му били
опора и винаги са го разбирали. Дядо му е страг, но справедлив. Когато е строг към него, си
вижда грешките. За него дядо му С. е най-големия авторитет, следва баща му. На тях не им е
безразлично какво се случва с него. П. не е в кръга.
14
Няма спори, че понастоящем детето С. е настанен по административен ред в
семейството на дядо си и баба си по майчина линия С. К. Е. и И. К. Е.а до произнасяне на
сада с окончателен акт.
ВОС прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127,
ал. 2 от СК.
Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови.
Основателността на молбата по чл. 59, ал. 9 от СК се предпоставя от изменeние на
обстоятелствата, при които са били предприети мерките с предходното съдебно решение,
настъпили след влизането му в сила.
Настоящият състав намира, че от предходното определяне на режим на лични
отношения на децата С. и К. с баща им е настъпила съществена промяна в обстоятелствата и
е свързана с това, че са възникнали проблеми, свързани с живота и възпитанието на детето
С., който е започнал да проявява аглресия, да отсъства безпричинно от училище, докато
съвсем преустановил посещения, започнал да употребява ПАВ. Майката смята ,че
настъпилата с момчето промяна се дължи на нездравите контакти с баща му, по време на
режима на личните им контатки, а поведението н бащата ще доведе и детето К. до същото
положение. Иска се режимът на лични отношения на децата да бъде стеснен до почасови
срещи в нейно присъствние или на социален работник.
Настоящият състав изцяло възприема мотивите на ВРС относно неоснователността
на исковата претенция, като на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях. Независимо от това,
намира, че следва да изложи и свои собствени.
От събраните по делото доказателства, следва да бъде прието за доказано, че майката
на децата К. СТ. П. е загрижен родител, инициатор на подадените до ДСП-Варна и други
институции сигнали и за провеждане на консултации при при психиатри и психолози,
опитвайки се да налага правила в отношенията й с децата. Тя е водещата фигура в борбата с
употребата на ПАВ от С. и с противообществените му прояви. Видно, бащата предпочита да
поддържа добри отношения със сина си С., независимо на каква цена. Той е по-пасивен в
работата с ДСП-Варна. Рядко се е отзовавал на провежданите от дирекцията и от другите
партньорски институции инициативи. Той обаче демонстрира готовност да им съдейства и
също е загрижен за състоянието на сина си С. родител.
От една страна макар и по-дейна, майката очевидно няма правилен подход за
справяне с проблема на момчето и с предприетите от нея мерки по-скоро предизвиква
протеста му. При несправянето си самостоятелно с положението, тя се е съсредоточила
15
върху враждата си с бившия си съпруг, а и със собствените си родители, които са
отглеждали и двете й деца в трудния за всички момент при разпада на семейството й през
2015г. и го правят по отношение на детето С. и понастоящем, сочейки всички тях за
виновни за неуспехите си.
Дори и да бъде прието, че по време на престоя на момчето при баща му, той е
употребявал алкохол, приемал наркотици, прекъснал образованието си, далеч не може да
бъде направен еднозначния извод за пълната абдикация на бащата от родителските си
функции, нещо което не само би наложило промяна в режима на лични отношения с детето,
но и довело до необходимостта от прилагане на по-крути мерки за защита. Изобщо не се
установи бащата С.Ж. да е насърчавал С. да злоупотребява с алкохол, цигари и наркотици,
да е организирал шумни купони, да е водел жени за сина си ,да го е учил да стреля с
пистолет. Това не се доказва нито от представения снимков материал, нито от показанията
на воденитте от ищцата К. СТ. П. свидетели- П. П. и К. К.. Свидетелските показания се
ценят от съда с приложението на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, по отношение и на
двамата свидетели, единият от които е съпруг на ищцата, а другият бивш съпруг на сестрата
на ответника. И двамата свидетели нямат преки впечатления от твърдяното от тях поведение
на бащата. Св. П. твърди, че е виждал клип с бащата на децата С.Ж. в пияно състояние и две
жени, но клипът така и не е представен на съда, за да е в състояние да формира собствени
изводи, а св. К. възпроизвежда споделеното от бившата му съпруга след употреба на
алкохол. Снимките от екрана на мобилен телефон, където е изписано името на С. Ж.
