Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 14.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица
Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 113 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „Б.ф.п.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от
управителя И.и.и., депозирана чрез адв. С.Ж., против Решение с рег. №
32-99163/25.03.2022г. към митническа декларация MRN
21BG002002057636R2/24.09.2021г. на Директора на ТД Митница Варна.
Оспорващият твърди, че решението
е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и с процесуалните норми, регламентиращи метода на определяне размера на
митническата стойност на внасяните в страната стоки. В тази насока сочи, че
съдържащото се в решението описание на т.нар. „справедливи цени“, както и
наличието на „съмнение“, обосновано с хипотези и предположения за това каква
била обичайната търговска практика, по никакъв начин не може да служи като
основание за отхвърляне на декларираната договорна стойност и определяне на
нова такава посредством резервните способи за това предвидени в чл.74, §2 от
МК. Заявява, че Митницата не е извършвала проверка в счетоводството на
дружеството, нито разполага с доказателства, че жалбоподателят е платил повече
отколкото е декларирал, за да твърди, че стойността била значително занижена,
респективно да бъде отхвърлена декларираната стойност за стоките. Сочи, че не е
ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на митническата
стойност по чл.74, §2, б. „б“ от МК, при условие, че дружеството е представило
на митническите органи фактура, платежни документи за заплащане цената на
стоката, фактура за транспортни разходи, с което е доказал декларираната
митническа стойност. Наред с изложеното, излага доводи, че дружеството не е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност, което е
квалифицирано като особено съществено нарушение на процедурните правила.
Аргументира становище за липса на доказателства, че определената от митническия
орган стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде
приложена. В тази насока сочи, че не се установява дали се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя; дали се касае за „сходни стоки“, т.е. такива които имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което има дава възможност да изпълняват
същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Твърди, че
няма никакви доказателства, че стоките, които митническите органи са ползвали
за определяне на по-висока митническа стойност, внесени от трето лице,
отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като са различни по вид от
внесените с процесната митническа декларация. Въз основа на изложеното в
жалбата и в представени по делото писмени бележки дружеството моли решението да
бъде отменено изцяло. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответната страна - Директор на Териториална
дирекция Митница Варна, представляван от гл.юрисконсулт Т. К., счита
оспорването за неоснователно по изложени в съдебно заседание и в писмени
бележки съображения, изведени от Митническия кодекс. Поддържа, че обжалваният
акт е издаден в съответствие с процедурата по чл.140, §2 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447 на ЕС и при спазване на разпоредбата на чл.74 от МК,
като при основателни съмнения дали декларираната стойност е реална,
митническите органи са пристъпили към вторичните методи за определяне на
стойността по чл.74 от МК. Доколкото при последователно прилагане на визираните
в разпоредбата хипотези е било установено, че не са налице напълно идентични
стоки, внасяни в ЕС, чиято стойност може да се вземе за база, митническата
стойност на процесните стоки е определена съобразно чл.74, §2, б. „б“ от МК. Въз
основа на изложените аргументи настоява за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С депозирана по
делото молба рег. № СД-01-113/26.10.2022г. ответната страна отправя искане
настоящия съд да отправи преюдициално запитване пред съда на ЕС, който да даде
отговор на поставени в молбата въпроси, считани от административния орган за относими
към настоящия спор.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 24.09.2021г., дружеството
вносител „Б.ф.п.“ ООД - гр.Шумен декларира на режим „допускане за свободно
обращение“ с митническа декларация MRN 21BG002002057636R2/24.09.2021г. плат, 823 колета, 24000кг бруто тегло, държава на износ
Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, обща фактурна
стойност 26264,72 USD, при курс за митнически цели 1,66837лв. за 1 USD. Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение били приложени фактура
№FTS21225/24.07.2021г., опаковачен
лист, платежни нареждания за плащания към бюджета на мито и ДДС, фактури за
направени разходи.
