№ 333
гр. Благоевград , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500374 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „Лиза -
Трейдинг“, ЕООД против решение № 500170/12.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 425/2019 г. по описа на РС- Разлог.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
като е изложил пространни съображения срещу направения от съда извод
досежно собствеността на процесните вещи. Моли решението да се отмени и
се постанови друго, с което се уважат предявените искове по чл. 108 ЗСоб.; за
присъждане на паричната им равностойност, в случай че вещите не се
намират у длъжника или ако отделянето им ще причини повреждане, както и
иска за заплащане на обезщетение за неползване на вещите.
Ответниците излагат пространни съображения за несъстоятелност на
доводите в жалбата, предвид конкретното придобивно основание за
собственост, на което се позовава ищеца и обстоятелствата, установяващи се
доказателствата. Моли решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.
Предвид тезите на страните, закона и доказателствата по делото БлОС
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по предявена искова молба от „Лиза -
1
Трейдинг“, ЕООД против „М. 74“, ЕООД и ЕМ. Н. М. за признаване за
установено, че е собственик на два броя медни колонни казани /комплект/ за
двойна дестилация на ракия с вместимост от 200 л и от 300 л на основание
покупко продажба и за осъждане за предаване на владението им, като при
условията на евентуалност, ако вещите липсват да се присъди тяхната
равностойност, която е в размер на 11 700 лв., както и при условията на
алтернативност, ако се установи, че вещите са трайно закрепени към сградата
и отделянето им не би могло да се извърши без съществено повреждане също
да се присъди равностойността им от 11 700 лв. Предявен е и частичен иск за
1000 лв., от общо дължимата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от достъпа до вещите за периода 4.7.2018 г. до 24.3.2019 г.
Ищецът сочи, че с Е.М. е сключил договор за наем на недвижим имот,
където е монтирал 2 бр. медни колонни казани, като след прекратяване на
договора за наем с връчената му нотариална покана на 4.7.2018 г., ответникът
не е върнал казаните и отказва да му ги предаде.
Сочи, че за казаните управителката на ищцовото дружеството Л. М.а - е
дала на производителя капаро от 1000 лв. на 22.8.2016 г., предала му е по-
късно на 5.12.2016 г. още 1300 лв., а при получаването им, за което е ходила
лично е платила и остатъка от 9 500 лв.
Представя договор от 16.2.2017 г., за който сочи, че е оформен с
производителя в писмен вид, който е дошъл на място да монтира казаните.
Според съдържанието на договора на 16.2.2017 г. в с. Каравелово е сключен
настоящия договор за покупко-продажба, съгласно който продавача С.С.С.
продава на купувача фирма „Лиза-Трейдинг“, ЕООД 2 бр. медни колонни
казани за двойна дестилация на ракия с вместимост от 200 л и от 300 л, на
обща стойност 11 700 лв., платени на ръка на продавача Стефан Стоянов С..
Договорът е представен в оригинал /на л. 213 от делото/, като вещото лице от
назначената графологическа експертиза сочи, че подписът за продавач не е
положен от посоченото за продавач лице С.С., а е изписан от някои друг,
който го е имитирал, като при разпита на самия продавач С.С., същият
категорично заявява, че не е подписвал такъв договор. Свидетелят сочи: “Не
съм подписвал договор с Л. М.а за изработка на казани. ... През 2017 г. не съм
подписал договор с Л. М.а или нейна фирма. … Тя не ми се е обаждала по
телефона за изработка на казани“
Ответникът Е.М. в отговора на исковата молба поддържа, че лятото на
2016 г. е възложил на С.С. изроботването на казани, като есента на същата
година двамата на 5.9.2016 г. са подписали договор за покупко продажба,
според който С.С. продава 2 бр. казани 200 л и 300 л – колонни комплект с
охладители за сумата от 6 500 лв. на ЕМ. Н. М.. Договорът с посочените дата
и съдържание е представен по делото в оригинал /на л. 116/, като графологът
от назначената за целта експертиза сочи, че подписът за продавач е на С..
Видно е, че договорът е написан ръкописно като С. при разпита си заявява, че
лично той го е написал, както и че подписа, положен от Е.М. за купувач е
2
поставен пред него. Сочи, че когато е бил на място в Добринище е видял
казаните монтирани като там е била и Л., но не е разбрал какво тя прави; сочи,
че при посещението си е говорил с Е.. Обяснява по повод казаните, че Е. е
ходил два пъти при него в с. Каравелово, като веднъж е бил с жена, като
първият път е оставил и капаро, после сочи, че е получавал пари и с пощенски
запис. Обяснява също, че един от казаните му е бил върнат за преработка по
пощата, като той също след преработката му го е изпратил по пощата.