свидетелстват за съществуващи наранявания на пета и ръка на човек. Ако се приеме, че няма
спор кой е наранен, може да бъде прието, че това е С.. На едната снимка, макар и да не се
чете имото на С. Ж., но очевидно той е в кадър, е видно как той демонстративно държи
запалена пура и нищо повече. Снимките с ръка, държаща димяща свита цигара, вероятно с
марихуана и ръка на човек с пистолет, не могат да бъдат свързани със С., още по-малко че
заснетото се случва в присъствието, без противопоставянето и дори при насържаване от
страна на бащата.
Следва да се има предвид, че бащата има само режим на лични отношения с
момчетата, а родителските права са предоставени на майката. При изслушването на детето
С., а и на детето К., както и споделеното за състоянието на С. при идването му при баба му и
дядо му-С. и И. Е. се установява, че С. не е могъл да живее в дома на майка си и новия й
съпруг. Вярно е това, че през учебната 2018/2019г. и 2019/2020г., докато е бил при баща си
С. е сменил четири училища, но и до тогава, но след раздялата на родителите си също е учил
в няколко.
Причината за това поведение на С. е ясно посочена от работилия по представените
2бр. заключителни доклади психолог и от заключението на вещите лица в състава на
Комплексната СППЕ-раздялата на родителите, настъпила за него в пубертетната възраст и
дълбоко разстроените отношения на родителите и неизгладените между тях конфликти,
поддържани и до момента, непостоянството и нецеленасочеността на възпитателния подход
16
на бащата и избраното от майката поведение по контрол над С., с което го дразни и засилва
съпротивата му, от една страна, а от друга чувството на момчето, че е предадено от майка
си, довеждайки новия си съпруг.
Вярно, че е налице заплаха и за развитието на детето К., което няма доверителна
връзка и с майката и с бащата, не чувства сигурност и защита, но се опитва да се
приспособява сам със създалата се ситуация.
Ясно е и какво следва да бъде предприето за преодоляване на създалата се ситуация,
предложено, както от бащата, от бабата и дядото по майчина линия, от самия С. и дори от
малкото момче К., което мъдро казва, че караници няма да помогнат, така и от препоръките
на вещите лица психолог и психиатър-подобрение на отношенията между родителите и
обединяване усилията на всички членове на разширеното семейство, така, че не се допусне
поведенческо разстройство у С. и поява на същите проблеми при К., с напредване на
възрастта му. Личният живот на двамата родители си е техен личен, но на първо място в
момента би следвало да поставят интереса на децата си.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че не са обсъдеждани от ВРС
всички доказателства, а ако бяха, изводът на ВРС би бил друг. Събраните доказателства,
следва да бъдат разглеждани и преценявани от съда както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка. И при обсъждането им и при преценяване на събраните и на
въззивна инстанция доказателства, изводът за неоснователност на исковата претенция не се
променя. Не следва да бъде ограничаван контакта на децата с баща им, особено щом
психолозите, занимавали се с конкретния казус не препоръчват това. Крайно неприемлив е
посочения от майката режим-за няколко часа два пъти месечно в нейно присъствие или на
социален работник. Все пак се отнася до 16-годишно и почти 11-годишно момчета и то в
присъствието на майката. Прши крайно обострените отношения между двамата родители,
такъв режим не би бил и препоръчитителен. Не би дал резултат и ако срещите се провеждат
в присъствието на социален работник. Съществуващият в семейството проблем, не би могъл
да се преодолее с изменение на режима на лични отношения на децата с бащата.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, включително и в частта
за разноските, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 602.00лв., с оглед изхода на спора и
доколкото няма проведено производство по чл. 248 от ГПК и съответно подадена частна
жалба.
Въззиваемият е поискал присъждане на разноски. Настоящият състав намира, че
предвид характера на производството-спорна съдебна администрация и това, че решението
ползва и двете страни, разноски не следва да бъдат присъждани. Те следва да останат в
тежест на страните, така, както са били направени.
Воден от горното, съдът:
17
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260129/19.01.2021г. по гр.д. № 19620/2019г. на 7-ми
състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от К. СТ. П., ЕГН ********** с адрес ***,
срещу СВ. Ж. Ж., ЕГН ********** с адрес ***, иск за изменение режима лични отношения
на бащата с децата С. С. Ж., ЕГН ********* и К. С. Ж., ЕГН ********* определен с
решение № 5161/21.12.2015г. по гр.д. № 7556/2015г. на РС Варна чрез неговото стесняване,
на правно основание чл.59, ал. 9 СК и К. СТ. П., ЕГН ********** с адрес ***, е осъдена да
заплати на СВ. Ж. Ж., ЕГН ********** сумата от 602.00 лева, представляваща разноски по
първоинстанционното дело, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18