Стока №1 по МД е описана, както
следва „плат от синтетични влакна – 22642кг., (93% полиестер, 7% елестомер) RO=823“, деклариран код по ТАРИК **********, държава на
произход Китай, 24000кг бруто тегло, 22642 кг нето тегло, декларирана
митническа стойност в размер на 43819,27лв., 1,94лв./кг.
Извършена била проверка на
стоката, резултатите от която са обективирани в протокол №21BG2000М051876 от 17.11.2021г. Взета е мостра от стоката и е
изпратена за лабораторен анализ в ЦМЛ – София.
Съгласно Митническа лабораторна
експертиза (МЛЕ) № 07 03.12.2021г./07.02.2022г. (л.18 – 19 от делото),
анализираната проба представлява трикотажен плат с лице с „плюшен вид“ с къс
косъм, получен чрез разрязване на допълнителна текстилна нишка, с гладка опака
страна. В плата са разграничени две прежди от полиестрени (синтетични) влакна и
една от еластомери. Стоката е охарактеризирана като трикотажен плюшен плат с
къс влас, различен от хавлиените и платовете с дълъг влас, от синтетични
влакна, обагрен.
Митническият орган, като
съобразил становище на дирекция „МДМ“, правила 1 и 6 от Общите правила за
тълкуване на КН на ЕС и предвид ОБХС към позиция 6001, счел че стоката следва
да се класира в позиция 6001 „Кадифета, плюшове (включително платовете,
наречени с къс влас) и хавлиени платове, трикотажни“, код 6001 92 00 „От
синтетични или изкуствени влакна“ на КН, който е различен от декларирания.
Декларираният в митническата декларация код 6004 10 00 на КН е счетен за
некоректен с аргумента, че в позиция 6004 се класират някои трикотажни платове
с еластомери, различни от позиция 6001, а съгласно изготвената МЛЕ стоката
представлява плат от позиция 6001 на КН.
Във връзка с проверка, приемане
и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяната стока,
дружеството е уведомено с писмо рег. № 32-303009/24.09.2021г., че за целите на
даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.195 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 и на основание чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
трябва да учреди обезпечение в размер на 54652,99 лева. Такова е предоставено.
На основание чл.140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на ЕП и на Съвета
за създаване на МК на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) за нуждите
на допълнителната проверка до вносителя „Б.ф.п.“ ООД е изпратено писмо рег. №
32-303019/24.09.2021г., с което е изискано да се представят допълнителни
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката.
С писмо вх. №
32-324880/13.10.2021г. управителят на дружеството представил копие на търговска
фактура №FTS21225/24.07.2021г.; копие на опаковъчен лист; митническа декларация MRN
21BG002002057636R2 от 24.09.2021г.; международен договор
от 07.07.2021г.; заявка до терминален оператор за транспорт на контейнер.
На 15.02.2022г. е изготвено
Становище с рег.индекс 32-50963/15.02.2022г. и 32-51331/15.02.2022г. от
зам.директор в ТД в АМ, относно проверка на декларираната митническа стойност
на стока №1 по МД MRN 21BG002002057636R2 от
24.09.2021г. и допълнителни документи, представени от вносителя, както и
относно тарифното класиране на стоката. В становището се съдържа извод за определяне
на нова митническа стойност на процесната стока. В същото са изложени
аргументи, че митническата стойност на стоката не може да бъде определена по
реда на чл.70, §1 от Кодекса, поради което и на основание чл.74, §1 от
Регламент (ЕС) №952/2013, митническата стойност се определя като се прилагат
последователно букви от а) до г) от §2, докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Според
митническия орган, за приблизително същия период не са установени декларирани
митнически стойности по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 за идентични
стоки. В този случай, след разглеждане на единичните цени, по които останалите
вносители са закупували разглежданите видове стоки, митническата стойност е
определена въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“, съгласно
чл.74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013г., като е взета предвид
декларираната митническа стойност в размер на 4,73 лв/кг по МД MRN
21BG002002051691R2 от 17.06.2021г.