Пространно при разпита си свидетелят обяснява, че с Е.М. се познават
във връзка с казаните като той му се е обадил и му е казал да направи два
казана за ракия, двойна дестилация от 200 и 300 литра и с него са
постигнали съгласие по телефона; че Е.М. е отишъл в с. Каравелово, от
където е взел казаните и му е заплатил уговорената цена от 6 500 лв.
Категорично заявява, че разговорите за изработването на казаните е водил с
Е..
Сочи, че познава и Л. М.а, тъй като е ходил при Е.М., както и че е
направил казан и на брата на Л. като и на него е дал писмен договор, като
брат й също лично е отишъл да си го вземе.
От изложените факти, според БлОС категорично и несъмнено се
установява, че ищецът не е сключвал договор за продажба на казани със С.С..
Установи се, че С. не е преговарял с „Лиза -Трейдинг“, ЕООД, чийто
управител е Л. М.а, нито е водил каквито и да е разговори за това с Л. М.а за
продажба на казани. Следователно няма съвпадане на волеизявления на Л.
М.а в качеството й на управител на ищцовото дружество, нито в лично нейно
качеството с волеизявления на св. С. за изработване и продажба на казаниза
сума от 11 700 лв. Няма съгласие помежду им.
Несъстоятелно се сочи в жалбата за порок на първоинстанционния акт,
че РС е обсъждал единствено основанията за придобиване на вещите от
ищеца – писмен договор и след като договорът е неавтентичен, то РС
необосновано е приел, че ищецът не е собственик на вещите. Според БлОС,
по този начин първоинстанционният съд се е произнесъл по фактите и
обстоятелства, наведени от ищеца в исковата молба досежно придобивното
основание, на което ищецът иска да се признае от съда за собственик, като с
исковата молба самата страна е определила предмета на делото и обемът на
търсената от нея защита и съдействие от съда, което е принцип на
диспозитивното начало в процеса, закрепен с чл. 6, ал. 2 ГПК и нарушаването
му е недопустимо. В съответствие с него съдът дължи произнасяне по
предмета на делото в рамките и начина, очертани от страните, като по този
начин се гарантира и правото на адекватна и ефективна защита на всяка от
тях. В този контекст не събраните доказателства определят каква теза
страната да поддържа, като преценката която съдът дължи на
доказателствения материал при постановяване на решението си е дали от
същия се доказва поддържаната теза от всяка страна.
Затова и довода в жалбата, че въпреки неавтентичността на
3
представения писмен договор, съдът не се е съобразил с изброените
обстоятелства в жалбата, е несъстоятелен. Изброените факти не са такива,
които да имат връзка и да водят до извод за сключен договор от ищеца със
продавача С. за закупуване на процесните вещи.
Такива са сочените факти, че казаните са монтирани в нает от ищеца
недвижим имот, по който договор за наем наемодателят е ответника Е.М., с
който управителката на ищцовото дружество е живеела по това време на
семейни начала; че ищцовото дружество е закупило и монтирало в имота
казаните, че те са закупени със съдействието на ответника М., и че ищецът със
съдействието на ответника е получил на място казаните от с. Каравелово; че
тя е върнала за преработка един от казаните и т.н. Тези факти не само че не
сочат, че е постигнато съгласие между продавача и Л. М.а, и то в качеството й
на управител на дружеството, но голяма част от тези факти са и недоказани.
Изводите, които се правят въз основа на доказателствата за оказвано
„съдействие от ответника“ по повод придобиването на казаните от ищеца
като естествен израз от фактическото съжителство между Л. и Е.М.и не могат
да бъдат определящи за доказване на защитната теза на ищеца, защото те
могат да се определят със същата тежест в подкрепа на тезата и на ответника,
само че като съдействие на Л. М.а по отношение на Е.М.. Именно затова
определящо за доказаността на тезата на съответната страна е спрямо кой
продавачът С. се е задължил да изработи и продаде процесните вещи. Освен
това в жалбата недопустимо се поддържа от ищеца различна теза от
очертаната с обстоятелствата, в предявената от него искова молба. В жалбата
се сочи, че договорът на ответника Е.М. със С. за продажба на казани е
редовен, като тези отношения са се водили от ответника „като съпруг на
ищцата“, „за услуга на жена си“, „за подпомагането й“.
Не се доказа плащането на сумата по продажбата да е извършено от Л.
М.а и то като управител на ищцовото дружество, като дори да се приеме за
доказан този факт, който обсъден с факта, че тя е върнала казана за
преработка, не са достатъчни, за да се счете за доказана тезата й за
придобито право на собственост въз основа на договор със Ст. С.. По същият
начин БлОС преценява и фактите по отношение на регистрацията на вещите
в Митницата.