Със съобщение по реда чл.22, §6
от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег. №32-57288/21.02.2022г.,
директорът на ТД Митница Варна уведомил дружеството-вносител, че предстои
издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение за
декларирана стока №1 по МД MRN 21BG002002057636R2 от 24.09.2021г., като изложил мотиви и съображения, идентични с тези,
съдържащи се в Становище с рег.индекс 32-50963/15.02.2022г. и
32-51331/15.02.2022г. от зам.директор в ТД в АМ. Посочено е, че митническата
стойност за процесната стока е в размер на 107096,66 лв., като на основание
чл.101 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.54, ал.1 от ЗДДС, за декларираната
стока възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в
размер на 5062,19лв (вносно мито) и 13667,91лв за ДДС, или общо 18730,10лв. в
размер на 91,88 лева.
Дружеството е уведомено за започналото
административно производство, съгласно чл.26, ал.1 от АПК и му е дадена
възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението,
съгласно чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В указания срок вносителят
депозирал отговор рег. № 32-92924 от 21.03.2022г., с който изложил становище
относно неоснователността на мотивите на митническата администрация за
увеличаване на декларираната от него митническа стойност на стоката по
посочената МД.
Въз основа на констатациите по
осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени
в административна преписка Директорът на ТД Митница Варна издал Решение с рег.№
32-99163/25.03.2022г. към МД MRN 21BG002002057636R2 от 24.09.2021г., с което: 1. отказва да приеме митническата стойност на
декларирана стока №1 „плат от синтетични влакна – 22642 кг /93% полиестер, 7%
еластомер/ RO=823“ по МД MRN 21BG002002057636R2/24.09.2021г.; 2. определя
митническа стойност на стока №1 „плат от синтетични влакна – 22642 кг /93%
полиестер, 7% еластомер/ RO=823“, база за определяне е митническа декларация
MRN 21BG002002051691R2/17.06.2021г., както следва - 4,73лв/кг.; 3. разпорежда
да се коригира митническа декларация MRN 21BG002002057636R2/24.09.2021г., както
следва: За стока №1 - Е.Д 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете: 107096,66;
-Е.Д „Митническа стойност“ следва да се чете: 107096,66; Е.Д 4/14 „Цена
стоката“, при курс 1,66837 лв. за 1 USD и следва да се чете: 64192,39; Е.Д 4/16
„Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3 – Договорна стойност на
сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б) от Кодекса); Данните в поле
„Задължения“ са: основа за изчисляване на вземането – 107096,66; ставка 0,080;
тип А00 Мита; изчислен размер – 8567,73; дължим размер – 8567,73; основа за
изчисляване на вземането – 116478,26; ставка 0,200; тип В00 ДДС; изчислен
размер – 23295,65; дължим размер – 23295,65; 4. на основание чл.104, §1 от
Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл.56 от ЗДДС да се вземе под отчет начисленият с
решението размер на дължимите вземания; 5. Начислените и взети под отчет суми с
ВПО 21BG0020021583251-001/20.12.2021г. са: мито (А00) – 3505,54лв; ДДС (В00) –
9627,74лв, които са заплатени; 6. дължими суми за доплащане са: мито (А00) –
5062,19лв; ДДС (В00) – 13667,91лв., ведно с лихва за забава върху размера на
дължимите мита на основание чл.114 от Регламент (ЕС) №952/2013г., вр.чл.59,
ал.2 от ЗДДС.
Административният орган счел, че представените към митническата декларация
документи – фактури и международен договор за процесната стока от 07.07.2021г. не установяват
договорената цена по сделката, тъй като във фактурата липсва информация относно
начина и сроковете за плащане, а по отношение на договора е изразено съмнение
за неговата автентичност, непредставянето на други документи от дружеството,
които биха дали информация за това какви цени на стоката са били договорени,
какви са начините за разплащане по сделката, са предпоставка за основателно
съмнение на митническите власти относно реалната стойност на декларираните с
посочената митническа декларация стока по позиция 1. Посочил е, че след извършен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система за стоки, изнесени от Китай и с произход Китай, продадени за ЕС и изнесени
в същото или приблизително същото време, на същото търговско равнище, както и
стоките, подлежащи на остойностяване, е установено, че за стока 1 са
декларирани значително по-високи стойности на сходни стоки, които съществено се
различават от декларираните. Поради това, че съмненията продължават, след
разглеждане на представените документи, че декларираната стойност на внесените
стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническият
орган приел, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на
метода на договорната стойност. Изложени са съображения за липса на открити
„идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение. Счетено е,
че в процесния случай митническата стойност следва да се определи въз основа на
„договорната стойност на сходни стоки“, посочена в чл.74, §2, буква б) от
Регламент (ЕС)
№925/2013г. Приета е база за
определяне на нова митническа стойност на основание чл.74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013 декларираната митническа стойност в МД MRN 21BG002002051691R2 от 17.06.2021г. и е определена нова митническа стойност в размер на 4,73 лв/кг. Въз основа на изложените мотиви директорът на ТД Митница Варна постановил
Решение с рег. № 32-99163/25.03.2022г. към МД MRN 21BG002002057636R2 от 24.09.2021г., предмет на оспорване в настоящото
производство.
Цитираното решение е връчено на „Б.ф.п.“
ООД на 29.03.2022г., видно от приложено известие
за доставяне – л.19 от делото.
Несъгласно със същото,
дружеството го оспорило пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана
на 07.04.2022г. в деловодството на
административния орган.
По делото е приобщена цялата административната
преписка по издаване на акта, както и извадки от THESЕUS относно стоките,
декларирани с процесната МД.
По искане на оспорващия е изготвена
и приета съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение е видно, че
стойността на фактурираната стока е платена на доставчика по банков път на
26.11.2021г., като разликата от 1840,37 лева в левовата равностойност на фактурираната
сума 26264,72 USD (43655,38 лева) и платената сума 26264,72 USD (45495,75 лева) произтича от промяна в курса на щатския долар и образува
курсова разлика, осчетоводена в сметка 624 „курсови разлики“. Доставената
стока, за която при покупката е издадена фактура №FTS21225/24.07.2021г. от Жеджианг Фентъзи Инт.Трейдинг,
е осчетоводена в сметка 304 „стоки“ по курс на щатския долар на БНБ за
24.07.2021г. – 1,66213лв. за 1 USD и обща стойност сума 26264,72 USD (43655,38 лева), като процесната стока – 22642 кг плат е с единична
стойност 1,16 USD/кг. (1,928 лв/кг). Към
доставната стойност на стоката са добавени разходи за терминално обслужване
485,05лв., разходи за транспорт контейнер – 273,85лв., митническо
представителство – 55 лева + 55 лева, мто – 3505,54 лева, при което стойността
на заприходената стока е общо за цялото количество 48059,79лв. (единична
стойност – 2,12259 лв/кг плат). По тази отчетна стойност е изписана стоката от
сметка 304 „стоки“ при продажбата ѝ с фактура №1524/17.09.2021г. на Italiana Tessile S.R.L.S. Декларираната стока е продадена с
фактура №1524/17.09.2021г. Издадената фактура е включена в Дневник продажби на
оспорващото дружество за месец септември 2021г. Продадено е цялото количество
плат, доставено с митинческата декларация (с добавени 23,5 кг нето от складова
наличност) на обща стойност 50426,25 лева (30371,77 USD) и единична стойност 2,22480 лв./кг. плат.
Според вещото лице счетоводството
на дружеството-жалбоподател е водено редовно.
За установяване на
факта за извършено плащане на процесната стока по митническата декларация, в каквата насока е и
констатацията на вещото лице, оспорващото дружество представя Хронологичен
опис за периода от 01.11.2021г. до 30.11.2021г., Извадка от аналитична сметка, както и
извлечение от банков превод.