Заприходяването на казаните в счетоводството на Лиза Трейдинг“,
ЕООД, което е установило вещото лице от съдебно счетоводната експертиза,
не е придобивно основание, а освен това посочения като документ за
извършеното заприходяване - договор за покупко-продажба от С., се
установи, че е неавтентичен т.е. не е сключван. По въпроса изрично се е
произнесъл ВКС в Р. 83/3.11.2017 г. по гр.д. 2383/2016 г., 2-ро г.о.,
приемайки, че: При спор за собственост когато не се твърди страните да имат
преки отношения една с друга или едната да черпи права от другата, всяка от
тях трябва да докаже твърдяното от нея придобивно основание.
Осчетоводяването на имуществен актив не е въведено като елемент в нито
един от уредените в закона придобивни способи, поради което не може да
4
породи право на собственост, ако собствеността не е придобита въз основа на
осъществен конкретен придобивен способ. Счетоводните записвания могат да
имат само непряко доказателство значение относно елемент от фактическия
състав на конкретно придобивно основание . В решението ВКС е цитирал
практика, според която, вписванията в счетоводните /търговските/ книги са
частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материална доказателствена сила на официални
свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК,
респ. чл. 55 ТЗ. Като производна, основана на доказателствената сила на
първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се презумира и
при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед
всички обстоятелства по делото.
С оглед изложеното съдът счита иска за ревандикация по чл. 108 от
ЗСоб. за неоснователен. С договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ срещу цена , която
купувачът се задължава да му заплати – чл. 183 ЗЗД. Съгласно чл. 318, ал. 2
ТЗ не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично
потребление и купучавът е физическо лице. Ищецът подържа сключването на
търговска продажба, въз основа на която е станал собственик на движимите
вещи. Видно обаче, че съгласие за сключването му от сочения за продавач по
сделката няма, при съобразяване на твърдяните в исковата молба факти за
наличието на такова. Представения договор, на който се позовава ищеца не е
подписан от продавача, поради което не се доказа , че е собственик на
основание закупуване на казаните, което е една предпоставките за
основателността на иска.
За пълнота на изложението ще следва да се отбележи, че според
оборимата презумпция на чл. 69 ЗСоб. движимите вещи са в собственост на
лицето, в чието владение се намират. Това означава, че дори да се счете, че
казаните са монтирани в обект нает от ищеца и са ползвани от него т.е.
осъществявал е владение, то с представения договор от ответника Е.М. за
закупуването им презумпцията е оборена.
Ето защо иска по чл. 108 от ЗСоб. правилно е отхвърлен като
неоснователен. След като дружеството не е собственик, то не му се дължи
предаване владението на вещите. Затова решението в тази част следва да се
потвърди.
С решението РС се е произнесъл по съществото на иска за заплащане
на равностойността на двата казана, предявен от ищеца при условията на
евентуалност – ако вещите липсват. Решението в тази част, БлОС счита за
недопустимо. Правната квалификация на иска не е посочената от РС чл. 57,
ал. 2 отЗЗД, а по чл. 521, ал. 2 от ГПК, тъй като от съдържанието на чл. 57, ал.
1 ЗЗД, според който ако се дължи връщане на определена вещ, получателят
дължи …, очевидно е, че хипотезите на ал. 2 урежда отношенията в случай на
предадена от ищеца и получена от ответника вещ, което да е станало при
5
липса на основание за предаването й, на отпаднало или на неосъществено
основание, каквито твърдения ищеца няма. Твърденията му са за
неправомерно упражнявана фактическа власт върху вещите без ответниците
да са собственици и за неправомерното им задържане. Според чл. 521, ал. 2,
изр. 1 ГПК ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се
събира равностойността. Уважаването на иска по чл.521, ал. 2 е
предпоставено от установяване на обстоятелството, че ответникът дължи
предаване на ищеца на движима вещ, както и че предаването на вещта е
невъзможно, тъй като същата не се намира у него. Без значение е причината,
поради която вещта не се намира у ответника - унищожаването й, укриването
й, извършено разпореждане със същата в полза на трети лица, неположена
грижа за опазването. В случая съдът е отхвърлил иска за ревандикация, тъй
като ответникът не дължи предаване на ищеца, тъй като ищецът не е
собственик. Следователно не се е сбъднало условието за произнасяне по иска
– вещите да липсват, и тази липса да е причина за невъзможността да се
изпълни задължението. Затова в тази част решението, с която съдът се е
произнесъл по предявения при условията на евентуалност иск, чието правно
основание е чл. 521, от ГПК, а не чл. 57 ,ла. 2 ЗЗД следва да се отмени и иска
се остави без разглеждане.