От приложените към преписката
доказателства се установява, че митническата декларация съдържа всички
реквизити по приложение 9, допълнения Б1—Г1 от Делегирания регламент на
Комисията (ЕС) 2016/341, както и че същата е била придружена с изискуемите
документи, в това число фактура № FTS21225/24.07.2021г., опаковачен лист.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените от страните и приети по делото доказателства.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение с
рег.№ 32-99163/25.03.2022г. към МД MRN 21BG002002057636R2 от 24.09.2021г., с което: 1. отказва да приеме митническата стойност на
декларирана стока №1 „плат от синтетични влакна – 22642 кг /93% полиестер, 7%
еластомер/ RO=823“ по МД MRN 21BG002002057636R2/24.09.2021г.; 2. определя
митническа стойност на стока №1 „плат от синтетични влакна – 22642 кг /93%
полиестер, 7% еластомер/ RO=823“, база за определяне е митническа декларация
MRN 21BG002002051691R2/17.06.2021г., както следва - 4,73лв/кг.; 3. разпорежда
да се коригира митническа декларация MRN 21BG002002057636R2/24.09.2021г., както
следва: За стока №1 - Е.Д 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете: 107096,66;
-Е.Д „Митническа стойност“ следва да се чете: 107096,66; Е.Д 4/14 „Цена
стоката“, при курс 1,66837 лв. за 1 USD и следва да се чете: 64192,39; Е.Д 4/16
„Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3 – Договорна стойност на
сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б) от Кодекса); Данните в поле
„Задължения“ са: основа за изчисляване на вземането – 107096,66; ставка 0,080;
тип А00 Мита; изчислен размер – 8567,73; дължим размер – 8567,73; основа за
изчисляване на вземането – 116478,26; ставка 0,200; тип В00 ДДС; изчислен
размер – 23295,65; дължим размер – 23295,65; 4. на основание чл.104, §1 от
Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл.56 от ЗДДС да се вземе под отчет начисленият с
решението размер на дължимите вземания; 5. Начислените и взети под отчет суми с
ВПО 21BG0020021583251-001/20.12.2021г. са: мито (А00) – 3505,54лв; ДДС (В00) –
9627,74лв, които са заплатени; 6. дължими суми за доплащане са: мито (А00) –
5062,19лв; ДДС (В00) – 13667,91лв., ведно с лихва за забава върху размера на
дължимите мита на основание чл.114 от Регламент (ЕС) №952/2013г., вр.чл.59,
ал.2 от ЗДДС.
Жалбата е допустима за
разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от адресат
на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Разпоредбите на чл.101, §1 и
чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 09
окомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) №
952/2013 или Митнически кодекс (МК), вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ,
вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. определят директора на ТД Митници като компетентен орган да постановява
актове от вида на процесния. Оспореният акт е издаден от В.К., която е
подписала същия „за директор“, съгласно заповед №395/21.03.2022г. на директора
на АМ. С това е изпълнено императивното изискване за материална компетентност
на издателя на обжалвания акт.
Атакуваният по съдебен ред акт е обективиран в изискуемата писмена
форма и при спазване на административно процесуалните правила при осъществяване
на последващ контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. Актът съдържа приложимата
правна уредба и изложение на възприетите относими за случая юридически факти.
Предвид горното съдът приема, че
атакуваното решение съставлява валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса
на съществени нарушения на процедурните правила.
При направената преценка за
съответствие на Решение с рег.№ 32-99163/25.03.2022г. към МД MRN
21BG002002057636R2 от 24.09.2021г., с материалния
закон, съдът намира следното:
По делото липса спор по фактите. Спорът
между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали
наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС)
№ 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия регламент, във вр. чл.74,
§2 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос.
Съгласно чл.140, ал.1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, §1
от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация, което е било сторено в настоящия казус с писмо от 24.09.2021г.
В случай, че съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл.140, ал.2 от регламента, митническите органи могат да
решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1 от
Регламент № 952/2013г. В тези хипотези
следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност
по чл.74 от Регламент № 952/2013г., като в тежест на митническите органи е при
условията на приложимото общностно право да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване
стойността на внасяните стоки. Наличието на основателни съмнения по смисъла на чл.140
от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай (в този
смисъл Решение № 15962/25.11.2019г. на ВАС по АД № 8396/2019г.).
В настоящия казус ответникът не
ангажира убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за
нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от приобщените
доказателства, дружеството-вносител е представило цялата изискана информация за
обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД – фактура,
която е придружаващият документ във връзка с митническата стойност, съгласно
чл.145 от Регламента за изпълнение, договор, както и документи за извършени
разплащания, данни относно извършени транспортни разходи и др. Липсва законова
регламентация досежно езика, който следва да се използва при сключване на
договор, поради което констатацията, че представеният пред митническия орган
договор между оспорващото дружество и неговия контрагент е съставен на
български език по никакъв начин не рефлектира върху неговата валидност.
Договорът е сключен в гр.Варна и същият е изготвен на български език, който е
официалният език на една от договорящите страни. Вписаната клауза за „закъсняло
разплащане на значителни суми“, счетена като будеща съмнение за митническия
орган, също не съставлява необичайна уговорка между двама контрагентни, още
повече, че същата не е приложена по отношение на процесната доставка. Видно от
приобщените по делото доказателства и в частност от заключението на вещото
лице, договорената цена е платена на 26.11.2021г., което обостоятелство е могло
да бъде установено още в хода на административната проверка.
Предвид изложеното съдът намира
за необосновано становището на митническия орган досежно наличие на пречки
митническата стойност да бъде определена по реда на чл.70 от МКС, а именно
съобразно договорната стойност, представляваща действително платената или
подлежащата на плащане цена.
Съгласно чл.70, §1 и 2 от МКС
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза,
коригирана при необходимост (в съответствие с чл.71 и чл.72 от МКС).
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност (Решение № 14221 от 17.11.2020г. на ВАС по АД №7052). В настоящия случай ответникът е
определил различна митническа стойност на процесната стока, като се е позовавал
на извършена сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система за стоки, изнесени от Китай и с произход Китай, продадени
за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, на същото търговско
равнище, както и стоките, подлежащи на остойностяване, при която е установил
наличието на декларирани значително по-високи стойности на сходни стоки, които
съществено се различават от декларираните. В обостоятелствената част на
решението не са посочени конкретните данни от направения сравнителен анализ,
обосноващи извода, че декларираната митническа стойност на стоката е по-ниска
от декларирани такива други сходни стоки. Липсва посочване конкретно за кой
период е извършен анализът, за какъв вид стока, данни за съответните доставки –
количества, периодичност на доставките. Констатации в тази насока не се
съдържат и в други документи, съставени в хода на административната проверка,
предхождащи издаване на обжалваното решение. При това положение съдът приема,
че административният орган не е посочил конкретни факти при установяване на
средностатистическата стойност на процесната стока и които съответно да
обосновават „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447.
Независимо от горното, дори и да
се приеме, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1
от МК, съдът намира, че оспореният акт е издаден в разрез с действащата правна
уредба относно определянето на митническата стойност на стоките, предмет на
внос - договорната стойност на стоката, установена в чл.74, §1 от МК и
субсидиарно приложимите вторични методи за определянето ѝ по чл.74, §2 и
§3 от МК.
Според правилото на чл.74, §1 от
Регламент № 952/2013г., когато митническата стойност не може да се определи
съгласно чл.70, предвид съмненията за реалността ѝ, тя се определя като
се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от §2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
В случая митническият орган е
приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл.74, §2, б.