Отхвърлянето на иска от РС за паричната равностойност на същите
вещи, ако не могат да се отделят без повреждане сградата, в която са
монтирани, с правно основание чл. 97 от ЗСоб., предявен от ищеца при
условията на алтернативност - следва да се потвърди. Според чл. 97 от ЗСоб.
Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин,
че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ,
собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху
присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик. По
делото не се установи ищецът да е собственик на вещите, а освен това според
експертното заключение на в.л. К., казаните могат да бъдат извадени от
мястото където са монтирани, без да се повреди конструкцията на сградата.
Следователно не са налице предпоставките за присъждане на паричната им
равностойност като обезщетение по см. на чл. 97 ЗСоб., тъй като не се
установи, казаните да са чужди вещи за ответниците, които да са
присъединени към тяхна главна вещ - сградата, от която да не могат да се
отделят без съществено да я повредят, от която невъзможност ищецът да е
загубил собствеността върху присъединените вещи. Затова решението в тази
част следва да се потвърди.
Иска за обезщетение поради липса на достъп до вещите за периода
4.7.2018 г. – 24.3.2019 г. също е неоснователен. Правното основание на
претендираното обезщетение за достъп и ползване на вещите е по чл 59 от
ЗЗД, а не соченото от РС – чл. 73, ал. 1 ЗСоб. Нормата, на която се е позовал
РС урежда отношения между владелец и собственик, като в настоящия случай
няма твърдения за факти, от които да се заключи за такива отношения между
страните по отношение на процесните вещи. Ищецът сочи, че е бил наемател
на имота т.е. негов държател, в който твърди, че монтирал собствени вещи,
6
поради което отношенията му с ответниците по повод ползването на
собствените му вещи, според БлОС се уреждат от чл. 59 ЗЗД, а не от чл. 73,
ал. 1 ЗСоб. По делото обаче не се установява ищецът да се собственик на
вещите, поради което няма никакво обедняване от непредаването им от
ответниците, респ. ответниците не са се обогатили от същия факт на
непредаването им на ищеца. Тъй като правната квалификация е въпрос по
правилността на решението, то произнасянето с решението от РС по
отношение на тази претенция следва да се отмени и се постанови
отхвърлянето й на основание чл. 59 ЗЗД.
С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи на въззиваемите
направените разноски по делото за настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Обезсилва решение № 500170/12.01.2021 г., постановено по гр.д. №
425/2019 г. по описа на РС- Разлог, в частта с която е отхвърлен, предявения
от „Лиза –Трейдинг“, ЕООД с ЕИК ********* против „М. 74“, ЕООД, с ЕИК
********* и ЕМ. Н. М. иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане
на паричната равностойност от 11 700 лв. на движимите вещи – 2 броя медни
колонни казани /комплект/ за двойна дестилация на ракия с вместимост от
200 л и от 300 л, ако същите липсват и вместо това постановява:
Оставя без разглеждане предявения от „Лиза –Трейдинг“, ЕООД с ЕИК
********* против „М. 74“, ЕООД, с ЕИК ********* и ЕМ. Н. М. иск за
заплащане на паричната равностойност от 11 700 лв. на движимите вещи – 2
броя медни колонни казани /комплект/ за двойна дестилация на ракия с
вместимост от 200 л и от 300 л, чиято правна квалификация е чл. 521, ал. 2
ГПК, а не посочената от РС чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
Отменя решение № 500170/12.01.2021 г., постановено по гр.д. №
425/2019 г. по описа на РС- Разлог в частта, с която иска за сумата от 1000 лв.,
предявен като частичен от сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от достъп до процесните вещи е разгледан на основание чл. 73,
ал. 1 ЗСоб. и вместо това постановява:
Отхвърля като неоснователен иска по чл. 59 ЗЗД, предявен от Лиза –
Трейдинг“, ЕООД с ЕИК ********* срещу „М. 74“, ЕООД, с ЕИК *********
и ЕМ. Н. М. за заплащане на сумата от 1000 лв., предявен като частичен от
сумата 16 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от достъп до
процесните вещи - 2 бр. казани за двойна дестилация на ракия от 200 л и 300
л за периода 4.7.2018 г. – 24.03.2019 г.
Потвърждава решението в останалата му част.
7
Осъжда„Лиза –Трейдинг“, ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „М.
74“, ЕООД, с ЕИК ********* и ЕМ. Н. М. сумата от 650 лв., представляваща
разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8