„б“ от Регламент №952/2013г., въз основа на договорната стойност на сходни
стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност
е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз
основа на договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да
обосноват определената по чл.141, ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447
стойност на внасяните стоки. Разпоредбата на чл.141, ал.1 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на чл.74, §2, букви „а“ или „б“ от МК се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества, коригирана предвид разликите, дължащи се на различното
търговско равнище и/или на разликите в количествата. В чл.1, §2, т.4 и т.14 от
Регламента за изпълнение са дадени определения на понятията „идентични“ и
„сходни“ стоки за целите на определянето на митническа стойност, а именно –
стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им и стоки,
които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във
всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В конкретния случай в оспореното
решение липсват както доказателства, така и аргументи изложената
последователност на действията да е спазена. Административният орган е направил
констатация, че не са открити „идентични стоки“ от същия износител еднакви във
всяко отношение, с което е приел за неприложима хипотезата по чл.74, §2, б. „а“
от МК. В решението не са изложени каквито и да е мотиви, сочещи на извършен
анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение, които да
обосноват приложената от органа договорна стойност по внос от трети лица.
Административният орган е приел, че разпоредбата на чл.74, §2, б. „а“ от МК не
може да се приложи, тъй като не са открити „идентични стоки“ от същия износител
еднакви във всяко отношение, но не е посочил за какъв вид стока е търсил
информация, предвид съдържащите се по делото данни, че в митническата
декларация внасяната стока е посочена като „плат от синтетични влакна – 93%
полиестер, 7 % еластомер“, а съгласно МЛЕ анализираната проба представлява
трикотажен плюшен плат с къс влас, различен от хавлиените и платовете с дълъг
влас, от синтетични влакна, обагрен“. Предвид изложеното, не може да се приеме,
че законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата чл.74, §2, б. „б“ от
МК. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата
стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или
се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена
или платима сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013, не освобождава
същата администрация от задължение да мотивира решението си.
На следващо място настоящата
съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго
нарушение. При прилагане на вторичния метод по чл.74, §2, б. „б“ от МК
административният орган се позовава на декларираната митническа стойност по ЕАД
– MRN 21BG002002051691R2/17.06.2021г., въз основа на
която е увеличена митническата стойност на процесната стока, без посочването на
каквито и да е релевантни данни, въз основа на които може да се установи наличието
на „сходна стока“. В решението и съпътстващите го документи липсва
индивидуализация на декларираната стока по съобразената от митническия орган МД
– страна на произход на стоката, каква стока е декларирана, колко килограми и
каква цена е декларирана, както и не е извършен анализ на договорените от този
вносител срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали,
търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, §2, т.14
от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са стоките,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са
сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска
марка. Непосочването на каквито и да е индивидуализиращи стоката данни
препятства извършване на преценка дали се касае за сходни стоки, както и за
наличието или липсата на по-ниска, съответно по-висока договорена цена на
сходни стоки. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.141, §1
от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки,
произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да
се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от
лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в
характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да
се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките
дисквалифицира съпоставените стоки като сходни. В разглеждания казус липсата на
мотиви в акта за качеството, репутацията, наличието на търговска марка и
търговското равнище на доставките, препятства възможността да се извърши
преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на
митническата стойност на процесните стоки. С оглед изложеното съдът намира, че
сходството на стоките по процесната МД с MRN 21BG002002057636R2/24.09.2021г. и
по ползваната от органа МД с MRN №21BG002002051691R2/17.06.2021г., не е доказана.
С оглед изложеното, съдът намира,
че митническите органи не са извършили изискуемата от чл.141 от Регламента за
изпълнение преценка дали се касае за цени именно за сходни стоки – липсват
данни за търговската марка/производителя, качество на стоките и основни
характеристики и съответно не са обосновали приложената от тях договорна
стойност по внос от същото дружество. Върховният административен съд в свое
Решение №9228/18.06.2019г. по АД №3456/2019г. посочва, че в тежест на
митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки
със „сходни“ стоки. Липсата на анализ на характеристиките и определящите
реквизити от съставните материали на стоките и отсъствие на доказателства за
възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки,
както и липсата на съпоставка за взаимозаменяемостта им в търговската дейност,
води до незаконосъобразност на обжалавния административен акт - в този смисъл
Решение №13962 от 11.11.2020г. по АД №7054/2020г. на ВАС.
В практиката си Съдът на ЕС
последователно приема, че правото на добра администрация, представляващо общ
принцип на правото на Съюза, изисква митническият орган да мотивира всяко свое
решение, включително избора на метод за определяне на стойността. Това дава
възможност на адресата на дадено решение да защити правата си при възможно
най-добрите условия и след като се запознае изцяло с мотивите, да реши дали е
целесъобразно да го обжалва. Излагането на мотиви е необходимо и за да позволи
на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава -
чл.15, §1 от МК. На това принципно положение е основана и процедурата по
чл.140, §1 от Регламента за изпълнение, като се има предвид, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани. Съгласно предписанието на чл.22, §7 от Регламент № 952/2013г.
митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за
правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната,
въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни
митни сборове. Правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва
използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова
митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат
икономическа стойност (Решение на ЕС от 20 декември 2017г., Hamamatsu Photonics
Deutschland, C 529/16, EU:C:2017:984, т.24). В този смисъл са и общите
разпоредби на Споразумението за
прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията, с които се
дължи съобразяване при прилагане на последния метод на определяне на митническа
стойност, по силата на чл.74, §3 от Регламента, който препраща към тях. Тези
правила не са съобразени от митническия орган.
Съдът намира за безспорно
установено по делото, че митническите органи не са извършили анализ, съобразно
изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение и съответно не са обосновали
приложената от тях митническа стойност.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на
чл.140, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение, вр. чл.74, §2 от Регламент №
952/2013г., поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на
процесните стоки и е определил нова такава, Директорът на ТД Митница Варна към
Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт. С оглед
незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките,
незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на
дружеството за ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация,
както и лихва върху определените суми, поради което и на основание чл.172, ал.2
от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ, обжалваното решение подлежи на отмяна по
съдебен ред в своята цялост.
Съдът намира за неоснователно искането
за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с поставените в писмено становище
от 24.10.2026г. по настоящото дело въпроси предвид следните съображения:
Съгласно чл.628 от ГПК тълкуването
на разпоредба от правото на Европейския съюз е обусловено от необходимостта
същото да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В
случая поставените от ответната страна въпроси не касаят тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, а уточняване на разясненията на СЕС,
дадени с Решението по дело С-291/15.
Посочените във въпросите норми от общностното право са ясни и не будят съмнение
и доколкото отправянето на преюдициално запитване не е средство да се преодолее
противоречива национална съдебна практика, а да се изясни точният смисъл на
общностните норми, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.629, ал.3
от ГПК, вр. чл.144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по така
формулираните въпроси.
По делото своевременно са
претендирани съдебно-деловодни разноски от подателя на жалбата, изразяващи се в
платена държавна такса от 50,00лв.; 1440,00лв. договорено и заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение; 400 лв. внесен депозит за вещо лице или общо
разноски в размер на 1890,00лв. Предвид изхода на правния спор съдът следва с
решението си да възложи в тежест на ответника деловодните разноски на
дружеството жалбоподател.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд - Шумен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Директора на Териториална дирекция Митница Варна при
Агенция „Митници“ за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз по посочените в молба от 26.10.2022г. въпроси.
ОТМЕНЯ Решение с рег. № 32-99163/25.03.2022г. към митническа
декларация MRN 21BG002002057636R2/24.09.2021г. на Директора на ТД Митница Варна по жалба на „Б.ф.п.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от управителя И.и.и..
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна към Агенция
„Митници“ да заплати на „Б.ф.п.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 6,
представлявано от управителя И.и.и. направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1890 (хиляда осемстотин и
деветдесет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: